Денис Хамил
Ченге в оставка (13)

13.

— Не можеш да си представиш колко се радвам, че си на свобода — заяви Джон Шайн. — Спомена, че искаш да ме попиташ за него. Казвай.

— Спомням си, че преди време ти работеше в градския съвет. Какво знаеш за съветника Джералд Стоун, който сега се кандидатира за губернатор? Има ли досие в полицията, което да проверим?

— Спомням си го и без да отварям досието му. Веднъж го арестувах. Караше със сто и двайсет по Бруклинския мост. Беше друсан, а с него пътуваше засукана мадама, която твърдеше, че е от предизборния му щаб. А сега този тип има наглостта да дрънка за сплотено семейство и прочие щуротии.

Двамата разговаряха в сепаре в заведението „Печелившият билет“ на Трето Авеню в Бей Ридж, Бруклин. Шайн го беше купил, след като спечели трите милиона джакпот на Нюйоркската държавна лотария. Сега усмихнато наблюдаваше как Боби лакомо яде сандвич с пилешко и се тъпче с пържени картофи.

Беше се престорил, че не чува злобните забележки на двама полупияни полицаи, чието дежурство очевидно беше приключило и които седяха на бара. Боби сякаш остана глух, когато по-едрото ченге, издокарано с яке на „Джайънтс“, се провикна:

— Май трябва да си променим моралните норми, щом ни се налага да посещаваме заведения, дето търпят разбойници.

Ресторантът беше почти празен. Двама души седяха от другата страна на подковообразния бар, още двама се бяха настанили в сепаре до задната врата, по-далеч от шумните полицаи. В голямата зала, която бе отделена от бара с тъмно стъкло, бяха заети само четири маси.

— Значи в досието на Стоун е записано, че е бил арестуван — обади се Боби.

— Не съм казала нищо за досие — отвърна Шайн. — Случилото се беше потулено. Полицейският капитан, който спрял колата, бил от Стейшън Айлънд, а Стоун бил съветник в същия район. Капитанът решил, че не е зле да има свой човек в съвета, когато му потрябва услуга, ето защо освободил нарушителя, без официално да докладва за инцидента. Като научих, направо побеснях. Но така стоят нещата в полицейския отдел. Мацката на Стоун пък прекара цялата нощ в кабинета на капитана. Картинката ти е ясна, нали?

— Майната им на моралните норми! — възкликна ниският, набит полицай на бара, като нарочно говореше високо, та Боби да го чуе. — Този тук е написал наново книгата за любовта. Вместо мастило е използвал кръв, а вместо писалка — месарски нож.

— А после я е опекъл на скара — добави по-високият.

— Не им обръщай внимание — изсъска Шайн. — Навсякъде по света обществото се опълчва срещу мъжествеността на всеки принадлежащ към него човек.

— Добре го е казал Емерсън — промърмори Боби.

Шайн се усмихна:

— Да разбирам ли, че наистина си прочел томчето на Емерсън, което ти изпратих.

— Защо не, разполагах с достатъчно време — отвърна Боби и отпи от чашата си с портокалов сок. — Прочетох го поне три пъти и в общи линии подкрепям твърденията на добрия стар Ралф. Онези негови писания, които не са демоде, са направо върховни. Някои пък представляват абстрактни бръщолевения. Но да се върнем на Стоун.

— Той е ветеран от Виетнам и да пукна, ако познавам някой, преминал през онзи ад, дето не се друса. По времето, за което говорим, си падаше и по мацки. Политическите му възгледи са консервативни, много е амбициозен.

— Но защо му е притрябвало да се занимава с мен? — попита Боби.

— Защото случаят привлече общественото внимание, вдигна се много шум. А това означава и по-висок рейтинг за кандидат губернатора.

— Моят процес не е единственият. Защо е наредил да ме следят?

Двамата полицаи на бара ставаха все по-шумни.

