Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (23)

Глава 21

Лятото на 1985 година беше едно от най-горещите през последните години. Тоскана беше връхлетяна от суша, флорентинските хълмове изнемогваха под горещото слънце, земята се напука, листата покафеняха и взеха да падат от дърветата. Водопроводите на града един след друг пресъхваха и свещениците започнаха да събират енориашите си на ревностни молитви за дъжд. Заедно с жегата, над града като задушаващо одеяло надвисна и страхът от Чудовището.

Осми септември беше поредният горещ, безоблачен ден. Но за Сабрина Карминяни той беше прекрасен, денят, в който навърши деветнайсет — и който никога нямаше да забрави.

Онази неделя, около пет часа следобед, Сабрина и приятелят й паркирали на малко сечище в гората, близо до пътя за Сан Кашиано, който му беше дал името си. Гъста стена от дъбове, кипариси и чадъровидни борове го прикриваше от Виа Скопети и сечището беше добре известно на местните младежи като местенце, където могат да се отдадат на сексуалните си игри. Намираше се в сърцето на област Кианти, близо до древната каменна къща, където Николо Макиавели беше прекарал последните години от изгнанието си в писане на „Владетелят“. Днес в този район с вили, замъци, грижливо поддържани лозя и малки градчета се предлагат едни от най-скъпите имоти в света.

Двамата младежи паркирали до нечия чужда кола, бял фолксваген голф с френски номера. На задната седалка забелязали бебешко столче, привързано с колани. На няколко метра от фолксвагена била разпъната малка куполообразна палатка с цвят син металик. Слънчевите лъчи падали върху нея така, че вътре можели да се забележат очертанията на човешко тяло.

— Беше един човек — разказа Сабрина по-късно, — който лежеше изпънат и най-вероятно спеше. Палатката изглеждаше смачкана, малко й трябваше да се срути; предното платнище беше мръсно и се бяха събрали много мухи, а освен това миришеше на мърша.

Обстановката не им допаднала и те решили да си ходят. Когато излизали от сечището, срещу тях се задала друга кола. Шофьорът й дал на заден ход и ги пуснал да минат. Нито Сабрина, нито приятелят й обърнали внимание на модела на колата или на човека вътре.

Така без малко да открият новите жертви на Чудовището.

Ден по-късно, в понеделник, девети септември, в два часа следобед, един алчен търсач на трюфели спрял колата си на сечището Скопети. Щом излязъл от колата си, той усетил „странна миризма и силно бръмчене на мухи. Помислих си, че някъде на близо има умряла котка. Не забелязах нищо край палатката. След това отидох до отсрещните храсти и тогава ги видях: два голи крака, които стърчаха от шубрака… Не ми стигна смелостта да се приближа повече“.

Новосформираното отделение SAM влезе в действие. Жертвите бяха двама френски туристи, които лагерували на сечището Скопети. За пръв път местопрестъплението беше напълно отцепено. SAM запечатаха не само достъпа до него, но и целия район в диаметър един километър. Бебешкото столче за кола предизвика силен ужас сред следователите, докато запитванията във Франция не установиха, че малката дъщеричка на убитата жена е там, при роднини.

До отцепения терен се приземи хеликоптер, от който слезе прочут криминолог, който беше изготвил психологически и поведенчески профил на Чудовището. С голяма неохота на мястото бяха допуснати журналисти и фотографи, но не им позволиха да минат отвъд загражденията, охранявани от зоркото око на двама полицаи, въоръжени с автомати. Журналистите се гневяха, че им е отказан достъп. Най-накрая помощник-прокурорът пусна един от тях, Марио Специ, да огледа сцената на престъплението и да докладва на останалите. Специ прескочи пластмасовите заграждения под завистливите погледи на колегите си. Но когато зърна последните изстъпления на Чудовището, той завидя на онези, които бяха останали от другата страна.

Жената се казваше Надин Морио, трийсет и шестгодишна собственичка на магазин за обувки в Монбелиар, Франция, недалеч от френско-швейцарската граница. Със съпруга си били разделени от няколко месеца и тя живеела с Жан-Мишел Кравейчвили, двайсет и петгодишен любител-спринтьор, който тренирал сто метра гладко бягане в местния лекоатлетически клуб. Били тръгнали на къмпинг-пътуване из Италия, а в понеделник се канели да се връщат във Франция за първия учебен ден на дъщеричката на Надин.

