Ейдриън д'Аже
Конспирация Пекин (46)

46.

Москва

Къртис О’Конър мина без премеждия през терминал №2 на московското международно летище „Шереметиево“ и се насочи към отсрещния терминал №1, за да вземе самолета на „Аерофлот“ до Новосибирск, столицата на Сибир. Спираше често, за да огледа наоколо. Ако от ФСБ бяха тук, трябва да бяха подобрили работата си в сравнение с техните предшественици от КГБ, помисли си Къртис. Туристическата класа в „Аерофлот“ едва ли е голямо удоволствие, размишляваше той, когато се нареди на дългата опашка пред гишето за регистрация, но пътешествениците с раници не пътуваха в първа класа. Момчетата в Ленгли бяха свършили отлична работа, а името Брендън О’Шонеси звучеше доста приятно.

Новосибирск опровергаваше представата за място, забутано нейде из ледената пустош. Разделен на две от великата сибирска река Об, градът подслоняваше близо милион и половина души и беше трети по големина след Москва и Санкт Петербург.

Пощенската кутия се намираше в парк недалеч от гарата на транссибирската железница, огромен паметник на руския имперски стил в архитектурата. Къртис се отпусна на пейката и спокойно заоглежда наоколо. Уверил се, че никой не го наблюдава, той измъкна изпод храсталаците един плик, който не се набиваше на очи. В него имаше натриев оксибутират^[1], пистолет и карабина Д4 със сгъваем приклад. Къртис излезе от парка и махна на едно такси.

— Речной вокзал.

— Новосибирск очень красивий город.

— Да — съгласи се Къртис с оценката на таксиметровия шофьор, че сибирският град наистина е много красив, но не искаше да завързва разговор. Шофьорите на таксита в Русия невинаги бяха хората, за които се представяха.

„Новосибирски планински туризъм“ се намираше на малка странична уличка близо до метростанцията „Речной вокзал“. Владимир Лебедев, приятен руснак на около четиридесет години с деликатно телосложение, посрещна Къртис много възторжено. Не всеки ден му се случваше да води само един клиент на двуседмичен туристически поход в любимите си Алтайски планини.

Къртис плати двадесет и шест хиляди рубли, половината от цената на екскурзията, а после се настани на пътническата седалка на тойотата с двойно задвижване. Руският му водач не бе сметнал за странно, че един турист в Алтай може да има работа на място като Колцово, нито пък възрази срещу нощувката в еднозвездния хотел, който Къртис беше избрал. Хотелът „Добрий ден“ съответстваше на новата му самоличност на Брендън О’Шонеси, а освен това беше само на петстотин метра от блока, където се беше подслонил Едуард Долински.

Да се даде дори една звезда на бара на хотел „Добрий ден“, е прекалено оптимистично, мислеше си Къртис О’Конър. Неколцина руски работници играеха на дурак и пиеха евтина водка на масата в ъгъла и никой от тях не обърна внимание нито на него, нито на Владимир Лебедев. Къртис поръча две бутилки „Купецкое“, най-популярната сибирска бира, а когато Владимир отиде в тоалетната, се възползва от възможността и изсипа от пакетчето малко от натриевия оксибутират в бирата на водача си. Знаеше, че докато руснакът се върне, белият прах ще се е разтворил напълно. Натриевият оксибутират беше безцветен, без вкус и без мирис. Затова беше много популярен по нощните клубове като помощно средство при изнасилвания. Големите дози можеха да доведат до смърт, но Къртис не искаше да причини вреда на Владимир. Съдържанието на пликчето в торбата, която взе от пощенската кутия, беше внимателно дозирано, за да може симпатичният руснак да спи в продължение дванадесет или петнадесет часа. Достатъчно време за Къртис да тръгне към предварително определената зона за кацане на хеликоптера високо в Алтайските планини, близо до границата с Казахстан. Той се вълнуваше, че е отново на мисия, далеч от политиката във Вашингтон. Да измъкне Долински изпод носа на старите противници, беше нещо почти невъзможно. Но той и преди бе попадал в тежко положение, а сега беше сигурен, че не е изгубил нищо от своите умения. Мислите му се върнаха към въпроса как държавният секретар ще издейства да използват казахстанското въздушно пространство за полета от голямата американска въздушна база в Киргизстан край границата със Синдзянския автономен район на Китай. Няма съмнение, че някой ще получи голямо поощрение, разсъждаваше той, когато Владимир Лебедев се върна от тоалетната.

— Добър апетит — пожела Къртис, когато келнерът донесе шчи, популярната руска супа със зеле, и остави чиниите върху найлоновата покривка.

Владимир отговори с широка усмивка.

Десет минути по-късно Къртис му помогна да се качи в стаята си. Когато Владимир се събудеше, щеше да намери двадесет и шест хиляди рубли, които Къртис все още му дължеше, плюс добавка като обезщетение.

— Кой е казал, че сред крадците няма почтеност — измърмори Къртис, щом свърши с връзването на ръцете, краката и устата на Владимир.

След като закачи табелката с „Моля, не безпокойте“ на вратата на стаята му, Къртис огледа улицата към блока на Долински. Двамата пазачи от ФСБ още бяха в паркираната пред входа кола. Час по-рано Долински бе уверил Къртис, че ще се измъкне през някаква задна врата. Не само „Ал Кайда“ се възползваше от чатовете в интернет, помисли си агентът, усещайки, че адреналинът започва да пулсира из вените му.