Елизабет Адлър
Наследство от тайни (18)

Глава 18

С наближаването на седемнадесетия й рожден ден Лили прекарвала повече време в Дъблин, като пазарувала на „Графтън стрийт“ с майка си и Сиел. Те купували дантелени чорапи, сатенени чехли и дълги бели кожени ръкавици, които й трябвали за двойния й дебют: един в Дъблин и един в Лондон.

Мисис Симс, която била популярна в Дъблин колкото френските моделиери в Париж, й шиела роклята за презентацията, а също и половин дузина други бални рокли в кремави, лимонени, светлосиви и зелени цветове. Само роклята за презентацията щяла да бъде бяла, с прилепнал сатенен корсаж и широка пола, чиста и неопетнена като за булка. Но щяло да бъде два пъти по-интересно, отколкото на сватба, задъхана от завист казала Сиел.

Майка й замъкнала Лили в Лондон, за да позира за портрет, после я водила къде ли не на чай, а след това се върнали в Арднаварна и Голямата къща се напълнила с приятели, със запалени камини и многобройни гости на вечеря. И с продължителни разходки на кон с Фин през гората или край брега.

— Никога ли не ти липсвам, кат’ си там, в големия град? — мрачно попитал той една сутрин.

Те били завързали конете си и се разхождали по една закътана полянка в гората. Лили подритвала калните утъпкани листа до стъблото на едно дърво и обмисляла въпроса му. Истината била, че той не й липсвал: тя била прекалено заета; освен това Фин бил част от живота й в Арднаварна. Но тя все пак не можела да го нарани.

— Разбира се, че понякога си мисля за тебе — казала тя. — Но трябва да върша толкова много неща: да пазарувам и да ходя на проби, да присъствам на различни обеди и чайове. Изобщо не можеш да си представиш какво става там.

— Сигурно е така — казал той горчиво, — понеже никога не съм ходил в града. Не съм излизал от Арднаварна.

— Понякога ми се иска и с мен да е така — признала си тя, — когато съм си лягала посред нощ няколко дена подред, и е трябвало да се усмихвам на всички и да поддържам разговора. Втръсва ми от възрастните жени, които все задават въпроси, и от всичките майки с подходящи синове, които все се съветват с майка ми. Ох, Фин, и има толкова много списъци с хора, които могат да бъдат поканени и други, които не могат.

— Като мен.

Тя го погледнала отчаяно.

— С нищо не мога да ти помогна. Но това не ни пречи да бъдем приятели.

— Аха. Когат’ се сетиш за мене — Фин се метнал на коня си.

— О, ти никога няма да разбереш — изкрещяла тя.

— Нито пък ти — отговорил той и препуснал в галоп, а тя останала да гледа объркано след него.

 

 

Седемнадесетият рожден ден на Лили се падал в деня преди приема на Лорд-Лейтенанта, с който се откривал сезонът, и родителите й отпразнували случая с голям бал в къщата им на „Фицуилям скуеър“. Пред входа било опънато платнище на зелени и бели райета, за да предпази гостите от дъждовното време, а на парадното стълбище и през тротоара бил постлан червен килим. Лакеите били облечени със зелени ливреи и носели напудрени перуки, имало розово шампанско и голямата къща приличала на градина с купищата бели парникови лилии.

Прислужницата на майка й натъкмила Лили със стегнат корсет, после внимателно й облякла роклята, за да не развали високата й прическа, и опънала изящната златна дантела над богатата сатенена пола, като се възхищавала колко е красива.

Лили се въртяла на всички страни пред високото огледало и лейди Молино се усмихнала малко тъжно, докато я гледала, защото осъзнала, че малката й мъжкарана внезапно се е превърнала в млада жена. Тя казала:

— Понякога така свиквам с вида ти, Лили, че забравям колко си хубава — и се навела да я целуне. — Това е най-хубавото ти време, скъпа моя. Дебютът е нещо, което едно момиче никога не забравя, с всичките му рокли, партита и вълнения. Това е началото на един нов живот, когато всичко е пред теб, а детството е вече зад гърба ти. Наслаждавай му се, Лили. Следващото голямо събитие ще бъде сватбата ти.

Сиел седяла на леглото на Лили и я гледала със завист. Нейната рокля също била ушита от мисис Симс от твърда синя тафта, която отивала на очите й. Тя имала широка кадифена панделка и подходящи балетни пантофки от син сатен. Майка й я закичила с цвете и казала:

— Не съм ли щастливка, че имам две толкова красиви дъщери? Тази вечер всички ще говорят за нас.

— Само защото ти си толкова хубава, мамче — казала Лили и я прегърнала.

