Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (83)

83.

Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Сержантът на Конгреса на САЩ^[1] прочисти гърлото си.

— Господин председател, президентът на Съединените американски щати!

Сенаторите и конгресмените станаха на крака и започнаха да ръкопляскат, докато президентът Болтън крачеше надолу по пътеката между банките към подиума на председателя.

— Съграждани мои — започна президентът, — днес сме изправени пред най-голямата заплаха за нашата свобода след японското нападение срещу Пърл Харбър. Тогава японците направиха сериозна грешка, същата, която сториха и мюсюлманските фундаменталисти с нападението срещу Сан Франциско, Лондон и Австралия. Убийството на нашия президент е смъртоносна грешка. Страната ни вече е на бойна нога и утре аз ще мобилизирам Националната гвардия и ще въведа наново военната повинност за всички годни мъже и жени от осемнадесет до двадесет и шест години.

От галерията се чуха ахкания, но републиканците се изправиха на крака и започнаха да ръкопляскат. Президентът Болтън огледа смръщено останалите седнали по местата си и когато аплодисментите позаглъхнаха, продължи речта си.

— Мога да уверя онези, които искат да разрушат всичко, в което ние вярваме, нашата демокрация и нашата свобода, че тази страна и нейният народ няма да се уплашат. Освен това обявявам официално, че ще се кандидатирам за номинацията на Републиканската партия за президентските избори, за да ви поведа към още по-голяма победа над нашите врагове.

Всички отново заръкопляскаха, но неколцина сенатори и конгресмени го правеха без въодушевление, съзнавайки, че уважението и международното реноме на САЩ в Европа и други части на света са спаднали до рекордно ниско равнище. Доста от членовете на Конгреса се съмняваха, че подходът на президента Болтън в стил „на вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата“ ще е от полза. Мнението на обикновените американци скоро щеше да проличи на първичните избори в Ню Хемпшир.

След почти цял час президентът Болтън завърши речта си с недвусмислено послание към арабите, иранците и китайците.

— Разположих в Близкия изток пет бойни групи със самолетоносачи, една от най-големите армади, която е събирана някога. На онези, които си въобразяват, че могат да се противопоставят на могъществото на Съединените щати в космоса, бих препоръчал да си помислят добре. Точно както ще попречим на всяка нация да се сдобие с ядрено оръжие, което може да използва срещу нас или нашите интереси по света, така си запазваме правото да не разрешим достъп до космоса на нашите противници. Аз съм уверен, че ще спечелим войната срещу тероризма, и възнамерявам да използвам всички възможности, с които разполагаме, за да осигуря победата ни.

Сенаторите и конгресмените се изправиха на крака и заръкопляскаха на президента, докато той излизаше от залата.

Ричард Халиуел седеше в кабинета си и се чудеше как заявлението на Болтън ще се отрази на неговата собствена кандидатура, която се готвеше да обяви официално. Трябваше да обсъди ситуацията с Еспозито. Положението на фронта в Ирак беше по-лошо откогато и да било след началото на нахлуването и проучванията на изборния съветник показваха, че антивоенните настроения нарастват. Обявяването на военната повинност можеше да се окаже последната капка, която да пропъди много от поддръжниците на президента, макар мнението, че не само войниците, а цялата нация трябва да изнесе тежестта на войната, беше още силно.

През следващите няколко седмици трябваше внимателно да следят допитванията. Слава богу поне, че при демократите цареше обичайната бъркотия, помисли си Халиуел. Първичните избори в Ню Хемпшир щяха да приличат на Атаката на леката кавалерия. Хилари Клинтън отдавна бе обявила, че „участва, за да спечели“, и с подкрепата на Бил Клинтън за нейната кампания, помисли си Халиуел, шансовете й съвсем не са за пренебрегване. Общественото въображение бе завладяно и от сенатор Барак Обама. Той е чернокож, размишляваше Халиуел, но с езическо име като неговото е направо немислимо да спечели. Не по-малко от шест други кандидати се записаха за играта, включително губернаторът на Ню Мексико Бил Ричардсън и съекипникът на Джон Кери от неуспешния му опит да стане президент, Джон Едуардс. Играчите станаха твърде много, но това си имаше и положителни страни, защото щеше да разпилее гласовете и тогава щеше да спечели онзи, който има най-дълбока предизборна касичка. Особено при демократите. Изборната каса на Халиуел беше почти бездънна. Май беше време да направи изявлението си.

След това той насочи мисълта си към Пекин. Ваксината щеше да се разпространи сред американците с помощта на легациите, а за разпръскването на комбинирания вирус ебола-шарка Халиуел бе уредил безопасна телефонна връзка с главатаря на триадите в представителството на фармацевтичната компания в Шанхай.

Онзи го бе уверил, че всичко е готово.

