Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (5)

Глава 3

Много държави имат своя сериен убиец, който дефинира тяхната културата чрез процес на отричане, който оставя белег върху своята епоха не чрез възхвала на ценностите й, а чрез разкриване на собствената й тъмна същност. Великобритания има своя Джак Изкормвача, роден в мъглите на дикенсовия Лондон, който подбира жертвите си сред най-низвергнатата му класа — проститутките, които драпат за насъщния в бедняшкия квартал Уайтчапъл. Бостън си има Бостънския удушвач, учтив, привлекателен убиец, дебнещ плячката си в по-елегантните квартали, изнасилва и убива възрастни жени и осквернява телата им по неописуем начин. Германия има Изверга от Дюселдорф, който като че ли предвещава появата на Хитлер посредством безразборните и садистични убийства на мъже, жени и деца; жаждата му за кръв е толкова неутолима, че в навечерието на екзекуцията му той определя собственото си обезглавяване като „удоволствието, слагащо край на всички удоволствия.“ Всеки убиец по свой самобитен начин представлява мрачно олицетворение на своето време и място.

Италия има Чудовището от Флоренция.

Флоренция винаги е била град на противоположностите. В благоуханна пролетна вечер, когато слънцето бавно се скрива зад дворците покрай реката, тя може да ви изглежда като един от най-красивите и изтънчени градове в света. Но в края на ноември, след два месеца почти непрекъснати валежи от дъжд, древните й дворци посивяват, прошарени с по-тъмни ивици влага; тесните калдъръмени улички, миришещи на канал и кучешки изпражнения, са обградени от всички страни с мрачни каменни фасади и надвиснали покриви, които блокират и без това мъждивата светлина. Мостовете над Арно са покрити с черни чадъри, криещи собствениците си от неспиращия дъжд. Реката, толкова възхитителна през лятото, се е разляла в кафяв и мазен прилив, който носи изтръгнати дървета и клони, а понякога и мъртви животни, трупащи се около пилоните, проектирани от Аманати.

Във Флоренция възвишеното и ужасното вървят ръка за ръка: „Кладата на суетата“ на Савонарола и „Раждането на Венера“ на Ботичели, тетрадките на Леонардо да Винчи и „Властелинът“ на Николо Макиавели, „Ад“ на Данте и „Декамерон“ на Бокачо. На главният площад Пиаца дела Синьора се поддържа изложба на открито, в която са представени някои от най-прочутите римски и ренесансови статуи на Флоренция. Това е галерия на ужаса, публична демонстрация на убийства, изнасилвания и осакатявания без аналог в света. Кавалкадата е водена от прочутата бронзова статуя на Персей на Челини, който като някой джихадист от клип, публикуван в интернет, триумфално държи в ръка отрязаната глава на Медуза — от врата й се стича кръв, а обезглавеното й тяло се е сгърчило в краката му. До Персей стоят други статуи, представящи легендарни сцени на убийство, насилие и осакатяване — сред тях е скулптурата, която краси корицата на тази книга, „Отвличането на сабинянките“ на Джамболоня. Зад стените на Флоренция и на бесилките пред тях са извършвани най-изтънчените и най-зверски престъпления, от деликатни отравяния до брутални публични осакатявания, мъчения и изгаряния. В продължение на векове Флоренция налагала властта си над останалата част от Тоскана посредством жестоки кланета и кървави войни.

Градът е основан от Юлий Цезар през 59 г. пр. н. е. като селище за римски ветерани. Бил наречен Флоренция или „цветуща“. Около 250 г. пр. н. е. един арменски принц на име Миниато, който се връщал от поклонение в Рим, се настанил на един от околните хълмове и заживял като отшелник в пещера, откъдето проповядвал на варварите в града. По време на християнските гонения при император Деций, Миниато бил арестуван и обезглавен на градския площад. Легендата разказва, че той вдигнал главата си, сложил я на раменете си и тръгнал към хълма, за да умре достойно в пещерата си. Днес на това място се намира една от най-красивите църкви в римски стил в Италия — „Сан Муниато ал Монте“, — която се издига над града и околните хълмове.

През 1302 година Флоренция прогонила Данте, което никога не било забравено. За отмъщение той населил ада с бележити флорентинци и запазил за тях най-изтънчените мъчения.

През четиринайсети век Флоренция забогатяла от търговията с вълнени платове и банково дело, а в края на века вече била един от петте най-големи града в Европа. В зората на петнайсети век Флоренция става свидетел на един от онези необясними взривове на гениалност, които са се случвали само пет-шест пъти в човешката история. По-късно той ще бъде наречен Ренесанс, „възраждане“, последвало продължителния мрак на Средновековието. В периода между раждането на Мазачо през 1401 и смъртта на Галилео през 1642 година, флорентинците всъщност създали съвременния свят. Те революционизирали изкуството, архитектурата, музиката, астрономията, математиката и навигацията. Поставили основите на съвременната банкова система чрез изобретяването на акредитива. Златният флорин, с изображението на флорентинската лилия от едната страна и Йоан Кръстител, облечен с власеница, от другата, става официална монета на Европа. В този град, построен на неплавателна река, без излаз на море, се раждат брилянтни навигатори, които изследват и картографират Новия свят, а един от тях дал името си на Америка.

