Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (6)

6.

Атланта

Кейт Брейтуейт се въртеше неспокойно насън в малкия апартамент с една спалня, който правителството й беше предоставило в Атланта. Беше се върнала обратно във времето като ученичка в пансиона „Сейнт Кетрин“ в Сидни и както обикновено, предизвикателният й ум я бе забъркал в неприятности. Този път със сестра Агнис, учителката по история. Урокът беше за войните и насилието през двадесети век. През 1987 година Кейт караше третата си и последна година в гимназията.

— Да обобщим — каза яката сестра Агнис със строго изражение. — Иди Амин е отговорен за смъртта на половин милион души. Пол Пот уби три милиона — една трета от населението на Камбоджа. Йосиф Сталин е отговорен за смъртта на двадесет милиона, като от тях екзекутираните са един милион. Мао Дзедун е избил някъде между петнадесет и двадесет милиона, а Хитлер — шейсет, като сумарен резултат от Втората световна война, включително шест милиона евреи, унищожени в нацистките газови камери. През двадесети век вече са убити между сто и седемдесет и двеста милиона души в резултат на войните и насилието, а с надигането на ислямския фундаментализъм това число вероятно ще нарасне. Някой има ли въпроси след тази доста потискаща забележка?… Да, Кетрин?

— Сестро, общият знаменател на цялата тази касапница е, че всички извършители са мъже. И в по-скорошните войни, като тези в Северна Ирландия и Близкия изток, където религията играе важна роля, подбудителите на насилието и проливането на кръв също са мъже. Май няма значение дали става дума за ислям или християнство. Нашата собствена църква винаги се ръководи от мъже. Не мислите ли, че ние, жените, заслужаваме да опитаме, защото със сигурност няма да се справим по-зле от мъжете?

В стаята се разнесе хихикане.

— Кетрин, не съм сигурна какво искаш да кажеш с „да опитаме“, но ще ти бъда благодарна, ако не даваш оценки на ръководството на нашата света църква — изсумтя надменно сестра Агнис. — Сега за домашното…

Кейт винаги беше първа или втора в класа си по всички предмети, с изключение на един. Всяка година завършваше с мъмрене заради религията. Кейт се завъртя настрана и сънят й смени посоката.

— Какво е това? Религия — разочароващо отношение? — поиска да разбере баща й. Той беше ревностен католик и я повика в кабинета си в „Буладела“, семейната ферма за овце, обхващаща тридесет хиляди акра в равнините на Нова Англия западно от Армидейл.

Кейт вдигна рамене, неспособна да признае на своя баща пуритан, че е изгубила вярата, която той бе насаждал у нея, откакто се помнеше.

— Е? — настоя баща й.

Далтън Макензи беше голям човек във всеки смисъл на думата. Квадратното му обветрено лице бе зачервено, както винаги, когато се ядосваше. Бяха го избирали три пъти за кмет на Армидейл Думареск. Като член на Националната партия, той беше известен в района със здравите си консервативни убеждения. Разочарованието на Далтън от Кейт го завладя за пореден път.

Когато дребничката майка на Кейт, Мюриъл, роди син и наследник на своя съпруг, се оказа, че бебето е мъртвородено. Бащата на Кейт не направи усилие да скрие разочарованието си, че тя няма да може да има повече деца.

— Не виждам защо винаги трябва да се съгласяваме с онова, което ни преподават сестрите — най-накрая каза Кейт. — Защо всички религиозни ръководители са мъже?

— Има само една истинска религия, Кетрин, и това е католическата вяра — ядно отговори баща й. — Водачите са мъже, защото така учи Библията, която очевидно трябва да четеш по-често, млада госпожице. Няма да ти навреди. — Далтън Макензи се протегна за старата семейна библия с пропукани и износени кожени корици, която стоеше гордо на писалището му. Отвори я на Първото послание на св. ап. Павел до Тимотея и започна да чете от втора глава: — „Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. На жена не позволявам да поучава, нито да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление; но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.“^[1] Един ден ще срещнеш някого, ще изградиш дом и ще създадеш семейство. Дотогава предлагам да внимаваш с непокорния си език. А сега си върви в стаята!

Кейт изскочи от кабинета на баща си, изпълнена с яд. Бореше се със сълзите, защото не искаше той да ги види. Отдавна се бе примирила, че има баща, който рядко намира време за нея. Но за да бъде честна със себе си, признаваше, че дълбоко в душата си още копнееше за неговото одобрение. Кейт затръшна вратата на своята стая, както правеше, когато се чувстваше самотна, седна на бюрото и свали калъфа на най-ценното си притежание. После включи микроскопа „Никон“, който й подариха за Коледа. Баща й беше учуден от нейното желание, но накрая се съгласи. Готварските книги щяха да са много по-подходящи, но щом дъщеря му предпочиташе да се цапа с бръмбари, е, добре — може би това щеше да я направи щастлива. Момчешките й качества го накараха да почувства още по-остро загубата на сина.

Кейт отново се завъртя в съня си и подсъзнанието й се насочи към площад „Тянанмън“. Застанала пред портата Тиан, която отделяше площада от Забранения град, Кейт зяпаше на юг над огромната, покрита със сняг шир на най-големия павиран площад в света, проектиран да побира един милион души. Но сега той беше призрачно пуст. В далечината десетки хиляди хора бягаха от града. В центъра на пустия площад се издигаше 38-метровата кула на Паметника на народните герои. Отвъд нея в южния край Кейт виждаше мавзолея на Мао Дзедун, голяма ниска сграда, подпряна с колони, в която лежеше тялото на безмилостния тиранин, покрито с розов стъклен похлупак. Над западния край на площада властваше Великият народен дом, а източната му част беше затворена от Националния музей на Китай. Покривът му бе окичен с десетина национални знамена с големи жълти звезди и четири по-малки в ъглите. Големите павета сякаш мърдаха и причината хората да бягат скоро се изясни. Снегът върху големия площад се движеше, покрит с милиони извиващи се смъртоносни вируси ебола. Дългите тънки нишки се къдреха по краищата и Кейт можеше да види фината структура на капсидите, протеиновото покритие, което защитаваше нуклеиновата киселина на вируса — друга характерна черта на филовируса^[2], за който нямаше известно лечение.

Изображението на площад „Тянанмън“ избледня и бе заменено от това на Забранения град и огромните пагоди на стария императорски дворец. Неравни, прилични на гранати вируси на едрата шарка подскачаха надолу по стъпалата на Тайхе Диан, Залата на върховната хармония, и се търкулваха в огромния, покрит със сняг двор. Още хиляди хора бягаха пред едрата шарка и ебола, а телата им бяха покрити с пукащи се кървави пришки. От всеки телесен отвор течеше кръв.

Уплашена от съня си, Кейт седна в леглото и се зачуди какво може да означава. Погледна часовника и установи, че е спала по-малко от два часа. Едва минаваше единадесет. Ако знаеше, че предстои среща между вицепрезидента на Съединените щати и Ричард Халиуел, щеше да се сети, че космосът я предупреждава за онова, което ще се случи.