Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (9)

9.

Халиуел Тауър, Атланта

— Чък, радвам се да те видя — каза Ричард Халиуел, без да влага никакви чувства в думите си, докато водеше Болтън към кожените дивани в единия край на гигантския си офис. — Добре ли мина срещата? — попита и натисна бутона на дистанционното. След това прекоси дебелия килим до добре зареденото с напитки барче, което бавно започна да излиза от една от стените.

— Много добре — отговори провлечено, по южняшки вицепрезидентът Болтън. — Поне Националната оръжейна асоциация е на наша страна, което не може да се каже за някои от предателите, които живеят около Вашингтон — добави той, все още ядосан заради отказа на О’Конър да приеме неговото мнение за заплахите на Халид Кадир.

Халиуел кимна одобрително, докато подаваше на вицепрезидента кристална чаша с бърбън „Илая Крейг“ и лед.

— Чък, нашият проблем е, че сме прекалено честни и открити. Ако не внимаваме, американците ще платят много висока цена. И не терористите ме тревожат, а шибаните китайци. Прочете ли доклада ми?

Вицепрезидентът кимна, докато се наслаждаваше на осемнадесетгодишния бърбън. Двама от най-влиятелните мъже във Вашингтон, обсебени от желанието за власт и непоклатимо убедени, че Съединените американски щати са еталон за света, се бяха събрали на едно място. С приближаването на президентските първични избори, които щяха да решат кой да бъде кандидат на републиканците за Белия дом, тяхното ревностно съперничество щеше да избие на повърхността, но в момента заплахата от китайското надмощие над Щатите ги караше да пеят в хор по нотите на една и съща опасна ария.

— Съгласен съм с теб. Мюсюлманите са изостанали — разпокъсана тълпа с негодна религия. — Вицепрезидентът Болтън изобщо не беше религиозен, но станеше ли дума за войната срещу тероризма, той разиграваше пред обикновените американци и особено пред южните баптисти силна вяра в ролята на Всемогъщия за съдбата на страната и не пропускаше всеки път да очерня исляма. — Китайците обаче не са ограничавани от религия и това ги прави още по-опасни.

— По този въпрос не мога да не се съглася изцяло — отговори Халиуел, отпивайки голяма глътка от своята чаша.

— Твоят доклад е в съответствие с други анализи, които попаднаха на бюрото ми, и според данните за последната седмица — продължи вицето — нашият брутен вътрешен продукт е малко над десет трилиона долара годишно. Това все още ни държи на мястото, където и трябва да бъдем — с най-голям дял от световния брутен вътрешен продукт от тридесет и шест трилиона долара, но тъпите китайци наваксват, и то много бързо. С един и половина трилиона може и да са на седмо място, но ако не намерим начин да поставим тези малки жълтурковци на мястото им, те ще ни надминат след петнадесетина години, а може и след десет.

— Чък, положението е много по-лошо. Това число, един и половина трилиона, е много заблуждаващо — каза Халиуел със стоманен поглед. — Не можеш да го разглеждаш изолирано. Провинциалните администрации редовно попълват по-ниски данни за производството, така че да продължават да ги класифицират като бедни райони и да получават големи правителствени финансови инжекции. Вътрешните данни за производителността по райони, които видях, са много по-високи. Дори само след корекция на фактора бедност китайският брутен вътрешен продукт е по-близо до два трилиона долара. Нашата икономика нараства с около 2 до 4 процента, а от Федералния резерв си мислят, че това е здравословно. Мамка му, Чък, в Китай икономиката расте три пъти по-бързо! — Силната неприязън на д-р Халиуел към китайците лъсна напълно. — Миналата година — продължи той — ние закупихме стоки от Китай за петнадесет милиарда долара повече, отколкото те от нас. Докато тук дефицитът расте до небесата, нашите долари се изливат толкова бързо в хазната им, че онези жълтурковци дори не смогват да ги преброят. Повярвай ми, Чък, китайският брутен вътрешен продукт е по-близо до седем трилиона долара годишно.

И двамата бяха разгневени от факта, че тъпите американци и милиони други хора по света се избиваха да купуват китайски стоки. Знаеха, че в действителност китайската икономика вече е втора по мощ в света и заплашва да помете водещата позиция на САЩ. „Цунами“ беше много подходяща метафора.

Вицепрезидентът кимна.

— Ричард, китайците ще използват олимпийските игри в Пекин като пропуск до световното доверие. Влагат толкова много, че за пръв път в историята се наложи Международният олимпийски комитет да каже на нацията домакин да забави строителството. Всъщност МОК се тревожи, че година преди игрите ще си има бял слон, който ще се мотае наоколо. Без драма в навечерието на игрите пресата ще изгуби интерес.

Вицето изпразни чашата си и Халиуел се протегна, за да я напълни наново.

— Ако олимпиадата в Пекин се окаже голям успех — продължи Болтън, — можем да забравим забележките си за човешките права и площад „Тянанмън“. Мисля си, че трябва да намерим друг начин, за да забавим тези малки копелдаци. — По страховита аналогия с д-р Халид Кадир пекинската конспирация на Ричард Халиуел и вицепрезидента Болтън започваше да придобива зловещи очертания.

— Нещо определено ли имаш предвид? — Ричард Халиуел вече беше намислил нещо, но му липсваше един жизненоважен елемент.

Вицепрезидентът сниши глас.

— Офисът ти проверяван ли е за подслушване?

Халиуел кимна.

— Да, миналата седмица.

Главният финансов директор на „Халиуел“, който все още беше в кабинета си два етажа по-надолу, нагласи слушалките на ушите си. Проверката на офиса на главния изпълнителен директор беше рутинна задача, за която Алън Фераро се грижеше да узнава навреме.

— Мислех си, че ако в Пекин възникнат сериозни притеснения за здравето на хората няколко месеца преди игрите, паниката ще отнеме малко от лустрото на проявата.

— Ще е нужно нещо повече от притеснения, Чък. Нещо като едра шарка или ебола, въпреки че с този вирус има проблеми.

Д-р Ричард Халиуел, един от най-безскрупулните националисти, притежавали някога икономическа власт в Америка, вече бе обмислил в подробности своя сценарий и наблюдаваше внимателно и за най-малкия признак на несъгласие у също толкова безскрупулния вицепрезидент. Болтън дори не трепна.

— За разлика от едрата шарка, която може да бъде предадена чрез кихане или кашлица, ебола може се предава само чрез пряк досег със заразен човек или чрез телесните течности — обясни Халиуел. Въпреки че през по-голямата част от времето си беше зает да поддържа надмощието на фармацевтичния концерн „Халиуел“ на световните пазари, той бе и много опитен биохимик, и единственият учен сред стотиците служители на „Халиуел“ по света, квалифициран да работи в лаборатория с четвърта степен на защита. И все още не възнамеряваше да се оттегли от активна работа. — Ако използваме едра шарка, китайците ще ни натиснат за ваксина. Макар че това би могло да се окаже доходоносно — добави той презрително. — Ваксинирането и строгият контрол по света ще спрат епидемията. От друга страна, за ебола няма ваксина. Ако ебола се кръстоса с едрата шарка, китайците ще трябва да се оправят със супервирус, който се предава много лесно. Бихме могли да твърдим, че по ваксината още се работи, дори ако за нашите хора тя е готова.