Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (60)

Глава 58

Двамата със Специ проведохме дълъг разговор онзи ден и той каза, че отива с Мириам на почивка, само двамата. Но само за няколко дни.

— Минини — каза той, — ме вика обратно в Перуджа за нов разпит. На 4 май.

— За какво? — попитах слисано.

— Подготвя нови обвинения срещу мен.

Минини дори не беше изчакал писменото решение на Апелативния трибунал. Той беше обжалвал освобождаването на Специ пред Върховния съд.

Тогава зададох въпроса, който ме мъчеше от седмици.

— Защо Руоко го е направил? Защо си измисли историята за железните кутии?

— Руоко наистина е познавал Антонио Винчи — отвърна той. — Каза, че Игнацио му разказал за железните кутии. Игнацио е нещо като старейшина на сардинците… Откакто ни арестуваха, не съм говорил с Руоко, така че не знам дали той си го е измислил, или Игнацио е замесен по някакъв начин. Руоко може да го е направил за пари — от време на време съм му давал по няколко евро, за да си покрие разходите, да си купи бензин за колата. Но никога не са били много. А той също пострада — затвориха го като мой „съучастник“. Кой знае? Може пък историята да е вярна.

— Защо Вила Бибиани?

— Просто на нея са попаднали. А може би сардинците наистина са използвали някои от старите къщи.

Специ ми се обади на 4 май, веднага след разпита. За моя изненада беше в отлично настроение.

— Дъг — каза той, заливайки се в смях, — разпитът беше страхотен, просто прекрасен. Един от най-прекрасните моменти в живота ми.

— Разкажи ми.

— Тази сутрин — започна Специ — моят адвокат ме взе с колата си и спряхме до павилиона да си купя вестници. Не можех да повярвам на очите си, когато видях заглавието на първа страница. Той е тук при мен, ей сега ще ти го прочета.

Настъпи драматична пауза.

— „Шефът на GIDES Джутари обвинен във фалшифициране на доказателство.“ Bello, а?

Аз се засмях весело.

— Фантастично! Какво е направил?

— Не е свързано с мен. Казват, че е подправил запис на някакъв разговор с друг човек, свързан с разследването на Чудовището — важен човек, съдия. Но има нещо още по-хубаво. Сгънах вестника така, че да се вижда заглавието, и го взех със себе си на разпита при Минини. Когато седнах, поставих вестника на коленете си, така че заглавието да е обърнато към него.

— Какво направи, когато го видя?

— Въобще не го видя! Минини не ме погледна нито веднъж, през цялото време гледаше встрани. Разпитът не продължи дълго — позовах се на правото си да не отговарям на въпроси и това беше. Пет минути. Странното е, че стенографът забеляза заглавието. Видях го как се криви, за да може да го прочете, а след това горкия човек започна отчаяно да жестикулира, за да привлече вниманието на Минини! Но без успех. След миг напуснах кабинета му и докато все още бях в коридора, видях, как вратата му се отваря със замах, офицерът карабинер хуква надолу по стълбите и излита навън към най-близкия павилион. — Той се засмя злобничко. — Очевидно Минини още не беше чел вестниците! Не знаеше нищо за това!

След краткия разпит, пред офиса на областния прокурор го чакаше тълпа от журналисти. Докато фотоапаратите жужаха и просветваха, Специ хвана вестника и го разгърна пред тълпата.

— Това е единственият ми коментар за днес!

* * *

— Не казах ли точно това? — обади ми се граф Николо по-късно през деня. — Джутари ще опере пешкира. С твоята кампания ти sputtanato [опозори] италианската съдебна система, рискувайки да ги превърнеш в посмешище пред целия свят. На тях не им пука за Специ и правата му. Просто искат да приключат колкото се може по-бързо с това. Интересуват се само от запазването на репутацията си. La faccia, la faccia! Единственото, което ме изненада беше, че всичко се случи по-рано, отколкото очаквах. Скъпи ми Дъглас, това е началото на края на Джутари. Времето тече бързо!

Същия ден книгата ни „Dolci Colline di Sangue“ оглави списъка на бестселърите в Италия.

Времето наистина течеше бързо. Върховният съд на Италия отхвърли обжалването на Минини като „неприемливо“ и прекрати всички процедури срещу Специ. Нямаше да има процес и по-нататъшно разследване.

— Голям товар падна от плещите ми — каза Специ. — Аз съм свободен човек.

Няколко месеца по-късно полицията нахлу в офисите на Джутари и Минини и изнесе десетки кашони с папки. Разбра се, че Минини е използвал специалния антитерористичен закон, за да нареди подслушване на журналисти, които са писали критични статии срещу неговото разследване на Чудовището — подслушване, което е било осъществявано от Джутари и GIDES. Освен, че е подслушвал журналисти, Джутари беше записвал телефонни обаждания и разговори на много флорентински съдии и следователи, включително на областния прокурор на Флоренция Паоло Канеса. Изглежда Минини го е подозирал, че е част от заговора срещу неговото разследване на поръчителите на убийствата.

През лятото на 2006 година Джутари и Минини бяха подведени под отговорност за злоупотреба с положението си. GIDES беше разформирован и веднага се повдигна въпросът дали създаването му въобще е било законно. Джутари изгуби персонала си и разследването на Чудовището му беше отнето. Той стана главен инспектор a dispozione, което означава без портфейл и без постоянно назначение.

На този етап Минини запазваше позицията си на областен прокурор на Перуджа, но към персонала му бяха добавени още двама прокурори, уж за да му помагат с работата; но всички знаеха, че истинската им задача е да го възпират да създава други главоболия. И Минини, и Джутари щяха да се изправят пред съда за злоупотреба със служебно положение и други престъпления.

На 3 ноември 2006 година Специ получи най-престижната журналистическа награда в Италия за „Dolci Colline di Sangue“ и беше обявен за писател на годината.