Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (59)

Глава 57

Същата вечер натовариха Марио Специ в затворническата кола и го върнаха обратно в килията му в затвора „Капане“. Следващият ден беше събота и Трибуналът затваряше в един часа. Съдиите трябваше да обявят решението си преди това.

В събота Специ чакаше в килията си, докато един часът приближаваше. Останалите мъже в затворническия блок — които го бяха опознали, без дори да се виждат — очакваха заедно с него да чуят присъдата. Един часът мина, след това и един и половина. Докато приближаваше два, Специ започна да се примирява с мисълта, че присъдата няма да е оправдателна. Тогава останалите затворниците от крайните килии започнаха да викат радостно. Някой беше чул нещо от невидимия телевизор, който работеше наблизо.

— Чичо! Свободен си! Чичо! Можеш да си ходиш! Пуснали са те без никакви условия!

Мириам, която очакваше решението в кафенето, получи обаждане от един колега на Марио от вестника.

— Чудесни новини! Поздравления! Спечелихме! Спечелихме! По всяка точка!

„След като прекара двайсет и три дни в затвора — обяви RAI, националната телевизия на Италия, — журналистът Марио Специ, обвинен за възпрепятстване на правосъдието при разследването на убийствата във Флоренция, най-после беше освободен. Такова е решението на Апелативния трибунал.“ Тримата съдии дори не бяха поставили условия за освобождаването му, каквато беше практиката — нито домашен арест, нито конфискация на паспорта. Той беше напълно и безусловно свободен.

Това беше огромен провал на областния прокурор на Перуджа.

В килията на Специ дойде един пазач, който носеше голяма черна найлонова торба.

— Побързай. Слагай всичко тук. Да вървим.

Специ прибра всичките си неща в торбата и се обърна да излиза, но се оказа, че пазачът е препречил вратата.

— Преди да си тръгнеш — каза той, — трябва да почистиш килията си.

Специ реши, че мъжът сигурно се шегува.

— Не съм искал да идвам тук — каза той, — затвориха ме напълно незаконно. Ако искаш да е чисто, почисти си я сам.

Пазачът присви очи, хвана желязната врата и я затръшна под носа на Специ. После я заключи и изсъска:

— Щом толкова ти харесва, стой си тук! — След което се обърна и тръгна по коридора.

Специ не можеше да повярва на очите си. Хвана се за решетките.

— Слушай, идиот такъв! Знам как се казваш и ако не ме пуснеш веднага оттук, ще те съдя за незаконно задържане! Разбираш ли? Ще те докладвам.

Пазачът се спря, после направи още няколко колебливи крачки към поста си, накрая бавно се обърна, тръгна назад и отключи вратата. Специ беше предаден на друг пазач с каменно лице, който го отведе до чакалнята.

— Защо не ме пускате? — попита Специ.

— Има някои документи за оправяне. Освен това… — Пазачът се поколеба. — Имаме проблеми с опазването на обществения ред отвън.

Специ най-накрая излезе от затвора „Капане“, носейки голямата черна торба; беше посрещнат с възторжен рев от събралата се отвън тълпа от журналисти и зяпачи.

Пръв ми се обади Николо.

— Страхотни новини! — извика задъхано той. — Специ е свободен!