Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Ераст Фандорин (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Алмазная колесница, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
essop (2011 г.)
Корекция и форматиране
Деница Минчева (2011 г.)

Издание:

Борис Акунин. Диамантената колесница

Превод: Владимир Райчев

Редактор: София Бранц

ИК „Еднорог“, София, 2006 г.

ISBN: 954–365–006–3

История

  1. — Добавяне

Главоболие

Струваше му се, че само за половин минута се е отпуснал върху дъските, за да отмине пристъпът на световъртеж, но когато отвори отново очи, установи, че лежи в спалнята си, на леглото, съблечен гол и увит с одеяло, а от двете му страни над него са се надвесили две теснооки глави: едната кръгла, с щръкнала късо подстригана коса, другата издължена и изрядно сресана на път. Бяха Маса и Сирота, които гледаха титулярния съветник с един и същ израз на крайна тревога.

— Какво… става… с мен? — с усилие продума Ераст Петрович, пресъхналият му език едва се движеше.

Тоя простичък въпрос предизвика цяла дискусия на японски, след която японците си кимнаха, сякаш се разбраха за нещо, и деловодителят внимателно заразказва:

— На сутринта госпожа О-Юми събудила вашия слуга. Казала: „Господарят е зле, усещам го. Да вървим бързо.“ Затичала се по крайбрежната към товарните пристани, Масахиро я последвал. Той казва, че тя е тичала и е оглеждала кейовете. На един от най-далечните, в пределите на туземния град, са ви намерили без съзнание, цял в кръв.

Фандорин погледна Маса, който многозначително присви очи. Аха, схвана Ераст Петрович, не са разказали на Сирота, че наблизо са намерили труп. Това е правилно. Но откъде О-Юми е научила, че съм в беда? И как се е досетила, че трябва да ме търси на брега? Удивителна жена. Къде е всъщност?

Той обиколи с поглед стаята, но не я видя.

— Госпожа О-Юми направила нещо — изглежда, е притиснала някаква вена и кръвоизливът спрял. Тогава тя откъснала парче плат от роклята си и ви превързала. Наредила на слугата да ви откара у дома, а самата тя не се прибрала. Казала, че спешно е необходима отвара от някаква планинска трева, Масахиро не запомнил наименованието. Ако не сте изпиели тая билка, кръвта в главата засъхвала, превръщала се на камъче и след време сте можел да умрете. Слугата ви носил до Сетълмента, там му провървяло да срещне ранобуден рикша… А на сутринта в жилището ви връхлетял господин консулът, видял, че сте без съзнание, превързан. Наругал слугата. Извика ме и ме изпрати за лекар. Аз тръгнах към доктор Туигс, понеже знаех, че ви е приятел… А господин консулът спешно замина за посолството в Токио…

В тоя разказ имаше много непонятни неща, но Фандорин най-много се учуди на странното поведение на Всеволод Виталиевич.

— Връхлетял?

Деликатният Доронин рано сутринта да връхлети в жилището на помощника си? Трябва да се е случило нещо наистина невероятно.

Сирота се смути и не отговори нищо.

— А какво каза доктор Туигс?

Японците отново се спогледаха. И пак не последва отговор. Маса каза нещо с угрижен тон и деловодителят преведе:

— Трябва да лежите, да ви се сменят компресите през час и не бива да се вълнувате. Главата ви е ударена много силно. Така каза доктор Албертини.

— З-защо Албертини, а не Туигс?

Оживената дискусия на японски тоя път остана без превод.

Главата наистина страшно го болеше, гадеше му се, но цялата тая тайнственост взе да омръзва на Ераст Петрович.

По дяволите и докторите, и консула. Имаше да се вършат по-важни неща.

— Маса, Асагава-сан коко, хаяку[1]! — заповяда титулярният съветник.

Слугата замига и уплашено погледна Сирота, който многозначително се закашля.

Сърцето на Ераст Петрович препускаше все по-бързо с всяка изминала секунда. Той рязко седна в леглото. Прехапа устна, за да не извика от болка.

— Маса, дрехите ми!

 

 

Минаваше два, когато Фандорин се върна в консулството, смазан от размерите на сполетялата ги катастрофа. Вероятно щеше да бъде още по-потресен, ако не беше постоянният световъртеж и спазмите, които току пронизваха черепа му от едното слепоочие до другото. Поради това титулярният съветник не можеше да се отърве от усещането за пълна нереалност на станалото, за някакъв прилепчив кошмар. Такива неща не се случваха наяве.

Инспектор Асагава убит от някакви хулигани. Ако се вярва на японската полиция — случайно, при безсмислено пиянско сбиване.