Дори нещо повече, Флоренция развила самата идея за модерния свят. С началото на Ренесанса Флоренция отхвърлила игото на средновековните схващания, според които Бог е центърът на вселената и човешкото съществувание на земята е просто мрачен, мимолетен преход към бъдещия цветущ живот. Ренесансът поставил човешкия род в центъра на вселената и обявил настоящия живот за основното събитие. Развитието на западната цивилизация се променило из основи.

Флорентинският Ренесанс се финансирал изключително от един род, Медичите. За пръв път фамилията става известна през 1434 година, под предводителството на Джовани ди Бичи де Медичи, изключително богат флорентински банкер. Медичите управлявали града задкулисно, посредством находчива система от патронажи, съюзи и влияние. Въпреки меркантилизма си, още от самото начало фамилията започнала да налива пари в изкуството. Правнукът на Джовани Лоренцо Великолепния е истински образец на определението „ренесансов човек“. Още като дете Лоренцо се проявил като изключително талантлив, получил най-доброто образование, което може да се купи с пари, станал един от най-добрите участници в турнири, изкусен ловец със соколи и ловджия, занимавал се с развъждане на състезателни коне. Ранни портрети на Лоренцо Великолепни показват напрегнат млад мъж със смръщени вежди, голям нос и права коса. Той поел управлението на града през 1469 година след смъртта на баща си, когато бил едва на двайсет години. Лоренцо се обградил с хора като Леонардо да Винчи, Сандро Ботичели, Филипино Липи, Микеланджело и философа Пико дела Мирандола.

Лоренцо въвел Флоренция в златния век. Но дори в разцвета на Ренесанса, в този град на парадокси и противоречия красотата се смесвала с кръв, цивилизоваността — с варварство. През 1478 година съперничещата банкерска фамилия Паци се опитала да извърши преврат срещу управлението на Медичите. В буквален превод името Паци означава „безумци“ и е било дадено на техен прародител в чест на безумната му храброст в боевете край Йерусалим по време на Първия кръстоносен поход. Семейство Паци са били отличени и с двама свои представители в ада на Данте, който надарил единия с „вълча усмивка“.

В една спокойна априлска неделя неколцина убийци, пратени от Паци, нападнали Лоренцо Великолепни и брат му Джулиано в момента, когато били най-уязвими, по време на приемането на Светото причастие на литургията в Дуомо. Те убили Джулиано, но Лоренцо, намушкан няколко пъти, успял да избяга и да се скрие в църковната ризница. Флорентинците били разгневени от нападението срещу фамилията-патрон и огромна тълпа се нахвърлила върху заговорниците. Единият от лидерите им, Джакопо де Паци, бил обесен от прозореца на палацо Векио, след което голото му тяло било влачено по улиците на града и захвърлено в река Арно. Въпреки поражението фамилията Паци оцеляла и скоро след това дала на света прочутата монахиня-мистичка Мария Магдалена де Паци, която удивлявала хората с възторжените пъшкания и стенания, които издавала по време на молитва, когато била докосвана от Божията любов. През двайсети век се появява и един литературен Паци — когато писателят Томас Харис създава в романа си „Ханибал“, един флорентински полицейски инспектор Паци, който печели слава и известност, разгадавайки случая на Чудовището от Флоренция.

Смъртта на Лоренцо Великолепни през 1492 година, в разцвета на Ренесанса, поставя началото на един от онези кървави периоди, които периодично белязват историята на Флоренция. Един доминикански монах на име Савонарола, който живеел в манастира „Сан Марко“, утешавал Лоренцо на смъртния му одър, но по-късно се обърнал срещу фамилията Медичи. Савонарола изглеждал странно, ходел винаги облечен в кафява монашеска роба и закачулен, бил груб, непохватен и мускулест, с орлов нос и поглед като на Распутин. В църквата „Сан Марко“ той започнал да сипе огън и жупел върху Ренесанса и да проклина декадентството му, обявявайки, че Денят на страшния съд идва и разказвайки виденията си и преките си разговори с Бог.

