Елизабет Адлър
Наследство от тайни (19)

Глава 19

Дермот бил истински мъж. Той бил спортист, както и бащата на Лили, умен бизнесмен, който се занимавал с развиващите се индустрии, железопътните линии и параходите в Америка. Работата често го принуждавала да пътува извън Ирландия, но през есента винаги се връщал за лова. Бил висок, як, хубав мъжага с месесто, чувствено лице, от онези, по които си падат жените, но бил много популярен и сред мъжете.

— Свестен човек — казвали за него съвременниците му, — макар че е малко женкар.

Всъщност Дермот бил не просто „малко женкар“, а се говорело, че никоя жена в радиус от петдесет метра от него не била на сигурно място, включително и някои от жените на приятелите му.

И понеже бил единственият мъж, който изглеждал безразличен към момичешката й красота и превземките й — и единственият, който я поставил на мястото й, — естествено, Лили поискала точно него. Всички останали, хубавите млади синове на приятелите на родителите й с гръмки титли: лордове, дукове, а казват, че имало дори и един принц, за нея просто не съществували. Тя искала само Дермот Хатъуей и решила да го получи.

Лили била луда по него. Не можела и да помисли за някой друг. Научавала чрез приятелите си на кои партита и танци е поканен той и се стараела да присъства на тях, като винаги се издокарвала страхотно като истинска млада дама, и винаги била придружавана или от майка си, или от домакинята на къщата, в която гостувала. Рядко я слагали да седне до Дермот на официалните вечери, защото бил много по-стар от нея. Той бил интересен събеседник, знаел много вицове и бил много по-сладкодумен от бедното момче, което цяла седмица обмисляло какво ще каже на красивата Лили Молино, след като е убедило домакинята да го сложи до нея. Но нямало защо да си прави този труд. Тя пазела изкусителните си погледи за Дермот в другия край на масата. И когато и след третото парти, на което присъствали и двамата, той още не я бил канил на танц, тя го поканила.

Лили знаела, че това никога не се прави, но вече й било все едно. Знаела, че е красива с лимоненожълтата си копринена рокля. Тя разтърсила лъскавите си черни къдрици и навлажнила с език червените си устни, после се промъкнала през тълпата до него и го докоснала по рамото. Дори не се изчервила, когато казала:

— Сър Дермот, вие прекъснахте един от танците ми на моето парти, така че ми се струва напълно допустимо да ви върна комплимента и да ви поканя на танц.

Дермот навел поглед към нея, като преценявал красотата и младостта й, а също и измамно невинните й сапфиреносини очи. Той познавал хиляди жени и усещал коя би могла да му създаде неприятности, така че се усмихнал:

— Защо не? — попитал той.

Когато я погледнал, по гръбнака на Лили преминала тръпка. В очите му личало разбиране, каквото тя никога не била срещала в очите на никой друг мъж. Погледът му бил разпален и изучаващ и едновременно я обърквал и вълнувал. Дори Фин с молещия си, възхитен поглед никога не я бил поглеждал така.

— Танцът преди вечеря, лейди Лили — казал той с малък официален поклон. После се извърнал и отишъл при домакинята, за да я помоли за втори път да танцува с него.

Лили погледнала списъка с танците си. Той бил задраскал името на момчето, с което щяла да вечеря, и го бил заменил със своето. Настроението й се повишило, както бухва тестото. Не изпитвала съжаление към презрения младеж. Дермот Хатъуей щял да вечеря с нея.

Дермот не държал особено да вечеря с толкова младо момиче като Лили, макар че тя била красива. Правел го само за да раздразни жената, която преследвал в действителност. Тя била омъжена, привлекателна, опитна и секси, от жените, които обичал. До момента тя отхвърляла ухажването му, но той знаел, че не й е безразличен, знаел също, че най-сигурният начин да накараш една жена да те забележи, е да се преструваш на безразличен. Добре владеел тактиката на използване на една жена като средство за получаване на друга и тази вечер красивата млада Лили Молино била това средство.

Той усетил как Лили потръпнала, когато я прегърнал, за да поиска танца си. Погледнал я подигравателно и казал:

— Студено ли ти е, скъпа?

А Лили си помислила, че ще умре от срам, когато той майсторски я завъртял в ритъма на валса. Тя била великолепна танцьорка, грациозна и самоуверена, и се опитвала да се съсредоточи върху музиката, а не върху близостта му.

