Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tess of the d’Urbervilles, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 70 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
ckitnik (2010)
Редакция
Светослав Иванов (2011)

Издание:

Томас Харди

Тес от рода Д’Ърбървил

 

Английска

Трето издание

 

Thomas Hardy

Tess of the d’Urbervilles

A Pure Woman

London, Macmillan & Co. L.T.D.

 

Превод от английски: В. Измирлиев, Л. Велинов

Редактор: Христо Кънев

Рисунка: Иван Кьосев

Оформление: Асен Иванов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректор: Людмила Стефанова, Евдокия Попова

 

Дадена за набор октомври 1981 г.

Подписана за печат декември 1981 г.

Излязла от печат януари 1982 г.

Формат 60х90/16

Печатни коли 23,75. Изд. коли 23,75. Усл. изд. коли 23,82.

ДИ „Народна култура“, София, 1982 г.

История

  1. — Добавяне

XXIX

— Хайде, познайте за кого ми разправяха днеска! — каза фермерът Крик на следващата сутрин, като седна на масата и огледа въпросително закусващите доячки и доячи. — За кого мислите?

Един направи предположение, после друг. Мисис Крик мълчеше, защото вече знаеше.

— Представете си — каза фермерът, — за оня хаймана и нехранимайко Джек Долъп. Оженил се за една вдовица.

— Джек Долъп ли? Тоя негодяй! — каза един от доячите.

Тес Дърбифийлд бързо си спомни името, защото това беше оня женкар, който беше излъгал любимата си и когото след това майката на младата жена беше наказала сурово в маслобойната.

— А той оженил ли се е за дъщерята на оная доблестна жена, както обещал? — обръщайки вестника си, разсеяно запита Ейнджъл Клер откъм малката масичка, на която мисис Крик продължаваше да го настанява от уважение към джентълменския му произход.

— Ами! Таман той, сър! Въобще не е и мислил да се жени за нея — отвърна фермерът. — Та тая вдовица де, изглежда, имала пари — към петдесет лири годишно, той тях гонел. Оженили се набързо, а после му казала, че след женитбата тя губи право на тия петдесет лири. Можете да си представите колко му е било весело на нашия приятел! И оттогава насам живеели като куче и котка. Така му се пада! За нещастие обаче бедната женица повече си изпатила от тая работа.

— Глупачката, по-добре да му е казала, че духът на първия й мъж няма да му даде мира! — каза мисис Крик.

— Така де — нерешително отвърна фермерът. — Само че не знаеш точно как е станало. Тя просто искала да се задоми и я било страх да не би той да й се изплъзне. А вие как смятате, момичета? — и мистър Крик погледна към доячките.

— Трябвало е да му каже точно на прага на черквата, тогава мъчно е щял да се измъкне — каза Мариан.

— Точно така — съгласи се Из.

— Трябвало е да разбере накъде бие и да му откаже — поривисто се обади Рети.

— А ти какво ще кажеш, миличка? — обърна се фермерът към Тес.

— Аз мисля, че е трябвало… да му каже точно как стоят нещата… или да му откаже… не зная — отвърна Тес, а хапката хляб с масло заседна на гърлото й.

— Да ме убиеш, ако направя такова нещо! — каза Бек Нибз, една от женените доячки. — В любовта и войната всичко е позволено. Аз щях да се омъжа за него точно като нея и само да беше посмял да ми каже и една дума, загдето не съм му разправила нищо за първия си мъж, хубаво щях да го натупам с точилката! Какъвто е дребен и хилав, всяка жена може да се справи с него.

Тази шега беше последвана от бурен смях. Само Тес се усмихна тъжно, и то колкото за пред очи. Това, което на тях им се струваше комедия, за нея беше трагедия и тя едва понасяше веселието им. Скоро стана от масата и тъй като предполагаше, че Клер ще я последва, тръгна по тясна пътечка, която криволичеше между напоителните вади. Стъпвайки ту на единия, ту на другия бряг на вадата, тя стигна до брега на река Вар. Нагоре по реката бяха рязали водораслите и сега покрай нея плуваха купища от тях — като подвижни острови от зелени лютичета, на които едва ли не човек би могъл да се качи и да отплува. Дълги преплетени водорасли се бяха обвили около коловете, забити покрай брега, за да не преминават кравите през реката.