Посланията му намерили отклик сред обикновените флорентинци, наблюдаващи с неодобрение богатствата на Ренесанса и патроните му, до които така и не се докосвали. Недоволството им се засилило след избухването на епидемия от сифилис, която била донесена от Новия свят. Дотогава Европа не познавала тази болест и тя връхлетяла в много по-опасна форма, отколкото ни е позната днес; тялото на заразения се покривало с гнойни пъпки, кожата провисвала и падала от лицето, болните изпадали в яростна лудост преди смъртта милостиво да ги отнесе. Наближавала 1500 година, която за мнозина предвещавала настъпването на Деня на страшния съд. В тази атмосфера Савонарола намерил отзивчива публика.

През 1494 година френският крал Шарл VIII завладял Тоскана. Пиеро Злочестия, който наследил престола на Флоренция от баща си Лоренцо, бил арогантен и некомпетентен владетел. Той предал града на Шарл при неизгодни условия, без дори да се бие с него, което разгневило до такава степен флорентинците, че те прогонили семейство Медичи от града и ограбили дворците им. Савонарола, който си бил създал огромен брой последователи, се възползвал от вакуума във властта и обявил Флоренция за „християнска република“, като се самопровъзгласил за неин водач. Той веднага наредил содомията, която била популярно и повече или по-малко приемливо занимание в светските среди, да бъде наказвана със смърт. Нарушители и всякакви други грешници били редовно изгаряни на клада на централния площад Пиаца дела Синьора или увисвали на бесилките пред градските стени.

Лудият монах от „Сан Марко“ имал силно влияние над обикновените хора в града и разпалил религиозната им жар. Той ругаел декадентството, невъздържаността и хуманистичния дух на Ренесанса. Няколко години след началото на управлението си той издигнал прочутата Клада на суетата. Изпращал слугите си от врата на врата да събират предмети, които според него били символ на греха — огледала, езически книги, козметика, светска музика и музикални инструменти, дъски за шах, карти, хубави дрехи и светски картини. Всичко това било струпано на Пиаца дела Синьора и подпалено. Художникът Ботичели, който попаднал под влиянието на Савонарола, сам хвърлил много от картините си в кладата. Предполага се, че са изгорели и няколко творби на Микеланджело, заедно с други безценни шедьоври на Ренесанса.

По време на управлението на Савонарола Флоренция изпаднала в икономически упадък. Денят на страшния съд, за който той проповядвал, така и не настъпил. Вместо да благослови града за новооткритата му религиозност, Бог като че ли го изоставил. Обикновените хора, особено младите и безработните, започнали открито да оспорват едиктите му. През 1497 година тълпа младежи се разбунтувала по време на една от проповедите на Савонарола; бунтът се разраснал и се превърнал във всеобщо въстание, кръчмите отново били отворени, завърнал се хазартът, по криволичещите улички на Флоренция отново можела да се чуе танцувална музика.

Савонарола, усещайки, че контролът му се изплъзва, започнал да изнася още по-налудничави и обвинителни проповеди и направил фаталната грешка да насочи критиките си срещу самата църква. Папата го отлъчил и заповядал да го арестуват и екзекутират. Услужливата тълпа нападнала манастира „Сан Марко“, разбила вратите, убила няколко от монасите и извлякла Савонарола навън. Той бил обвинен в множество престъпления, сред които и „религиозна грешка“. След като няколко седмици бил изтезаван с дибата, той бил завързан с вериги към кръст на Пиаца дела Синьора, същото място, където издигнал своята Клада на суетата, и бил подпален. Огънят бил поддържан в продължение на часове, след което останките му били натрошени на прах и смесени с пепел, за да бъде сигурно, че нито едно късче от тялото му не е оцеляло, за да бъде превърнато в реликва. След това прахта му била изхвърлена във всеопрощаващите, всепоглъщащи води на река Арно.

Ренесансът отново се възродил. Кръвта и красотата на Флоренция продължили. Но нищо не трае вечно и през следващите векове градът постепенно изгубил мястото си сред водещите европейски средища. Той постепенно отстъпил встрани, прочут с миналото си, но невзрачен в настоящето, докато останалите градове в Италия процъфтявали, най-вече Рим, Неапол и Милано.

Днес флорентинците са прочути със своята саможивост и се смятат от останалите италианци за надути, горделиви, високомерни, изключително студени, назадничави и закостенели традиционалисти. Те са сериозни, точни и трудолюбиви. Дълбоко в себе си флорентинците знаят, че са по-цивилизовани от останалите италианци. Те са дали на света всичко, що е изтънчено и красиво, и са направили достатъчно. Сега могат просто да затворят вратите си и да се усамотят, без да са отговорни за никого и нищо.

Когато се появи Чудовището от Флоренция, флорентинците го посрещнаха с недоверие, силна болка, ужас и донякъде с извратен интерес. Те просто не можеха да приемат, че изключително красивият им град, физическо въплъщение на Ренесанса, люлката на западната цивилизация, е приютил подобен звяр.

Но най-вече не можеха да приемат мисълта, че убиецът може да е един от тях.