Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (50)

50.

Алтайските планини, Южен Сибир

Къртис отново долови движение, подпря карабината си на дънера на лиственицата и заоглежда гората пред себе си през кръстчето на монтирания оптически мерник. Когато във визьора се появи един едър як, издиша дълбоко и свали пръст от спусъка. Остана неподвижен достатъчно дълго, за да се наслади на великолепното планинско животно. После се върна при джипа, за да провери местоположението си с помощта на малък джипиес приемател с размерите на мобилен телефон.

— 50° 41’’, 85° 32’’. Остават ни по-малко от сто километра — обяви Къртис и започна да сгъва една от руските карти в мащаб 1:100 000, която бе получил от ЦРУ. Картите бяха изненадващо надеждни. Джипиес системата беше точна до метър и два часа по-късно, щом стигнаха края на малка полянка на върха на склона, избрана за кацане от пилотите на спецчастите, Къртис кимна със задоволство.

На дъното на долината под тях можеше да види езерото, точно там, където беше пресметнал, че трябва да бъде, нищо че е едно от хилядите сгушени в пазвите на величествената планинска верига.

След като позицията им беше потвърдена, Къртис вкара джипа между дърветата и извади сателитното си радио.

— Планинска коза, тук Антилопа. Край.

Пилотите от специалните части отговориха веднага.

— Антилопа, тук Планинска коза, чуваме ви отлично, край.

— Антилопа е на позиция, край.

— Антилопа, ние сме на около петнадесет минути от вас, но засякохме трафик по радара на север от вас. Край.

Къртис огледа хоризонта и я видя. Черна точка, която бързо се приближаваше нагоре към долината.

— Планинска коза, изчакайте.

Когато Къртис настрои бинокъла си, черната точка се оказа руски военен хеликоптер, един Ми-8Т или „Бедро“, каквото е кодовото му име в НАТО. „Бедрото“, което се приближаваше нагоре по склона към позицията на Къртис, беше същият модел, който ЦРУ щеше да използва, за да измъкне него и Долински. Сега вече ясно се виждаха установките за изстрелване на ракети и противотанкови гранати, монтирани от двете му страни. Макар да не можеше да види колко души са на борда, знаеше, че Ми-8Т можеше да превозва двадесет и четирима напълно оборудвани руски войници.

— Едуард, руски войници. Предполагам, не са много доволни, че са ги изкарали в неделя, но това ще изравни малко шансовете — каза Къртис, като подаде на Долински 9-милиметровия „Браунинг“ и три резервни пълнителя.

Едуард Долински поклати глава.

— Аз не използвам пистолети — заяви той.

— Вече използваш, слънчице — настоя Къртис и пъхна оръжието в ръката на учения. — Съжалявам, ако броят на жертвите се окаже малко под милионите, в които се целиш с твоята професия, но ще е в твой интерес, ако гледаш нито един куршум да не отива напразно. — Сетне заговори по радиото: — Планинска коза, тук Антилопа. Имаме си компания, край.

Къртис преброи шестнадесет войници, които изскачаха тромаво от големия Ми-8Т, кацнал на полянката близо до езерото.

— Ми-8Т, „Бедро“, координати 853504 до езерото. Засега слязоха само шестнадесет. Край.

— Антилопа, първо ще се оправим с хеликоптера, после ще се погрижим за теб и Айнщайн.

Къртис се усмихна мрачно. Айнщайн беше кодовото име на руския учен. Руските пилоти бяха допуснали грешката да останат на земята. Голямата им транспортна машина избухна в огнено кълбо, а късове от витлата и външната обшивка се разлетяха навсякъде, когато двете ракети я улучиха.

Учудващо е какво може да купиш днес на пазарите за оръжие втора ръка, помисли си Къртис, но усещането, че ще се измъкнат скоро и цели, бе заличено от избухване на стрелба отвъд дърветата. Един от руските войници беше забелязал тойотата.

Къртис даде три бързи откоса, за да накара руснаците добре да си помислят, преди да нападнат позицията му. Но докато наблюдаваше как те се разпръскват надолу по склона, друг автомат започна да стреля от височината зад него.

— Мамка му! — изруга Къртис и първата му мисъл беше, че руснаците са успели някак си да разположат автоматчици на позиция над него. После му хрумна, че за да направят това толкова бързо, щеше да им трябва втори хеликоптер. Чу се още един откос, ехото от изстрелите запрескача от един връх на друг и за своя изненада Къртис откри, че който и да беше над него, стреляше по руснаците. Малко по-късно видя руснаците да се оттеглят надолу по склона, носейки няколко ранени и убити. С бинокъла си успя да различи трима души високо на склона, който се издигаше над него. Лицата им бяха завити с шалове, а през гърдите бяха препасали патрондаши.

Когато големият Ми-8Т, купен от ЦРУ, се приближи към зоната за приземяване, Къртис и Долински изскочиха от прикритието си. Докато се привеждаше, за да мине под витлото на хеликоптера, Къртис погледна назад към върховете на склона. Пилотът дръпна дроселите, машината се заиздига над покритите със сняг борове и Къртис видя тримата мъже да се връщат назад по следи, които водеха към границата със Синдзян. Почувства как по гърба му пробягват хладни тръпки, притесни се, че операцията може да е разкрита, и отново си зададе въпроса дали Долински не е двоен агент.

Когато край границата се разчу, че Долински е изведен и е в безопасност, много такива тройки започнаха да се връщат по местата, откъдето бяха дошли. Кадир, естествено, не знаеше коя част от границата ще използва О’Конър, но предположи, че шейсетина малки групи, които да следят за раздвижване, ще са достатъчни, за да му помогнат при нужда.

— Къртис, много съжалявам, че аз трябва да съм вестоносецът с лошата новина — каза Том Макнамара по сателитния телефон, от който му се обади във военновъздушната база на САЩ в Киргизстан. — Кейт е в интензивния изолатор на ЦКЗ. Скоро ще кацне един „Гълф 5“, за да докара теб и Айнщайн във Вашингтон. Уредил съм ти и самолет, ако искаш да идеш до Атланта.

— Благодаря ти, Том, високо го оценявам.

Загубата на учен още в началото на операцията щеше да предизвика много неприятни въпроси. Но докато се бореше с унищожителната новина, Къртис осъзна, че неприятните въпроси бяха само едната част от проблема. Внезапно се почувства много самотен и разбра, че у Кейт наистина има нещо много специално и че той не иска да я изгуби толкова скоро.