Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (77)

77.

Овалният кабинет, Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

Ден след като кадрите, шокирали Америка, бяха показани по цял свят, ги последва съвсем различна картина, която накара арабските и мюсюлманските общности да потръпнат. Както вицепрезидентът Линдън Джонсън след убийството на президента Кенеди, така и вицепрезидентът Болтън повтаряше думите на президентската клетва след председателя на Върховния съд:

— Аз, Уилям Чарлс Болтън, се кълна тържествено… че честно ще изпълнявам задълженията на президент на Съединените американски щати… И с всички сили ще спазвам, предпазвам и защитавам конституцията на Съединените щати… да ми помага Бог.

— Успех — пожела председателят на Върховния съд.

За разлика от нормалното встъпване в длъжност, което ставаше на стъпалата на Капитолия, сега нямаше оркестър, а ръкоплясканията на малката група присъстващи в Овалния кабинет бяха вяли. Веднага щом те се разпръснаха, новият президент се настани на стола зад писалището.

— Сега ще покажем на мюсюлманите и жълтите кой е шефът — измърмори той, недоволен, че причината да получи поста бе смъртта на президента. Не, той не скърбеше за бившия си началник. Винаги беше смятал, че президентът Харисън е слаб и нерешителен. Просто предпочиташе сам да беше спечелил изборите. — Нека видим дали тия педали от Капитолия ще критикуват войната в Ирак — каза си той.

— Искам информация докъде сме стигнали с назначаването на вицепрезидент — нареди президентът, след като повика в Овалния кабинет правния съветник на Белия дом и Дан Еспозито.

Първата задача на Болтън беше за поста на вицепрезидент да бъде избран подходящ човек. Някой, който нямаше да го засенчва като стил и способности, а ще го подкрепи да се възползва от наново избухналото възмущение заради свалянето на „Еър Форс 1“. Вторият му приоритет беше веднага да започне кампания за спечелването на номинацията на Републиканската партия за кандидат-президент. Разбира се, местата на двата приоритета можеха да се разменят. Знаеше, че Халиуел е амбициозен и иска да се кандидатира, така че бързо трябваше да осуети тази заплаха. Болтън смяташе изцяло да се възползва от това, че вече е заел поста. Същевременно съзнаваше, че това не означава непременно да го изберат, както установи и Форд през 1976 година, когато Картър го победи.

— Господин президент, Двадесет и петата поправка ви позволява да назначите когото пожелаете.

Болтън кимна. Обмисляше дали да не назначи Халиуел. Не защото го искаше на този пост, а защото очакваше той да попречи на президентските му амбиции. Ако станеше вицепрезидент, Халиуел нямаше да посмее предизвика действащия президент.

— Разбира се, независимо от това кого номинирате, той ще трябва да бъде одобрен от Сената и Конгреса — продължи правният съветник. — Господин президент, ще ми позволите ли да изкажа мнението си? В тези неспокойни времена ще бъде разумно да изберете човек, който няма да бъде подложен на прекалено силен обстрел от Капитолия. — Думите му прозвучаха, сякаш беше прочел мислите на своя началник.

Болтън изръмжа. Може би Халиуел не бе чак толкова мъдър избор. Като собственик на компания в негово лице демократите щяха да получат подарък, особено ако вземе да изскочи и собственият му портфейл с акции. Във всеки случай китайците нямаше да изчезнат скоро и като президент той щеше да има много по-голяма възможност да направи нещо повече от своя предшественик. Може би Халиуел щеше да е много по-полезен там, където си беше и сега. На първо време Болтън щеше да остави поста свободен. В края на краищата, след падането на Никсън са били нужни повече от пет месеца, за да одобрят Рокфелер.

— Това е всичко — каза той и освободи своя юридически съветник. — Еспозито, имам намерение да се кандидатирам за номинацията на републиканците — заяви с равен глас, след като правистът си тръгна. — И имам намерение да спечеля. Ако цениш работата си тук, гледай да се получи.

— Господин президент, вече имам план. С удоволствие ще ви запозная с него след погребението на президента Харисън и другите ви важни задачи.

След ненавременната смърт на президента Харисън Еспозито не се съмняваше, че положението му е доста несигурно. Смяташе да се преструва, че подкрепя титуляря, но много скоро щеше да предложи помощта си на Халиуел.