Дъглас Престън, Марио Специ
Чудовището от Флоренция (21)

Глава 19

Това откритие подтикна следователите най-накрая да проучат отблизо Салваторе Винчи. Той беше човекът, когото Стефано Меле пръв посочи за свой съучастник в убийствата от 1968 година. Ротела смяташе, че Салваторе е четвъртият участник, заедно с Пиеро Мучарини, Джовани Меле и (може би) Франческо Винчи. Тъй като по време на убийствата от 1984 година трима от тях бяха в затвора, Салваторе оставаше единствената възможност.

Когато следователите се заровиха в миналото на Винчи, те бързо попаднаха на слуховете, че той е убил съпругата си Барбарина в градчето Вилачидро. Ротела поднови разследването на смъртта й, този път разглеждайки го като убийство, а не като самоубийство. През 1984 следователите отпътуваха за Сардиния, където сред дивата красота и угнетителна бедност на Вилачидро започнаха да разкриват миналото на човека, който напълно отговаряше на профила на Чудовището от Флоренция.

Когато Барбарина умряла през 1961 година, тя била само на седемнайсет години. Започнала да се среща с младеж на име Антонио, когото Салваторе презирал. В опит да унизи Антонио, той я пресрещнал в полето и я изнасилил. Тя забременяла и Салваторе „изпълнил дълга си“, като се оженил за нея. Всички в градчето разказваха, че той се отнасял много зле с нея, биел я и не й давал достатъчно пари за храна, а само за да купува мляко за бебето. Момчето било единствената й радост. Тя го нарекла Антонио на голямата си любов и продължила скришом да се среща с първия си любовник.

Детето и името му били като трън в гордостта на Салваторе; разказват, че той се съмнявал в бащинството си. С годините между баща и син, Антонио и Салваторе, назряла омраза, която ставала все по-неподправена и безмилостна.

Причините за убийството на Барбарина — ако наистина става въпрос за убийство — се появили през ноември 1960 година, когато някой я изненадал заедно с любовника й Антонио и направил снимки. Всички в градчето научили за изневярата. В древните земи на Сардиния, управлявани от кодекса на Барбаджиа, Салваторе имал само два начина да възстанови честта си — или трябвало да изгони жена си от дома, или да я убие.

Първоначално изглеждало, че ще избере първия начин. Той й казал, че трябва да си тръгне и тя започнала да си търси работа, с която да се издържа. В началото на януари 1961 година тя получила писмо от монахиня в едно от сиропиталищата, която й предложила да приюти нея и детето, ако Барбарина се съгласи в замяна на храна и легло, да сервира в стола на приюта. Трябвало да се яви там на 21 януари.

Тя така и не се появила.

Вечерта на 14 януари 1961 година Барбарина била сама с бебето си в малката къща, където живеели двамата със Салваторе. Както обикновено той бил навън, в местната кръчма, където пиел верментино и играел билярд.

Вечерта Барбарина установила, че бутилката с газ е празна и тя не може да стопли мляко за бебето. Помолила съседката да използва нейната печка. Няколко часа по-късно този незначителен епизод се оказва важна следа в опровергаването на официалната версия за смъртта на Барбарина — самоубийство с газ пропан. Щом три часа преди това бутилката е била празна и е нямало как да я напълни, как така изведнъж се оказва, че е имало достатъчно газ, че да се самоубие?

Същата вечер, малко преди полунощ, Винчи оставил шурея си в кръчмата и се върнал вкъщи. По-късно разказва, че намерил вратата заключена отвътре и я разбил с ритник. Светнал лампата и видял люлката на Антонио, в която спяло единайсетмесечното бебе. Обикновено тя стояла в спалнята, а сега била преместена в кухнята. Вратата на спалнята била заключена отвътре, което по думите му силно го притеснило. Особено след като видял през процепите да прониква светлина въпреки късния час.

— Почуках веднъж и извиках Барбарина — разказал няколко часа по-късно на карабинерите, — но никой не отговори. Веднага си помислих, че е вътре с любовника си и избягах навън от страх, че ще бъда нападнат.

Ако днес това малодушно поведение ви се струва невероятно, то изглеждало още по-абсурдно в онези години, особено що се отнася до двайсет и четиригодишен сардинец през 1961 година. Салваторе изтичал до къщата на тъста си и двамата отишли да приберат приятеля му от бара, който всъщност бил брат на Барбарина. После заедно се върнали в къщата.

Години по-късно един от жителите на града обобщи с няколко думи:

— Той просто си търсеше свидетел на нагласеното самоубийство.

Пред тъста и шурея си Салваторе отворил вратата с леко побутване, без тя да му окаже и най-слаба съпротива. Той веднага извикал, че усеща миризма на газ, въпреки че останалите не го усещали. Бутилката с пропан била оставена до леглото, вентилът бил отворен, а маркучът лежал на възглавницата до главата на Барбарина. Изглеждало, че Барбарина се е самоубила с газ от бутилката, в която няколко часа по-рано нямало достатъчно, за да затопли мляко за бебето. Но по онова време никой не обърнал внимание на това несъответствие — нито карабинерите, нито съдебният патолог, нито приятелите й. Съдебният патолог дори пренебрегнал охлузванията по врата й и одраскванията по лицето, които показвали, че сякаш се е борила, преди да се задуши.

След отварянето на случая следователите откриха всички тези улики и повече от всякога бяха убедени, че Салваторе е убил жена си.