Сержант Локстън починал в кабинета си от сърдечен удар.

Аутопсията показала, че в мозъка на доктор Туигс се спукал кръвоносен съд.

Всичко това можеше да се приеме за твърде малко вероятно, но теоретично възможно съвпадение на случайности, ако не беше човекът фантом, убил свидетеля, както и изчезването на трите улики.

От кабинета на доктора бе изчезнала шифрованата схема. У сержанта не бяха открити никакви клетви, написани с кръв. Японската полиция изобщо не беше чувала у инспектора да е имало някаква папка с донесения.

Всеки път, щом Фандорин се опиташе да проумее смисъла на тая чудовищна верига от събития, започваше ужасно да му се вие свят и моментално му се повдигаше. Камо ли да осмисли и изгради версията за Дон Цурумаки — за такова нещо нямаше капка сила.

А най-мъчителни терзания на болния вицеконсул причиняваше изчезването на О-Юми. Къде беше тя? Дали щеше да се върне? Какви планински треви, по дяволите?

Лудост, лудост, лудост!

 

 

Едновременно с Фандорин, само че откъм „Мейн стрийт“ се зададе и спря пред консулството двуместна курума, от която слязоха Доронин и военноморският агент Бухарцев, дявол го взел. Те забелязаха приближаващия вицеконсул и мрачно се загледаха в него.

— Ей го героя — на висок глас се обърна капитан-лейтенантът към Всеволод Виталиевич. — Нали казахте, че бил едва ли не на смъртно легло, а я го вижте как се перчи. Ако знаех, нямаше да бия път дотук, щях да го извикам в Токио.

Началото не предвещаваше нищо добро, пък и откъде ли да се очаква нещо добро?

Доронин се вгледа в бялото, сякаш напудрено лице на помощника си.

— Как се чувствате? Защо не сте на легло?

— Б-благодаря ви, всичко е наред.

Фандорин се ръкува с консула, а с Бухарцев, който демонстративно прибра ръка зад гърба си, размениха само неприятелски погледи. В края на краищата двамата служеха в различни ведомства, а имаха и един и същ клас — девети, така че чинопочитанието не пострада.

Но чиновете са чинове, а положението — положение, и морякът незабавно демонстрира кой представлява тук държавната власт.

В кабинета на консула той зае, без да пита, неговото място зад бюрото. Наложи се Всеволод Виталиевич да седне на стола. Фандорин остана прав — не от притеснение, а от страх, че седне ли, няма да може да се изправи. Той се подпря на стената, скръсти ръце пред гърдите.

— Деловодителят! Ей, как ви беше името… — провикна се през отворената врата капитан-лейтенантът. — Стойте наблизо, може да имам нужда от вас!

— Слушам — чу се от коридора.

Доронин се намръщи, но премълча. А Фандорин осъзна, че тия думи бяха изречени за по-голяма тежест: един вид, ей сега, направо тук ще се състои съдът, ще бъде издадена сурова присъда, остава само тя да бъде издиктувана.

— Ние с негово превъзходителство така и не успяхме да научим нищо конкретно от вашия началник — зло и напористо започна Бухарцев, впил поглед в Ераст Петрович. — Всеволод Виталиевич само повтаря, че поема отговорността за всичко, но не успява да обясни нищо по същество. Затова ми е възложено да проведа дознание. Смятайте, Фандорин, че в мое лице отговаряте пред посланика. Дори нещо повече — пред самата Руска империя!

Титулярният съветник, след кратко колебание, сведе глава. Добре, нека да е империята.

— И тъй, първо — продължи с прокурорски тон капитан-лейтенантът. — Йокохамската туземна полиция е открила край някакви складове трупа на княз Онокоджи, човек от висшето общество, роднина на мнозина високопоставени особи.

„Складове ли?“ — учуди се Ераст Петрович и си спомни многозначителната гримаса на своя слуга. Значи преди да отнесе от пристана изгубилия свяст господар, той се е сетил да пренесе трупа на друго място. Браво, Маса.

— При прегледа на документите на скоропостижно починалия началник на чуждестранната полиция стана ясно, че гореспоменатият княз Онокоджи е бил арестуван в общинския затвор — Бухарцев повиши тон, като подчертаваше всяка дума. — А там е бил въдворен по настояване на руския вицеконсул! Какво означава това, Фандорин? Какъв е тоя самоволен арест, при това на такава персона? Цялата истина, без да скривате нищо! Само това може поне донякъде да облекчи очакващото ви наказание!

