Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Beijing Conspiracy, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Асен Георгиев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2014)
Издание:
Ейдриън д’Аже. Конспирация Пекин
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2008
Редактор: Мария Василева
ISBN: 978-954-585-898-7
История
- — Добавяне
52.
Институтът за изследване на заразни болести на армията на САЩ, Форт Детрик, Мериленд
Имран се събуди от дрямката си в отделението за пълна изолация, където прехвърлиха Кейт след нещастния случай. Малката болница заемаше отделна сграда на територията на Центъра за контрол на заболяванията. В лабораториите с четвърта степен на защита много рядко се случваха злополуки, но те почти винаги бяха смъртоносни. Това отделение имаше същата степен на защита както лабораториите. Също като лекарите и сестрите, и Имран носеше защитен костюм, регулаторът му бе свързан с извит маркуч за въздух, провесен от тавана на отделението. Той погледна Кейт и отправи безмълвна молитва към Аллах. Тя се мяташе и въртеше насън, капчици пот покриваха бледото й чело.
Вратата се отвори и тътрейки крака, влезе дежурната сестра, последвана от Къртис О’Конър. Двамата бяха напълно екипирани със защитно облекло и Имран се усмихна леко, докато ги гледаше да се протягат за маркучите за въздух. Къртис носеше букет бели рози с оголени стебла. Той лично беше махнал от тях всяко листо и трънче. Сигурно беше използвал доста ласкателства, за да предума сестрата да го пусне с цветята, помисли си ученият. Както всички други отпадъци от отделението, по-късно и цветята щяха да бъдат изгорени при свръхвисока температура.
Кейт изстена, когато сестрата попи потта от челото й с влажна кърпичка и я изхвърли в яркожълто кошче за боклук със знака за биологична опасност. Мониторът над леглото показваше сърдечен ритъм 120. Имран знаеше, че въпреки претрупаната си програма Кейт някак намираше време да потренира в гимнастическия салон или да потича в обедната почивка. Тя беше един много здрав изследовател и сърдечен ритъм от 120 удара в минута в покой беше доста лош знак. Другите й жизнени показатели не бяха по-окуражаващи. Сега температурата й беше 39,4°С, а кръвното налягане — 160 на 100. Имран хвърли поглед на Къртис О’Конър, който също се бе вторачил в монитора и наблюдаваше как проблясванията на сърдечния ритъм на Кейт пробягват по осцилоскопа. И двамата знаеха, че тя е все още милостиво незасегната от кървавите петна на подкожните кръвоизливи. Знаеха също, че треската обикновено се проявява след появата на обрив или на кървави петна. И че ако Кейт се е заразила, ще я изгубят.