Да, в това беше болката й. Въпросът дали една жена трябва да разкаже своята история, за нея беше най-тежкият кръст, а у другите предизвикваше само смях. Хората като че ли обичаха да се смеят над мъченичеството.

— Теси! — се чу глас зад гърба й и прескачайки канавката, Клер стъпи до нея. — Скоро ще бъдете моя жена.

— Не, не, не мога! Заради вас, мистър Клер, заради вас ви казвам „не“.

— Тес!

— И все пак — не! — повтори тя.

Той не бе очаквал такъв отговор и още при първите си думи леко бе обгърнал талията й под разпуснатата й коса. (В неделя сутрин по-младите доячки, включително и Тес, отиваха на закуска с разпусната коса, преди да я навият на кок за черква — когато дояха и опираха глави в кравите, такава прическа не подхождаше.) Ако тя бе отвърнала „да“ вместо „не“, той би я целунал. Очевидно такова беше намерението му — но решителният й отказ го отклони и той почувствува угризение на съвестта. Животът им под един покрив с неизбежното общуване я беше поставил като жена в неизгодно положение и на него му се струваше нечестно да й натрапва ласките си — нещо, което с открито сърце би направил, ако тя имаше по-голяма възможност да го отбягва. Той отпусна талията й и не я целуна. Това беше решителният момент. Този път тя бе намерила сила да му откаже само благодарение на разказа на чифликчията за вдовицата, само още миг — и Тес би се съгласила. Но Ейнджъл не каза повече нищо. Със загрижен израз на лицето той си отиде.

Те се срещаха ден след ден, макар и може би не толкова често, колкото преди. Така минаха две-три седмици. Идваше краят на септември и по очите му тя разбра, че се готви да я иска отново.

Сега той беше сменил тактиката си — изглежда, бе решил, че отказът й в края на краищата се дължеше само на нейната срамежливост и младост и че тя е изплашена от предложението, което така много щеше да промени живота й. Винаги когато разискваха въпроса, тя се държеше капризно и уклончиво и това потвърждаваше догадките му. Затова той започна по-внимателна игра. Не се опитваше да възобнови ласките си, но използваше цялото си красноречие.

Клер не преставаше да я ухажва по новия начин, а гласът му звучеше тихо като ромона на млякото. Той я ухажваше, когато дояха кравите, когато обираха каймака на млякото, когато правеха сирене, когато биеха масло, сред мътещите кокошки и при опрасващите се свини — никъде никоя доячка не е била ухажвана така много от такъв човек.

Тес чувствуваше, че ще се предаде. Не можеха да й попречат нито религиозните представи за някаква морална сила на предишната й връзка, нито добросъвестното й желание да бъде искрена — така страстно го обичаше и обожаваше! Макар и момиче от народа, тя беше по природа ученолюбива и цялото й същество жадуваше за неговото духовно ръководство. Непрекъснато си повтаряше: „Никога не мога да му стана жена!“, но всичко беше напразно. Всъщност самият факт, че повтаряше тези думи, беше доказателство за нейната слабост, защото спокойната сила не се нуждае от формули. Всеки звук на гласа му, изговарящ все тези думи, я изпълваше с неизразимо блаженство и тя се страхуваше, че ще отстъпи, а същевременно страстно желаеше това да стане.

Подобно на всеки мъж той се държеше като човек, който ще я обича, цени и защищава при всички условия, промени, трудности и признания и съзнавайки това, унинието й се разсейваше. Междувременно наближаваше равноденствието и макар че времето беше все още хубаво, дните бяха много по-къси. Във фермата вече отдавна работеха сутрин на свещи. Една утрин към три и половина часа Клер поднови молбите си.

Както обикновено тя беше изтичала по нощница до вратата му, за да го извика, след това се бе върнала да се облече и да събуди останалите и след десет минути тръгна към стълбите със свещ в ръка. В същия момент той слезе отгоре по риза и препречи с ръка стълбището.

— А сега, мис Кокетке, преди да слезете, почакайте за момент! — повелително каза той. — Минаха две седмици, откакто говорихме, и така не може да продължава! Трябва на всяка цена да ми кажете какво смятате да правите, иначе ще се наложи да си отида оттук. Преди малко вратата ми беше открехната и аз ви видях. Ще трябва да си отида заради вашата сигурност. Разбирате, нали? Е, какво, ще кажете ли най-сетне „да“?

