Денис Хамил
Ченге в оставка (19)

19.

ПЕТЪК

Боби внезапно се събуди, лицето му беше обляно от пот. Очите му се разшириха от изумление — на сантиметри от него някаква чайка висеше с главата надолу, здраво вкопчила нокти в рамката на отворения люк, и кълвеше от кифлата в ръката на Глисън. Адвокатът стоеше до леглото и пускаше трохи върху лицето на смаяния Боби.

Отпи глътка от прозрачната чаша, в която имаше наглед отвратителна кафеникава течност, после подаде чашата на госта си.

Боби отблъсна ръката му, примижа и промърмори:

— Каква е тази гадост?

— Викам й ромодвигател. Смес от ром и водка, като наблягам на водката.

Боби седна, избърса потта от челото си и се помъчи напълно да се разсъни.

— Задължен съм ти, задето ме приюти, но трябва да се разберем по няколко въпроса. Ако ще ме защитаваш в съда, не бива да пиеш. Не искам да се явиш пред съдебните заседатели вонящ на ром.

— Не съм пиян — гузно заяви Глисън.

— Освен това не понасям миризмата на цигари — продължи Боби, като че ли не го беше чул. — Димът ми пречи да мисля, а знаеш, че нямам време за губене.

— Заявяваш на човека, който те измъкна от кафеза, че не трябва да пие и да пуши в твое присъствие, така ли? — Глисън подръпна сакото си и оправи копринената си вратовръзка на червени и сини райета. — Имаш ли други изисквания, преди да чуеш отговора ми?

— Да. Престани да се тъпчеш с шоколадчета и с чипс, па макар и да ти бъде трудно. Не мога да разговарям с теб, докато гледам как преживяш „Милки уей“.

— Значи искаш да…

— Да се държиш като нормален човек. — Боби стана, взе чисто бельо от куфара си и тръгна към банята.

— Знаеш ли какво, господинчо, дето си въобразяваш, че се намираш в санаториум — провикна се Глисън, отново отпи от чашата си и подаде крайчето от кифлата на чайката, която го грабна и отлетя. — Намери човек, който да докаже, че Доротея е жива, или че някой е имал причина да я убие и ще ме видиш в съда. Обещавам, че ще бъда по-трезвен и от шибания съдия.

— Може би вече съм го намерил. — Боби му разказа за Карлос и за апаратчето, което гробарят беше дал на Тузио.

— Боже мой, та това е укриване на веществени доказателства! Ще проверя дали го е вписала в протокола по разследването.

Боби му разказа и за зъбите, предадени на съдебния лекар на име Франц.

— Трябва да говориш и с него.

— Вече се обадих, но сестрата ми каза, че около седмица щял да отсъства от града. Предпочетох да не й съобщавам името си и обещах отново да позвъня.

Пусна душа, застана под слабата струя и насапуниса цялото си тяло, сетне изми косата си с шампоан, действайки бързо, както бе свикнал в затвора.

— Браво, момчето ми! — обади се Глисън. — Трябвало е да станеш ченге.

— Много хитро, няма що — процеди Боби, докато се плакнеше.

— Дано не си споделил с никого онова, което току-що ми каза.

По-младият мъж спря душа и увери адвоката, че си е държал езика зад зъбите.

— А сега искам да знам с кого друг си се срещал и къде си ходил.

Докато се бършеше с хавлията, Боби му разказа за срещата с бившата си съпруга и с новия й брачен партньор Тревър Сойер. За начина, по който Маги беше установила, че белият автомобил „Таунус“ е нает от предизборния щаб на кандидат губернатора Стоун. Разказа за обяда си в ресторанта на Джон Шайн, за инцидента с ченгетата Даниълс и Лебек, както и за разговора си с Форест Морган. После за Ларкин, който откри предавателя, прикрепен към джипа, и за странните му въпроси относно Украйна. Сподели с подробности за случилото се в крематориума, за разговора със Санди и за посещението на Тузио и Ханрати.

— Не си губил времето си — похвали го Глисън.

— Бях позанемарил светския живот, та сега гледам да наваксам.

— Казваш, че гадовете са поставили „бръмбар“ в собствената ми кола! — негодуващо възкликна адвокатът. — Приемам го като лична обида.

— Не си го слагай на сърцето — всъщност преследваха мен.