Ротела се опита да разбере дали при емигрирането си в Тоскана Салваторе е донесъл със себе си пистолет берета двайсет и втори калибър. Следователите във Вилацигро успяха да открият, че през 1961 година в градчето е имало единайсет берети с този калибър и една от тях наистина е била открадната, малко преди Салваторе Винчи да замине за Тоскана. Пистолетът принадлежал на възрастен роднина на братята Винчи, който го донесъл от Холандия, където работил известно време. Разследването, проведено от Интерпол в Амстердам, не можа да открие произхода на оръжието.

В същото време следователите на континента проследяваха живота на Салваторе Винчи след пристигането му в Тоскана през 1961 година. Те откриха нови доказателства, които ги накараха да мислят, че може би той наистина е Чудовището. Оказа се, че на сексуалните предпочитания и занимания на Салваторе Винчи може да завиди и маркиз дьо Сад.

— Току-що се бяхме оженили — разказа на карабинерите Розина, новата съпруга на Салваторе, — когато една вечер той се прибра у дома заедно с двама приятели и каза, че ще пренощуват в къщата. Хубаво. Когато по-късно станах, за да отида до тоалетната, чух шепнене от стаята, в която спяха гостите и разпознах гласа на мъжа си. Влязох вътре и какво да видя? Салваторе в леглото с онези двамата! Побеснях, разбира се. Казах на жената и мъжа й — ако въобще й беше мъж — веднага да се махат оттук. И знаете ли какво направи Салваторе? Избухна в неописуем гняв, сграбчи ме за косата, накара ме да коленича на земята пред онези двамата и да ги помоля за прошка! И това не беше всичко — продължи тя. — Веднъж ме запозна с друга двойка млади хора, които току-що се бяха оженили и започнахме да излизаме заедно. Една вечер останахме да спим в тяхната къща. През нощта усетих да ме докосва студена ръка и чух странен шум, сякаш нещо падна на земята. Опитах се да светна лампата и чух гласа на съпруга ми да ми казва да не го правя, че нищо не е станало. Мина един час и отново усетих студеното докосване, този път по крака, но този път скочих и светнах лампата. Оказа се, че в леглото освен мъжа ми е и неговият приятел Саверио! Веднага избягах в кухнята, напълно замаяна, опитвайки се да разбера какво става. Тогава Салваторе дойде при мен. Опита се да ме успокои, каза, че няма нищо странно в това и ме подкани да се върна в леглото. Един ден по-късно той започна да ми разказва, че вече е правил тройка с Джина, съпругата на неговия приятел, и поиска да направя същото. Каза, че ще бъде забавно, така правят на континента. Както и да е, накрая се озовах в леглото със Саверио и Салваторе, който първо прави секс с мен, а след това и с приятеля си. Това продължи известно време. Когато се опитвах да протестирам, той ме удряше. Накара ме да правя секс със Саверио докато той ни гледа, а след това направихме четворка. Междувременно Саверио и Салваторе се пипаха, галеха се, първо единият изпълняваше ролята на жената, после другият — и то пред мен и Джина! След тази случка Салваторе започна да ме води в домовете на приятелите си, дори на случайни познати, и аз трябваше да лягам с тях. Водеше ме на прожекции на порно филми, харесваше си някой от зрителите, запознаваше ме с него и искаше да правя с него секс в колата, но най-често у дома. Най-лошо беше когато синът му Антонио, който беше само на четири години, пристигна от Сардиния. Тогава го наричаха Антонело. Притеснявах се, че може да стане свидетел на перверзните с другите двойки, на скандалите ни и как ме биеше.

Накрая на Розина й дошло до гуша и тя избягала в Триест с друг мъж.

— Мога да ви кажа — заяви пред полицията една от другите приятелки на Салваторе, — че Салваторе беше единственият мъж, който можеше да ме задоволи сексуално. Има някои странни идеи, но какво от това?… Обичаше да прави любов с мен, докато друг мъж го работи отзад…

Салваторе Винчи събирал участници за оргиите си откъдето намери, с помощта на приятелките си, събирал ги от тир-паркингите на магистралата, от кварталите на червените фенери, от парк Кашине в покрайнините на Флоренция. Според онези, които го познаваха, сексуалността му не познавала граници. Правел секс с всички, мъже и жени, и използвал голямо разнообразие от аксесоари, включително вибратори, тиквички и патладжани. Ако жената проявяла неохота, той я поступвал, за да й дойде настроението.

С появата на Барбара Лочи изведнъж всичко станало по-лесно. Салваторе най-накрая намерил жена, която да споделя мераците и вкусовете му. Тя привличала мъжете с такава ефективност, че Салваторе започнал да я нарича „Царицата на кошера“.

Междувременно в същата малка къщичка растял синът на Салваторе, Антонио Винчи. Момчето чувало слуховете, че майка му не се е самоубила, а е била убита, и че баща му го е извършил. Антонио се привързал силно към втората жена на баща си, Розина. Когато тя избягала в Триест, момчето все едно изгубило майка си отново. И пак по вина на баща си. Бягало от дома и прекарвало свободното си време с чичо си Франческо, който му станал като втори баща. Същият Антонио по-късно щял да бъде арестуван за незаконно притежание на оръжие, в опит да бъде накаран чичо му Франческо да проговори.

Двойното разследване във Вилачидро и Тоскана убеди Марио Ротела и неговите карабинери-следователи, че най-накрая са попаднали на правилния човек. Салваторе Винчи беше четвъртият участник в убийството на Барбара Лочи. Най-вероятно притежаваше берета двайсет и втори калибър. Единствен от заговорниците имаше кола. Той е донесъл пистолета на местопрестъплението, той е стрелял първи и после е отнесъл пистолета със себе си. Разследването потвърди, че той е хладнокръвен убиец и сексуален маниак.

Салваторе Винчи беше Чудовището от Флоренция.