Денис Хамил
Ченге в оставка (7)

7.

Двамата с Изи седнаха на задната седалка на черокито, а мълчаливата дебела латиноамериканка Венера подкара колата на юг от щатския затвор, към Ню Йорк. Боби се обърна и съзря белия форд таунус, който ги следваше. Свали тъмното стъкло на прозореца, за да се наслади на горещия летен въздух. Минаха покрай пасбища и тучни ливади, покрай фермери, които караха бавно тракторите си. Боби се замисли, че скоро ще настъпи есента, сезонът, в който всичко умираше. Отново се обърна назад, фордът неизменно ги следваше. Приличаше на огромен бял термит, който унищожава всичко по пътя си. Мислите на Боби се насочиха към Блуто. Раненият мъжага говореше за влиятелни хора, които искали да го убият.

— Следят ни — обърна се Боби към Глисън. Адвокатът погледна назад, но фордът бе изчезнал в някакъв завой на пътя.

— Известно време ще страдаш от параноя — каза Глисън. — Но все пак живеем в свободна страна и имаме още деветдесет минути път. До единайсет часа ще стигнем в града. Отпусни се, мамка му.

— Едва съм излязъл на свобода, отивам да видя детето си, а вече са по петите ми.

— Цял живот си преследвал хора, а сега нещата се обърнаха — добави Глисън. — Свиквай с новото си положение. Докато не започнат да стрелят, няма нищо страшно.

— Предстои ни дълъг ден. Имам цял списък с хора, които искам да видя. Дълго очаквах този миг. Хей, Изи, мислиш ли, че е редно да псуваш пред такава дама?

— Венера е доминиканка, висока метър и шейсет и поне с петнайсет кила наднормено тегло. Говори само испански, не разбира и думичка от шибания английски. Затова не се съобразявай с нея.

— Чакай малко — изненада се Боби, — работи за теб, а не говори английски? Ти пък не вдяваш нищо от испанския?

— Si, senor — отвърна Глисън.

Венера се изсмя гръмогласно и погледна Боби в огледалото. Имаше красиви ослепително бели зъби и гладка бронзова кожа. Златните й обеци проблясваха на яркото слънце.

Боби отмести поглед към Изи Глисън и осъзна, че следващият път в съдебната зала съдбата му ще е в ръцете на един ненормалник. Но поне сега, ако някой го следеше, искаше сам да владее положението.

— Изи, кажи на Венера да спре. Аз искам да карам.

— Венера — извика адвокатът, като посочи встрани от пътя, — спри-и-и веднага-а-а.

— Si, senor.

На пропускателния пункт в Нюбърг Боби взе билет за южната магистрала. Погледна в огледалото, за да потърси белия форд, но видя само Венера, която седеше отзад със слушалки на ушите и слушаше учебната англо-испанска касета „Английски без бариера“, която Глисън й бе купил.

— Сигурен ли си, че тя не разбира английски? — попита Боби.

— Абсолютно.

— Тогава какво работи при теб?

— Отслабва — отвърна Глисън.

— Отслабва ли?

— Виж, аз си падам по несъвършените жени. Ще я изпратя в клиника за отслабване, където ще прекара една седмица и ще учи английски. Ще й помогна да се усъвършенства и да стане част от Американската мечта. А тя ще ми бъде вярна като куче. Едно време имаше много такива като нея. В крайна сметка, с малко инвестиции за новото хилядолетие ще имам един добре образован, лоялен работник.

— Започвам да схващам — каза Боби. — Ще разполагаш с едно пропаднало ченге, което ще прави разследванията ти, и с една задължена дебелана, която ще играе ролята на секретарка. А може би ще води записките си в скута ти?

— Или докато правим френска любов. Но това чак след като отслабне.

— Боже, Господи — възкликна Боби.

— Към всичките си достойнства гледай да прибавиш и чувство за хумор, Емет. Междувременно, тъй като ми отнеха шофьорската книжка, тя ме кара с колата, за което й плащам. И това ли е лошо?

— С какви пари? — изрепчи се Боби и мерна белия форд в страничното огледало. Беше на около триста метра зад тях. — Пак ни следят.

— Казах ти, аз съм адвокат, а не детектив — отвърна Глисън. — Вече получих петдесет бона аванс от клиентите си.

— Има ли сред тях някой честен?

