Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (53)

Глава 51

Обаждането дойде в петък, 7 април 2006 година. Гласът на граф Николо избумтя по трансатлантическата линия.

— Току-що арестуваха Специ — каза той. — Хората на Джутари пристигнали у тях, изкарали го навън и го натикали в колата. Нищо повече не знам. Новината е съвсем прясна.

Останах без думи. Не можех да повярвам, че са стигнали чак до там. С дрезгав глас зададох очевидно глупавия въпрос:

— Арестуван ли? За какво?

— Знаеш много добре за какво. От няколко години прави Джутари, един сицилианец, на маймуна пред цялата нация. Никой италианец няма да толерира нещо подобно! И трябва да ти кажа, скъпи ми Дъглас, че Марио има много остър език. Става въпрос за престиж, нещо, което вие, англосаксонците, никога няма да разберете.

— Какво ще стане сега? Николо въздъхна дълбоко.

— Този път стигнаха твърде надалеч. Джутари и Минини минаха чертата. Това е прекалено. Италия ще бъде засрамена пред света, а това не бива да се позволява. Джутари ще опере пешкира. Що се отнася до Минини, трибуналът ще сгъсти редици и ще изпере мръсното си пране зад затворени врати. Ударът върху Джутари може да дойде от съвсем различна посока, но той си отива — помни ми думите.

— Но какво ще стане с Марио?

— За нещастие ще прекара известно време в затвора.

— Дано не е много дълго, за Бога!

— Ще видя какво мога да разбера и ще ти се обадя пак. Внезапно ми хрумна нещо.

— Николо, бъди внимателен. Самият ти си идеален кандидат за сатанинската секта… граф от една от най-старите фамилии във Флоренция.

Николо се засмя сърдечно.

— Тази мисъл ми мина през ума. — И той заговори на италиански, мелодично, сякаш припяваше приспивна песен, говорейки не на мен, а на хипотетичната личност, която подслушваше разговора ни.

Brigadiere Cuccurullo,

Mi raccomando, segni tuttol

Бригадир Кукуруло,

Гледай да запишеш всичко.

— Винаги съм съжалявал горкия човечец, който трябваше да слуша тези обаждания. Mi sente, Brigadiere Gennaro Cuccurullo? Mi displace per lei! Segni tuttol (Чувате ли ме, бригадир Дженаро Кукуруло? Съжалявам ви! Запишете всичко!)

— Наистина ли смяташ, че телефонът ти се подслушва? — попитах аз.

— Ха! Това е Италия. Сигурно подслушват и телефона на папата.

В дома на Специ не вдигна никой. Влязох в интернет, за да потърся новини. Случилото се току-що се беше появило в ANSA, Италианската новинарска агенция, и Ройтерс:

ЧУДОВИЩЕТО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ:

ЖУРНАЛИСТЪТ СПЕЦИ АРЕСТУВАН

ЗА ВЪЗПРЕПЯТСТВАНЕ НА ПРАВОСЪДИЕТО

Книгата ни трябваше да излезе след дванайсет дни. Притесних се, че това може да е прелюдия към спирането на публикуването й или пък издателят ни можеше да се уплаши и да я изтегли. Обадих се на редакторката ни в „Sonzogno“. Тя вече беше на среща, където обсъждаха случилото се, и не беше на разположение, но успях да се чуя с нея по-късно. Беше разтърсена от ареста на Специ — не се среща често единият от авторите ви на бестселъри да бъде арестуван веднага след другия — и беше ядосана и на двама ни. Според нея Специ бил тръгнал на лична вендета срещу Джутари и ненужно се заял с главния инспектор, вероятно въвличайки и издателство „RCS Libri“ със себе си в отвратителна юридическа бъркотия. Доста разгорещено се възпротивих, че двамата със Специ сме упражнили законните си права на журналисти в търсене на истината и че не сме нарушили никакви права, нито сме постъпили по неетичен начин. За моя голяма изненада тя прие доста скептично последното ми твърдение. По-късно установих, че подобно отношение се среща често сред италианците.

Но поне новините от срещата бяха окуражаващи. Издателство „RCS Libri“ беше решило да издаде книгата ни. Дори повече, щяха да я пуснат в разпространение седмица по-рано от определеното, за да може по-бързо да достигне до книжарниците. За тази цел бяха наредили излизането й от печат да стане колкото се може по-скоро. Пусне ли се веднъж в дистрибуторската мрежа, полицията щеше да срещне огромни трудности в изземането й, защото книгата вече щеше да е пръсната по книжарниците в цяла Италия.

Най-накрая успях да се свържа с Мириам Специ. Тя се държеше, но беше на ръба на психически срив.

— Прилъгаха го да слезе долу — каза тя. — Той беше по домашни чехли, не носеше нищо със себе си, дори портфейла си. Отказаха да покажат заповед за задържане. Заплашиха го, вкараха го насила в колата и заминаха.

