Денис Хамил
Ченге в оставка (55)

55.

След две минути мерцедесът на Шайн профуча покрай тях и се отправи към портала на охраната на Уинди Тип.

— Когато пристигнем там, Изи — каза Боби, — искам да останеш в колата. Не желая да се притеснявам за теб. Но ми трябваш, за да ми пазиш задника от юридическа гледна точка.

— Трябваше да вземем Хърби — рече Глисън.

 

Пазачът позна Джон Шайн и вдигна бариерата, за да пусне мерцедеса. След по-малко от минута пред портала спря Форест Морган. Възрастният пазач го изгледа и попита:

— Изгуби ли се?

— Дошъл съм да хапна ребърца и диня — отговори Морган и му показа значката си.

Пазачът вдигна ръце, сякаш се предаваше.

— Добър апетит — каза той и вдигна бариерата.

 

 

Джон Шайн спря до къщата си и помогна на Хектор Перес да слезе от колата и да се качи по стълбите. Поведе го през хола и сетне по тесния коридор. Когато стигнаха до пространството между стълбите за горния етаж и стената на хола, Джон натисна дъбовата дъска с размери метър на два, освободи магнитната ключалка и блъсна навътре тази част от ламперията. Отпред имаше стръмни каменни стъпала, водещи под пясъка. Железобетонът и звукоизолацията не можеха да спрат мириса на морето, който проникваше през дебелите един метър стени на силоза. Джон запали осветлението и каза:

— Внимавай къде стъпваш, докторе. Стъпалата са стръмни. Аз ще вървя отпред.

Слязоха и Шайн отключи дебелата двайсет и пет сантиметра врата, направена от твърда звукоизолираща пяна, притисната между два листа шперплат, дебел пет сантиметра.

— Татко, студено ми е — каза Доротея.

— Лекарят е тук, миличка — отговори той. — Всичко ще бъде наред.

 

 

Форест Морган спря на крайбрежния път, откъдето се виждаше величествената къща. Звездите блещукаха в небето над залива Ямайка и лекият нощен ветрец разнасяше далечните мелодии от лунапарка на Кони Айланд.

— И така, адвокате, видяхме го да води Перес вътре — каза Морган.

— Тогава сте станали свидетели на заговор, принуда, изнудване и насилствено затворена жертва — отговори Глисън. — Можете законно да влезете след тях. Това е целият ми шибан принос. Ще се видим в съда. А сега, отивам в най-близката кръчма.

Адвокатът направи опит да слезе от колата. Боби го спря.

— Чакай тук, Изи. Това е вражеска територия.

— Готов ли си? — попита Морган.

— Да вървим — отговори Боби и тръгна към къщата.

 

 

Патрик спря пред охраната на Уинди Тип. Пазачът го погледна, после се вторачи в двамата чернокожи с него.

— Съжалявам, приятел. Объркали сте се.

Патрик му показа значката си.

— Влизайте — рече пазачът. — Но помощниците да стоят в колата.

Патрик се усмихна, натисна педала за газта и мина.

 

 

Доктор Перес преслуша сърцето на Доротея и измери пулса й. Джон Шайн седеше на креслото в сенчестия ъгъл зад прожектора в подземното си жилище.

Перес сложи торбичка лед на челото на Доротея.

— Побързай, защото трябва да взема едно дете и да хвана самолета — каза Джон. — Искам да знам дали тя е готова да издържи на дълго пътуване.

— Какви лекарства взима?

— „Халдол“. Три милиграма три пъти дневно.

— Достатъчни са, за да я държат в продължително състояние на полусъзнание. Трябва да е много издръжлива, за да има все още толкова силен пулс и сърдечна дейност. Треската е неприятна. Но не е опасна. Въпреки това не препоръчвам пътуване.

— Ще издържи ли на четиричасово пътуване?

— Да. Но ще й сложа инжекция с витамин Б. Треската може да се влоши, ако спи.

Перес лъжеше, потеше се и поглеждаше часовника си и вратата към стълбите зад Джон Шайн. Вместо витамин Б той инжектира на Доротея малка доза амфетамин, за да я изкара от унеса. Знаеше, че през следващите няколко минути може да се случи всичко. Къде се бавеха? Перес се опитваше да печели време. Кръстоса краката на Доротея и провери рефлексите й, които бяха слаби, но задоволителни. Амфетаминът започваше да противодейства на халдола.

— Тя има отлично потекло — каза Джон Шайн, сияещ от гордост.

 

 

Боби отвори задната врата на къщата на плажа. След като доведе Перес, Джон Шайн не беше заключил, нито бе пуснал сложната алармена система. Явно планираше бързо бягство.

Боби и Форест Морган извадиха пистолетите, тихо влязоха в къщата и стигнаха до хола.