— Чух, че прякорът му бил Боби Дупката — заяви високият и двамата избухнаха в смях като свраки от някой анимационен филм. Шайн смутено погледна събеседника си и промърмори:

— Не си длъжен да слушаш обиди в собствения ми ресторант. Гърбът ме боли, ама още мога да се справя с двама диваци като тези. — Понечи да стане и да се спусне към пияните ченгета, но Боби го спря:

— Вече свикнах, Джон. Повярвай, чувал съм къде по-злобни забележки. Спомни си как са реагирали свещениците след речта на Емерсън в Харвард, посветена на индивидуалното третиране на религията. Изминали дълги години, преди отново да го поканят.

Шайн се засмя и се отпусна обратно на стола, а лицето му се изкриви от болезнена гримаса — преди четири години беше получил дископатия след ръкопашна борба с някакъв крадец, който се бе опитал да влезе в набелязаното жилище през прозорец на покрива.

Едва ли го утешаваше мисълта, че след време престъпникът бе излязъл от затвора и бе спечелил един милион в мач за шампионската титла. От този ден нататък Шайн беше принуден да носи специален медицински корсет. Беше изпълнил служебния си дълг, а когато човек работи в полицията, може да очаква, че ще бъде контузен или ранен.

Бяха му възложили да обучава Боби и младежът, който беше с дванайсет години по-млад, се възхищаваше от него от първия ден на запознанството им. Шайн го научи как да спечели приятели сред обитателите на квартала, когато извършва рутинната си обиколка самоуверено, но без да се перчи. Как да се подмаже на шефа си, като се поинтересува за съпругата и децата му. Как набързо да изтръгне признание от престъпник, предлагайки му малко хероин и няколко цигари, вместо да го пребие от бой. Как да запази достойнството си сред корумпираните ченгета, като непрекъснато си повтаря, че не е станал полицай, за да забогатее, или да осакатява хората.

— Заемал съм какви ли не служби в полицията — бе казал Шайн преди години, когато с новобранеца Боби обикаляха с патрулната кола из района на 71 полицейски участък в Краун Хайтс, прочут с насилията и расистките проблеми. Боби завинаги запомни „лекцията“ му. Шайн му обясни, че е работил в почти всички отдели на полицията — „Брегова охрана“, „Въздушна охрана“, „Нравствен“, „Наркотици“, „Хазарт“, „Организирана престъпност“.

— Охранявах градския съвет, докато на шефския стол се изредиха Бийм, Кох и Дикинс, бях включен в мотоциклетния ескорт на президента, бях квартален полицай, поддържах връзка с обществеността — разказваше Шайн. — По време на първото си назначение в мисия на Обединените нации, научих, че трябва да си изключително предпазлив, за да не предизвикаш международен скандал. Отнасяй се с всекиго като с дипломат и няма да загазиш. Докато охраняваш кметове и президенти, разбираш, че обикновените граждани също имат нужда от охрана, тъй като тези хора работят за гражданите. Емерсън е казал: „Плащай всеки дълг така, сякаш Бог ти е изпратил сметката“.

Шайн беше висок, раменете му бяха широки като на плувец, притежаваше бързите рефлекси и упоритостта на ловец, както и инстинктите на хищник. Около очите му имаше мрежа от едва видими бръчици, причинени от дългогодишното излагане на слънцето и на солената океанска вода и от навика му да се усмихва. Но през двете години, докато Боби беше в затвора, бившият му колега беше остарял, скръбта беше прорязала по-дълбоки бръчки върху лицето му.

Големите клечки от нюйоркската полиция го мразеха, защото не му пукаше за тях, а жените го обожаваха поради същата причина. Но Джон Шайн рядко излизаше два пъти с една и съща жена. След смъртта на съпругата и детето му, настъпила в началото на полицейската му кариера, на всеки въпрос дали е мислил за повторна женитба Джон неизменно отговаряше, че в живота му е имало само една голяма любов.

Боби знаеше, че съпругата и детето му са изчезнали по време на буря, докато плували с платноходка близо до Монтаук Пойнт, а Шайн така и не си беше простил, задето им беше позволил да излязат в океана през този ден. Скръбта го съсипваше, тегнеше върху плещите му като непосилен товар. Ето защо Боби се радваше, че бившият му колега е купил ресторант, за да запълни донякъде празнината в живота си.

— А пък аз чух, че дори надзирателите са го мразели — провикна се от бара едрият полицай. — Знаели са, че е готов да наклепа и своите…

Шайн отново понечи да се втурне към нахалниците, но Боби го хвана за ръката, направи му знак да седне и промърмори:

— Не си струват труда.