Откарали го първо в щабквартирата на GIDES в сградата „Il Magnifico“ за разпит, след което го отвели с виещи сирени към зловещия затвор „Капане“ в Перуджа.

Вечерната новинарска емисия поде историята. Пробляснаха снимки на Специ, на местопрестъпленията, на жертвите, на Джутари и Минини, а водещият обяви с монотонен глас:

— „Марио Специ, писател и дългогодишен хроникьор на Чудовището, беше арестуван заедно с бившия затворник Луиджи Руока и обвинен, че е възпрепятствал разследването на убийството на Франческо Нардучи… с цел прикриване участието на лекаря в убийствата на Чудовището. Областният прокурор на Перуджа… предполага, че двамата са се опитали да подхвърлят фалшиви улики във Вила Бибиани в Капрая, включително предмети и документи, в опита да подтикнат към подновяване на сардинското разследване, приключено пред деветдесетте. Мотивът им е да отклонят вниманието от разследванията, свързващи Марио Специ и фармацевта от Сан Кашиано, Франческо Каламандреи, с убийството на Франческо Нардучи…“

След това се появих аз, заснет как излизам от кабинета на Минини след края на разпита.

— За същото предполагаемо престъпление — продължи говорителят — се разследват още двама души, бивш инспектор от полицията и американският писател Дъглас Престън, който заедно с Марио Специ пише книга за Чудовището от Флоренция.

Сред множеството телефонни обаждания, които последваха, имаше и едно от Държавния департамент. Приятен женски глас ме осведоми, че американското посолство в Рим е направило проучвания за статуса ми при областния прокурор на Перуджа. Посолството можеше да потвърди, че аз наистина съм indagato — тоест човек, който официално е заподозрян за извършването на престъпление.

— Попитахте ли какви доказателства имат срещу мен?

— Не се интересуваме от подробности по случаите. Можем само да проучим какъв е статутът ви.

— Статутът ми отдавна ми е ясен, много благодаря, обявиха го във всеки един италиански вестник!

Жената се прокашля и попита дали имам адвокат в Италия.

— Адвокатите струват пари — измърморих аз.

— Господин Престън — каза тя, все така любезно, — това е сериозен въпрос. Няма да се размине просто ей така. Нещата ще се влошат и дори да имате адвокат, те могат да се проточат с години. Не трябва да го оставяте да задълбава. Трябва да похарчите пари и да си намерите адвокат. Ще кажа на посолството ни в Рим да ви изпрати списък. За съжаление не можем да ви препоръчаме никой от тях, защото…

— Знам — прекъснах я. — Не се занимавате с оценяването на италианските адвокати.

На края на разговора тя попита колебливо:

— Нали нямате никакви намерения в близко време да се връщате в Италия?

— Шегувате ли се?

— Радвам се да го чуя. — Облекчението в гласа й беше ясно доловимо. — Със сигурност не бихме искали да се сблъскаме с проблема на вашето арестуване.

Списъкът пристигна. В него имаше предимно адвокати, които се занимаваха с попечителство върху деца, прехвърляне на недвижими имоти и договорни отношения. Само един се занимаваше с криминални дела.

Веднага му се обадих. Той беше чел вестниците и знаеше за делото. Радвал се, че съм се обадил. Потърсил съм правилния човек. Щял да зареже всичката си важна работа, за да поеме случая — и да включи като свой партньор един от най-добрите адвокати в Италия, чието име е известно и уважавано от областния прокурор на Перуджа. Това, че съм наел него, решавало наполовина проблема ми — така ставали нещата в Италия. Наемайки го, съм щял да покажа на прокурора, че съм uomo serio, човек с когото шега не бива. Когато плахо го попитах за хонорара му, той каза, че ще ми струва само някакви си двайсет и пет хиляди евро, за да го ангажирам, да задвижа нещата — и този нисък (практически про боно) хонорар е възможен само заради престижното дело и отражението му върху свободата на печата. С удоволствие щял да ми изпрати имейл, в който да ми даде инструкции за извършване на плащането, но трябвало да действам бързо, защото графикът на този много прочут адвокат се запълвал бързо…

Обадих се на следващия адвокат в списъка, после на следващия. Най-накрая попаднах на един, който беше готов да поеме случая ми срещу хонорар от шест хиляди евро и който всъщност звучеше като адвокат, а не като дилър на коли втора употреба.

По-късно щяхме да разберем, че преди ареста на Марио, вила Бибиани в Капрая и градините й са били претърсени от GIDES в търсене на пистолета, предмети, кутии или документи, които се предполагаше, че сме подхвърлили. Не открили нищо. За изобретателния Джутари това въобще не било проблем. Реагирал веднага, заявявайки, че не сме имали време да завършим престъпния си заговор — той успял да го спре в зародиш.