Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (2)

2.

Центърът за контрол на заболяванията, Атланта, Джорджия

Д-р Кейт Брейтуейт носеше хирургическата си роба на голо, а върху нея син скафандър за биологична безопасност. При излизане от лабораторията с четвърта степен на биологична защита нищо не трябваше да се промъкне през душовете за дезинфекция. Макар вече да минаваше девет вечерта, Кейт Брейтуейт още не бе готова да си тръгне. Насочи се към далечния край на смъртоносната биологична лаборатория, тътрейки галошите, които защитаваха подметките на скафандъра от износване.

Макар само тридесет и четири годишна и родена в Австралия, д-р Кейт Брейтуейт бе един от най-уважаваните биохимици и вирусолози в Съединените щати. Беше сред малцината учени, които можеха с основание да кажат за себе си, че са специалисти по Variola major, известна и като едра шарка. Жената беше малко по-висока от среден ръст, а дългата й къдрава руса коса бе прибрана под мрежичка, за да не пада в очите й зад тежката пластмасова лицева маска. Загорялото й лице бе напръскано със симпатични лунички и дори през визьора се виждаше, че Кейт Брейтуейт е привлекателна млада жена, макар че в обикновено сияйните й зелени очи сега се спотайваше гняв. Кейт работеше в ИИЗБА на САЩ — дешифрирано това означаваше Институт за изследване на заразните болести в армията на САЩ, но преди седмица бе получила строго секретно нареждане да започне да дели времето си между Мериленд и ЦКЗ, Центъра за контрол на заболяванията в Атланта. Д-р Брейтуейт бе натоварена да подготви някои от най-опасните опити, провеждани в историята на биологичната война.

Лабораторията с четвърта степен на защита в западната част на комплекса на ЦКЗ беше една от най-смъртоносните в света. Подовете и стените бяха облицовани с плочки и се поддържаха безупречно чисти. От тавана висяха десетина червени въздушни маркуча. Въздухът вътре беше с отрицателно налягане и непрекъснато се подменяше. Издайническата редица отдушници на покрива изхвърляше пречистен от микрофилтри въздух. Той беше и супернагрят, за да може, преди да излезе в атмосферата, патогените като ебола и марбург в него да бъдат напълно унищожени. Кейт беше сама в лабораторията и вече бе прекарала четиринадесет часа, приведена над съдинките на Петри, които съдържаха индия-1, една от най-смъртоносните разновидности на едрата шарка, известни на човека. Но преди да си тръгне за вкъщи, тя искаше да провери и любимите си шимпанзета.

Да продължаваме с тези опити е крайно безотговорно, помисли тя с яд, докато отваряше с лекота тежката стоманена врата, водеща към помещението на животните. Светът вече бе преживял достатъчно ужаси и без ново избухване на епидемия от едра шарка. Кейт знаеше, че на планетата са останали само две хранилища на причинителите на тази шарка. Едното беше руската лаборатория в Колцово, Сибир, и никой не беше докрай сигурен, че руснаците са в състояние да дадат отчет за цялата си смъртоносна наличност.

Другото хранилище беше тук, в ЦКЗ, заобиколено от бетонни прегради, за да не може никой да забие камион бомба в сградата. Едрата шарка се съхраняваше според най-строгите правила за безопасност, прилагани в света.

Мислите на Кейт за кратко се спряха на професор Имран Сайед, нейния непосредствен началник в базата в Мериленд. Винаги подкрепяше своя професор и стария полковник, който командваше базата, когато тримата страстно доказваха нуждата от унищожаването на останалите в света запаси от смъртоносния вирус, но всеки път получаваха решителен отказ от хората на власт. Бяха доказвали също толкова разгорещено, че експериментите с големите човекоподобни маймуни не бива да продължават, но миналата седмица беше назначен нов командир, полковник Уолтър Е. Васенбърг Трети, който издаде заповед опитите да се проведат. Без съмнение тя щеше да се види с него след завръщането си в Мериленд, но вече се беше наслушала на коментарите на колегите в института, че тази идея никак не е добра. Васенбърг бе педантичен поддръжник на военната дисциплина и на политиката на Белия дом и Кейт имаше ужасното предчувствие, че нито тя, нито професор Сайед ще успеят да спрат ужасните експерименти.

Тя затвори тежката стоманена врата зад гърба си, протегна ръка към един от червените въздушни маркучи и го вкара в своя регулатор. Хладният въздух херметизира костюма й със силно съскане и тя затътри крака към първата клетка, приютяваща малко семейство шимпанзета, купени от Габон за изследването.

Никое от тях още не се бе установило в новия си дом. Полуизядени сливи, банани и папая бяха разхвърляни сред зелените листа, покриващи пода на клетката. Кейт бе кръстила водача Мавърик^[1] и щом погледна в изразителните му кафяви очи, гневът й се смекчи. Той седеше в далечния край на клетката и замислено поглаждаше брадичката си. Големият му черен нос беше сплескан върху сбръчканото старо лице. Силните му ръце и останалата част от тялото бяха покрити с черна козина, но на върха на темето имаше сиви петна. Докато Кейт продължаваше да го гледа в очите, той се изправи, бавно тръгна към пръчките на клетката и притисна лице между тях, гледайки я въпросително. Въпреки че имаше добро телосложение, водачът не беше най-едрият мъжкар в групата. Семействата на шимпанзетата в много отношения приличат на човешките. В случая хитрият Мавърик се бе издигнал до водач, защото притежаваше най-добрите социални умения и способности да поддържа реда в групата. Останалите го уважаваха и това му даваше право да се храни пръв и предимство при чифтосването.

Кейт почувства странна симпатия към големия примат. Не за пръв път се замисляше за ДНК и взаимосвързаността на живота. Знаеше, че за разлика от горилите, ДНК на шимпанзетата се различава от човешката само с 1,6 процента, но не приемаше мнението на администрацията, че те дават най-голяма възможност за успех при смъртоносния опит. Кейт усети, че любимецът й е разтревожен. Съзираше тъгата в очите му. Сякаш предчувстваше какво ще се случи с него и семейството му. Кейт споделяше неговата загриженост. Колкото и умела да беше в боравенето с Variola major, експериментът, който й бе наредено да проведе, не беше правен никога преди. Тя нямаше представа как точно ще протече и колко опасен може да стане.