— Мръсници, подлеци…

— Добре е да знам мнението на хората за мен — промълви Боби. — Нека си дрънкат. Току-виж са казали нещо, което трябва да знам.

— Липсва ми напрежението на полицейската работа, но се радвам, че вече не общувам с простаци — въздъхна Шайн.

— Успокой се, Джон.

Бившият полицай извади кутийка с някакво лекарство, изпи една таблетка, поглъщайки я със студена вода, и направи гримаса.

— Добре ли си?

— Имам усещането, че към гръбнака ми е прикрепен сиамски близнак, който ме ненавижда.

— Какво казват лекарите?

— Да свиквам с болката. — Шайн тъжно се изсмя.

— Защо не подаде документи за три четвърти от полагаемата ти се пенсия? Едва ли някой има по-големи заслуги от теб.

Боби знаеше, че Шайн е прекалено горд, за да се възползва от фонда, който наричаше „фонд за полицейски герои“.

— Защото тези пари се полагат на хора, които действително са проявили героизъм при изпълнение на служебния си дълг. Не бива да ги получават служители, пострадали по време на опасна акция. Нито пък канцеларски плъхове, дето все за тази пенсия говорят, сякаш е най-голямата цел в живота им.

Шайн кимна към двамата полицаи, които гръмко се разсмяха, щом барманът им поднесе нови халби с бира.

— Още по-малко са я заслужили тъпанари, които са позор за системата — продължи той, като гневът го караше да изпъстря речта си с думи, характерни за необразовано ченге. — Пенсионират се по болест само служители, които повече не могат да работят: хора, пронизани с куршум в гръбнака, осакатени завинаги. Аз още съм работоспособен. Не искам да се пенсионирам по болест, докато още съм на крака и мога да се справям с нахалниците.

Едрият полицай дочу последните му думи и се оригна.

— И тези ли са от хората на Лу Барникъл? — Боби кимна към тях.

— Още не. В процес на завербуване са. Сам знаеш какво ще последва, щом получат заветната пенсия по болест — ще заработят за Лу. Това е обичайната практика — работят десет-дванайсет години в полицията, после използват първия случай на нараняване и подават молба за пенсиониране. Ако имат късмет да им отпуснат сумата, отиват на работа при Барникъл. Успеят ли да укрият доходите си от данъчните власти, получават повече от един заместник инспектор…

— Тъкмо се бях захванал с тази далавера, когато ме арестуваха за убийство на Доротея, което не съм извършил — прекъсна го Боби. — Мисля, че още е жива.

— Знаеш, че вероятността е съвсем минимална.

— Не съм толкова сигурен. А пък днес щом излязох от затвора, неотлъчно ме следи кола на предизборния екип на Стоун. Мислиш ли, че лично е замесен в пенсионната далавера?

— Поизсилваш се — изсмя се Шайн. — Обаче всички бивши шефове на полицейски отдели, с които съм работил, са пенсионирани по болест. Същото се отнася и за заместник инспекторите, както и за полицейския началник Джаксън, който бил охрана по време на концерт на Ролинг Стоунс на стадион „Шей“ и бил толкова близо до високоговорителите, че получил спукване на тъпанчето по време на изпълнението на „Джъмпинг Джак“. Когато си подаде документите, изкарваше сто и десет хиляди годишно. Тъй като беше служил повече от двайсет години, получи специална премия и в крайна сметка се уреди със сто и седемнайсет бона пожизнена пенсия, при това освободена от данъци.

И то само защото е претърпял словесна атака от Мик Джагър.

— Срамота — отбеляза Боби.

— Имаш право. Но според мен опитите ти да свържеш далаверата с Джералд Стоун ще те отведат в задънена улица.

Полицаят с якето на „Джайънитс“ престана да се кикоти и се провикна:

— Ама мацката била страхотна!

Нисичкият му колега, издокаран с червено яке, бяла риза и сини панталони, който напомняше на Боби кутия на федералната поща, боядисана в същите цветове, кимна и допълни:

— Разправят, че била чужденка, та се чудя на какъв ли език се е молела да пощадят живота й.

