Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Legacy of Secrets, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 27 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Елизабет Адлър. Наследство от тайни. Книга 1

Английска. Първо издание

ИК „Прозорец“, София, 1994

Редактор: Малина Томова

Коректор: Калина Павлова

 

 

Издание:

Елизабет Адлър. Наследство от тайни. Книга 2

Английска. Първо издание

ИК „Прозорец“, София, 1994

Редактор: Малина Томова

Коректор: Калина Павлова

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Малкият местен съд, където след седмица се проведе разследването, беше пълен с репортери. Телевизионните камери чакаха отвън, но Бъфи, красива и измъчена с черния си костюм и широкопола черна шапка, извърна глава. Шенън, облечена с черна ленена блуза и пола и с тъмни очила, за да скрие зачервените си от плач очи, се разтрепери, когато съдебният лекар започна да коментира нараняванията на баща й и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му.

Лекарят каза, че звездообразното разкъсване покрай входната рана е било причинено от газовете на изстрела, което доказвало, че е стреляно от упор. Като вземаше предвид затрудненията му в бизнеса, съдебният лекар заключи, че Робърт Кийфи се е самоубил. Той обяви, че причината за смъртта е самоубийство.

— Това не е вярно! — буйно извика Шенън. — Това не е вярно. Баща ми никога не би се самоубил. Никога, никога. Вие не разбирате… не го познавате като мен. Той просто… просто не би ме изоставил по този начин…

Бъфи я стисна за ръката, за да я накара да млъкне.

— Млъкни, Шенън — студено прошепна тя. — Човекът просто си върши работата. А ти само даваш материал за скандалните статии.

Хиацинтовите й очи наредиха на Шенън да я следва, когато излизаше от залата, без да поглежда нито наляво, нито надясно. Изразът й беше хладен и спокоен, но отвътре тя кипеше от яд срещу Боб Кийфи, който беше вкарал доброто й име и репутацията й в жълтата преса и я бе изоставил да оправя кашата. Защото всичко това несъмнено беше каша.

Истината беше излязла наяве още на следващия ден след смъртта му. Затрудненията в бизнеса му. Носеха се слухове, че банките ще започнат да събират огромните си заеми; говореше се, че Кийфи е просрочил изплащането им; имаше голям спад в търговията с недвижими имоти; бяха загубили доверие в сделките му. „Той стана прекалено голям дори за самия себе си“, крещяха вестникарските заглавия с дебели черни букви.

Боб Кийфи беше погребан на следващия ден след разследването. Бъфи бе въплъщение на идеалната вдовица, красива с черния си воал край гроба. Денят беше мрачен и дъждовен и Шенън отчаяно си мислеше, че дори Господ е изоставил баща й в последния му час. Както съдът, така и гробището беше пълно с репортери и телевизионни камери, но церемонията бе семейна. Само Бъфи и Шенън. Никой друг нямаше право да присъства. Когато всичко свърши, двете с Бъфи безмълвно се върнаха вкъщи с лимузината.

Стъпките им кънтяха по черно-белите плочки в хола. Сякаш след като Големият Боб си бе отишъл, къщата беше съвсем празна.

Бъфи захвърли шапката и ръкавиците си на едно красиво кресло от френския Прованс и закрачи към малката дневна. Шенън я последва, като си мислеше, че макар Бъфи да бе живяла с баща й шестнадесет години, тя нямаше представа какво наистина изпитва тази жена след смъртта му.

В камината гореше огън и Бъфи застана пред него. Тя се облегна на мраморния комин, като се разглеждаше в красивото венецианско огледало.

— Боже мой, изглеждам ужасно — каза тя с отвращение, като докосна внимателно тънките бръчици под очите си. — Нищо чудно, като се има предвид какви проблеми ми създаде баща ти. И това още не е свършило. О, не, то ще трае дълго време.

Шенън седна на крайчеца на един скърцащ пъстър диван със силно стиснати ръце и загрижено впери поглед в нея.

— Трябваше да го усетя още когато го срещнах — каза яростно Бъфи. — Хората ме предупреждаваха. Обаче аз не им обръщах внимание. „Някакъв забогатял ирландец“, казваха всички, „стой си при хората от твоята черга, Бъфи. Не се занимавай с такива като него.“ Но бях глупава, възхищавах се на духа му. Харесваше ми, че е спечелил парите си, а не ги е наследил. Трябваше да знам, че „както дошло, така си и отишло“ — тя се обърна и се втренчи в Шенън, хиацинтовите й очи святкаха гневно. — По дяволите, той е виновен за всичко.

Шенън нервно зарови пръсти в косата си.

— Но той не е виновен за смъртта си, Бъфи. Той не се е самоубил. Сигурна съм. Татко никога не би направил подобно нещо. Той никога не би избягал от отговорност. Ако е имал проблеми с бизнеса, е щял да намери начин да ги реши.

