Борис Акунин
Диамантената колесница (38)

Снимката на съпругата

В думата „Булкокс“, ако се пише със сричковата азбука, има пет букви: бу-ру-ко-ку-су. В кръгчето, разположено в центъра на тайнствената схема, имаше само два знака. Впрочем това не значеше нищо: японците обичаха да съкращават прекалено дългите чуждестранни думи и фамилии, при това тъкмо с първите две срички. Значи в кръгчето пише „бу-ру“.

Докторът сложи на масата подготвената още от вчера тетрадка — записки отпреди пет години, посветени на историята на японските нинджи. Тъкмо тук бе копирал от един старинен трактат тайната азбука на клана професионални убийци.

Зелената лампа светеше мирно, в ъглите на кабинета се гушеха уютни сенки. Къщата спеше. Двете дъщери, Бет и Кейт, вече бяха прочели молитвата си и си бяха легнали. Спазвайки отдавна приетия обичай, на който Туигс много държеше, те бяха дошли преди сън да целунат баща си — Бет по дясната буза, Кейт по лявата.

По-голямата се бе превърнала в истинска красавица, същата като покойната Джени, помисли си Туигс (тая мисъл го спохождаше всяка вечер, когато пожелаваше на дъщерите си „лека нощ“). Кейт все още беше грозното пате и съдейки по широката й уста и дългия нос, не се очертаваше да стане хубавица, но той се притесняваше за нея по-малко, отколкото за голямата, която беше мълчалива, умислена, дай й само романи да чете, докато тая е жива, весела, младежите харесват такива. Вече няколко пъти се беше случвало: завърти се някой ухажор покрай Бет и неусетно се прехвърли към по-малката й сестра — с нея хем не е толкова трудно, хем е по-весело.

Средновековните нинджи бяха използвали за кореспонденция не общоприетите йероглифи, а специална азбука, така наречените „букви шиндай“, древна писменост, която напомняше следите, оставени от пропълзяла по мокрия пясък змия.

Така, дай да видим как се пише с тия драскулки знакът „бу“.

Сега „ру“.

А какво пише в кръгчето? Съвсем други знаци. Първият прилича на три змии.

Вторият — на цяло кълбо змии.

Почакайте, сър! Тия заврънкулки също ги има в азбуката. Първата представлява сричката „то“, втората — сричката „ну“ или просто „н“.

Хм. Озадаченият Туигс се почеса по носа. Защо пък тону? Какво общо има тук тону? Нещо не пасва.

Изглежда, записите в схемата не просто са направени със секретната азбука на нинджите, но са и допълнително шифровани — една буква означава друга. Добре, това е още по-интересно.

Докторът хищно потропа с нокти по масата, предвкусвайки дълга и завладяваща работа. Отпи силен чай от чашата, потърка длани.

Напред, сър!

Най-изисканата наслада от всички, които са дадени на човека, е да си размърдва мозъка.

И така, и така, и така…

Известно ни е, че Суга обозначава „бу“ с буквата „то“, а „ру“ с буквата „ну“. Тия знаци се срещат и в другите кръгчета: първият три пъти, вторият — един.

Продължаваме.

Той взе лупата, вгледа се в кръгчето по-внимателно. Какви са тия мънички чертички над трите змийчета? Замърсено ли е? Не, написано е с туш. Прилича на нигори, знак за звънкост, с помощта на който сричката „ка“ се превръща в „га“, „та“ в „да“, „са“ в „дза“. Точно така — „бу“ е звънка сричка, задължително трябва да има нигори.

Туигс умислено прерисува кръгчето и двата знака в него.

Без шифър това щеше да се прочете така: звънко „то“ (иначе казано, „до“) плюс „ну“ или „н“.

Момент, момент…

Развълнуван, докторът разтърка плешивото си теме, приповдигна се на стола. Но в тоя най-ключов момент тихо задрънча закрепеният над бюрото нощен звънец — собственоръчно изобретение на Ланселот Туигс: електрическите проводници отиваха от вратата към кабинета и спалнята, за да не се будят момичетата от късните пациенти.

