Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (40)

40.

Пешавар

Халид Кадир посегна да си вземе фурма от купата на ниската маса, докато слушаше с голямо внимание как Ал Фалид излага плановете си за първото предупредително нападение.

— Първоначалното ми намерение беше да взривим голямо количество експлозиви на дъното на пристанището. Смятахме да ги доставим през нощта в шестстотин и петдесет килограмови варели, спуснати от бавнодвижещ се траулер. Неверниците обаче промениха правилата и сега хвърлянето на мрежи през нощта е забранено. Все още се надявам, че ще успеем да разположим известно количество експлозиви на позиция. Сега провеждаме тестове с малки алуминиеви понтони, към които са закрепени надуваеми балони. Главната атака ще трябва да се проведе на повърхността, като се използват „Хийт“ — много надеждни противотанкови ракети. Халид, няма защо да се тревожиш — каза Ал Фалид със заплашителна усмивка. — Накарах да преработят траулера в плаващ заряд и той ще последва ракетите „Хийт“ до целта, но координацията ще бъде много важна, защото това може да стане само при прилив.

Ал Фалид повдигна една от рогозките и нарисува очертанията на града мишена върху прахта по пода, като използва две парчета от свещи, за да отбележи местоположението на един световноизвестен символ.

— Макар и малки, предварителните атаки на крайбрежието ще причинят неизказана мъка на неверниците. Нападенията по суша трябва да се проведат няколко минути преди голямата атака по море. Ако по някаква причина първият кораб не успее, вторият ще го следва за всеки случай. Мишената на резервния кораб е тук — продължи да чертае той, посочвайки друга много известна забележителност.

— Екипажите на двата кораба на място ли са? — попита Кадир.

— Халид, отне ни повече от четири години, за да постигнем резултат, но сега имаме човек на „Оушън Венчърър“, танкерът прави редовни курсове от Близкия изток до мишената. Ако Аллах пожелае, той ще успее. Планът за резервния кораб също е доста напреднал. Уредихме да наемем за дълго „Джерусалем Бей“, контейнеровоз със седем хиляди и петстотин тона водоизместимост. Малък е, но е подходящ за нашата цел.

Халид се усмихна. В наименованието на втория кораб се криеше силна ирония.

— А торовете? — попита той.

— Имаме договор с ООН за доставка на торове в Либерия. Неверниците не се заинтересуваха от толкова малък договор, така че всичко се нареди прекрасно. — Това наистина беше гениален ход. — Също така в момента сме в процес на регистрация на „Джерусалем Бей“ в пристанището мишена. След като стане редовен посетител, пристанищните власти ще свикнат с кораба и ще гледат през пръсти на задължителното влизане с лоцман.

На близо девет хиляди километра от тях, северно от пристанището на Монровия „Джерусалем Бей“ поддържаше постоянна скорост от дванадесет възела в сумрака преди разсъмване. Товарът бе предназначен за разкъсания от войни народ на Либерия и платен от ООН. Сред крайно необходимите водни помпи и генератори имаше и двадесет контейнера с торове от страната, избрана за мишена. Селяните, които отчаяно се нуждаеха от торовете, нямаше да получат цялото количество. Пет много специални контейнера бяха напълнени с експлозиви в строго охраняван склад в покрайнините на едно мюсюлманско гето в Пейнсвил, на шестнадесет километра от столицата надолу по крайбрежния път.

— Местната фирма за семена и торове, която купихме преди две години, произвежда всичко, от което имаме нужда. Основахме и малка транспортна фирма в самия град. Но тя не печели кой знае колко — отбеляза печално Ал Фалид, — защото неверниците са корумпирани и големите договори винаги са предварително уговорени.

— Амон, всяко зло за добро. Ако не се конкурираме прекалено настървено, никой няма да ни обърне внимание. Имаме ли достатъчно ракети „Стингър“ за първото нападение?

— Купих ги в Дара Адам Хел — отвърна Ал Фалид, поглеждайки часовника си — и те вече са прехвърлени на един от камионите на пакистанската междуведомствена разузнавателна служба. Тя ще ги достави в Карачи. Ракетите за другите предупредителни атаки вече са на мореходните влекачи. Да, Халид, ти се оказа прав. Мерките на неверниците за безопасност се съсредоточават върху контейнеровозите. Влекачите не привличат много внимание. Ако искаме първото предупредително нападение да успее, влекачите и стингърите са жизненоважни — призна той, посочвайки слабото място в плановете на ислямистите. — Халид, войниците на неверниците са сред най-добрите в света и са обучени да реагират дори на подобно нещо.

— Амон, войниците на неверниците са отлично подготвени, но са лековъоръжени. Сигурен ли си, че можеш да измъкнеш ракетите от Пакистан? — попита Кадир.

Ал Фалид кимна.

— Ако Аллах, Всемилостивият и Милосърдният, пожелае, двата шлепа и ракетите ще стигнат до своето местоназначение. Халид, ние имаме много приятели в пакистанското разузнаване и всички те са отдадени на идеята ислямът да заеме полагащото му се по право място в света. Надявам се да нямаме проблеми в пристанището на Карачи.

Това беше едно от големите безпокойства на ЦРУ и на американската администрация. Пакистанската Междуведомствена разузнавателна служба имаше свои собствени ислямистки планове и те нямаше да бъдат променени дори заради пакистанския президент, да не говорим за страна като Съединените щати, оказваща толкова голяма подкрепа на Индия в борбата срещу мюсюлманите в Кашмир.

— Влекачите готови ли са? — попита Халид, докато си наливаше малко зелен чай от претрупания с украса самовар върху медния поднос.

Ал Фалид кимна.

— Моят син Малик отговаря за тях — обясни гордо, ала лицето му помръкна при мисълта за момчето.

Малик беше изгубил своята жена и двете си малки дъщери, попаднали в ръцете на прословутата египетска тайна полиция, която сътрудничеше на Извънредната програма за местене на затворници, измислена от администрацията на САЩ. Програмата използваше тайни затвори в трети страни, за да заобикаля Женевската конвенция срещу мъченията. Снахата на Амон бе попаднала в демонстрация близо до гробницата на Саад Заглул^[1] в Кайро.

Опозиционната партия „Кифая“, чието име на арабски значеше „достатъчно“, протестирала срещу двадесет и пет годишната диктатура в страната, когато полицията за борба с безредиците се втурнала сред тълпата. Малките момиченца били стъпкани, а майката, която се опитала да ги предпази с тялото си, била пребита от цивилните полицаи на президента Мубарак. И Ал Фалид, и неговият син Малик добре знаеха, че египетският режим получава повече от два милиарда долара годишно от Съединените щати. Сумата бе втората по големина помощ в света след тази за Израел. Сега Ал Фалид и неговият син щяха да си отмъстят.

В пристанището на Монровия очуканите на вид мореходни влекачи „Уинстън Чърчил“, „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ се подготвяха за отплаване. „Уинстън Чърчил“ щеше да направи една последна доставка на бракувани радиоактивни глави от уреди за лъчева терапия, в случай че възникнеше нужда от следваща предупредителна атака. Първото местоназначение на „Монтгомъри“ и „Уейвъл“ беше Карачи, откъдето щяха да натоварят партидата ракети „Стингър“. Оттам след известно време, посветено на обучение за използване на ракетите в открито море, щяха да се насочат към едно от най-хубавите пристанища в света и да задействат плановете за унищожителното първо предупредително нападение.