— О, я не бъди толкова наивна и тъпа. Той не е имал друг изход — Бъфи се извърна от камината и се отпусна на един стол. Шенън я гледаше разтревожено. Никога не я беше виждала в такова състояние; винаги бе толкова сдържана и държеше положението под контрол. Погледът на Бъфи беше тежък и лицето й бе изопнато от гняв. Изведнъж се бе състарила и истинската възраст й личеше.

— Вчера се срещнах с адвокатите — каза тя, като си взе цигара от една сребърна табакера и замислено я тръсна на масата, преди да я запали. Отпусна русата си глава на възглавничките и жадно вдъхна дима, загледана в тавана. Макар че говореше, забеляза, че боята на гипсовите тавани трябва да се поднови. Тя сви рамене. Това вече не беше нейна грижа. — Всичко трябва да се продаде — каза тя рязко. — Тази къща, апартаментът, антиките, картините. Адвокатите са работили денонощно, за да се опитат да спасят нещичко лично за нас, но всичко ще трябва да се продаде, за да се върнат парите на банките и на кредиторите. — Тя се обърна към Шенън. Светлата й коса блестеше в светлината на лампата, докато тръскаше пепелта от цигарата си с идеално поддържан нокът. Гласът й беше равен и спокоен, сякаш обсъждаше с готвачката менюто за следващото парти.

Шенън я гледаше безмълвно, докато тя продължаваше:

— Слава богу, че проявих достатъчно разум да се предпазя с брачния си договор. Поне това не могат да ми вземат — каза тя и в гласа й прозвуча задоволство. — И бижутата, разбира се. Те винаги са били моя собственост.

Шенън знаеше всичко за брачния договор, баща й винаги го беше смятал за хубава шега. С по един милион всяка година плюс първия милион и всичко в изгодни инвестиции, Бъфи сигурно имаше вече доста над петдесет милиона, а също и бижута за още няколко. Бъфи беше много богата жена.

Прислужницата им донесе кафе и го сложи на малката масичка до господарката си. Бъфи взе сребърния чайник и напълни две чашки, после подаде едната на Шенън, която бързо я постави на пода до краката си. Ръцете й още трепереха и тя имаше усещането, че в душата й, там, където по-рано имаше сърдечност, топлота и любов, е зейнала огромна празнота. Седеше с жената, която от шестнадесет години й беше мащеха. Жена на баща й. И тази жена говореше, сякаш съвместният им живот възлизаше на куп долари.

— Ще имаш предостатъчно пари, Бъфи — каза тя разтревожено. — Би могла дори да откупиш тази къща и апартаментите и тогава всичко ще си остане постарому.

Бъфи се засмя тихо, пресекливо и невесело.

— Шенън, няма ли да осъзнаеш, че всичко се е променило? Баща ти е мъртъв. Бизнесът му се е провалил и той ни остави да събираме останките. Е, аз нямам намерение да се занимавам с това. Утре заминавам за Барбадос. Ще остана там с Джанет Росмор, докато нещата не отзвучат. След това може би ще успея да започна живота си отново.

— А какво ще стане с мен? — още щом го каза, на Шенън й се прииска да не го беше изричала. Детинските й думи увиснаха в тишината между тях и мащехата й извърна глава, за да избегне погледа на разтревожените й сиви очи.

Бъфи сви рамене, деликатното движение едва раздвижи слабото й тяло.

— Мисля, че това вече не ме засяга, Шенън. В края на краищата ти си голямо, пораснало момиче. Трябва да си ми благодарна за това, което направих за теб. Грижих се за теб, докато беше в училище и в колежа. Постарах се да се запознаеш с подходящи хора. А сега, след като си сгодена за Уил, смятам че той отговаря за теб. — Тя се изправи и опъна полата си. — Честно казано, Шенън — произнесе тя и в гласа й отново прозвуча гняв, — баща ти се оказа дребен крадец. След всичко, което ми причини, не искам да имам нищо общо със семейство Кийфи. Никога вече.

Тя яростно загаси цигарата си в големия кристален пепелник, завъртя се и бързо се отправи към вратата. Шенън беше като зашеметена. Проследи я с поглед, но Бъфи не се обърна назад.

— Отивам да си събера багажа — извика тя през рамо и гласът й заглъхна, докато се отдалечаваше, а високите й токчета тракаха по мраморните плочи в хола. — Предлагам ти да направиш същото, Шенън. Съдебният пристав ще дойде преди да си се усетила.

Шенън я гледаше без да разбира. Дори когато се съвзе; ароматът на цигари „Голоаз Блонд“, примесен с този на парфюм „Шалимар“, остана. И макар че Бъфи още не си беше отишла наистина, Шенън разбра, че нея все едно я няма. Тя беше съвсем сама.