Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (85)

85.

Тяншан, Небесната планина, Синдзян

Оставаше по-малко от месец до игрите. Бели облаци се носеха ниско над гранитната гръд на Тяншан, небесната планина на Синдзян, разположена в северната част на автономния регион близо до северозападната граница на Китай с Казахстан и Киргизстан. По-високите върхове — Дженгиш Чокусу и Хан Тенгри, или Бог на духовете, се издигаха високо над облаците на седем хиляди метра, те бяха и най-северните върхове в света с подобна височина. Залязващото слънце обливаше величествените остри зъбери и оцветяваше снега в нежните отсенки на оранжевото и червеното.

В гъсто залесената местност Алатау в подножието на планината, в една безопасна къща, охранявана от същите яростни и верни племенни воини, които го бяха придружили в Пешавар, Халид Кадир претегляше възможностите си, но настроението му беше мрачно. Неверниците не бяха обърнали внимание на предупрежденията и сега трябваше да приложи окончателното решение. Лудата глава, помощникът му Ал Фалид, му бе предал съобщение в един от чатовете, че Долински е усъвършенствал вируса ебола-шарка и е разработил и ваксина. Новината, че Ричард Халиуел е наредил да се започне пробно производство на няколко хиляди дози ваксина бе учудваща, но Халид Кадир смяташе, че това ще е от полза за „Ал Кайда“. Когато Ал Фалид, Долински и шишенцата със смъртоносната зараза стигнеха до мечата ферма, щеше да има достатъчно ваксина за неговите хора в Синдзян, Цинтао, Пекин и другите подбрани по цял свят места.

Заваля сняг, който покри високите иглолистни дървета в Алатау с бели кристали, и мислите на Кадир се насочиха към Съединените щати и техните съюзници. Президентът Болтън излезе много по-лош от Харисън, колкото и да изглеждаше невъзможно, и не отговори на Кадировите настоявания за преговори след атаките с цезиев хлорид. Олимпийската треска, която от месеци беше завладяла Пекин, сега се разнесе из останалата част на света. Китайската столица бе потънала в море от знамена и ярка улична украса. Олимпийският огън беше само на двадесет и три дни път от столицата и очакванията на нацията започнаха да растат. Стотици милиони юана бяха изхарчени за спортни стадиони, фойерверки за различните предшестващи игрите прояви, репетициите на церемониите по откриването и закриването, докато повечето хора по света нямаха безопасна за пиене вода. Това си мислеше тъжно Кадир. Войната в Ирак струваше над един милиард долара седмично и светът продължаваше да не обръща внимание на преследванията на уйгурите мюсюлмани и другите малцинства от страна на Китайската комунистическа партия.

В Урумчи, столицата на Синдзян, и в други градове, като Кашгар, преминаването на олимпийската факла заливаше новините, въпреки че по същото време китайците бяха открили още богати залежи на петрол. Новините от президентските избори в САЩ също бяха оскъдни и Кадир ги следеше с голямо внимание по интернет. Не беше ясно какво ще се случи, ако бъде издигната жена или пък чернокож сенатор, но между Болтън и Халиуел имаше само няколко процента разлика. Кадир се даваше сметка, че няма друг избор. Чак след четири години щяха да се повторят изключително подходящите условия, създадени от олимпийските игри. Тъй като церемонията по откриването бе насрочена за 8 август 2008 г., Кадир не можеше да си позволи да изчака президентските избори в САЩ. Първият вторник на ноември щеше да е прекалено късно.