— Аз току-що станах, мистър Клер, и е много рано да ми се карате! — нацупи се тя. — И няма нужда да ме наричате кокетка. Това е жестоко и невярно. Почакайте малко, моля ви, почакайте. Аз наистина ще си помисля сериозно. Пуснете ме да сляза!

В момента тя наистина малко приличаше на кокетка, защото, протягайки встрани ръка със свещта, се опита да се усмихне, макар че говореше сериозно.

— Тогава наричайте ме Ейнджъл, а не мистър Клер.

— Ейнджъл.

— А защо не „скъпи Ейнджъл“?

— Но това ще значи, че съм съгласна, нали?

— Ще значи само, че ме обичате, макар и да не можете да се омъжите за мене. А вие бяхте достатъчно добра да си признаете това още отдавна.

— Добре тогава, щом трябва — скъпи Ейнджъл! — прошепна тя и въпреки вълнението си не отклони поглед от свещта; върху устните й се спускаше палава къдрица.

Клер беше решил да не я целува, докато не получи съгласието й. Но някак докато Тес стоеше там в своята роба със запретнати поли и с небрежно прибрана коса — щеше да се среше, след като свърши доенето, — той наруши решението си и докосна бузата й с устни. Тя бързо-бързо слезе по стълбите, без да се обръща да го погледне и без да каже нито дума. Другите доячки бяха вече долу и двамата повече не говориха по въпроса. С изключение на Мариан всички умърлушено и подозрително погледнаха двойката. Тъжните жълти лъчи на свещите контрастираха с първите студени проблясъци на зората отвън.

След като свършиха с обирането на каймака — тази работа им отнемаше все по-малко време, тъй като с наближаването на есента млякото намаляваше, — Рети и останалите излязоха. Влюбените ги последваха.

— Нашите несигурни съществования са толкова различни от техните, нали? — замечтано и каза той, наблюдавайки трите фигури да ситнят пред тях в бледия хлад на зората.

— Според мен не чак толкова различни — каза тя.

— Защо мислите така?

— Много малко са жените, чийто живот не е… несигурен — отвърна Тес, спирайки се за момент на последната дума, сякаш тя й бе направила впечатление. — Вие не знаете всичко за тези момичета.

— Какво не знам за тях?

— Почти всяка от тях — започна тя — ще ви бъде… може би ще ви бъде… по-подходяща жена, отколкото аз. И може би те ви обичат колкото и аз — почти толкова.

— О, Теси!

Очевидно тя почувствува приятно облекчение, че той така нетърпеливо я прекъсна, макар че смело бе решила да позволи на своята щедрост още един път да се опълчи срещу съкровеното й желание. Така и постъпи, но в момента не й стигнаха сили още веднаж да се опита да се самопожертвува. Към тях се присъедини една от приходящите доячки и те не размениха повече нито дума по въпроса, който ги вълнуваше така силно. Но Тес знаеше, че този ден ще бъде решителен.

Следобеда повечето от обитателите на фермата и от приходящите помощници както обикновено отидоха на ливадите, далеч от чифлика, където дояха много от кравите, без да ги карат в къщи. Наближаваше време кравите да се отелят и млякото им намаляваше, затова излишните доячки бяха разпуснати.

Работеха, без да бързат. Изсипваха всяко ведро във високи гюмове, поставени в широка каруца на ресори. Издоените крави лениво се отдалечаваха.

Чифликчията Крик беше дошъл тук заедно с другите и бялата му престилка се открояваше внушително на фона на оловното вечерно небе. Внезапно тон погледна огромния си часовник.

— Я! То станало по-късно, отколкото си мислех! — каза той. — Господи! Няма да успеем да стигнем с това мляко до гарата, ще трябва да побързаме. Днеска няма да има време да го отнасяме в къщи и да го смесваме с останалото, преди да го изпратим. Ще трябва оттук да се иде направо на гарата. Кой ще го откара?

Мистър Клер доброволно предложи услугите си, макар че това не беше негова работа, и помоли Тес да го придружи. Макар че нямаше слънце, вечерта беше гореща и задушна за сезона и Тес беше излязла само с работната си рокля и без жилетка, а ръцете й бяха голи, очевидно не бе облечена за път. Тя не каза нищо, само многозначително погледна лекото си облекло, но Клер вежливо настоя. Тя се съгласи, помоли фермера да отнесе ведрото и трикракото й столче в къщи и се качи на каруцата до Клер.