Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (32)

Глава 30

Пачани си оставаше технически невинен и на свобода, докато Джутари подготвяше новото дело срещу него. Но вълнението се оказа в повече за тосканския селянин и на 22 февруари 1998 година „сладкото малко агънце“ умря от сърдечен пристъп.

За отрицателно време фабриката за слухове обяви, че Пачани не е починал от сърдечен пристъп, а всъщност е бил убит. Джутари веднага се включи и заповяда ексхумация на трупа. Останките бяха изследвани за наличието на отрова. Резултатът? Смъртта му „съответствала“ на отравяне — чрез свръхдоза от собственото му лекарство за сърце. Лекарите посочиха, че пациенти, застрашени от сърдечен удар, често предозират лекарствата си. Но това обяснение беше твърде прозаично за главен инспектор Джутари, който разви теорията, че Пачани може да е бил убит от неизвестна личност или личности, за да му попречат да разкрие какво знае.

Процесът срещу Вани и Лоти, другарите по чашка на Пачани, започна през юни 1997 година. Доказателствата срещу тях се състояха от писмените показания на Лоти, подкрепени от малоумния Пучи, срещу безрезултатните и дезорганизирани декларации за невинност на Вани. Тъжен спектакъл. Вани и Лоти бяха осъдени за всичките четиринайсет убийства; Вани получи доживотен затвор, Лоти — двайсет и шест години. Като че ли нито пресата, нито италианското общество се отнесоха скептично към идеята, че тримата неграмотни алкохолици с оскъдна интелигентност са успели да убият четиринайсет души за период от единайсет години с основна цел да се сдобият с половите органи на жените.

Нещо повече, в процеса не беше споменат основният мотив: защо Пачани и другарите му по чашка са се нуждаели от тези органи? Но главен инспектор Джутари вече беше започнал разследване точно по този въпрос. И беше намерил отговора: зад убийствата на Чудовището се криеше сатанински култ. Този призрачен заговор от богати и могъщи хора, които изглеждаха недосегаеми и заемаха най-високите позиции в обществото, бизнеса, правото и медицината беше наел Пачани, Вани и Лоти да убиват влюбени двойки, за да се сдобият с половите органи на момичетата, които използваха като неприлични, богохулни „нафори“ в своите Черни меси.

За да разследва новата си теория, главен инспектор Джутари сформира нова елитна полицейска част, която нарече Gruppo Investigative Delitti Seriali, Група за разследване на серийни убийци или GIDES. Те окупираха най-горния етаж на гигантската, модерна бетонна сграда, наречена „Ил Манифико“, на Лоренцо Ил Манифико (Великолепни), която се издигаше близо до летището на Флоренция. Джутари събра Първокласен екип от детективи. Единствената им задача беше да идентифицират и да арестуват mandanti, организаторите или подстрекателите на убийствата, извършени от тъй нареченото Чудовище от Флоренция.

От гигантската планина с доказателства по случая Джутари измъкна няколко зрънца, които според него подкрепяха новата му теория. Първо, Лоти беше споменал нещо, което навремето е било пренебрегнато, че „докторът помолил Пачани да свърши няколко дребни неща за него“. Джутари смяташе, че това подкрепя някогашното подозрение, че зад убийствата стои лекар — този път обаче не като убиец, а като организатор. Освен това ги имаше и парите на Пачани. След смъртта на стария селянин се оказа, че той е бил много богат. Имал две къщи и притежавал пощенски бонове на стойност повече от сто хиляди долара. Джутари не можа да проследи източника на богатството му. Това не би трябвало да е чак толкова изненадващо — голям процент от италианската икономика по онова време се намираше в сенчестия сектор и мнозина разполагаха с необичайно богатство. Но Джутари намери доста по-зловещо обяснение на богатството на Пачани: селянинът беше забогатял от продажбата на части от телата, които той и неговите другари по чашка бяха събирали през годините.

В издадената по-късно книга по случая главен инспектор Джутари обясни теорията си за сатанинската секта по-подробно. „Най-добрите жертвоприношения за призоваване на демони са човешките, а любимите на смъртта са онези, които се правят в момент на оргазъм, известни като mors iusti. Подобни мотиви са движели Чудовището, което е нанасяло удара си, докато жертвите му правели любов… Точно в този момент (на оргазъма) се освобождават мощни енергийни полета, които са крайно необходими на човек, практикуващ сатанински ритуали“.