— Ще те чакам на палубата — подвикна Глисън. — Имам гостенка.

Боби облече джинси и бяла тениска, после нахлузи тежките си работни обувки. Засенчи с длан очите си и видя, че адвокатът седи на шезлонг, а до него стои някаква млада жена.

Кимна й, тя също му кимна и се усмихна. Предните й зъби бяха нащърбени, сякаш някой ги беше ударил с чукче. Глисън хвърли в реката фаса си.

— Рибите ще изпопукат, ако погълнат филтрите — упрекна го Боби.

— Но ако използвам филтъра като примамка за риболов, сетне изям рибите, ще ти се стори нормално, а? Лично аз предпочитам да си похапвам от онези петнисти бухали, дето са заплашени от изчезване. Харесвам ги изпържени в много олио.

Боби поклати глава, напразно очаквайки да го представят на непознатата. Накрая реши да поеме инициативата:

— Здравей. Аз съм Боби.

— А тя се казва Алисън — обади се адвокатът, сетне поясни: — Доскоро името й беше Зелда.

— Нима? — промълви Боби, опитвайки да бъде учтив. — И защо?

— Казвам се Алана, не Алисън, но не мога да отговоря защо си смених името. — Жената се усмихна и той отново видя нащърбените й зъби. — Писна ми да бъда в края на азбуката.

— Приятно ми е да се запознаем, Алана. — Боби крадешком погледна към Глисън, за по-подробно обяснение. Адвокатът сви рамене и подаде чашата си на жената. Алана деликатно отпи няколко глътки, Глисън потупа бедрото си, тя се настани на скута му. Беше трийсетинагодишна, с мускулесто атлетично тяло. Носеше тесен бял панталон, черно бюстие и бяло джинсово яке. Миглите й бяха натежали от аркансила, червилото беше обагрило в оранжево счупените й предни зъби. Боби си каза, че ако тази Алана си намери добър зъболекар и използва по-малко грим, ще бъде доста привлекателна. Точно по вкуса на Глисън.

— Ето ти първата задача. — Адвокатът подаде лист хартия на жената. Тя стана и подаде бележката на Боби, който забеляза, че ноктите й са изгризани. — Човекът се казва Хърби Рабиновиц и е малко откачен.

— Щом ти казваш, че е откачен, трябва да нося със себе си електрошокова палка и усмирителна риза — ухили се Боби.

— В три ще отидеш на този адрес, ще вземеш Хърби, ще го доведеш тук и няма да го изпускаш от поглед през двата почивни дни.

— Тук ли? Сериозно ли ще спи тук?

— Хей, май престоят в единична килия те е направил доста необщителен.

Боби само въздъхна.

— От тази работа ще ни капнат мангизи — поясни адвокатът. — Все някак трябва да си изкарваме прехраната.

— Нямах представа, че яхтата е тайно убежище за всички твои клиенти — промърмори Боби. — Мислех, че си ми разрешил да живея тук.

— Престани да мрънкаш — става въпрос само за три шибани дни — скастри го Глисън. — За толкова кратко време би изтърпял дори компанията на Чарлс Мансън.

— Хей, Изи, мери си приказките пред дамата.

— Спомняш ли си как татко Мечок каза на Златокоска, че Боби е истински джентълмен? — обърна се адвокатът към Алана, сякаш говореше на малко дете.

— Харесва ми, че не ругае пред дама — ухили се жената, която още седеше на скута му. — Културен е.

— Какво ще се случи с този Хърби в понеделник? — нетърпеливо попита Боби.

— Трябва да се яви на предварителен разпит в прокуратурата в Куинс. Обещах да го „доставя“ там.

— Кой го преследва?

Глисън направи жест, напомнящ натискане на спусък, после заяви:

— По-късно ще поговорим по този въпрос. — Ощипа жената по задника и когато тя стана, й посочи таксито, спряло на кея:

— Слушай, Алис…

— Викай ми Алана.

— Добре, де, Алана. Почакай ме в таксито, сладурче.

Жената махна за сбогом на Боби, той й отвърна.

— Трябва да поговорим, преди да тръгна — заяви Глисън, докато Алана се отдалечаваше по дървеното мостче.

— За какво?

— За хората, на които се доверяваш.

— Например на дъщеря ми.

