Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (63)

Глава 61

Процесът на Франческо Каламандреи по обвинения, че е един от поръчителите на убийствата, извършени от Чудовището, започна да 27 септември 2007 година.

Марио Специ присъстваше още от първия ден и няколко дни по-късно ми изпрати доклад по пощата. Ето какво беше написал:

„След продължила цял месец суха жега, утрото на 27 септември се оказа неочаквано студено. Истинската новина тази сутрин беше, че на делото срещу човека, обвинен, че е поръчителят на убийствата, извършени от Чудовището, нямаше никакви зрители. В съдебната зала, където преди повече от десет години Пачани беше осъден, а след това оправдан, на мястото, определено за публиката, нямаше жив човек. Заети бяха само местата, определени за пресата. Не можах да разбера незаинтересоваността на флорентинци от човека, който, според обвинението, е същинско превъплъщение на злото. Зрителите може би бяха отблъснати от скептицизъм, недоверчивост или съмнение в официалната версия.

Обвиненият влезе в залата с колебливи стъпки. Той изглеждаше примирен, дори покорен, тъмните му очи бяха замъглени от незнайни мисли, около него витаеше атмосферата на пенсиониран джентълмен, облечен с елегантно синьо палто и сива филцова шапка, пълното му тяло беше подуто от злочестината му и лекарствата. Подкрепяха го адвокатът му Габриеле Занобини и дъщеря му Франческа. Аптекарят от Сан Кашиано Франческо Каламандреи седна сам на пейката, без да обръща внимание на светкавиците на фотоапаратите и на телевизионните камери, които се насочиха към него.

Един журналист го попита как се чувства. Той отговори:

— Като някой, който е попаднал във филм, без да знае нищо за фабулата или героите.

Прокурорът на Флоренция беше обвинил Каламандреи, че е организирал пет от убийствата, извършени от Чудовището. Той твърдеше, че Каламандреи е платил на Пачани, Лоти и Вани да извършат престъпленията и да му занесат половите органи на жените, за да може да ги използва в ужасяващи езотерични ритуали, които обаче не бяха описани. Обвиняваха го, че лично е участвал в убийствата на двамата френски туристи на сечището Скопети през 1985 година. Освен това е поръчал убийствата във Викио през 1984 година, онези през септември 1983 година, когато бяха убити двамата германци, и другите от юни 1982 година в Монтеспертоли. Обвинението мълчи по въпроса кой е извършил останалите убийства.

Доказателствата срещу Каламандреи са смехотворни. Те се състоят от несвързаните бръщолевения на съпругата му шизофреничка, която е толкова болна, че лекарите й забраниха да дава показания в съда, както и от показанията на патологичните лъжци Алфа, Бета, Гама и Делта, които свидетелстваха срещу Пачани и неговите другари по чашка десет години по-рано. Забележи, че и четиримата свидетели вече са мъртви. Жив е само серийният свидетел Лоренцо Нези, който е готов да си спомни всичко, което поискат от него.

Срещу Каламандреи е подготвена купчина документи: двайсет и осем хиляди страници от делото срещу Пачани; деветнайсет хиляди страници от разследването на другарите му по чашка; и девет хиляди страници от разследването на самия Каламандреи: общо петдесет и пет хиляди страници, повече от Библията, «Капиталът» на Маркс, «Критика на чистия разум» на Кант, «Илиада», «Одисея» и «Дон Кихот» взети заедно.

Срещу обвинения, на мястото на обичайните двама магистрати и деветимата съдебни заседатели, които съставят тъй наречения Асизи съд, институция, използвана само за углавни престъпления, седеше съдия Де Лука. Изненадващо, адвокатът на Каламандреи беше поискал тъй наречения съкратен процес, който се прилага само при онези, които бяха признали вината си, за да получат по-малка присъда. Занобини и Каламандреи го бяха поискали по съвсем различни причини: «За да приключи колкото се може по-бързо процесът — каза Занобини, — нека се разбере, че ние не се страхуваме от крайния резултат.»

Вляво от аптекаря, на друга маса, седеше областният прокурор на Флоренция, Паоло Канеса, заедно с още един прокурор. Двамата се усмихваха и се шегуваха на нисък глас, може би, за да покажат увереност, а може би, за да изнервят защитата.

Преди да свърши денят, Занобини щеше да изтрие усмивките от лицата им.

Той започна пледоарията си с гръм и трясък, посочвайки един технически, но много смущаващ правен пропуск от страна на Канеса. След това нападна перуджанския клон на разследването, ръководен от областен прокурор Минини, който беше свързал Каламандреи със смъртта на Нардучи.