— Надявам се, че не, защото иначе не биха били достатъчно платежоспособни. Всъщност са дребни риби — обвинение в нападение, притежаване на незаконно оръжие, неплатени данъци и други подобни глупости. Все още не мога да избирам. Но затова ще говорим по-късно. А сега ми разкажи за твоето момиче.

— За Доротея?

Боби рязко сви встрани от пътя. Глисън се хвана за жабката. Берлият форд ускори и ги отмина с около сто километра в час.

— Джон Дейвид Франсис… — изрече на глас Боби.

— Да не си си изгубил ума? — сопна се Глисън. — Щяхме да се пребием.

— ДДФ бяха инициалите на регистрационния номер — отвърна Боби. — Караше прекалено бързо, за да видя останалата част от номера. Но ще го преследвам това копеле.

— Направи го и полицията тутакси ще ни спре — възпротиви се Глисън. — А нали искаше да се срещнеш с някои хора. Успокой се, не бива да вдигаме шум около себе си.

— Знам, знам — съгласи се Боби и се върна отново на шосето.

Глисън погълна още едно шоколадче с лешници.

— Как можеш да се тъпчеш с този боклук? — възмути се Боби.

— Сладкото ми е в кръвта. Ако не ям сладко, почвам да си гриза ноктите, докато не потече кръв. Все пак се опитвам да го откажа, затова и отново пропуших.

— Пропушил си, за да откажеш сладкото? Стига бе!

— Просто сменям рисковете — от диабет към рак на белия дроб. Опитвам се поддържам равновесие. Ако мога да се огранича до десетина шоколадчета и две кутии цигари на ден, има шанс да докретам до седемдесет години.

— Консултирал ли си се с лекар?

— Ходих на преглед, направиха ми цялостни изследвания и казаха, че съм здрав като бик — отвърна доволно Глисън.

— Имам предвид на психиатър — добави Боби.

— Само, когато водя свидели по някое дело.

Боби примигна и видя как Глисън натъпка още едно парче шоколад в устата си.

— Добър апетит, Изи. Но да се върнем на въпроса: излязох от затвора само преди час, а вече си имаме опашка. Никак не ми се нрави, че ни следят.

— Свиквай — каза Глисън, — не можеш да се отървеш от репортерите.

— Но откъде са научили, че съм излязъл? — настояваше Боби, тъй като все още не вярваше на Глисън.

— Молбата мина през няколко съдилища! За Бога, това не е нещо строго секретно! Може и да са хора на областния прокурор, защото във всички случаи Сис Тузио ще те гони до дупка. А и кретените, които те натопиха преди, вероятно ще искат да го направят отново. За някое друго убийство. Може да искат да се отърват от теб завинаги. Убийството на ченге вдига голяма дандания. Да те накиснат беше по-добрият вариант. Но сега вече не си ченге. Ако сега те очистят, ти ще си поредния мъртъв затворник. Така че по-добре носи пистолет.

— Знаеш, че ми отнеха разрешителното за оръжие — напомни му Боби.

— Налага ти се да мислиш като ченге, ала да действаш като престъпник.

— Трябва да се видя със Санди Фрейзър, приятелката и съквартирантката на Доротея, и да разбера всичко, каквото досега не съм знаел. Чух, че Санди работи за един тип на име Лу Барникъл. Мисля, че той ме натопи. Искам тя да ми каже защо работи за него. Трябва да се срещна и със стария си приятел Джон Шайн, за да ми даде съвет и да разкаже всичко, което е чул по моя случай…

— Познавам Шайн — обади се Глисън. — Той е добро ченге.

— Искам да открия човека, който е намерил тялото в крематориума. Все нещичко трябва да знае. Мойра Фаръл дори не го призова за свидетел, защото смяташе, че показанията му ще са прекалено отвратителни за съдебните заседатели. С Мойра също трябва да се видя, както и с Том Ларкин. Той е старо ченге, приятел на баща ми и по-добре от всеки друг знае как да изрови информация за служителите от полицейското управление. Ще се срещна и със Сис Тузио, лице в лице. Ще открия защо ме натопиха и защо…

— Чакай, чакай — прекъсна го Глисън, — много си бърз за мен. Спри на следващата отбивка, бензинът ни свършва, а и не мога да мисля на гладен стомах.