— Къде е капакът на отвора?

— Според плановете на къщата някъде под стълбите. Трябва да претърсим ламперията.

— Чудесно.

 

 

О’Брайън сложи още бири пред Лебек и Даниълс. Те стояха в бара на заведението, където се правеха облози и стъписани гледаха телевизия. Не разговаряха. Капуто, Диксън, Левин и Флин седяха покрай тезгяха и също следяха с нарастващо безпокойство новината за убийството на Барникъл, Тузио, Ханрати и Фаръл.

После, когато на екрана се появи в едър план Емпайър Стейт Билдинг, безпокойството им се превърна в паника.

— Вероятно във връзка със същия случай — каза говорителят, — мъж на име Константайн Зийк, бивш полицай, сега служител на охранителна фирма „Гибралтар“ в Бруклин, е бил разпознат от детективите от отдел „Убийства“ в Манхатън като човекът, арестуван тази вечер в Емпайър Стейт Билдинг за наръгване с нож на свой колега, Ричард Кюзак. Източниците съобщават, че Зийк оказва съдействие на полицията в задълбочаващия се скандал за корупция…

В заведението настъпи тишина. Изведнъж се чу изщракване от зареждане на пистолет и от дриблиране на баскетболна топка. Стъписаните ченгета се обърнаха и видяха Патрик Емет. Уолтърс и баща му бяха до него. Патрик насочи пистолета си срещу полицаите в бара.

— Сложете оръжията си на тезгяха, момчета — каза той. Изумените ченгета се подчиниха.

— Какво става? Филм ли снимате? — попита Даниълс, опитвайки се да прояви чувство за хумор в напрегнатата атмосфера.

— Уолтърс, събери пистолетите — каза Патрик. Високият младеж бързо събра оръжията, сложи ги в спортна чанта, претърси всяко ченге и намери скрити пистолети в двама от тях.

— Сега посочи хората, които те ограбиха — рече Патрик.

— Ще имаш огромни неприятности в службата, приятел — обърна се Лебек към Патрик. — Запомних номера на значката ти.

Уолтърс се приближи до Лебек и Даниълс и попита:

— Помните ли ме?

— Да не би да си играл в „Горили в мъглата“? — попита Лебек.

— Помогнахте ми да празнувам рождения ден на баща ми — добави Уолтърс. — Това говори ли ви нещо?

Той издърпа от стола Даниълс и стовари дясната си ръка върху носа му, превръщайки го в сплескана кървава пихтия. После го удари в ребрата и Даниълс се свлече на пода.

Лебек хукна към задната врата, но бащата на Уолтърс се хвърли върху него и го простря на масата за билярд. Сетне го цапардоса в лицето и разби носа му.

— Аз съм бащата на момчето. А сега, искам да се извините на сина ми и да върнете парите за рождения ми ден.

Той отново удари Лебек. Главата на ченгето се отпусна на зеленото сукно.

— Спокойно, момчета — извика Патрик. — Искам да могат да се държат на краката си, когато застанат пред съдията.

 

 

След няколко несполучливи опита Боби намери тайната дъска в облицованата с дъбова ламперия стена на стълбището. Отвори я и направи знак на Форест Морган да го последва. Слязоха безшумно по каменните стъпала и спряха да поемат дъх. Спогледаха се и мълниеносно нахлуха в бункера, размахвайки пистолети.

— Залегни, Доротея! — извика Боби.

Прожекторът зад креслото на Джон Шайн мигновено ги заслепи. Опитаха да се прицелят натам, но ярката светлина им пречеше да бъдат точни.

Шайн се сепна само за миг. Светкавично се хвърли на пода, изваждайки пистолет от колана си и стреля. Боби и Морган също се хвърлиха на пода и отвърнаха на огъня.

— О, Боже! — извика доктор Перес и дръпна Доротея да залегне на земята до него.

Шайн направи гримаса от болката в гръбнака, но се скри зад креслото и отново стреля по Боби. Морган се прицели в прожектора и го пръсна на парчета. Останаха да светят само лампите на тавана и на масата.

Шайн стреля три пъти по Боби и Морган, принуждавайки ги да останат на пода. Боби отговори с няколко куршума, които се забиха в меката тапицерия на креслото. Шайн се показа, за да се прицели по-точно и Боби го простреля в лявата ръка. Кръвта опръска стената зад Шайн, който изохка силно и отново се скри зад креслото.

Форест Морган се претърколи под масата за кафе и изстреля няколко куршума с автоматичния си, деветмилиметров пистолет „Глок“. В стаята настъпи тишина, после Шайн се подаде като предизвикателна мишена в стрелбище и се прицели в Морган. Куршумът разкъса дясното рамо на Форест и разпръсна розова мъгла пред лампата. Вторият куршум се взриви в лявото бедро на Морган, който политна назад, повличайки със себе си лампата. Крушката се пръсна и в помещението стана още по-тъмно.