Списъкът с мишените на Халиуел включваше летището на Пекин, подземната железница и ключови вентилационни системи. Без Халиуел да знае, списъкът на Кадир беше почти същият. Сега всичко щеше да зависи от това кой пръв ще докопа смъртоносните шишенца.

Халиуел заключи плановете за Пекин в сейфа и тръгна към асансьора. Долински беше успял да съчетае ДНК и РНК вирусите, а шимпанзетата, заразени с новия вирус, бяха умрели от мъчителна смърт. Дойде време да се разбере дали той ще подейства по същия начин и на човек.

Халиуел плати на мъжа от кучкарника в брой и го проследи с поглед, докато си отиваше. След като вратата за доставки се плъзна обратно на мястото си, той насочи вниманието си към първия от скитниците наркомани, вързан за металната количка. Беше чернокожа жена на около тридесетина години. Следите от убождания по ръцете и краката й се виждаха ясно. Тъй като е черна, тя има по-малък мозък от белите си съответствия, размишляваше Хулиел, докато отиваше към другата количка, върху която лежеше още една жена. Косата й беше мръсна, а краката — изцапани с кал. Халиуел видя страха в сините й очи и почувства прилив на възбуда. Спря за миг, но после се отказа. Тя имаше малки гърди, а и беше на около четиридесет. Беше бяла, така че нямаше нужда да се чуди на коя ще бие ваксината.

Халиуел започна да се облича. Особено го интересуваше дали в добавка към кървавите плюски на едрата шарка ще се проявят и симптомите на ебола — ослепяващо главоболие и спазми в мускулите, мъчителни болки в стомаха, гадене, възпаление и пресъхване на гърлото, световъртеж, тахикардия, повръщане на кръв и непрекъсната кървава диария.

С тази прогноза за новия вирус и с обещаващите изгледи за действието на ваксината Халиуел изведнъж изпита дълбоко задоволство. Затова отиде при сиди плеъра, пусна Петата симфония на Бетховен и увеличи звука. Бетховен винаги усилваше усещането му за власт и провидение.

В Китай генерал Хо Фън, който председателстваше ежемесечната среща по безопасността на игрите, изгледа речта на американския президент с интерес и присмех. За срещата Хо Фън бе избрал Олимпийския център за ветроходни спортове в Цинтао. На огромния плакат на стената пишеше: „Един свят, една мечта“.

Под плаката имаше дървено табло. Под надписа „Остават още“ стоеше друг: „212 дни“.

— Виждам, че американците не са много доволни от нашата космическа програма — започна той встъпителното си слово.

Освен представителите на Пекинския организационен комитет, полицията, Народната освободителна армия и разузнаването имаше и представители на военноморския флот, защото ставаше дума за състезанията по ветроходство в Цинтао.

— По-добре ще е да свикнат — продължи Хо със заплашителна усмивка. — Мислят си, че космосът им принадлежи, но няма да е за дълго. И така, как върви обезопасяването на пристанището?

Флотският капитан се поклони и започна презентацията със сателитна снимка на отбранителните съоръжения на пристанището.

— Принципът, който следваме, гласи: „по вода и суша“ — обясни капитанът, — и докато полицията се грижи за положението на повърхността, ние ще поставим сто двадесет и петима водолази да охраняват кейовете и понтонните мостове, а преди всяко състезание или друга проява, ще проверяваме за мини или бомби. Извън пристанището ще патрулират разрушители и други съдове.

Дори на тази среща не всички официални лица имаха разрешение да знаят разположението на китайските подводници, но всички бяха впечатлени от изчерпателността на китайската подготовка.

— Добре — кимна генерал Хо, след като капитанът завърши информацията, а началникът на полицията очерта мерките за гарантиране на безопасността на сушата. Щяха да проверяват дори спасителните жилетки по фериботите, за да не би някоя да е подменена с бомба във вид на жилетка.

— Мога да ви доложа със задоволство, че тренираме и десет хиляди мишки, които ще проверяват храната на спортистите преди всяко сервиране. — Никой не се засмя, защото генерал Хо остана напълно сериозен. — Освен това в Пекин ваксинирахме срещу бяс 550 323 кучета. Тези игри не само ще бъдат най-големите, но и най-безопасните.

— Видяхте ли докладите за планираните протести? — попита Хо полицейския началник на Цинтао, след като срещата приключи.

— Групите за спазване на човешките права? — изкриви той устни презрително.

Хо кимна.

— Включително активистите за защита на животните и уйгурите, макар че те трудно могат да бъдат разграничени — добави подигравателно генералът. — Смажете ги, но извън обсега на камерите. Погрижете се да не могат да се съберат тук. Искам да се осигури специална охрана и на голямата меча ферма близо до Лао Шан. Сигурен съм, че ще съумеете да направите това без особени затруднения.

— Бъдете спокоен, генерал Хо — отговори полицейският началник с многозначителна усмивка.

Китайското гуанкси, или просто казано, връзкарство, действаше безотказно.