— Страхувам се, че ми причинихте малка неприятност — казала тя, когато музиката спряла и той я хванал за ръката, за да я заведе в бюфета. — Доста време ми трябваше, за да убедя мъжа, който се готвеше да ме заведе на вечеря, че съм забравила обещанието, което вече съм била дала на вас. Страхувам се, че се лиших от един приятел.

Той безразлично свил рамене.

— Няма значение. Имате още хиляди приятели. Говори се, че сте най — популярното момиче на сезона.

Тя скромно свела поглед.

— О, това са само клюки. Пък и е такава детинщина. Вече го надраснах.

— Така ли? — сухо отвърнал той.

Тя отново прехапала устни и го загледала загрижено. Но Дермот не се присмивал на нея. Всъщност дори не я гледал. Очите му били приковани в тези на омъжената жена, която стояла самотно до вратата на гостната. Лили гледала ту единия, ту другия с отворена уста, но Дермот я повел към една маса толкова бързо, сякаш нищо не се било случило.

— В такъв случай можем ли да приемем, че щом си надраснала детинщините, вече няма да лапаш така десерта? — попитал той, като хвърлил поглед към огромния бюфет в другия край на стаята, където били натрупани златни блюда с розова сьомга и омари, оранжеви скариди и едри стриди; и сребърни чинии с фазани, бекаси и овче месо; и кристални фунии с плодове, тресящи се цветни желета и захарни бонбони, шоколад и сметана.

Устата на Лили се напълнила със слюнка при вида на храната. Тя умирала от глад и усещала, че може да погълне всичко. Вместо това произнесла с най-отегчения си тон на възрастна:

— Бик искала чаша шампанско.

Дермот повикал лакея, който разнасял напитките, после се облегнал на масата и наблюдавал как тя бързо го изгълтала. Лили казала, че иска още една чаша, и лакеят поставил на масата пред нея още една.

— Това заместител на шоколада ли е? — попитал Дермот, отвратен от идеята да поеме отговорността за младо момиче, решило да се напие.

Лили сърдито дръннала чашата на масата и виното се разплискало.

— Божке, Дермот Хатъуей — сърдито възкликнала тя, — защо ме покани на вечеря, ако не можеш да ме понасяш?

Той изненадано вдигнал вежди. Значи красивата приказна принцеса все пак си имала и друга страна.

Той казал:

— Скъпа Лили, поканих те на вечеря, защото в момента ти си най-красивата жена в тази стая.

Стотици мъже вече й били казвали същите думи, но този път тя успяла да каже само:

— О!

— Сигурен съм, че баща ти с право може да очаква да сключиш много успешен брак — тихо казал той. — Всеки мъж би бил горд да има жена като теб.

— О — повторила Лили. Тя отворила устни и се опулила от изненада. Мислела, че е загубила борбата за вниманието му, особено след като забелязала как двамата с онази жена си разменили погледи като гладиатори в схватка. Решила, че е така, защото се държала като възрастна, пиела шампанско, а може би и защото се правела на безразлична, което накрая го накарало да я забележи. Сега той знаел, че и тя е жена.

— Ще ти донеса малко храна — казал той. — От опит знам, че две чаши шампанско, младо момиче и празен стомах не са добра комбинация.

Тя го проследила с поглед, като си мислела колко е мил и внимателен, в края на краищата. Макар че й се искало да престане да я нарича „младо момиче“, когато се чувствала пораснала като жената, с която говорел точно в този момент. Същата, ревниво осъзнала тя, която му хвърляла собственически погледи по-рано. Но това не било нищо, само няколко кратки думи, вероятно обикновена учтивост, и след това Дермот се върнал с един лакей, който носел поднос с храна.

— Божке — заядливо казала тя, — толкова съм гладна, че мога да изям и кон.

Изпъкналите му тъмни очи неуморно се стрелкали из стаята и той едва докосвал храната, но Лили изобщо не забелязвала. Езикът и задръжките й били развързани от третата чаша шампанско, която изпила и тя весело дърдорела за Арднаварна и за конете си.

За миг погледът му се спрял на нея и той казал с моментен интерес:

— Чух, че си добра ездачка, Лили. Почти колкото баща си.

— Татко ли ти каза? — нетърпеливо попитала тя.

— Май беше брат ти.