— Май тя единствена заслужава доверие. Давай набързо да обсъдим „списъка“. Барникъл е гадняр и много ме съмнява. Предишната ти адвокатка Фаръл е пълна некадърница, но може би е куражлия, макар да няма мозък в главата. Ала не бива да я пренебрегваме, защото има връзки с важни политически личности. Пази се от нея. Колкото до Джон Шайн, не мога да повярвам, че ти е толкова верен приятел. Има достатъчно мангизи, нямам идея какви са мотивите му, за да те прецака. Все пак не споделяй нищо с него. Същото се отнася и за дъртия Ларкин. Струва ми се, че е циник, не му е чиста работата.

Съмняват ме приказките за подозренията му. Откъде знаеш, че не иска да те натика в задънена улица? Опитваш да се спасиш от „Синг Синг“, а той те разпитва за шибаната Украйна. Мисля, че няма по-подходящ човек да върти далаверата с пенсионирането по болест, от този дърт компютърджия, когото всички смятат за нищожество и не му обръщат внимание.

— За Бога, та той е бил свидетел на смъртта на баща ми! — възкликна Боби.

— Синът на Сам също е бил свидетел на смъртта на жертвите си — язвително отвърна Глисън. — Колкото до Тревър Сойер, бас държа, че му се иска завинаги да останеш в затвора, та да не припарваш до бившата ти съпруга и дъщеря ти. Дори може да уреди да те пречукат там. Има достатъчно мангизи, че да накара да осъдят самия Господ, задето е прекъснал работа на седмия ден. Освен това нямам доверие на бившите съпруги, ето защо бъди нащрек в компанията на твоята предишна благоверна. А както ми я описваш тази Санди Фрейзър, спокойно могат да й дадат диплома за курвенски номера. Повярвай ми, че всяка красива жена е готова да извърши престъпление. Хич не ми пука колко пъти си се боксирал с Форест Морган. Знай едно — всяко ченге, което работи в отдела за вътрешно разследване, е гадно като военните полицаи, на които престанах да вярвам, след като ме тикнаха в армейския арест. Той вече е признал, че търси лесен начин да се издигне в службата. Ще му помогнеш, ако позволиш на Тузио да те вкара обратно в пандиза. А твоето приятелче Макс Рот…

— Още не съм се срещнал с него — смаяно го изгледа Боби.

— Той пък би жертвал децата си, за да се докопа до гореща новина.

— Приятно ми е да чуя, че имаш такова доверие към хората. След като си такъв мизантроп, защо ли да ти вярвам?

— Не го прави — усмихна се Глисън. — И аз съм като другите и те използвам. Но поне съм честен.

— Имаш голямо сърце — промълви Боби, — ама е изпълнено с омраза.

— Само се опитвам да те предупредя да нямаш вяра на тези боклуци. Препоръчвам ти щом направят или кажат нещо, да знаеш, че искат точно обратното. Скапаният ти живот и моята репутация зависят от онова, в което вярваш и в което не вярваш.

Този път Боби кимна.

— Време е да тръгвам — добави адвокатът.

— Кой е този Хърби Рабиновиц? Какво е извършил? В какво е обвинен?

— Ще го харесаш. — Глисън очевидно се опитваше да отклони въпроса. — Обучаван е в ЦРУ. Ще ти разкаже цялата си история. Само се постарай да не ни избяга до понеделник. Има по-млад брат, който е въшлив с пари и сега плаща сметката. Но Хърби не бива да узнае, защото го ненавижда. Казах ти, че ще го харесаш. Има нещо общо и с двама ни.

— Но между нас с теб няма общо — промърмори Боби, докато вървеше редом с него по мостчето.

— Ще свикнем един с друг, не бой се.

— Мама му стара, къде отиваш? — попита Боби, когато адвокатът се запъти към таксито.

— При един зъболекар, който срещу няколко хилядарки така ще излъска фасадата на тази хубавица и тя ще заприлича на филмова звезда.

— Откъде ги изнамираш тези мадами? Какво стана с Венера?

— Ще остане в клиниката, докато понаучи английски и отслабне поне с десетина килограма. Междувременно й намерих заместничка — знаеш, че не мога да живея без жена.

Боби го проследи с поглед, сетне отмести очи към листчето с адреса на Хърби Рабиновиц и си каза, че няма да му бъде лесно да работи за Глисън.