Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (75)

75.

Цинтао

Пътуването до Цинтао в провинция Шандун на близо осемстотин километра югоизточно от Пекин отне цял ден, но това не безпокоеше Ал Фалид. Той настоя да тръгнат много рано и шофьорът му се справи лесно с хаотичния трафик в Пекин. След като се измъкнаха от гъстия смог на столицата, те поеха на югоизток по огромните равнини на Северен Китай, където от векове селяните отглеждаха жито, памук и царевица. По обяд стигнаха до Хуан Хъ, голямата Жълта река, а малко по-късно и до град Инан, провинциалната столица. На югоизток величествено се издигаше свещената планина Тайшан, а на юг лежеше Куфу, родното място на Конфуций.

След кратка почивка и обяд от пържен ориз със зеленчуци от една крайпътна сергия до централната гара, те поеха на изток към кипящото от живот пристанище Цинтао.

Мръкна се и подкараха по виещия се път в подножието на Лао Шан, древна даоистка планина на четиридесет километра източно от пристанището. Кадир е прав, размишляваше Ал Фалид, докато шофьорът караше по черния път сред гъстата борова гора. Мечата ферма е последното място, в което властите биха заподозрели терористична дейност.

На следващата сутрин Ал Фалид стана рано и тръгна на разходка, за да огледа околността. Теренът с големина два хектара, разположен върху склона на Лао Шан, беше скрит от погледите. Жилищата се намираха в ниска, мръсна сграда на върха на склона. Чак до края на терена в ниското се издигаха борове, а мечкарникът бе ограден с кирпичена стена. Някога, когато германците бяха окупирали Цинтао по време на боксерското въстание, мястото е било използвано за муниционен склад. Сега в тесните клетки на фермата невъобразимо страдаха кротки азиатски черни мечки заради болките от постоянно отворените жлъчни канали.

В далечния ляв ъгъл на терена се издигаше друга мръсна сграда, която подслоняваше административните помещения. Повечето от работниците бяха китайци, включително управителят на фермата, Пън Ю, нисък, жесток и много подкупен селянин, който работеше в мечи ферми, откакто бе напуснал училище на десетгодишна възраст. Днес служителите бяха освободени, а сградата беше заета от десетима от най-добрите хора на Кадир. На тях бе поверено организирането на екипите, които щяха да пуснат смъртоносния вирус ебола-шарка във вентилационните системи на десетина ключови сгради в Пекин. Оставаше хората да бъдат ваксинирани. Това щеше да бъде направено след пристигането на ваксината и шишенцата с вируса.

— Надявам спал добре, господин Флид — каза Пън Ю на развален английски, когато срещна арабина пред жилищната сграда.

— Благодаря, да. Кога за последен път изпратихме на генерал Хо меча жлъчка?

— Отдавна. Иска още?

Ал Фалид кимна.

— Погрижи се шофьорът да получи пакет в лед, преди да тръгне утре сутринта. Може лично да го достави. И гледай да е от млада мечка.

Пън Ю тръгна към вонящата сграда, където от години стояха затворени мечките, взе един тъп нож и катетър и се върна в помещението с клетките. Без да обръща внимание на дълбоките стенания на по-възрастните животни, Пън Ю прекара тънко въже през предните и задните крака на най-младата мечка и го завърза за клетката.

— Това е типична система за кондициониране на въздуха — обясни Ал Фалид на младите уйгури, събрани около голяма маса в задната част на жилищната сграда. — Веществото ще дойде в такива шишенца — каза той и повдигна шишенце с оцветена в розово вода. — Нашите хора трябва да бъдат обучени как да си осигурят достъп до тръбите на системата в съответната сграда. Ще ви бъде дадена поредица от дати, на които можете да нанесете удара. Като изключим летището, не е важно кой ден ще изберете за останалите обекти — добави, докато гледаше към водача на групата, определена за пекинския хотел „Капитол Интернешънъл“. — Летището трябва да бъде нападнато в три поредни дни в началото на игрите, за да се постигне максимален резултат.

Внезапно инструктажът беше прекъснат от пронизителния вой на най-младата мечка. Болезнените й писъци се понесоха нагоре по хълма, докато Пън Ю атакуваше корема й с тъпия нож.