Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (43)

Глава 41

— Диетрология — каза граф Николо. — Това е единствената италианска дума, която трябва да знаеш, за да разбереш разследването на Чудовището.

Обядвахме, както обикновено, в „Il Bordino“. Аз похапвах бакияла, солена треска, а графът се наслаждаваше на месно руло.

— Диетрология ли? — попитах аз.

— Диетро — отвъд, логия — наука за нещо. — Графът говореше важно, сякаш изнасяше лекция, префърцуненият му английски акцент отекваше в приличната на пещера зала на ресторанта. — Диетрологията защитава идеята, че очевидните неща не могат да бъдат истина. Винаги има нещо диетро, скрито зад тях. Не точно онова, което вие, американците, наричате конспиративна теория. Конспиративната теория предполага теория, нещо несигурно, възможност. Диетрологията работи само с факти. Това всъщност е истината. Освен футбола, диетрологията е другият национален спорт на Италия. Всеки е експерт по онова, което наистина се случва, дори… как се изразявахте вие, американците?… дори да не знае и бъкел.

— Защо? — попитах.

— Защото това им помага да се чувстват значими! Тази значимост може да върви само в тесния кръг на приятелите им идиоти, но поне знаят нещо. Властта се изразява в това, че аз знам нещо, което ти не знаеш. Диетрологията е свързана с италианското разбиране за власт. Трябва да изглеждаш така, сякаш знаеш всичко.

— Каква е връзката с разследването на Чудовището?

— Скъпи ми Дъглас, това е самата му същност! Те трябва на всяка цена да открият нещо, което се крие зад очевидната действителност. Не може да няма нещо! Защо? Защото не е възможно онова, което всички разбират, да е истината. Нищо не е толкова просто, нищо не е такова, каквото изглежда. Прилича ли на самоубийство? Да? Тогава, значи, е убийство. Някой е отишъл за кафе? Аха! За кафе отишъл, значи… Но къде е отишъл в действителност?

Графът се засмя.

— Италия — продължи той — се намира в непрекъснат процес на лов на вещици. Италианците са завистливи по природа. Ако някой печели много пари, значи в това има някаква измама. Не може да не се е съюзил тайно с някого. Заради тукашния култ към материализма италианците завиждат на богатите и могъщите. Отнасят се към тях с подозрение и в същото време искат да бъдат като тях. Берлускони е типичен пример.

— Затова ли следователите търсят сатанинска секта, в която членуват богати и известни?

— Точно така. На всяка цена трябва да намерят нещо. Щом веднъж са започнали, трябва да продължат, за да запазят престижа си. Не могат да се откажат. Вие, англосаксонците, не разбирате средиземноморската концепция за престиж. Докато правех историческо проучване на една древна фамилия, попаднах на едно интересно нещо, което направил далечен техен предшественик преди триста години. Нищо лошо, просто невъзпитано, което и без това беше широко известно. Главата на семейството беше втрещен. Каза ми: „Не можеш да публикуваш това! Che figura ci facciamo! Семейството ни ще бъде опозорено!“

Приключихме с обяда и станахме, за да платим на бара. Както обикновено графът настоя да плати („Тук ме познават — обясни той — и ми дават lo sconto, отстъпка“).

Когато излязохме навън, на калдъръма, Николо ме погледна сериозно.

— В Италия омразата към врага е толкова силна, че той се сравнява с дявола, виновен е за всички беди. Хората, които разследват Чудовището, знаят че зад обикновените факти се крие сатанински култ, който е пуснал пипала в най-висшето общество. И те ще го докажат на всяка цена. Горко му на онзи — той ме погледна многозначително, — който оспорва теориите им, защото това го прави съучастник. Колкото по-твърдо отрича, че е замесен, толкова по-силно е доказателството.

Той отпусна голямата си ръка на рамото ми.

— Но може пък в теориите им да има някаква истина. Може би сатанинската секта наистина съществува. Все пак това е Италия…