Колин Фалконър
Харем (85)

84.

Както останалата част от двореца, така и султанските покои изпълняваха две основни функции: да показват богатството на османлиите и да пазят тайните им.

Така беше и със спалните на султана. Богатството биеше на очи. Стените бяха облицовани с керамика и по цялото им протежение се виждаха строфи от Корана, гравирани в бяло и синьо. Витражите бяха истински произведения на изкуството в лазурносиньо, изумрудено и тъмночервено. На всяка стена висеше по едно огромно позлатено венецианско огледало. Самото легло бе издигнато на платформа с балдахин и бе отрупано с покривки от златист брокат и възглавници от тъмночервено кадифе. До леглото се виждаше златна кана за миене на ръце, инкрустирана с тюркоази и рубини.

Но това бе една тиха показност, понеже никой, освен робите евнуси и Хурем, не виждаше тази стая.

Стремежът към тайнственост личеше във фонтаните, изрязани в стените. От златните чучури в мраморните урни се лееше парфюмирана вода, а към стените бяха издадени малки беседки, в които султанът можеше да седи и да наблюдава градините, без да бъде видян от никого.

Скоро след като Хурем бе провъзгласена за царица, бе направено още едно подобрение. В каменната стена зад едно от позлатените огледала бе пробита тайна врата, зад която се виеше стълбище, отвеждащо право в покоите на господарката Хурем, за да може тя да излиза и да се връща незабелязано.

Именно от тази врата се появи сега Хурем. Вместо в леглото, завари Сюлейман да кръстосва като затворен в клетка звяр из стаята, макар дясното му коляно да продължаваше да е подпухнало и лицето му да бе изкривено от болка.

— Господарю — тихо рече Хурем и изпълни церемониалните поклони, които дори тя не се осмеляваше да пропусне.

Сюлейман й кимна едва. В ръката си държеше документ, който побърза да развее пред погледа й.

— Какво да правя сега? Как ти изглежда това?

— От това разстояние не мога да кажа, господарю. Но ако все пак трябва нещо да отговоря, ще кажа, че ми прилича на парче пергамент.

Той се опомни и въздъхна.

— Съжалявам, понякога се забравям. — Той закуцука към нея и й помогна да се изправи. — Трудно ми е да повярвам на очите си.

— Господарю, не откривам никакъв смисъл в това, което казваш. Аз съм само едно бедно необразовано татарско момиче.

— Нищо подобно — измърмори той и й подаде пергамента.

— Прочети го.

Хурем бързо обходи с поглед съдържанието на свитъка. Посланието беше адресирано до шах Тамасп. След дългия и засукан поздрав следваше предложение за брак с една от дъщерите му. После се описваха облагите и за двете страни от една подобна стъпка.

Беше подписано и подпечатано от шахзаде Мустафа.

— Фалшиво е — каза Хурем, но пред себе си призна, че фалшификатът е много добър. Рустем заслужаваше похвала. — Трябва да е фалшиво.

— Така ли мислиш?

— Нима би могло да е другояче?

Сюлейман отчаяно се строполи върху дивана.

— Защо ще му е на някой да прави това? Защо?

— Враговете на империята са навсякъде. На Карл, например, ще му дойде добре, ако започнеш да се биеш срещу собствените си синове. Дори допускам, че и шахът е способен на подобна измама.

— Ще ми се да си права! — Той простена и се хвана за коляното. Подаграта го правеше раздразнителен.

Хурем седна на дивана до него и започна да го гали по челото, докато юмруците му не се отпуснаха.

— Какво да правя? На какво да вярвам?

— Защо му е на Мустафа да прави подобно нещо? Няма да му донесе нищо. Шахът е заклет враг на османлиите.

— Има една пословица, Хурем: „Врагът на моя враг е мой приятел“. Ако Мустафа вижда в мен свой враг, може би един съюз с Тамасп би му послужил добре.

— Не мога да го повярвам!

Сюлейман поклати глава.

— Плаша се.

— От къде взе това?

— От един шпионин на Рустем в Амазия. Великият везир има шпиони навсякъде.

— Лесно е да бъде измамен някой от шпионите на Рустем.

— Може би. — Сюлейман я погледна и устните му се изкривиха в тъжна усмивка. — Ти си такова успокоение за мен. Живея в гнездо на змии. Твоят глас е единственият, който звучи умерено и разумно. — Той отново потрепна.

— Да изпратя ли доктора да види коляното ти?

— Не, накарай да ти донесат виолата. Тя е по-добро лекарство от всички отвари, които може да ми даде моят лекар.

Хурем седна и засвири. След малко Сюлейман затвори очи и тя си помисли, че е заспал. Но когато остави инструмента настрани, султанът отвори очи.

— Трябва отново да поведа армиите си на изток.

— Господарю, ти не се чувстваш добре. Не бива да го правиш!

— Трябва да приключим веднъж завинаги с шаха и неговите ереси. Няма да имаме мир, докато той продължава да крои заговори срещу нас. Еничарите, агите, дори улемата ме притискат да действам. Като Защитник на вярата нямам друг избор.

— Изпрати Рустем на твоето място.

— Армията очаква мен.

Хурем сведе поглед.

— Моля те, господарю. Страх ме е. Що се отнася лично до мен, аз не се съмнявам в лоялността на Мустафа. Но ако греша, аз и синовете ми, че дори и Джихангир и Михримах, ще се озоват в ужасна опасност. Ти не си добре, а планините на изток са студени дори през лятото. Самият ти си ми казвал, че една седмица в Азербайджан ти се струва като цял месец в калта на Унгария. Умолявам те, не се излагай на риск преди този въпрос да е решен.

— Трябва да отида.

Хурем го изгледа втренчено. Усети, че трепери. Той наистина би могъл да умре там. Не биваше да му позволява да обръща гръб на тази истина, след като беше повярвал на толкова много нейни лъжи!

— Знам, че не се страхуваш от никакви опасности и трудности, господарю — насили се да каже тя, — но ако избереш друг курс, можеш също така да постигнеш една двойна цел, господарю.

Той леко се усмихна.

— А, моята малка мъдра роксолана, знаех, че трябва да има някакъв план в красивата ти главица.

— Вече не съм красива, господарю.

— Все още ме омагьосваш. Сега ми кажи какво мислиш.

— Остави Рустем да тръгне към Персия, като мине през Амазия. Подпиши заповед, с която да наредиш на Мустафа да придружи с войниците си Рустем в неговата кампания. По този начин Рустем скоро ще прецени лоялността на Мустафа. Сигурна съм, че ще се увери в неоснователността на всички слухове и фалшификации.

— Това е най-горещото ми желание. Но и сам мога да преценя лоялността на Мустафа.

— Но не толкова обективно, господарю. Ако Мустафа подготвя предателство, не рискуваш ли да разкриеш истинските му намерения в присъствието на еничарите?

Сюлейман дълго не откъсна поглед от нея.

— Наистина ли мислиш, че може да се стигне дотам?

Хурем коленичи в нозете му.

— Обичам те повече от живота си, господарю. Ще ми се да има някакъв начин да ти спестя тази болка.

— Само синовете ми могат да сторят това, Хурем. Макар да се чудя защо са толкова нетърпеливи да седнат на трона ми. Ако можех да се откажа от него, без да накърня дълга си към Аллах, с готовност бих си сменил мястото с всеки ковач в града. С изключение на теб, султанската власт ми е донесла единствено грижи.

Тя отпусна глава в скута му. Той остави писмото да се плъзне от пръстите му и да падне на пода.