Томас Харди
Тес от рода Д’Ърбървил (49)

XLIX

Писмото бе своевременно получено на закуска в тихия дом на пастора, на запад, в долината, гдето въздухът е така лек, а почвата така богата, че за обработването на нивите не са нужни такива усилия, както във Флинткоум-Еш, и където на Тес хората й се струваха съвсем различни, макар че бяха същите. За да е сигурен, че писмата няма да се губят, Ейнджъл я бе помолил да му пише чрез баща му, на когото той редовно съобщаваше промените в адреса си в страната, където бе отишъл да работи с покрусено сърце.

— Да — каза старият мистър Клер на жена си, след като прочете адреса на плика, — ако Ейнджъл, както ни писа, има намерение да напусне Рио и да ни посети в края на идущия месец, това писмо може да ускори връщането му, струва ми се, че е от жена му. — При мисълта за нея той въздъхна дълбоко и писмото веднага бе препратено на Ейнджъл.

— Милото момче, надявам се, че ще се върне благополучно — прошепна мисис Клер. — До края на живота ще ме гризе съвестта, че не постъпихме справедливо с него. Трябваше да го пратиш в Кеймбридж, макар че не е верующ, и да му дадеш същото образование както и на другите ни синове. При подходящо влияние той може би щеше да промени възгледите си и в края на краищата да приеме духовен сан. Дали ще се посвети на черквата, или не — това би било по-справедливо спрямо него.

Това беше единственият въпрос, по който мисис Клер си позволяваше да се бърка в работите на мъжа си, що се отнася до синовете им. Но и на това оплакване тя не даваше често израз, защото беше колкото религиозна, толкова и деликатна. Освен това тя знаеше, че в този случай и него го измъчват съмнения дали е постъпил правилно. Често го бе чувала в безсънни нощи да сподавя въздишки и да се моли за Клер. Но все пак непреклонният евангелист и сега не смяташе, че е трябвало да дава на неверующия си син същото академично образование, което получиха двамата му братя, след като беше възможно, ако не и вероятно, Ейнджъл да използува познанията си, за да опровергава същите онези доктрини, които бащата проповядваше и които бяха станали смисъл и съдържание на неговия живот и на живота на двамата му ръкоположени сина. Да издигне с едната ръка пиедестал за двамата верующи, а с другата — за атеиста, той смяташе за постъпка несъвместима с убежденията си, с положението си и с надеждите си. Това не му пречеше да обича сина си, наречен с неподходящото има Ейнджъл^[1], и тайно да скърби за отношението си към него, така както Аврам е скърбял, когато се е изкачвал по планината с обречения Исак. Неговата мълчалива вътрешна скръб го измъчваше много повече, отколкото упреците, които трябваше да слуша от жена си.

За този неудачен брак те считаха виновни себе си. Ако Ейнджъл не трябваше да става фермер, той никога не би общувал със селски девойки. Те не знаеха каква точно бе причината за раздялата на Ейнджъл с жена му, нито пък кога двамата се бяха разделили. Отначало предполагаха, че причината е някаква непреодолима неприязън. Но в последните си писма той загатваше за намерението си да се върне и да я вземе със себе си и сега те се надяваха, че причината е от друг характер и че положението не е безнадеждно. Той им бе казал, че тя е при родителите си и те, объркани в догадки, решиха да не се месят в отношенията им, които нямаха начин да подобрят.

В същото време този, до когото беше адресирано писмото на Тес, съзерцаваше безкрайната равнина от гърба на едно муле, което го носеше от вътрешността на Южна Америка към крайбрежието. Той получи горчив опит в тази чужда страна. Още не се бе оправил от тежката болест, която прекара след пристигането си, и почти се бе отказал от намерението си да се установи тук като фермер, но докато все още съществуваше някаква възможност, той криеше това от родителите си.

Тълпите земеделски работници, които бяха дошли с него в тази страна, подмамени от надеждата за лесен и свободен живот, страдаха, измираха или се затриваха. Той бе срещал майки от английски ферми да се влачат в ръце с пеленачета, които се разболяваха от треска и умираха. С голи ръце майката изкопаваше в рохката земя гробче за детето, погребваше го, зариваше гробчето с ръце, проливаше една-две сълзи и отново тръгваше на път.

Първоначалното намерение на Ейнджъл беше да си създаде ферма в северната или източната част на Англия, а не да емигрира в Бразилия. Тук той бе дошъл в пристъп на отчаяние: притегателната сила, която Бразилия притежаваше за английските земеделци, съвпадна с желанието му да избяга от своето минало.

През време на пребиваването си тук той умствено бе остарял с десет години. Сега ценеше не толкова красотата, колкото патоса в живота. Отдавна загубил вяра в старите мистични системи, сега започна да се отвръща и от стария морален кодекс и да счита, че и той се нуждае от изменения. Кого можем да наречем нравствен човек? Или още по-уместен е въпросът: какво означава понятието нравствена жена? Качествата и недостатъците в характера се разкриват не само в постъпките, но и в стремежите и влеченията. Истинската история на човека зависи не от това какво е направил, а от това какво е искал да направи.

