Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (36)

Глава 34

В един прекрасен ден „Чудовище 101“ стигна до своя край. Бях събрал всички известни факти, превърнах се в експерт, ако не равен на Специ, то поне трети след него и самото Чудовище. Но имаше един въпрос, по който Специ избягваше да говори, и той беше кой, според него, е Чудовището.

— Eccoci qua — каза Специ. — Ето до какво достигнахме: сатанински секти, богохулни домакини и скрити поръчители. Какво друго следва? — Той се облегна назад в стола си с крива усмивка и разпери ръце. — Кафе?

— Ако обичаш.

Специ изгълта на един дъх кафето от малката си чашка, италиански навик, който така и не можах да усвоя. Аз сръбнах леко от моето.

— Някакви въпроси? — Очите му проблеснаха.

— Да — отвърнах. — Кой според теб е Чудовището?

Специ изтръска пепелта от цигарата си.

— Всичко е тук. — Той махна с ръка към купчината документи. — Според теб кой е?

— Салваторе Винчи.

Специ поклати глава.

— Да постъпим като Филип Марлоу. В основата на всичко е беретата. Кой е занесъл пистолета при престъплението от 1968 година? Кой го е използвал? Кой го е занесъл вкъщи? И най-важното, какво се е случило с него по-късно? Всичко е тук, ако имаш желание да го потърсиш.

— Пистолетът е принадлежал на Салваторе Винчи — отвърнах аз. — Той го е донесъл със себе си от Сардиния, той е планирал убийството от 1968 година, той е бил стрелецът.

— Браво.

— Значи той трябва да е занесъл пистолета у дома си.

— Точно така. Той е дал пистолета на Стефано Меле, за да стреля последен и да замърси ръцете си с барут. След това Меле изхвърлил пистолета. Винчи го взел и го отнесъл у дома. Никак не е бил глупав. Нямало да остави оръжието, с което е извършено убийството, на местопрестъплението. Пистолет, използван в убийство, е опасен, защото балистическата експертиза може да го свърже с куршумите, открити в жертвите. Подобен пистолет никога няма да бъде продаден или даден на някого. Или ще бъде унищожен, или ще бъде внимателно скрит. След като знаем, че пистолетът не е бил унищожен, значи Салваторе Винчи го е скрил. Заедно с кутиите с патрони. Шест години по-късно той се появява, за да убие отново — в ръцете на Чудовището от Флоренция.

Аз кимнах утвърдително.

— Значи според теб Салваторе Винчи е убиецът, също както е смятал Ротела.

Специ се усмихна.

— Така ли? — Той бръкна в купчината документи и извади доклада на ФБР. — Чел си го. Смяташ ли, че отговаря на профила на Салваторе Винчи?

— Всъщност не.

— Изобщо не! В профила се набляга на един същностен момент: Чудовището от Флоренция е импотентно. Страда от сексуална дисфункция и е имало малко или никакви сексуални контакти с жени на своята възраст. Убива, за да задоволи похотливите си желания, които не могат да бъдат удовлетворени по нормалния начин. Най-силното доказателство е, че никоя от жените не е била изнасилена или обект на друга сексуална злоупотреба. Но Салваторе въобще не бил импотентен — той е бил същински Приап. Салваторе не отговаря и на останалата част от профила на ФБР, особено що се отнася до психологическите детайли.

— Щом Салваторе Винчи не е Чудовището — казах аз, — то тогава отново изниква проблемът как беретата се е озовала от неговите ръце в ръцете на Чудовището.

Въпросът увисна във въздуха. Очите на Специ проблеснаха.

— Да не би да са я откраднали от него? — попитах аз.

— Точно така! И за кого това е било най-лесно?

Въпреки че всички улики бяха пред очите ми, аз все още не можех да се досетя.

Специ почука с пръст по масата.

— Не разполагам с най-важния документ по случая. Знам, че съществува, защото съм разговарял с един човек, който го е виждал. Опитах всичко, за да се сдобия с него. Досещаш ли се какъв е този документ?

— Жалба за кражба?

— Appunto! През пролетта на 1974 година, четири месеца преди първото убийство на Чудовището в Борго сан Лоренцо, Салваторе Винчи отишъл при карабинерите, за да подаде жалба. „Вратата на къщата ми беше разбита и вътре е влизано.“ След като карабинерите го попитали какво е откраднато, той отвърнал: „Не зная.“

Специ стана и отвори прозореца. Потокът свеж въздух разсея кълбата дим в стаята. Той извади нова цигара от пакета „Голоаз“, който лежеше на масата, пъхна я в устата си и я запали, след което се обърна към мен.

— Помисли си, Дъг. Този снажен мъж, сардинец с дълбоко вкоренено подозрение към властта, най-вероятно убиец, отива при карабинерите, за да докладва, че в дома му е влизано, но нищо не е откраднато. Защо? И защо изобщо някой ще го обира? Къщата му е бедна, схлупена, в нея няма нищо ценно. Освен… може би… една берета двайсет и втори калибър и две кутии с патрони.

Той изтръска цигарата си. Аз седях на ръба на стола.

— Не съм ти казал най-необичайното нещо. Винчи дал името на човека, който проникнал в дома му. Човекът, обявил той, е само едно момче. Член на сардинския клан, близък негов роднина. Последният човек, който би подхвърлил на карабинерите. Защо подава жалба срещу него, щом не е взел нищо? Защото се е страхувал какво може крадецът да направи с пистолета. Салваторе Винчи е искал влизането в къщата му да бъде документирано, за да се защити. В случай, че момчето направи нещо… ужасно с пистолета.

Специ прокара пръст по масата към мен, сякаш ми побутваше несъществуващия документ.