Този път Боби не успя да спре Шайн. Бившият му колега изскочи от сепарето, втурна се към бара, сякаш беше забравил болката си, и сграбчи за яката високия полицай. Смъкна го на пода и го повлече към вратата.

Посетителите седяха като вкаменени, а барманът трепереше толкова силно, че чашите в ръцете му се чукаха като за наздравица. Боби скочи на крака и заплашително изгледа ниския полицай, който крадешком се промъкваше към Шайн. Ала щом забеляза Боби Емет, хвърли няколко монети на бара и хукна към задната врата, изоставяйки пияния си приятел.

Сервитьорката услужливо отвори входната врата и Шайн изнесе навън огромния полицай, сякаш изнасяше чувал със смет. Докато дебелакът се задъхваше, той го изправи на крака и го блъсна така, че гърбът му се удари в паркинг метъра. Другото ченге плахо се приближи, за да помогне на приятеля си.

— Само още веднъж да ви видя наоколо, ще ви избия зъбите, та да не дрънкате глупости! — закани се Шайн.

Извърна се, влезе обратно в ресторанта, усмихна се и намигна на Боби. Клиентите продължиха да се хранят, барманът и сервитьорката се заеха със задълженията си.

— Как си, Джон? — полуразвеселено попита Боби. Харесваше Шайн, защото онзи не даваше пет пари за никого — толкова беше безстрашен.

— И на тези боклуци са им дали полицейски значки! — Приятелят му изстена от болка, докато сядаше на предишното си място в сепарето. — Предпочитам да връча нашия знак на някой обущар!

— Не си загубил тренинга си.

— Болката в гръбнака ми е непоносима — прошепна Шайн. — Ако онзи слон се беше съпротивлявал, щеше да ме убие. Питам се какво ли ще му се случи, ако налети на хлапак от гетото, който се впуска в битка за свободата и живота си.

— Не е чудно, че мечтаят да се пенсионират по болест — обади се Боби.

— Идеални кандидати за служители на Лу Барникъл. Ще направи от тях наемни ченгета за охрана на училища и търговски центрове, същевременно те ще получават държавната пенсия. Няма да се учудя, ако онзи тип навън използва „урока“, който му дадох, за да поиска оттегляне от службата по здравословни причини. Щом свърши дежурството му, ще направи обиколка на квартала, след което ще съобщи, че е влязъл в схватка с престъпник. Ще помоли някой корумпиран лекар да му издаде фалшиво медицинско свидетелство и ето, че е готов да подаде документите си.

— Какво е мнението ти за Барникъл?

— За съжаление с него сме съседи в Уинди Тип — къщите на брега на залива са построени на стотина метра разстояние една от друга — отговори Шайн. — Целият полуостров вече гъмжи от ченгета — пенсионирани или все още на служба в полицията. Районът се числи към градската зона, поради което данъците за имотите са безбожно ниски. Освен това там няма никаква престъпност.

— И не живеят представители на малцинствата — добави Боби.

— За Бога, не започвай с любимата си тема за расистките затворени общества! Да, там живеят само представители на бялата раса, като например в Ийст Хамптън или в „Саутхамптън“, където прекарват лятната си почивка всички милионери с либерални убеждения. Не отиват на Кони Айлънд, нали?

Да, в Уинди живеят само бели хора, докато Харлем е обитаван изключително от цветнокожи. Но не мисли, че полуостровът е нещо като полицейска колония. Там имат вили и съдии, политици и представители на деловите среди. Работата е в това, че полицаите се заселват на големи групи. Мисля, че са привлечени от океана. Обичат да излязат с лодка сред безкрайната водна шир, за да се отпуснат от ежедневната работа. Самият аз се заселих там поради тази причина. И за да бъда близо до жена ми и детето… океанът е техният гроб.

Извади още една болкоуспокояваща таблетка и я изгълта с питието си.

— Нямам нищо против курортното селище — отбеляза Боби. — Ала усещам прояви на ксенофобия, на страх от непознати, от пришълци. Вратите се охраняват от частни ченгета, които току-виж поискали кръвна проба, за да те допуснат в „светилището“. Местните хора се страхуват от всекиго, който не е полицейски служител.