Задълбавайки в средновековните науки и легенди, главният инспектор откри и възможното име на сектата: Училището на Червената роза, извратен приорат на Сион, практикуващ черни меси, ритуални убийства, използващ пентаграми и демонични олтари. Училището, твърдяха някои, беше клон на един древен орден, Ordo Rosae Rubae et Aurae Crucis, езотерична масонска секта, свързана с английската Златна роза и чрез нея с Алистър Краули, най-прочутият сатанист на миналия век, който се наричал „Великия Звяр 666“ и който през двайсетте години на миналия век построил църква в Чефалу, Сицилия, наречена Абатството на Телема. Разказваше се, че там Краули изпълнявал извратените си магически и сексуални ритуали, включващи мъже и жени.

В оформянето на теорията си Джутари беше воден от още няколко елемента. Най-важният от тях беше Габриела Карлици, дребна и енергична римлянка с широка усмивка, която поддържаше интернет сайт за конспиративни теории и издаваше сама поредица от книги. Карлици твърдеше, че разполага със скрита информация за много скандални европейски престъпления от изминалите десетилетия — включително отвличането и убийството на бившия италиански премиер Алдо Моро и белгийския педофилски кръг. Зад всички тях, твърдеше тя, стои Училището на Червената роза. На 11 септември 2001 година, денят на терористичните атаки, Карлици разпрати факсове до италианските вестници: „Това са те, членовете на Червената роза. Сега искат да атакуват Буш!“. Червената роза според нея стоеше и зад убийствата на Чудовището. Преди години Карлици бе осъдена за клевета от италианския писател Алберте Бевилакуа, който според нея бил Чудовището от Флоренция, но оттогава теориите й очевидно бяха еволюирали. Сайтът й беше пълен с религиозни истории, имаше раздел, в който тя описваше подробно разговорите си с Мадоната от Фатима.

Карлици стана експертен свидетел на обвинението. Джутари и детективите от GIDES я привикваха в щаба си и я слушаха в продължение на часове — може би дори дни, — докато тя споделяше информацията си за дейността на сатанинската секта, скрита в зелените хълмове на Тоскана. По-късно жената поиска от полицията да й осигури охрана заради смъртната заплаха от членовете на сектата, които възнамерявали да й затворят устата.

Ровейки из кутиите със стари улики, Джутари откри физическо доказателство, което да подкрепи теориите му, че зад убийствата стои сатанинска секта. Първото беше една подпорка за врата, която беше намерена през месец октомври 1981 година в Бартолиновата ливада, на десетина метра от мястото, където Чудовището беше убило двамата влюбени. За главния инспектор този камък бе нещо далеч по-зловещо от обикновена подпора за врата. Той описа значението му пред един репортер на „Кориере дела сера“, един от големите ежедневници на Италия: това, твърдеше той, е „пресечена пирамида с хексагонална основа, която служи за мост между нашия свят и Ада“. От една стара полицейска папка извади снимки на някакви подозрителни кръгове от камъни е боровинкови храсти и кръст, където, по думите на едни стар пазач на дивеч, са лагерували двамата френски туристи четири дни, преди да бъдат убити. (Много други свидетели твърдят, че двамата са лагерували в сечището Скопети поне една седмица.) По-късно следователите стигнаха до извода, че каменните кръгове нямат никаква връзка със случая. Джутари не беше съгласен с тях. Той предаде снимките на един „експерт“ по окултното. Главният инспектор представи заключенията на експерта в книгата си: „Когато кръгът от камъни е затворен, той представлява обединението на двама души, двама любовници, така да се каже, а когато е отворен показва, че двамата са избрани. Снимката на храстите и кръста показва убийство на двамата; хората са боровинките, а смъртта им е представена от кръста. Снимката на разпръснатите камъни показва разрушаването на кръга след убийството на двамата любовници“.

Щом разбра, че Пачани и компания са от Сан Кашиано, Джутари веднага реши, че щабът на сатанинската секта трябва да е някъде край това идилично малко тосканско селце. Той се зарови отново в документите и откри нова озадачаваща улика. През пролетта на 1997 година в полицията пристигнали майка и дъщеря, които разказали странна история. Те държали дома за стари хора „Вила Верде“, който се помещаваше в красива стара селска къща, заобиколена от градини и парк, на няколко километра от Сан Кашиано. Двете жени се оплакали, че един от обитателите на дома, художник с швейцарско-белгийски произход на име Клод Фалбриар, бил изчезнал, оставяйки стаята си разхвърлена, с огромна купчина подозрителни предмети по средата — неща, които може би имали нещо общо с Чудовището, включително нерегистриран пистолет и ужасяващи картини на жени с отрязани ръце, крака и глави. Двете жени напъхали принадлежностите на Фалбриар в кашони и ги донесли в полицията.

Тогава полицията не им обърнала внимание. Джутари ги видя в съвсем нова светлина и започна разследване на двете жени и тяхната къща. И веднага попадна на нещо: откри, че Пачани е работил известно време като градинар във Вила Верде точно в периода на убийствата!