Лорд Молино стоял с гръб към камината в гостната, като повдигал полите на смокинга си, и си топлел гърба, докато ги чакал, Уилям нервно обикалял покрай прозореца. Той не държал особено да присъства, но също като сестра си трябвало да вземе участие в събитията на сезона.

Лорд Молино се усмихнал с гордост на жените, когато те влезли. През съзнанието му преминали спомените за детството на Лили, докато тя царствено пресякла стаята и застанала до нето. Той я погледнал безмълвно, докато си я припомнял като чернокосо и синеоко бебе; като прохождащо дете с рошава главица; като малка пакостница на първото й пони, като поотраснала мъжкарана. А сега скъпото му момиченце било напълно разцъфнала седемнайсетгодишна красавица.

От балната зала се разнесла музика и той й протегнал ръка:

— Ще ми доставите ли удоволствието да танцувате с мен, лейди Лили? — попитал той безкрайно официално.

Лили повдигнала златния си дантелен шарф и се усмихнала на баща си:

— С най-голямо удоволствие, сър — отговорила тя. Той я грабнал със смях в прегръдките си и я завъртял с валсова стъпка в гостната стая.

— Поисках си танца сега, защото очевидно няма да успея да се добера до теб, щом пристигнат гостите ти — казал той, когато музиката спряла. — Исках само да ти кажа, че си чудесна и ще бъдеш красавицата на собствения си бал.

— А ти си най-хубавият и най-милият баща, която е имала някоя рожденичка — прошепнала тя и го прегърнала.

— Елате при мен, Нора, и вие, деца — лорд Молино събрал семейството край себе си. Извадил от близката маса една квадратна кутия от синя кожа и я подал на Лили. — Време е да дам на Лили подаръка й.

Лили взела кутията с две ръце. Погледнала, после вдигнала очи към тях.

— Направо не смея да я отворя — казала тя, а очите й блестели от вълнение.

— О, за бога, Лили, отвори я — извикала нетърпеливо Сиел. — Умирам от любопитство да видя какво има вътре.

Лили се засмяла и отворила кутията, а после се втренчила в плетената диамантена огърлица.

— О, татенце! — извикала тя.

Диамантите блещукали и сякаш излъчвали светлина, когато лорд Молино закачил огърлицата на шията на Лили. Извивките на огърлицата чудесно прилягали на вдлъбнатинката на младото й млечнобяло гърло и той казал:

— Сам я избрах. Исках да намеря най-подходящия подарък за седемнадесетия рожден ден на милата ми дъщеря.

— О, ти си го намерил — буйно извикала Сиел. — Чудесна е.

— Тази вечер се чувствам като кралица — казала му Лили. — Благодаря ти, татенце, и на теб, скъпо мамче. Това наистина е най-чудесната вечер през живота ми.

— Докато не се омъжиш, разбира се — отвърнал баща й. Очите му потъмнели от предчувствието, че един ден ще я изгуби, и когато забелязала това, лейди Молино бързо му напомнила, че гостите ще пристигнат всеки момент.

Пред къщата се била събрала тълпа, която наблюдавала пристигането на облечените със сатен и кожи и окичени с бижута дами, а някои от хората танцували под звуците на музиката, разнасящи се като бриз по мъгливия площад. Час по-късно в голямата къща ехтели смях и шум. Кристалните полилеи блестели като дъга с хилядите си свещи, розовото шампанско се леело като река, а мъдрите беловласи възрастни дами с тъмните си дантелени рокли и многобройни нанизи перли и диаманти кимали одобрително, когато Лили минавала във вихъра на танца покрай тях ту с един, ту с друг завладян от нея млад мъж.

— Тя просто е длъжна да си намери достоен съпруг — говорели си те. — Голяма красавица е, а и с този произход…

— Не е ли чудесна? — питала Сиел, която танцувала с брат си. — Толкова се гордея с нея тази вечер, а ти, Уилям?

Тя се спънала в краката му и той се сгърчил.

— Ти си виновен — казала тя. — Аз танцувам по-добре от тебе, въпреки че съм само на десет години.

— Права си — отговорил той със съжаление. — И когато станеш на двайсет, пак ще танцуваш по-добре от мене. Аз мразя танците.

— Повече от ездата ли?

Дребното й маймунско личице се смеело дяволито и той се засмял и казал:

— Знаеш ли какво, Сиел? Когато дойде време за твоя дебют, ти ще бъдеш също толкова блестяща колкото Лили.

Тя поклатила глава.

— Никой на света вече няма да бъде красив като нея.