— Не се боя от наказания — сухо отвърна Ераст Петрович. — Няма никаква пречка да ви изложа известните ми факти. Но преди това трябва да заявя, че съм действал на своя глава, без да известявам господин консула за каквото и да било.

Агентът се усмихна недоверчиво, ала не го прекъсна. Титулярният съветник по най-краткия начин, но без да пропуска нищо съществено, преразказа цялата последователност на събитията, разясни мотивите на действията си и завърши с изброяването на ужасните последици, до които бяха довели тия му действия. Той не търсеше извинение за грешките си, не се оправдаваше. Единственият компромис със самолюбието му бе премълчаната лъжлива следа, която водеше от интендант Суга към Булкокс. Консулът също не бе споменал достопочтения, макар да беше запознат с версията за британските интриги.

— Слугата е по-умен от вас — злъчно отрони агентът, след като изслуша всичко. — Сетил се е да отмъкне трупа на княза надалеч, че японците като нищо можеха да заподозрат руския вицеконсул в убийство! Като ви слуша човек, вие, Фандорин, излизате истински патриот на отечеството, герой партизанин, същи Денис Давидов[2]! Ами защо премълчавате за вашите изпълнения с Булкокс?

Знае, разбра Фандорин. Но вече няма значение.

— Да, това беше моя грешка. Подведох се по една лъжа. Вижте…

Понечи да разкаже за предсмъртната измама на интенданта, но Бухарцев го прекъсна:

— „Грешка“! „Подвел се по лъжа“! Хлапак! Да забъркате такава конфузия! Заради някаква фуста, тоест, кимоно! Картел[3] от самия Булкокс, главния правителствен съветник! Кошмар! Дипломатически скандал!

На това място титулярният съветник престана да разбира каквото и да било — само притисна пронизаното от болка слепоочие.

— Какъв к-картел? За какво говорите?

— Мстислав Николаевич говори за предизвикателството от Булкокс, което донесоха днес в осем сутринта — поясни Доронин. — Във връзка с вашето безсъзнателно състояние се наложи аз да приема картела. Документът е съставен според всички формални изисквания, правото за избор на оръжие е оставено на вас, условието е само едно — жив трябва да остане само единият от противниците. Веднага след като секундантът на Булкокс си тръгна, пристигнаха от туземната полиция по повод на княз Онокоджи… Наложи се незабавно да отпътувам за Токио, за да докладвам на негово превъзходителство.

Фандорин се усмихна кисело — ето ти още едно потвърждение, че Булкокс не е никакъв заговорник, нито задкулисен злодей, действащ чрез наемни убийци, а британски джентълмен, който е готов да изложи живота си на куршум или острие, за да измие понесеното оскърбление.

— И ще ми се усмихва! — избухна Бухарцев. — Опозори званието на руски дипломат и му е смешно! Заради кого? Заради някаква продажна…

— Млъкнете! — кресна срещу капитан-лейтенанта Фандорин. — Още една дума и с вас също ще се стреляме, докато единият умре!

— Тоя човек не е просто за гонене, той е за лудница, за усмирителна риза! — промърмори Мстислав Николаевич, но без одевешната си величавост.

Явно не му се излизаше на дуел до смърт.

— Господа, господа — намеси се консулът. — Вършим обща работа и трябва заедно да намерим изход от крайно неприятна ситуация. Нека не се караме! Ераст Петрович, казахте, че преди да умре, князът е посочил като главатар на заговора Дон Цурумаки?

— Да. Но защо един предприемач, един меценат, един привърженик на прогреса ще убива министъра? Главата ми не го побира…

Трябва обаче да посочим, че главата на титулярния съветник в момента не беше в състояние да побере кой знае колко — болката я стягаше и смазваше.

— Защо пък не? — бавно потърка брадичка Всеволод Виталиевич. — Защо пък не… Съвсем си е логично. Цурумаки е конституционалист, привърженик на парламентаризма, който би отворил пред човек като него неограничени възможности. Докато Окубо бе класически следовник на просветения абсолютизъм. От гледна точка на господин Облака министърът представлява препятствие на пътя на социалния и икономическия прогрес, щом тъй и тъй заприказвахме за прогреса. В цялата работа не е имало нищо лично. Просто „новите японци“, към които спада и нашият общ приятел, са свикнали да решават проблемите по най-простия и ефикасен начин. Какво по-ефикасно от това да премахнеш една фигура от дъската и да спечелиш партията… А Цурумаки разполага с предостатъчно технически възможности за осъществяване на замисъла си. Първо, запазил е собствена гвардия още от времето на гражданската война — така наречените Черни куртки, които му служат предано. (Фандорин си спомни невидимите слуги от имението в Блъф.) Второ, Дон на практика притежава цялата сенчеста Йокохама с всичките й вертепи и бардаци. А това означава тесни връзки с престъпния свят. (Да, да, „Ракуен“, Гърбавия, помисли си Ераст Петрович.) Накрая — Дон е запазил още от времето на революцията тесните си връзки със сацумските самураи, с които заедно воюваше против шогуна.

