Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (52)

Глава 50

Наблюдавах надигащата се буря отстрани. Двамата със Специ получихме рязко писмо от нашата редакторка в издателство „RCS Libri“, която беше сериозно разтревожена от случващото се. Беше ужасена от перспективата издателството да бъде замесено в някаква юридическа бъркотия, а най-вече бе ядосана, че съм дал телефона й на един репортер от „Бостън глоуб“, който я потърсил за коментар. „Трябва да ви кажа — пишеше тя на Марио и мен, — че това наистина ме ядоса… Прави или криви, личните спорове нямат нищо общо с мен, нито ме вълнуват… Моля и двама ви да не намесвате издателството в никакви правни спорове, свързани с личните ви работи.“

Междувременно, любопитен да науча повече за тази Габриела Карлици и нейния уебсайт, аз влязох в интернет да го разгледам. Онова, което прочетох, наистина ме вбеси. Карлици беше качила лична информация за мен. С упоритостта на плъх, който трупа семена за зимата, тя беше събирала късчета информация за мен от цялата мрежа, беше намерила някой да я преведе на италиански (самата тя не владееше чужд език) и я беше смесила с откъси от романите ми — обикновено описания на хора, които биваха убити. Беше успяла да изрови отнякъде мои изказвания, които съм правил в Италия, без самият аз да имам представа, че са записани, и изтъкваше една моя шега, която бях казал на една презентация на книга, че ако Марио Специ не беше решил да пише за престъпленията, от него щеше да излезе отличен престъпник. Към това тя беше добавила собствените си зловещи инсинуации, гадни забележки и критики. Крайният резултат беше един кошмарен мой портрет, в който ме представяше като психично неуравновесен човек, който пише романи, пълни с неоправдано насилие, извиращо от най-низките човешки инстинкти.

Но онова, която ме ядоса най-много, бяха имената на жена ми и децата, взети от моята биография, сложени до снимки на серийния убиец Джефри Дамър и горящите кули-близнаци.

Веднага изстрелях един гневен имейл до Карлици, в който настоявах имената на жена ми и децата да бъдат премахнати от уеб-страницата.

Отговорът й беше неочаквано учтив, дори прекалено любезен. Тя се извини и обеща да ги махне, което и направи, и то веднага.

Писмото ми беше постигнало своята цел, но сега Карлици имаше моя имейл адрес. Тя ми написа: „Макар че общуването ни беше кратко, то касаеше толкова деликатна, дори донякъде интимна сфера, затова ми се струва глупаво да се обръщаме един към друг на «вие». Хората, когато говорят от сърце, си говорят на «ти». Ще ти бъде ли неприятно, Дъглас, ако преминем на «ти» в писмата ни?“

Трябваше да се усетя навреме и да не отговарям на това писмо. Но го направих.

Потопът от писма продължи, всяко все по-дълго от предишното, написани на толкова странен италиански, изпълнени с угоднически изповеди и смахната конспиративна логика, че бяха трудни за разшифроване. Но аз успях.

Габриела Карлици знаеше истината за Чудовището от Флоренция и отчаяно искаше да я сподели с мен.

„Здравей, Дъглас, получи ли дългото ми писмо? Или може би се стресна от молбата ми да запазиш предната страница на «Ню Йоркър», за да разкриеш името и лицето на Чудовището от Флоренция?… Ще публикувам на уеб-страницата си кратко съобщение, в което ще обявя поканата ми да резервираш тази престижна страница, ще уведомя също така и «Ню Йоркър»…“

„Относно: УМОЛЯВАМ ТЕ… ТРЯБВА ДА МИ ПОВЯРВАШ… САМО АКО МОЖЕШЕ ТИ И СЪПРУГАТА ТИ ДА МЕ ПОГЛЕДНЕТЕ В ОЧИТЕ…“

Скъпи Дъглас,

… дори докато пиша, знам, че се обръщам не само към теб, но и към съпругата ти и към онези, които обичаш, а аз знам какво означават те за живота ти като човек, не като журналист и писател, а просто човек, приятел, баща… Започнах тази битка, това търсене на истината; направих го само, защото обещах на моя духовен баща, прочутия екзорсист отец Габриел… Дадох това обещание, Дъглас, за да се отблагодаря на Бог за чудото на собствения ми син Фулвио, който почина малко след раждането си. В болницата, докато го обличаха за ковчега, аз се обадих на отец Габриел, за да получа благословията му, а отецът ми каза: „Не го мисли повече, дъще, синът ти ще живее по-дълго от Метусаил.“ След няколко минути лекарите в болницата „Сан Джовани“ в Рим извикаха в един глас: „Това е чудо, бебето се съживи!“ Тогава не бях толкова силно вярваща, както сега, но знам, че един ден, рано или късно, ще трябва да се отблагодаря на Бог за този дар… Скъпи Дъглас, имам снимки от всяко престъпление, когато жертвите са осъзнавали присъствието на Чудовището и са започвали да крещят; писъкът им е заснет с миникамера, предоставена от тайните служби…

… И аз открих в Япония, скъпи Дъглас, един документ, който смятам че ще бъде полезен и ще попречи на Чудовището да убие някой твой близък. Започвам да разследвам този документ…

Прочети статията, която качих на уеб-страницата си. В нея съм написала, че искрено те каня да ме посетиш и да подготвиш първата страница на „Ню Йоркър“… Написах го само, за да те убедя, че не се шегувам.

Разтревожен от непрекъснатото споменаване на „Ню Йоркър“ и това, че Чудовището може да убие някой „мой близък“, който от зловещите намеци се оказваше жена ми, аз отворих сайта на Карлици и открих, че тя е добавила страница, в която е поставила корицата на моята книга „Огън от ада“ до корицата на романа на Специ, „Il Passo Dell’Orco“.