— А, Уилям — тя свила млечнобелите си рамене и оправила сатенения си корсаж, който се бил смъкнал застрашително ниско на гърдите й. — Него не го бива да язди. Никога няма да се научи.

— По-следващият уикенд ще организирам парти с лов вкъщи — внезапно казал той. — Поканих родителите ти. Защо не дойдеш с тях? Може да ти хареса.

Огромните й сини очи заблестели от вълнение и триумф.

— О, сигурна съм, че ще ми хареса.

Музиката в балната зала била започнала отново и тя забелязала, че момчето, на което била обещала следващия танц, стои на вратата и я търси.

— О, по дяволите, по дяволите — промърморила тя, когато то се приближило към нея.

— Благодаря ти за приятната компания, Лили — Дермот хванал ръката й, но вместо да се поклони, както било редно, я поднесъл към устните си и Лили усетила как светът избухнал в хиляди звезди, когато вълнението се предало от неговите устни към гърдите и слабините й. Тъмните му очи за миг се взрели в нейните, после той се поклонил и се оттеглил.

В полунощ, замаяна от шампанското и мъчена от главоболие, тя казала „лека нощ“ на домакинята и бавно се изкачила по витата стълба към стаята си на втория етаж. Лампите светели и една прислужница я чакала, за да й помогне да се съблече и да подреди дрехите й. Лили измила лицето си с леденостудена вода от една кана и си сложила компрес, за да успокои главоболието. Разхвърляла вещите си и навлякла фланелената нощница, която мамчето винаги я карала да носи, защото въпреки че във всички камини горял огън, ирландските къщи били прословути със студа си.

Тя широко отворила прозореца си и подала глава навън, като дишала жадно ледения въздух. После се почувствала по-добре, върнала се към огъня и взела едно подвързано с кожа томче с поемите на лорд Байрон. Прелиствала страниците, но всъщност си мислела за Дермот. Просто не можела да го забрави и захвърлила книгата с отчаян стон. Образът на този мъж щял да я преследва цял живот, тя си знаела. Спомнила си, че не го била виждала след вечерята. Може би се е почувствал зле? Може би е сам в стаята си, малко по-надолу по коридора от нейната? Може би му е лошо и е самотен, и няма кой да се погрижи за него? Тя погледнала книгата. Какво по-добро извинение от това да му занесе книга, за да се приспи с нея?

Без повече да размисли, тя наметнала дългия си халат от синя вълна, взела книгата със стихотворенията и отворила вратата. Коридорът бил дълъг поне двайсет метра и закачените на стените свещи хвърляли странни сенки. Тя се огледала неспокойно на всички страни. От долния етаж долитал смях и музика, но слугите били още долу, а в коридора царяла тишина.

Тихо затворила вратата след себе си. Знаела, че стаята на Дермот е през четири врати от другата страна на коридора, защото си била поставила за цел да го научи, и внимателно се огледала назад, когато почукала на вратата, като се чудела какво ще прави, ако я хванат, че чука на вратата на мъж посред нощ. Нямало отговор и тя почукала отново. Изведнъж чула стъпки по стълбите. Уплашено погледнала към стаята си, но нямала време да стигне до там. Отворила вратата на Дермот, спряла вътре и бързо я затворила. Облегнала се на нея със затворени очи и разтуптяно сърце. После ги отворила и видяла Дермот.

Той стоял до леглото и я гледал. Бил свалил ризата си и тя забелязала, че на широките му гърди има къдрави косми, а после видяла русата жена, излегната на леглото му като скандалната Олимпия на Мане.

Книгата със стихотворенията, която носела, паднала на пода с трясък.

— О! — възкликнала тя. — О, о… — после се обърнала и побягнала през вратата, без да я е грижа кой може да я види.

Звукът от подигравателния им смях я следвал през коридора и тя притиснала ушите си с ръце, за да не го чува, като си припомняла развеселения поглед на голата жена, която не се притеснявала, че са я видели гола в леглото на Дермот Хатъуей. И странният, разбиращ блясък в очите на Дермот, докато я гледал как ги наблюдава.

Тя се втурнала в стаята си и затръшнала вратата след себе си. По лицето й се стичали сълзи. Хвърлила се на леглото. „Боже. По дяволите, по дяволите,“ крещяла тя и удряла възглавницата с юмруци. Знаела си, че никога няма да забрави тази сцена и жестокия им смях. И погледа на Дермот. Никога. Никога. Никога.