Консулът млъкна, изчерпал аргументите си, но от думите му мозъкът на титулярния съветник най-сетне се размърда, макар и доста вяло.

Цурумаки беше съвсем наясно, че неговият храненик е шпионин и изобщо несигурен човек. С помощта на далекогледната тръба той, както знаем, бе наблюдавал не само звездите, но и съседната къща, където нощем често се бе отбивал Онокоджи. А се познаваше и със Суга…

Капитан-лейтенантът нанесе последния удар:

— Хм. А известно ли ви е, господа, че преди няколко дни покойният Суга е спечелил на карти от Цурумаки разкошно имение? Спомена ми го австрийският посланик, играли са в неговата вила. Помагат ли ни с нещо тия сведения?

Заслужаваше да се отбележи, че след споменаването на дуела тонът на морския агент се бе променил значително. Сега в него преобладаваше не надменността, а държавната загриженост за интересите на отечеството.

О, да, новината, съобщена от Бухарцев, означаваше много. Ераст Петрович със стон се хвана за главата.

Хем Асагава смяташе да изясни кой точно е „загубил“ имението на карти с интенданта, но самозваните детективи прекалено се увлякоха в играта на стражари и апаши. А междувременно работата е била толкова проста.

Колко много фатални, непростими грешки!

Не бе останало нито едно доказателство. И трите улики бяха унищожени. Единственият свидетел, който знаеше много неща и бе готов да говори, бе убит.

Интендант Суга ще бъде погребан с почести. Неговата партия ще остане на власт.

Тайната стаичка зад кабинета на полицейския началник? Съществуването й не доказва нищо. Там има само купчини изпокъсана хартия. Асагава се бе постарал да накъса компрометиращите документи на толкова малки парчета, че те вече не подлежаха на залепване.

— Остана ни само един коз — произнесе на глас вицеконсулът. — Дон не знае, че ние сме наясно с неговата роля.

— Не бих нарекъл тоя коз силен — сви рамене Всеволод Виталиевич. — Пък и как бихме могли да го използваме?

— Има един начин. Наистина е много рискован, но аз б-бих се опитал…

— Не желая да чувам нищо! — прекъсна го веднага капитан-лейтенантът и дори се престори, че си запушва ушите. — Никакви подробности. Сами си забъркахте тая каша, сами си я сърбайте. Вие и без това няма особено какво да губите. Единственото, което мога да сторя за вас, е да задържа рапорта за двайсет и четири часа. Само че да ви е ясно, Фандорин: тоя документ ще бъде изпратен не на добросърдечния ни посланик, а директно в Санкт Петербург. И така, разполагате с едно денонощие, господа консули. Или ми предоставяте участник, върху когото да хвърля всичката вина за случилото се, или се сърдете на себе си. — Мстислав Николаевич направи многозначителна пауза и завърши, обръщайки се непосредствено към Фандорин. — И запомнете, никакви дуели с Булкокс!

— Но аз не мога да откажа! Това би означавало б-безчестие!

— Не мога дори да си представя кое би било по-голяма катастрофа при сегашния градус на руско-британските отношения — вие ли да убиете Булкокс, или той вас — Мстислав Николаевич се замисли за момент, но почти веднага вдигна ръце. — Не, изключено е. Когато е застрашена честта на страната, Фандорин, трябва да умеем да забравяме личната си чест.

Титулярният съветник погледна агента под око:

— Личната чест, капитан-лейтенант, не може да бъде забравяна никога и при никакви обстоятелства.

Срещнал отпор, Бухарцев отново промени тона — изостави патоса и премина към задушевното убеждение.