— Има нещо вярно — замислено промърмори Шайн. — Дори новобранците летуват там в бунгала под наем и си убиват времето в бара на Барни, наречен „Барът на букмейкъра“. Хитро, няма що. Но макар да се преструва на опасен, той вече е пълен въздухар. Надут пуяк. Когато работеше в полицията, се славеше с жестокостта си: блъскаше в стената арестуваните, или пъхаше главите им в тоалетни чинии, пълни с изпражнения и с урина. Хич не си даваше зор, но настъпеше ли моментът за повишения, винаги изпреварваше някое способно ченге. Готов беше да те изтезава като в концлагер, ако не му целуваш задника. Изпитваше перверзно удоволствие, когато подлагаше на побой беззащитни затворници с оковани ръце. Знаеш какво е мнението ми за ченгета, които бият затворници…

— Да. Превръщат дребните мошеници в убийци на ченгета. Каза ми го още през първата седмица на съвместната ни работа, Джон. И все пак разрешаваш на хората на Барникъл да посещават заведението ти, нали?

— Не. Те сядат предимно на бара. Но шефът им се храни тук поне три пъти седмично. Всъщност само преди час приятелката му Санди се обади да запази маса. Странни птици са тези двамата. Дамата винаги идва първа. След двайсет минути пристига и той, придружаван от двама телохранители, все едно е папата. Плащат в брой и обикновено се държат прилично. Понякога се карат — най-вече заради сладкото им детенце. Хората на Барникъл знаят, че няма да допусна невъзпитано поведение в моето заведение. Смятам, че е най-добре да ги държа под око, за да разбирам какво са намислили.

— „Не отделяй поглед от враговете си“, както казва Майкъл Корлеоне — промърмори Боби.

— Всъщност тази мисъл принадлежи на Макиавели, но сега това не е най-важното. Човекът, с когото трябва да говориш относно Барникъл, се нарича Том Ларкин. Познаваш ли този „шпионин“ от 72 участък.

— Да. Включил съм го в списъка на хората, които трябва да посетя.

— Нима? Носят се слухове, че Ларкин разполага с важна информация за твоя случай, която не е склонен да разгласи на куцо и сакато. Старият Том знае по нещичко за всекиго. Мисля, че е откачен и че страда от мания за преследване. Нямам представа какво знае за теб (ако изобщо знае нещо) и с кого го е споделил. Не вярвам в слуховете, но задължително ги проверявам. Обзалагам се, че изкуфелият старчок ще се съгласи да разговаря с теб. Винаги те е харесвал и е твърдял, че вярва в невинността ти. Освен това не се разбира с Барникъл още от времето, когато онзи е бил негов командир. Разговаряй с него, бъди мил, поласкай го, провери какво знае.

— Непременно — отговори Боби. — Нима си забравил, че така и не успях да разследвам собствения си случай. Тикнаха ме в ареста без право на освобождаване под гаранция. Ето защо възнамерявам да разпитам всички. И още нещо — искам да те предупредя, че според мен Барникъл и хората му са замесени в отвличането на Доротея и в капана, който ми устроиха. Ако се наложи да премина към… по-решителни действия към този гадняр, не искам да бъдеш замесен. Не се учудвай, че те избягвам и че се държа студено с теб. Правя го за твое добро. Проблемът си е мой, сам ще го разреша.

— Да не си полудял? — не на шега се засегна Шайн. — Та нали сме приятели! Единственият начин да запазиш приятелите си е да им бъдеш добър приятел.

— Отново цитираш Емерсън.

— Той е пътеводната ми звезда. Наистина искам да ти помогна, Боби. Не е зле да притежаваш ресторант — изкарваш прехраната си и се развличаш с работата. Ала ми липсва напрежението на полицейското разследване, опасността. Обади ми се, ако ти потрябвам, иначе ще се обидя. Смятай се за поканен по всяко време в къщата ми в Уинди Тип. Ще се попечеш на плажа, ще поплуваш, ще добиеш тен и вече няма да приличаш на затворник. Използвай ме, приятно ми е да разбера, че от време на време съм необходим някому.

— Благодаря — промълви Боби и стисна ръката му. — Кой знае, може да приема предложението ти.