— Почти всички резултати от перуджанското разследване са просто хабене на хартия — каза той. — Позволете ми да ви дам пример. — Той вдигна сноп листи, които по думите му съдържали свидетелски показания, взети от областния прокурор Минини и които досега били държани под ключ. — Как е възможно магистрат да вземе това на сериозно и да повярва на документ като този, който след малко ще ви прочета?

Когато Занобини започна да чете, камерите се извъртяха от Каламандреи към… мен. Не можех да повярвам, Дъг, но аз бях звездата на този документ! Той беше тъй нареченото спонтанно изявление на някаква жена, която се свързала с Габриела Карлици. Тя повтаряше много от теориите, които Карлици беше представила пред прокурор Минини, твърдейки, че ги е чула преди много години от някакъв отдавна починал сардинец, който познавал всички замесени лица. Минини беше записал всичко, беше го подписал, заверил и подпечатал. Въпреки очевидната абсурдност и липса на доказателства в обвиненията на жената, Минини беше лепнал на документа печат «строго секретно», «придавайки тежест и значимост» на обвиненията.

Докато Занобини четеше документа пред смълчалата се зала на Трибунала, аз научих, заедно с всички останали, че не съм син на баща си. Истинският ми баща — или поне така твърдеше жената в заявлението си, — бил прочут музикант с извратени, перверзни навици, който извършил първите две убийства през 1968 година; научих, че майка ми ме заченала в една сардинска ферма в Тоскана; разбрах, че когато съм открил истината за баща ми, аз съм продължил диаболичната семейна традиция, превръщайки се в «истинското Чудовище от Флоренция.» Тази луда лелка твърдеше, че сме заговорничели заедно: аз, братята Винчи, Пачани и другарите му по чашка, Нардучи и Каламандреи. В нашето диаболично сдружение, беше заявила тя на Минини, «всеки печели по нещо: воайорите задоволяват своите желания, окултистите използват за своите ритуали анатомичните части, взети от жертвите, фетишистите запазват късчетата от жертвите, а Специ осакатява жертвите, използвайки инструмент, наречен обущарски нож… Някои жители на Вилацидро споделиха наскоро с мен, че писателят Дъглас Престън, приятел на Специ, бил свързан с американските тайни служби.»

Тя обясняваше на Минини: «Не съм говорила досега за това, защото се страхувах от Марио Специ и приятелите му… Когато арестувахте Специ, събрах смелост и реших да говоря за това с Карлици, защото й вярвам и знам, че търси истината…»

Това беше толкова абсурдно, че докато Занобини го четеше, не се сдържах и се усмихнах. Но всъщност не ми беше до смях; не можех да забравя как се озовах в затвора точно заради грозните обвинения на Карлици.

Първият ден от процеса на Каламандреи завърши с определено надмощие на защитата. Съдия Де Лука определи следващите дати на 27, 28 и 29 ноември. Подобни дълги прекъсвания в процесите за съжаление са практика в Италия.“

Това беше краят на имейла. Обадих се на Марио.

— Значи аз работя за американските тайни служби? По дяволите.

— Така пишеше във вестниците на следващия ден.

— И какво смяташ да направиш във връзка с тези абсурдни обвинения?

— Вече заведох дело срещу жената за клевета.

— Марио — казах, — светът е пълен с луди. Как така точно в Италия показанията на подобни хора се приемат от областните прокурори за сериозни доказателства?

— Защото Минини и Джутари никога няма да се откажат. Това ясно показва, че са твърдо решени да ме пипнат, по един или друг начин.

Докато пиша това, делото на Каламандреи продължава. Оправдателната присъда е почти сигурна, а старият аптекар ще бъде оставен да изживее остатъка от съсипания си живот — поредната жертва на Чудовището от Флоренция.

* * *

Чудовището… Краят на разследването му не се вижда. Жалбата на Специ срещу Джутари за клевета беше отхвърлена от Трибунала. Не се чу нищо за жалбата му срещу Джутари и Минини за щетите по колата му. Върховният съд отсъди в полза на Специ по иска му за нанесени вреди във връзка с незаконното му задържане. Специ поиска компенсация от триста хиляди евро; адвокатите на държавата контрираха с четири хиляди и петстотин евро. Минини се бави с официалното прекратяване на разследването на Специ, като в същото време твърди, че Специ не може да иска компенсации, защото разследването продължава.