— Ах, Ераст Петрович, стига. Какво представляват нашите дребнави амбиции и егоизъм пред лицето на Историята! А ние имаме работа тъкмо с тая госпожа. Застанали сме на предната линия на цялата европейска култура. Да-да, недейте се чуди. Аз много мисля по въпроса в последно време. Преди няколко дни спорех с вас, Всеволод Виталиевич, даже се присмях на японската военна заплаха. А после помислих хубавичко и признавам: прав сте, хиляди пъти сте прав. Само че трябва да се гледа по-надалеч. Не е работата в малка Япония. Скоро срещу Европа ще тръгне нов Чингис хан. Размърдва се и е готов да се пробуди гигантският Китай. Когато се надигне тая жълта вълна, гребенът й ще опре в небесата, тя ще повлече след себе си всичките тия Кореи и Монголии, а най-отгоре на разпенения й връх ще се озове арогантната островна империя с нейното хищно дворянство и алчна новобогаташка буржоазия! — в гласа на Мстислав Николаевич зазвъняха пророчески ноти, очите му пламнаха, капитан-лейтенантът май си представяше как произнася тая реч пред висшите управници на империята. — Новият Монголизъм или Жълтата опасност — така ще го нарека. Милиони и милиони свирепи, теснооки, кривокраки, жълтолики ще връхлетят като непреодолима вълна върху мирните простори на Стария свят. И на пътя на тоя китайски исполин с японска глава, пак, както и във времената на хуните и татарите, ще се окажем ние, славяните… За това трябва да се мисли, Ераст Петрович, а не за себелюбието.

След тая достойна във всяко отношение реплика, произнесена с превъзходен другарски укор, капитан-лейтенантът се оттегли. Не изрече ни дума повече, за да не разваля ефекта. Просто се изправи, отривисто кимна по военному, отрони само: „Господа“ — и величествено си тръгна.

Доронин се изправи, но не мръдна от мястото си.

— Сирота ще ви изпрати — рече той спокойно. Изчака малко агентът да се отдалечи и добави доста по-емоционално: — Мррръсник! Лъга през цялото време. Хич няма да чака двайсет и четири часа. Ще напише доноса веднага, още във вагона. И тутакси ще го проводи до министерството, при това непременно с копие до Трето отделение. А за да не изглежда като банален донос, ще добави всички тия врели-некипели относно Жълтата опасност, които репетира пред нас. И най-отвратителното е, че на всички в Петербург това ужасно ще се хареса — консулът уморен седна в креслото. — Ще ме изгонят, оставката е най-малкото, което ме чака… И да върви по дяволите службата — изведнъж весело тръсна глава той. — Ще мина и без нея. Но няма да се върна в Русия. Ще се натурализирам и ще се превърна в японец. Какво ще речете, а? — и се засмя, давайки да се разбере, че всичко това, естествено, е шега.

Титулярният съветник нямаше какво да рече по тоя въпрос, той имаше с какво да си троши и без това потрошената глава.

— Значи главният акунин в тая история е Дон Цурумаки? — прошепна той на себе си.

— Как го казахте? Акунин?

— Да, главният злодей. Обясниха ми, че японските злодеи не приличат на другите. Тоест те също са негодници и изчадия, разбира се, но изповядват известни п-принципи и не са лишени от благородство. Нещо от тоя род.

Всеволод Виталиевич се усмихна:

— Япония като страната на благородните злодеи? Да, може би. Поне Цурумаки е класически акунин.

— Аз пък не съм убеден в това… Вижте, опознах тоя човек отблизо — Фандорин не навлезе в подробности. — Той… Той не прилича на коварен интригант. После, дали трябва чак толкова да вярваме на предсмъртни думи? Веднъж вече допуснах грешката да повярвам на Суга. А пък той, както стана ясно, в последните минути на живота си е мислел само за едно: как да ни прати по лъжлива следа.

— Онокоджи не е Суга. Суга беше силен, непреклонен човек, който не се страхуваше от смъртта. Докато вашият японски декадент не спада към категорията акунини.

Млъкнаха, мислейки тоя път за едно и също.

Консулът не можа да измисли нищо и въпросително погледна своя помощник, който час по час се хващаше за главата:

— Казахте, че имате някакъв рискован начин? Начин за какво?

— Да се уверим в коварството на Дон Цурумаки. Или пък в неговата невинност.

— Но как ще стане това?

— Нали съм предизвикан на дуел. Значи ще ми трябва секундант, нали така? — Ераст Петрович искаше да се усмихне, но вместо това сгърчи лице от нов спазъм главоболие.

Верен приятел,

ти не ме изоставяш,

главоболие.

Бележки

[1] Маса, да дойде Асагава, бързо! (развален яп.) — Б.а.

[2] Генерал-лейтенант Денис Василиевич Давидов (1784–1839) — хусар, писател и поет приятел на Пушкин. През отечествената война 1812 година действа с отряд казаци и хусари в тила на Наполеоновата армия като руши френските комуникации и залавя обози и пленници. Смята се за основоположник на партизанските действия в руската военна доктрина. — Б.пр.

[3] Cartel! (фр.) — официално послание, предизвикващо получателя на дуел. — Б.пр.