Ядосаният лекар тръгна към вратата, но не стигна — спря се в коридора. Не бива! Мистър Асагава го бе предупредил най-строго: никакви нощни визити, да не се отваря на никого.

— Докторе! Вие ли сте? — обади се глас отвън. — Доктор Туигс? Видях табелката на вратата ви. Помогнете ми, за Бога!

Развълнуван, едва ли не плачещ мъжки глас с японски акцент.

— Аз съм Джонатан Ямада, старшият продавач на фирма „Саймън, Евърс и компания“. Отворете, в името на господа Исуса Христа!

— Какво има? — попита Туигс, който не възнамеряваше да отваря.

— Жена ми ражда!

— Но аз не съм акушер. Нужен ви е доктор Бъкъл, той живее на…

— Знам! При него отивахме с жена ми! Но каляската се обърна! Тук зад ъгъла! Докторе, моля ви! Тя има рана на главата, кръв! Ще умре, докторе!

Ако беше нещо друго, Ланселот Туигс едва ли щеше да отвори, понеже беше човек, който държи на думата си. Но си спомни горката Джени, собствената си безпомощност и безизходното отчаяние.

— Момент… Момент.

Той отключи вратата, без да сваля верижката. Видя пълен японец с бомбе и редингот, с лице, обляно в сълзи, който моментално падна на колене и протегна към доктора ръце.

— За Бога! По-бързо!

Улицата беше съвършено празна.

— Знаете ли, не съм добре — смутено измърмори Туигс. — На улица „Хомура-ори“ живее доктор Алберти, той е отличен хирург. Това е на десет минути оттук…

— Докато тичам дотам, на жена ми ще й изтече кръвта! Спасете я!

— Е, какво да ви правя…

Трябва, естествено, да се държи на думата, но нали съществува и лекарската клетва…

Той въздъхна и свали верижката. Продавачът Джонатан Ямада изхълца:

— Благодаря ви, благодаря ви! Разрешете да ви целуна ръката!

— Глупости! Влезте, докато се преобуя и си взема инструментите. Почакайте в коридора, идвам след минута.

Докторът бързо закрачи към кабинета да вземе чантата и да скрие тайната схема. Или ще е по-добре да я вземе със себе си? Не, едва ли е необходимо.

Или продавачът не беше чул, че трябва да чака в коридора, или от вълнение мислите му се бяха объркали, но той се мъкнеше след доктора и все така мърмореше нещо за ръце и целувки. На прага на кабинета възкликна:

— Разрешете ми поне да стисна благородната ви ръка!

— Това може — Туигс му подаде дясната си длан, с лявата се хвана за вратата. — Трябва да остана сам за момент…

Разчувствалият се Джонатан Ямада с всичка сила стисна ръката на доктора.

— Ох! — извика Туигс. — Боли!

Вдигна ръка към очите си. На средния пръст, почти при дланта, изби капчица кръв. Продавачът се засуети:

— Простете ми, за Бога! Това е пръстенът, древният родов пръстен! Голям ми е и понякога се обръща навътре. Да не ви одраска? Одраска ли ви? Ах, ах! Аз съм виновен! Ще ви превържа, ето кърпа, чиста е, ах, няма прошка за мен!

— Няма нужда, глупости — смръщи се Туигс и облиза раничката с език. — Ей сега идвам. Почакайте.

Той затвори вратата зад гърба си, тръгна към масата и изведнъж залитна — притъмня му пред очите. Хвана се за ръба на масата.

А продавачът всъщност не остана в коридора, той също бе влязъл в кабинета и най-безцеремонно ровеше из документите. Взе схемата, погледна я отблизо, кимна със задоволство.

Но на Туигс хич не му беше до странното поведение на Джонатан Ямада, докторът се чувстваше много зле.

Той гледаше фотопортрета на Джени, поставен в сребърна рамка на нощното шкафче, и не можеше да откъсне поглед от снимката.

Ретушираната жена също гледаше Ланселот, усмихваше му се доверчиво и нежно.

Всичко се сменя,

но не и лицето от

старата снимка.