Щом чуха новините за убийствата, Сабрина и приятелят й веднага отидоха при карабинерите, за да докладват какво бяха видели в неделя следобед на осми септември. Момичето разказа абсолютно същата история след време, пред съда Асизи. Двайсет години по-късно, в интервю за Специ, Сабрина беше все така уверена, че не е сбъркала датата, тъй като онази неделя имала рожден ден.

Показанията й имаха решаващо значение за определянето на деня, в който е било извършено престъплението — дали двамата французи са били убити в събота вечерта, както предполагаха уликите, или в неделя през нощта, както обявиха по-късно следователите. Те пренебрегнаха показанията напълно, защото не им бяха удобни — и така си остава и до днес.

Съществуваше още една убедителна улика, че двамата са били убити в събота през нощта: ако двамата са искали да се приберат навреме за първия учебен ден на дъщеричката на Надин, в неделя те вече са щели да пътуват към Франция.

В понеделник следобед тялото на Морио беше в ужасяващо състояние. Лицето й, гротескно подпухнало и почерняло, беше неузнаваемо. Горещината в палатката беше оказала опустошителен ефект и трупът беше покрит с личинки.

Следователите от SAM направиха възстановка на последното убийство. С една дума то беше ужасяващо.

Убиецът се промъкнал до палатката на двамата французи, които правели любов. Внимателно разрязал платнището, без да повреди вътрешната палатка. Любовниците може би се стреснали от шума. Дръпнали ципа на входа, за да видят какво става. Чудовището вече стояло с приготвен пистолет и щом двамата се подали навън, били повалени от куршумите. Надин умряла веднага. Жан-Мишел бил улучен от четири куршума — един в китката, един в пръста, един в лакътя и един го закачил по устната, оставяйки го сравнително невредим.

Младият атлет изскочил от палатката, може би събаряйки Чудовището, и хукнал в тъмното. Ако бе свил наляво, след няколко крачки е щял да се озове на пътя, където сигурно е щял да се спаси. Но той се затичал право напред, към гората. Чудовището хукнало след него. Жан-Мишел прескочил живия плет, който разделял сечището на две, преследван от Чудовището. След дванайсетина метра то го настигнало, забило ножа си в гърба му, гърдите и стомаха, след което му прерязало гърлото.

Оглеждайки трупа, който все още беше в храстите, Специ забеляза, че долните листа на дървото, което се издигаше над мъртвото тяло, са опръскани с кръв.

След като убило Жан-Мишел, Чудовището се върнало до палатката. Издърпало Надин навън и я осакатило, изрязвайки вагината и лявата й гърда. След това върнало трупа в палатката и вдигнало ципа. Скрило трупа на мъжа под купчина боклуци, които събрало от сечището, и поставило върху главата му пластмасов капак от кофа за боя.

Въпреки старателното събиране на улики от сечището Скопети, SAM се оказаха с почти празни ръце. Изглежда това беше почти идеалното престъпление.

Във вторник в офиса на прокурора пристигна писмо с адрес, написан с изрязани от списания букви.

В плика, обвито с книжни салфетки, се намираше парче от отрязаната гърда на френската туристка.

Писмото беше изпратено по някое време през уикенда от малък град близо до Викио и беше влязло в пощенската система в понеделник сутринта.

Силвия дела Моника беше единствената жена-следовател по случая. Пристигането на това послание промени живота й. То я изпълни с ужас. Тя веднага се отказа от случая. Назначени й бяха двама охранители, които оставаха до нея дори по време на работа, от страх, че убиецът може да се окаже някой от хората, които имаха достъп до офиса й в съдебната палата. Това беше краят на работата й по случая.

Съдържанието на писмото, препечатано във вестниците, предизвика буря от спекулации, защото убиецът беше сбъркал италианската дума „република“, вписвайки едно „б“, вместо две. Дали това беше просто правописна грешка на неграмотен човек или показваше, че Чудовището е чужденец? Сред романските езици в Европа единствено в италианския думата „република“ се пишеше с две „б“.

За пръв път Чудовището се беше опитало да скрие двете тела. В комбинация с изпратеното писмо това щеше да предизвика трескави опити за откриването на жертвите, ако труповете случайно не бяха открити по-рано. Така се появиха спекулации за причината Чудовището да промени своя модус операнди — това беше внимателно подготвен план за унижаване на полицията.

Който за малко да успее.