Лили им се усмихнала отдалече, докато се въртяла в ръцете на партньора си. Бузите й пламтели, високо вдигнатата й черна коса блестяла, а диамантената огърлица блещукала на шията й като материален израз на любовта и привързаността на скъпото й татенце към най-голямата му дъщеря.

— Не знаех, че той е поканен — прошепнала тя на Сиел, когато забелязала Дермот Хатъуей сред другите млади мъже.

— Имаш предвид онзи, с когото се опитваше да флиртуваш на партито ли? — невинно попитала Сиел.

Лили я изгледала смразяващо.

— Сиел, ти помниш като слон. Изобщо не забравяш. Или помниш онова, което не те засяга!

Дермот прекъснал следващия й танц.

— Знам, че не е свършил — казал той без усмивка, — но това беше единственият начин да танцувам с момичето на вечерта.

— Наистина ли? — казала тя, като отметнала глава и смело срещнала погледа му. — Аз обаче съм сигурна, че вие си имате „момичета на вечерта“ за всеки ден от седмицата.

— Може би — признал той, като я притиснал по-плътно, отколкото някой я бил прегръщал изобщо.

Сърцето на Лили биело толкова силно, та си помислила, че той сигурно го чува. Усещала топлината на облечената му с бяла ръкавица ръка на талията си през стегнатия плат на роклята, гърдите й били притиснати към неговите и тя едва дишала, когато я наклонил с последен артистичен жест почти до пода.

Белокосите дами, които седели на позлатените столове покрай стената, ги наблюдавали неодобрително, но на Лили й било все едно. Тя била в приповдигнато настроение от вълнение и от усещането за собствената си женска сила. Погледнала го изкусително през дългите си извити черни мигли.

— Позволявам ви пак да прекъснете танца ми — казала тя, като въртяла малкия си позлатен молив в ръка и се преструвала, че преглежда списъка с танците си. Задраскала някакво име и написала неговото отгоре.

— Значи нашият танц ви е харесал колкото шоколадовия десерт, Лили? — подигравателният му глас провлякъл името й и тя потръпнала вътрешно.

— О, по дяволите оня шоколад — тя се нацупила. — Никога ли няма да го забравите?

— Бих могъл — казал замислено той. — Но мисля, че ще е по-добре да запазите името на онзи младеж на картичката с танците си. — Изведнъж си спомних, че вече съм обещал този валс.

 

 

Бузите на Лили пламтели, докато го гледала как танцува. Жената с него сигурно е поне на двайсет и шест, презрително си помислила тя. „Да го вземат дяволите. Ох, да го вземат дяволите“, мърморела си тя под носа, втренчена в младежа, който я гледал с надежда.

— Мисля, че това е моят танц, Лили? — казал той стреснато.

— Какво? А, да. По дяволите, точно така.

Дермот повече не я поканил на танц, нито седнал до нея на вечеря. Лили толкова се забавлявала, че почти го забравила, но от време на време му хвърляла по някой изпълнен с копнеж поглед и Дермот не пропуснал да ги забележи.

Балът свършил в два часа сутринта и Лили станала в седем, за да се подготви за приема у Лорд-Лейтенанта и за по-следващия ден, когато щели да я представят в дамската гостна. Тя изглеждала красива и уморена с бялата сатенена рокля, елегантно повдигала дългия си шлейф и правела дълбоки реверанси. В косата й били втъкнати пера от чапла, на врата си носела диамантената огърлица и всички се съгласили, че Лили Молино е направо невероятна, че й е било писано да се превърне в една от най-големите красавици на Ирландия и че няма начин да не си намери добра партия, защото в нея вече се били влюбили всички подходящи млади мъже.

По-късно тя заминала за Лондон за презентацията си в Двора и за нов тур партита; и веселата флиртаджийка Лили пожънала голям успех. Лорд Молино страшно се гордеел с хубавата си дъщеря, а възрастните дами й предричали страхотна партия.

Сиел наблюдавала с копнеж всичко това и чакала своя ред, макар да знаела, че никога няма да триумфира като Лили. А Уилям послушно съпровождал популярната си сестра на всяка вечеря и на всеки бал, скован и непохватен, копнеещ за момента, когато ще се завърне в Арднаварна и ще остане сам с книгите си или с птиците.

Но когато най-после се върнали в Арднаварна за спокойните летни седмици, единственият спомен, който бил запечатан в съзнанието на Лили, бил горещият поглед на Дермот Хатъуей, който я изгарял, ръката му на талията й и притиснатото му към нея тяло. И подигравателният му тон, когато я зарязал, за да танцува с друга.

— Един ден ще го накарам да си плати за това — заклела се тя, щом отново се озовала в спокойната атмосфера на Арднаварна. И тогава решила да се ожени за Дермот Хатъуей.