„Без да губи време, Габриела [преписвам директно от уеб-страницата] покани Престън да я посети и да види със собствените си очи Чудовището и жертвите му. Описва всичко и отговаря на имейла на Престън: «Запази първата страница на „Ню Йоркър“ и ела при мен, аз ще ти дам сензацията, която търсиш от толкова дълго време.» Как ли ще реагира Дъглас? Ще приеме ли поканата, или ще откаже по съвета на италианския си приятел? «Ню Йоркър» със сигурност няма да изпусне тази сензация…

А най-вече — продължава тя, — искам най-откровено да попитам Дъглас Престън: Ами ти, какво ще стане с теб, ако някой ден се появи доказателство, че «твоето» Чудовище е голям гаф, а истинското е съвсем различен човек… Ще откриеш, че е някой много близо до теб, някой, с когото работиш, с когото сте се сприятелили, чийто професионализъм уважаваш и никога не си предполагал, че в този изтънчен, чувствителен, изпълнен с доброжелателност човек има лабиринт, в който се крие Звяр, който изпълнява смъртоносната си задача… Чудовище, което е уважавано, което знае как да заблуди всички… Това, драги ми Престън, няма ли да е най-смущаващото преживяване в живота ти? След това наистина ще можеш да напишеш най-уникалния трилър на света, а със спечеленото от него богатство може дори да купиш «Ню Йоркър»!“

Значи това беше. Специ беше Чудовището. Потопът от налудничави писма ме връхлетя като прилив при пълнолуние, задръствайки пощата ми всеки ден. В тях Карлици разсъждаваше върху теориите си и ме умоляваше да отида във Флоренция. Намекваше, че има специална връзка с областния прокурор и ако отида в Италия, тя ще ми гарантира неприкосновеност. Дори ще се погрижи обвиненията срещу мен да бъдат свалени.

… Флоренция винаги е изпълнявала заповедта да защитава истинското Чудовище, а тази заповед е спусната от високо място, защото Чудовището може по всяко време да разкрие ужасяващи факти за педофилията на видни магистрати, които под заплахата от изнудване никога няма да го заловят. Скъпи Дъглас, ти си бил несъзнателно използван в Италия от Чудовището, който се прикрива зад прочутите имена… Умолявам те, Дъглас, веднага ела при мен, дори със съпругата си, или ми дай телефонния си номер, аз ще ти дам моя, за да можем да се съветваме… не казвай нищо на Специ… Ще ти обясня всичко… Моля се на Бога ти и жена ти да ми повярвате… Мога да ти покажа всичко…

* * *

Някой ден, ако поискаш да напишеш биографията ми, ще осъзнаеш, че си прескочил отвъд фантазията и белетристиката, че си написал една истинска история.

Можеш ясно да си представиш, че разследването се провежда и нощем, и дори през почивните дни. Затова те умолявам, СВЪРЖИ СЕ С МЕН ПО НАЙ-БЪРЗИЯ НАЧИН!… И не забравяй: това трябва да се пази в пълна тайна.

* * *

Скъпи Дъглас, все още не съм получила отговор на писмата си: проблем ли има? Моля те, обади се, притеснявам се и искам да разбера какво трябва да направя, за да си изясним нещата.

Скоро спрях да чета всичко, освен заглавията на писмата:

Относно: КЪДЕ СИ?

Относно: ДА СЕ ПОМОЛИМ ЗА МАРИО СПЕЦИ.

Относно: СЕГА ВЕЧЕ ВЯРВАШ ЛИ МИ?

Относно: URGENTISSIMO URGENTISSIMO

И най-накрая, четирийсет и едно писма по-късно:

Относно: КАКВО, ЗА БОГА, СТАВА С ТЕБ?

Канонадата от писма ме замая, но не заради очевидната лудост, която лъхаше от нея, а заради факта, че областният прокурор на Перуджа и главният инспектор от полицията вземат насериозно тази личност. Тази жена, както самата Карлици твърдеше и както разследването на Специ щеше да покаже, тази жена беше ключовият свидетел, който бе убедил прокурор Минини и главен инспектор Джутари, че смъртта на Нардучи е свързана — чрез сатанинската секта — с престъпленията на Чудовището от Флоренция. Карлици беше насочила подозренията на областния прокурор към Специ и беше заявила, че той е замесен в тъй нареченото убийство на Нардучи. (По-късно Специ успя да докаже, че цели абзаци от правните документи, излезли от офиса на областния прокурор, са копие на параноичните бръщолевения, публикувани в сайта на Карлици. Явно тя имаше распутинско влияние над Минини.)

Още по-невероятно беше, че Габриела Карлици по някакъв начин бе успяла да стане „експерт“ в разследването на Чудовището. Горе-долу по същото време, когато пълнеше електронната ми поща с писма, тя беше много търсена от разни италиански списания и вестници, за да коментира разследването на Чудовището и я цитираха като надежден експерт. Тя се появи в най-популярните предавания по телевизията, където към нея се отнасяха като към сериозна, дълбокомислена личност.

Някъде по средата на бомбардировката споменах на Марио, че си разменям писма с Карлици. Той ме смъмри.

— Дъг, това може да ти се струва забавно, но всъщност си играеш с огъня. Тя може много да ти навреди. За Бога, стой далеч от нея.

Въпреки лудостта си, Карлици като че ли имаше отлични източници на информация. Бях шокиран колко нещо бе изнамерила за мен. Понякога предвиждаше толкова далновидно развитието на случая, че двамата със Специ се чудехме дали няма вътрешен източник в офиса на областния прокурор.

В края на март Карлици обяви една много специална новина в сайта си: предстоеше арестуването на Специ.