През ноември 2007 година Минини се замеси в друг сензационен случай, този за бруталното убийство на английската студентка Мередит Кърчър в Перуджа. Минини побърза да заповяда арестуването на друга студентка, Аманда Нокс, която заподозря за участие в убийството. Докато пиша това, Нокс се намира в затвора „Капане“, в очакване на резултатите от разследването на Минини. От изтекла в пресата информация става ясно, че Минини е изработил невероятна теория за Нокс и още двама предполагаеми заговорници, които са замислили грозен план, включващ екстремен секс, насилие и изнасилване.

Тъкмо навреме се появяват съобщения, че прокурорите от Перуджа разследват потенциални връзки със сатанинска секта, защото престъплението е било извършено в деня преди традиционния италиански Ден на мъртвите (Задушница).

— Обзалагам се едно към десет — заяви Николо, — че накрая ще замесят и Чудовището от Флоренция в това.

Аз отказах да участвам в облога.

Една седмица след убийството Габриела Карлици написа в уеб-страницата си:

„Мередит Кърчър: брутално убита… Може би убийството е свързано със случая Нардучи и Чудовището от Флоренция, за да се поиска помощта на Сатаната в замяна на човешка жертва? С каква цел? За да се спасят онези, които се разследват за убийството на Нардучи.“

Джутари беше оправдан за подправянето на доказателства в разследването на Чудовището, но в момента излежава присъда за фалшифициране на доказателства по друго дело.

На 16 януари 2008 година се проведе първото предварително изслушване на Джутари и Минини, обвинени за злоупотреба с обществено положение и, в случая на Минини, за конфликт на интереси в полза на Джутари. Областният прокурор на Флоренция Лука Турко шокира съда с откровените си изявления. Двамата обвинени, каза той, били „диаметрално противоположни личности.“ Минини бил „изпаднал в някакъв делириум“, човек, „готов на всякакви крайности, за да се защити срещу всеки, който критикува разследването му.“ Джутари се възползвал от този делириум, каза Турко, „за да постигне личните си, отмъстителни цели, които надхвърлят границите на професионалните му задължения.“

Когато след изслушването Минини излезе от съдебната зала, той изкрещя пред очакващата го преса:

— Ще оспорвам!

Аз все още съм persona indagata в Италия заради серия от престъпления, които все още са съдебна тайна. Неотдавна получих препоръчано писмо в малката поща на Раунд понд, което ми съобщаваше, че трябва да се явя пред Трибунала в Леко, град в северна Италия, за diffamazione a mezzo stampa, клевета в печата, което е углавно престъпление. Интересното в това писмо беше, че имената на човека или хората, които бяха подали жалбата срещу мен, не бяха споменати в документа. За да разбера имената на моите обвинители и престъплението, което се предполага, че съм извършил, аз трябва да платя още хиляди евро на италианския си адвокат.

Въпросът, който най-често ми задават, е: Ще бъде ли разкрито някога Чудовището от Флоренция? Някога пламенно вярвах, че двамата със Специ ще го разкрием. Сега вече не съм чак толкова сигурен. Може би защото истината може наистина да изчезне от света, да стане абсолютно неоткриваема. Историята е пълна с въпроси, които никога няма да получат своя отговор — сред тях, може би, е и самоличността на Чудовището от Флоренция.

Като автор на трилъри знам, че за да има успех един криминален роман, той трябва да съдържа определени елементи. Трябва да има убиец с разбираем мотив. Трябва да има доказателства. Трябва да има процес на търсене, което по един или друг начин да доведе до разкриването на истината. И всички романи, дори „Престъпление и наказание“, трябва да имат край.

Двамата със Специ направихме фаталната грешка да предположим, че случаят с Чудовището от Флоренция ще следва този модел. Вместо това имаше убийства без мотив, теории без доказателства и история без край. Процесът на търсене отведе следователите в джунглата на конспиративните теории, откъдето едва ли ще намерят изход. Без солидни доказателства и сигурни свидетели всяка хипотеза в това разследване ще прилича на реч на Еркюл Поаро в края на роман на Агата Кристи красива история, зависеща от самопризнанието. Само че това не е роман и накрая няма да има самопризнание. Без него Чудовището никога няма да бъде открито.

Може би беше неизбежно, че разследването премина в странно и напразно търсене на сатанинска секта, чийто произход се крие още в Средновековието. Престъпленията на Чудовището бяха толкова ужасяващи, че нормален човек най-вероятно не би ги извършил. Накрая трябва да бъде призован Сатаната.

Все пак това е Италия.