— Точно тук, в този документ, ние ще открием името, което Салваторе Винчи е дал на карабинерите. Името на крадеца. Този човек, скъпи ми Дъглас, е Чудовището от Флоренция.

— И кой е той?

Специ се усмихна закачливо.

— Pazienza! През 1988 година, след разрива между Ротела и Виня, карабинерите официално се оттеглиха от разследването. Но не можеха съвсем да го зарежат. Просто продължиха тайно да работят по него. И липсващият документ е едно от нещата, които изровиха Бог знае от коя прашна папка в някоя мрачна казарма.

— Тайно разследване? Намерили ли са нещо друго?

Марио се усмихна.

— Много неща. Например, че след първите убийства на Чудовището, Салваторе Винчи влязъл в психиатричното отделение на болницата „Санта Мария нуова“. Защо? Не знаем — медицинското досие сякаш е изчезнало. Може би момчето, което е откраднало пистолета му, е направило нещо ужасно с него.

Той се протегна и отново взе доклада на ФБР.

— В този доклад вашето ФБР изброява няколко характеристики на Чудовището. Да ги потърсим в нашия заподозрян.

В доклада пише, че Чудовището сигурно има досие с дребни престъпления, като палеж и кражба, но не и престъпления като изнасилване или побой. Нашият човек е обвиняван за кражба на кола, незаконно притежаване на оръжие, обир и палеж.

В доклада пише, че през седемте години между престъплението през 1974 година и следващото през година, Чудовището не е било във Флоренция. Нашият човек е напуснал Флоренция през януари 1975 година. Завърнал се в града в края на 1980 година. След няколко месеца убийствата отново започнали.

В доклада пише, че Чудовището най-вероятно живее само в периода на убийствата. Когато не е сам, най-вероятно живее с някоя възрастна жена, негова леля или баба. През седемгодишния период, когато не е бил във Флоренция, нашият заподозрян е живял с леля си. Няколко месеца след последното убийство от 1985 година, нашият човек се запознава с възрастна жена и се пренася да живее при нея. Убийствата спират. Вярно, че от 1982 до 1985 година той е бил женен, но според един офицер карабинер, който е участвал в тайното разследване, бракът е бил анулиран поради impotentia coeundi — неконсумация. За да бъдем честни, по онова време impotentia coeundi често е била използвана като причина за развод, дори и да не е било точно така.

В доклада на ФБР пише, че този тип убиец често контактува с полицията и се опитва да подведе разследването или поне да събере информация за престъплението. Нашият човек се предложил като информатор на карабинерите.

И най-накрая изследванията на серийните убийци често показват изоставяне от майката или сексуални злоупотреби в семейството. Майката на нашия човек е била убита, когато той е на една година. Преживял е втора травмираща раздяла със заместничката й, когато дългогодишната приятелка на баща му го напуска. Освен това може да е бил свидетел на странните сексуални действия на бащата. Живеел е с него в малка къща, когато бащата е участвал в секс оргии с мъже, жени, а може би дори и деца. Дали баща му го е карал да участва? Няма доказателства за противното.

Започвах да разбирам накъде клони.

Специ дръпна дълбоко от цигарата и издиша дима.

— В доклада се казва, че убиецът най-вероятно е започнал да действа, когато е бил на около двайсет години. Но по времето на първото убийство той е само на петнайсет.

— Това не го ли отхвърля?

Специ поклати глава.

— Факт е, че много серийни убийци започват от много ранна възраст. — Той изброи имената на прочутите американски серийни убийци и възрастта, когато са направили дебюта си — шестнайсет, петнайсет, четиринайсет, седемнайсет. — Едва не провалил първото убийство през 1974 година. То било деяние на паникьосан и импулсивен начинаещ. Успял да го завърши само защото мъжът бил убит с първия изстрел, и то по случайност. Момичето имало достатъчно време да се измъкне от колата и да побегне. Убиецът стрелял по нея, но я улучил в краката. Трябвало да я доубие с ножа. След това вдигнал трупа и го преместил в колата. Опитал се да я обладае, но не успял. „Сексуална неспособност“. Impotentia coeundi. Вместо това взел една лозова пръчка и я пъхнал във вагината й. Останал при трупа и го обработил с единствения инструмент, който го вълнувал, неговия нож. Намушкал я деветдесет и седем пъти. Може и да е искал да злоупотреби сексуално с трупа, но не успял. Направил разрези около гърдите и половия орган, сякаш за да подчертае, че тя вече е негова.

В малката дневна настъпи продължително мълчание. От прозореца се виждаха същите хълмове, сред които беше бродило Чудовището.

— Тук пише, че по всяка вероятност Чудовището притежава собствена кола. Нашият човек има кола. Убийствата са извършвани на места, които са добре познати на убиеца, близо до дома или до работното му място. Ако проследиш живота и придвижванията на нашия човек, ще видиш че или е живял наблизо, или е познавал отлично всяко едно място.

Пръстът на Марио отново се притисна към масата.

— Само ако можех да намеря този документ за нахлуването в къщата.

— Той жив ли е още? — попитах аз.

Специ кимна.

— И знам къде живее.

— Говорил ли си някога с него?

— Опитах. Веднъж.

— И? — най-накрая попитах аз. — Кой е той?

— Сигурен ли си, че искаш да разбереш? — намигна ми Марио.

— По дяволите, Марио!

Специ дръпна дълбоко от цигарата и издиша дима.

— Според моя информатор човекът, когото Салваторе Винчи е обвинил за нахлуването в дома му пред 1974 година, е неговият син, собственият му син. Антонио Винчи. Малкото бебе, спасено от газта през 1961 година в Сардиния.

Разбира се, помислих си аз. После казах:

— Марио, нали знаеш какво трябва да направим?

— Какво?

— Да го интервюираме.