Щом е така, то какво представляваше Тес?

Сега той я виждаше в нова светлина и започна да съжалява за прибързаната си присъда. Завинаги ли се бе отвърнал от нея, или не? Той вече не можеше да каже, че я отхвърля завинаги, а на практика това значеше, че сега я приема.

Растящата му любов към нея съвпадна с този период от време, когато тя живееше във Флинткоум-Еш, но още не бе посмяла да го безпокои, като му опише положението и чувствата си. Той беше съвсем объркан и тъй като не можеше да разбере защо тя не му пише, не я запита за причината. По такъв начин смиреното й мълчание бе изтълкувано неправилно. Колко красноречиво щеше да бъде това мълчание, ако той го бе разбрал! — тя точно изпълняваше неговите нареждания, които той вече бе забравил. Макар и смела по природа, Тес не настояваше за правата си и приемаше присъдата му за напълно справедлива — приемаше я мълчаливо, с наведена глава.

Когато Ейнджъл пътешествуваше на гърба на едно муле из вътрешността на страната, до него яздеше и друг човек. И спътникът му беше англичанин, дошъл със същата цел, с която бе дошъл и Ейнджъл, само че от друга част на английския остров. И двамата бяха изпаднали в потиснато настроение и разговаряха за в къщи и за семействата си. Откровеността поражда откровеност. Хората, скитащи по далечни страни, често разкриват на първия срещнат такива подробности от живота си, каквито в никакъв случай не биха споделили и с най-близките си приятели, и докато яздеха, Ейнджъл разказа на този човек печалната история на своята женитба.

Непознатият бе пропътувал много повече страни и бе срещал много повече хора от Ейнджъл. За неговия космополитичен начин на мислене тези отклонения от обществено приетите норми — отклонения, които така често се срещат в семейния бит — имаха толкова значение, колкото имат за земното кълбо неправилните очертания на долините и планинските вериги. Той виждаше въпроса в съвсем друга светлина, смяташе, че миналото на Тес не е от значение и че е по-важно какво ще излезе от нея в бъдеще и открито каза на Клер, че е сбъркал, като я е напуснал.

На следващия ден ги застигна гръмотевична буря и дъждът ги измокри до кости. Спътникът на Ейнджъл заболя от треска и в края на седмицата умря. Клер почака няколко часа, погреба го и продължи пътя си.

Повърхностните забележки на този човек с широк мироглед, за когото той не знаеше нищо, освен фамилното му име, сякаш добиха символично значение със смъртта му и повлияха на Клер по-силно от всички разсъждения на философите по въпроса за етиката. Сравнявайки се с него, Клер се засрами от тесногръдието си. Собствената му непоследователност го заля като потоп. Той упорито бе превъзнасял елинското езичество за сметка на християнството. А при елините незаконните връзки не значеха непременно позор за жената, следователно неговото отвращение от липсата на целомъдрие, което бе наследил заедно с вярата си в мистицизма, би трябвало да се променя поне в такива случаи, когато девойката е станала жертва на коварство. Започна да го гризе съвестта. Думите на Из Хюет се бяха запечатали в паметта му и сега той си ги спомни. Попитал бе Из дали го обича, а тя бе отвърнала „да“. А повече ли го обича от Тес? „Не“ — бе отговорила тя. Тес е готова да даде живота си за него, а повече от това и тя не можела да направи.

Представи си Тес в деня на сватбата. Как влюбено го гледаше, как се вслушваше в думите му, сякаш той бе господ! А в онази ужасна вечер при камината, когато тя изля невинната си душа пред него, как жално изглеждаше лицето й, осветено от пламъците на огъня, защото тя не можеше да повярва, че може да загуби неговата любов и защита!

Така от неин обвинител той се превърна в неин защитник. През главата му бяха минавали цинични мисли за нея, но никой не може да бъде циник цял живот и той ги прогони. Те бяха възникнали, защото бе направил грешката да се подчини на общите принципи, пренебрегвайки особеностите на конкретния случай.

Но всички размишления на тази тема са доста остарели — любовници и съпрузи отдавна са я разчепкали. Клер бе постъпил жестоко с нея — в това нямаше никакво съмнение. Много често мъжете са жестоки към жените, които обичат, а жените — към мъжете. И все пак тази жестокост е нежност в сравнение с всеобщата жестокост, от която тя произлиза — жестокостта на обстоятелствата спрямо човека, жестокостта на средствата спрямо целта, жестокостта на днешния към вчерашния ден и на утрешния към днешния.