Джутари и неговите следователи решиха, че точно в тази къща се е намирал щабът на Ордена на Червената роза, чиито членове бяха наели градинаря Пачани и неговите приятели да събират части от женски тела за сатанинските им ритуали. В сценария на Джутари майката и дъщерята всъщност бяха членове на култа. (Защо тогава са привлекли върху себе си вниманието на полицията, остава неизяснено.)

В периода между убийствата и разследването на Джутари Вила Верде се беше превърнала в свръхлуксозен хотел с басейн и ресторант, наречен Poggio ai Grilli, „Хълмът на щурците“. (Почти веднага след появата си надписът на табелата, указваща пътя към хотела, беше променен от някой тоскански шегаджия на Poggio ai Grulli, „Хълмът на тъпаците“.) Новите собственици въобще не бяха поласкани, че са обект на внимание.

Пресата, водена от „Ла Национе“, стръвно поде историята.

СОБСТВЕНИЦИ НА СТАРЧЕСКИ ДОМ ЗАПОДОЗРЕНИ

ДОМЪТ НА УЖАСИТЕ КРИЕ ТАЙНИТЕ

НА ЧУДОВИЩЕТО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ

— След десет часа къщата се затваряше за външни лица. Пристигаха най-различни хора и извършваха магически и сатанински ритуали — така твърдеше една от бившите помощнички в къщата между Сан Кашиано и Меркатале, където Пиетро Пачани, обвинен за убийствата на Чудовището, беше работил като градинар. По време на тосканските убийства във „Вилата на ужасите“ се помещавал старчески дом, където в продължение на няколко месеца беше живял художникът Клод Фалбриар, разследван първо за притежание на незаконно оръжие, който по-късно стана ключов свидетел в разследването на вероятните подстрекатели на серийните убийства.

По онова време Фалбриар безгрижно обикаляше из Европа, без да има никаква представа, че е „ключов свидетел“ и евентуален поръчител на убийствата. GIDES поиска помощ от Интерпол и те го откриха в едно село на Лазурния бряг близо до Кан. С разочарование научиха, че художникът е пристигнал в Тоскана за пръв път през 1996 година, единайсет години след последното двойно убийство на Чудовището. Независимо от това Фалбриар беше отведен във Флоренция за разпит. Той беше разочароващ свидетел — ядосан, неуравновесен, грохнал старец, който засипа полицията с обвинения.

— Във Вила Верде — заяви той — бях дрогиран и заключван в стаята. Откраднаха ми милиони лири. Случваха се странни неща, особено през нощта.

Майката и дъщерята, твърдеше той, стоят зад всичко.

Въз основа на показанията на Фалбриар на двете жени бяха повдигнати обвинения за отвличане и измама. „Ла Национе“ пусна серия от сензационни статии за къщата. „От показанията на бивши служители в старческия дом — пише в една от статиите — излязоха много важни улики. В петдесетте страници се криеха доказателства за много смущаващи тайни. Старите хора, които са живели в «Поджио ай Грили», са били оставяни да лежат в собствените си фекалии и урина, без да получат никаква помощ. Нощем на помощничките е било забранено да стъпват в къщата, която се превръщала в място, където се отслужвали Черни меси. Джутари подозира, че изрязаните гениталии и ампутираните гърди от жертвите на Чудовището са били използвани за провеждането на тези сатанински ритуали.“

Въпреки обновяването на сградата Джутари се надяваше, че все пак са останали някакви следи от Ордена на Червената роза, или че сектата все още продължава да оперира в къщата. Старите тоскански вили имаха огромни мазета и подземни помещения, където се правеше или съхраняваше вино и се оставяха да зреят прошуто, сирене и салами. Точно там Джутари се надяваше да открие истинската стая, използвана за жертвоприношенията — която може би все още се използваше.

Един прекрасен ден GIDES нахлу в „Поджио ай Грили“. След като претърсиха огромната вила, хората от GIDES влязоха в стаята, където според тяхната информация се намираше светая светих на култа, храмът на Сатаната. Там откриха няколко мукавени човешки скелети, пластмасови прилепи, които висяха на конци и разни други декорации. Претърсването беше проведено само няколко дни преди Хелоуин и персоналът планираше парти — или поне така твърдяха.

— Това несъмнено е опит да се отклони разследването — беснееше Джутари пред „Ла Национе“.

Джутари и GIDES не успяха да постигнат напредък в разследването на сатанинската секта и с настъпването на 2000-та година то беше на път да бъде прекратено.

Тогава, през месец август 2000-та година, аз пристигнах в Италия с моето семейство.