Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (17)

Глава 15

Под заглавието бяха поместени две снимки, които показваха на света лицата на предполагаемото двойно Чудовище: Джовани Меле, брат на Стефано, и Пиеро Мучарини, негов зет.

Повечето флорентинци погледнаха на вестникарските фотографии със скептицизъм. Тъпанарските физиономии на двамата заподозрени въобще не отговаряха на представата им за умелото, високо интелигентно Чудовище.

Причината за обвиняването им скоро се разбра. В края на разпита на Меле Ротела беше претърсил портфейла на мъжа и беше открил малко листче хартия, подпъхнато в сгъвката. То представляваше нахвърлян набързо списък на отговорите, които трябва да дава на следователите, които го разпитват. Написан беше от брат му Джовани Меле и му беше даден две години по-рано, когато за пръв път се разчу за връзката между убийствата от 1968 година и Чудовището от Флоренция. Почеркът беше колеблив, буквите закръглени като написани от второкласник, половината с главни букви, половината слети. Думите изобилстваха от правописни грешки, резултат от объркването на италианския и сардинския език.

Когато Ротела се изправи пред Меле с листчето в ръка, той си „призна“, че да, двамата му съучастници от 1968 година са били брат му Джовани и Пиеро Мучарини и че вторият е изстрелял фаталните куршуми — или „всъщност не, беше брат ми, не помня, случи се преди седемнайсет години“.

В продължение на няколко дни съдия Ротела обмисляше загадъчните фрази. Най-накрая реши, че ги е разгадал. В първия разпит на шестгодишния Наталино след убийствата пред 1968 година, малкото момче беше споменало, че на местопрестъплението е присъствал и „чичо Пиетро или Пиеро“. Подробностите, които беше дал, показваха, че става въпрос за чичо му Пиеро Мучарини, пекаря. Но Барбара Лочи имаше брат на име Пиетро и Ротела възприе бележката като инструкция да бъдат подведени следователите така, че да си мислят, че Наталино е говорел за този си чичо. С други думи бележката съветваше Стефано какво да отговаря на въпросите: „След като излежах присъдата си, най-накрая реших да говоря. Що се отнася до думите на Наталино, че чичо Пието е бил на мястото на престъплението, най-накрая ще призная, че с мен беше братът на жена ми Пиетро и той е «Пието», за когото говори момчето. Балистичните тестове ще покажат, че той е стрелецът“.

С други думи бележката нареждала на Стефано да отклони вниманието от съпруга на сестра му, Пиеро Мучарини, към брата на мъртвата му съпруга Пиетро. Това наведе Ротела на мисълта, че Пиеро Мучарини е също толкова виновен, колкото и Джовани Меле, авторът на бележката. Защо иначе ще искат да отвличат вниманието? Quod erat demonstrandum^[1]: и двамата бяха Чудовището.

Ако ви е трудно да проследите логиката му, добре дошли в клуба. Едва ли някой друг, освен самия Марио Ротела, се преструваше, че разбира заплетените му умозаключения.

Ротела заповяда да претърсят къщата и колата на Джовани. Така на бял свят се появиха един скалпел, няколко странни ножове за обработка на кожи, няколко намотани въжета в багажника на колата му, няколко порнографски списания, подозрително изглеждащи записки за фазите на луната и бутилка парфюмирана течност за миене на ръце. Следователите получиха допълнителна информация от бившата приятелка на Джовани, която им разкри пикантни подробности за перверзните му сексуални навици и изключителните размери на половия му член, който бил толкова голям, че било невъзможно да прави нормален секс.

Всичко това беше много подозрително.

„Предишното“ Чудовище Франческо Винчи все още беше в затвора. Вече не го смятаха за Чудовището, но Ротела вярваше, че мъжът крие някаква информация. След като прибраха на топло и двойното Чудовище, в затвора вече се намираха трима от членовете на сардинския клан. Прокурорите отново се впуснаха в старата игра на слухове и подозрения, в която разпитващите играеха един срещу друг, надявайки се да открият някаква пукнатина в стената на сардинската омерта.

Вместо това откриха пукнатина в собственото си разследване.