Историческият интерес, свързан с рода на Тес — могъщ род на д’Ърбървиловци, който той бе презирал като изтощен организъм, — сега подействува на чувствата му. Защо по-рано не бе разбрал, че има разлика между политическата ценност на нещата и тяхната стойност за човешкото въображение? От тази гледна точка произходът на Тес бе факт с огромно значение: сега този род не играеше никаква роля в икономиката на страната, но произходът на Тес беше важен стимул за мечтателя и за моралиста, който размишлява върху падението и гибелта. Този факт, тази малка отличителна черта в кръвта и името на бедната Тес скоро щеше да се забрави и забвение щеше да се спусне над наследствената й връзка с мраморните паметници и скелети в оловни ковчези в Кингсбиър. Времето безмилостно руши собствената си романтика. Клер непрестанно си представяше лицето й и сега му се струваше, че вижда в него отблясък от онова достойнство, с което са се отличавали знатните дами от нейния род. И това видение отново събуждаше в сърцето му старите чувства, но съпроводени с някаква болка.

Макар че миналото й не беше безупречно, в такава жена като Тес имаше нещо много по-ценно от свежестта на другарките й. Нима остатъците от гроздето на Ефраим не са били по-хубави от цялата реколта на Авий?

Така говореше възраждащата се любов, разчиствайки пътя за смирените излияния на Тес, които баща му току-що му бе препратил, макар че поради далечното разстояние те нямаше скоро да стигнат до него.

В това време надеждата на Тес, че Ейнджъл ще се върне в отговор на молбата й, ту се разгаряше, ту гаснеше. Гаснеше, защото в причините за раздялата не бе настъпила никаква промяна и никога нямаше да настъпи, а щом нейното присъствие не бе успяло да ги промени, отсъствието й беше още по-безсилно. И въпреки това тя през цялото време си мислеше какво да направи, за да го зарадва, ако се върне. Съжаляваше, че не се бе постарала да запомни мелодиите, които той свиреше на арфата си, че не бе проявила по-голямо любопитство да научи кои са любимите му балади, пети от селските девойки. Тя разпита Емби Сийдлинг, който бе пристигнал подир Из от „Талботейз“, и той си спомни, че от песните, които пеели в мандрата да накарат кравите да пускат мляко, Клер предпочитал „Градината на Купидон“, „Имам си ловен парк, имам си хрътки“ и „Призори“, а никак не харесвал „Панталоните на шивача“ и „Каква красавица израснах“, макар и да били прекрасни песни.

Обзе я страстното желание да научи тези балади колкото може по-добре. Тя често ги упражняваше, особено „Призори“:

Стани от сън, стани!

На своята любима

букет ти набери

от росните лехи.

По вейки и стрехи

гнезда гугутки свиват

тъй рано призори

в тез свежи майски дни!

Тя пееше тези песни, когато работеше сама, далеч от другарките си, и дори камъкът би се трогнал, ако можеше да я чуе. Сълзи се стичаха по бузите й при мисълта, че той може да не се върне да ги чуе, а простите и глупави думи на песничките звучаха като насмешка, която терзаеше измъченото й сърце.

Потънала в мечти, Тес сякаш не забелязваше, че зимата си отива, че дните растат, че наближава Благовещение — краят на престоя й във фермата.

Но преди Благовещение се случи нещо, което отвлече мислите й в съвсем друга посока. Една вечер както обикновено тя седеше с хазаите си в общата стая на долния етаж, когато някой почука и попита за Тес. През открехнатата врата, на фона на смрачаващото се небе, се открояваше висока фигура — човек можеше да я вземе за жена, ако не беше тънка и слаба като дете. В сумрака Тес не я позна, докато тя не я извика по име.

— Ти ли си, Лиза-Лу? — удивена запита Тес.

Сестра й, която преди година Тес бе оставила у дома още дете, изведнаж се бе превърнала в девойка и едва ли самата тя разбираше промяната, станала с нея. Роклята й беше вече къса и под нея се подаваха тънките й крака, не знаеше къде да сложи ръцете си. Всичко това издаваше нейната младост и неопитност.

— Аз съм, Тес. Цял ден вървя пеш — каза Лу с невъзмутима сериозност, — докато те намеря, и сега съм много уморена.

— Какво има у дома?

— Мама е много зле. Докторът казва, че умира. И татко не е добре и все говори, че не подхождало на човек от такъв знатен род да работи като прост селянин, без да подвива крак, и ние не знаем какво да правим.

Тес потъна в размисъл и мина доста време, преди да се сети да покани Лиза-Лу вътре. Докато Лиза-Лу пиеше чай, тя взе решение. Трябваше на всяка цена да си отиде у дома. Срокът на договора изтичаше на Благовещение, но тъй като дотогава оставаше малко време, тя реши да рискува и да тръгне незабавно.

Ако потеглеше тази вечер, щеше да спести цял ден, а сестра й бе прекалено уморена, за да издържи такъв път, и трябваше да си почине до сутринта. Тес изтича до квартирата на Мариан и Из, съобщи им какво е станало и ги помоли да се застъпят за нея пред фермера. Като се върна, сложи на Лу да вечеря, след това я зави в леглото си, събра колкото можа от нещата си в една кошница и тръгна. На Лу каза да я последва сутринта.