Боби запълзя по корем към креслото, като стреля още три пъти. Покрай главата му изсвириха три куршума и за миг той прилепи тяло до дебелия мокет, докато трескаво зареждаше револвера си.

— Доротея, аз съм тук — извика Боби, заглушавайки звука от презареждането. — Аз съм, Боби. Тук съм, Доротея…

— Ти не си Боби — отговори тя с тихия си, напевен глас. — Боби е мъртъв. Остави на мира баща ми…

Тя се изправи. Беше крехка и разтревожена. Тръгна из стаята, като се блъскаше в мебелите, падаше на колене, после пак ставаше и отчаяно протягаше ръце към стените, сякаш търсеше нещо.

— Залегни, Доротея — изкрещя Шайн.

— Доротея, това съм аз, Боби.

Той се надигна и се опита да стигне до нея.

Тя го погледна, като примигваше, сякаш се мъчеше да реши дали сънува или е будна. Шайн стреля по Боби, но куршумът изсвистя покрай него и пръсна на парчета ваза, пълна с цветя. Боби се долепи до пода.

— Боби? — попита Доротея. Амфетаминът изостряше сетивата й. — Татко? Това наистина ли е Боби?

— Не, Доротея, този човек лъже — извика Шайн.

— Не лъжа, Доротея — тихо каза Боби. — Я тебе кохаю. Църквата „Свети Петър“. Червената светлина на върха на Емпайър Стейт Билдинг.

— Той казва истината, момиче — обади се Морган. — Това наистина е Боби Емет.

— Боби — прошепна Доротея, после тъжно въздъхна.

— Залегни, Доротея — извика Боби, като оглеждаше стаята, за да разбере къде е Джон.

Тя продължи да върви, опипвайки стените, като събори календара и стенния часовник.

— Боби… — промълви Доротея.

И в същия миг намери онова, което търсеше — електрическия ключ за осветлението. Щракна го и в помещението настъпи непрогледен мрак.

Джон Шайн започна да се смее. Боби опита да се приспособи към заплашителната тъмнина.

— Доротея живее на тъмно от година и половина — каза Шайн, движейки се уверено в мрака, с който бе свикнал. — Дори не знае коя е, още по-малко кой си ти. Само аз знам коя всъщност е тя.

Боби усещаше, че Шайн се придвижва. Нямаше прозорци и в този подземен затвора не проникваше дори слаб лъч светлина.

— Знам повече, отколкото мислиш, Джон — каза Боби. Искаше да го накара да говори, за да проследи движенията му по посоката на гласа и да го спипа.

— Например? — Гласът на Шайн се чу от лявата страна на Боби. — Какво смяташ, че знаеш?

— Ти ръководиш операцията с пенсионния фонд. Заповяда да убият Том Ларкин, защото бе разбрал, че си имал архитектка на име Барбара Лейси. Накарал си да я убият в моя апартамент, кремирал си тялото и си направил да изглежда така, че е Доротея. После заповяда да убият и Санди Фрейзър, защото щеше да ми каже, че истинският баща на детето й е Джералд Стоун…

— Защо не ми каза всичко това? — извика Морган.

— Санди… — промълви Доротея. — Татко, наистина ли си ги накарал да наранят Санди?

— Той заповяда да я убият, Доротея — каза Боби.

— Много те бива, Боби — рече Шайн. Този път гласът му се чу от другата част на помещението. — Но нали аз съм те учил.

Боби не можеше да се ориентира. Чу, че доктор Перес се моли на испански, а Форест Морган пъшка от болка.

— Няма да се измъкнеш, Шайн — извика Морган. — Затова се откажи от това безумие.

— Затваряй си устата, нищожество — отговори Джон. — Не виждаш ли, че се води сериозен разговор между учител и ученик? Покажи малко уважение.

— Да ти го начукам, шибан психопат — отвърна Морган.

— Освен това знам, че никога не си бил женен, Джон — продължи Боби. — Никога не е имало злополука с яхта.

Шайн не каза нищо.

— Но знам за жената — добави Боби. — За съпругата на дипломата. Сломович. Моминското й име е било Дубров.

— Достатъчно — ядосан каза Джон.

— Била е отзована в Украйна, след като са разбрали, че има любовна връзка с теб. Но тя е била бременна. С твоето дете. С Доротея.

— Престани! — гневно изрева Шайн. Гласът му се чу по-наблизо.

— И после, когато Желязната завеса падна, ти си ги търсил, нали? — попита Боби, ослушвайки се за стъпките на Джон. — Мойра Фаръл ти е помогнала да се сдобиеш с виза. Дори си отишъл в Украйна. Но си се върнал с празни…

— Нямаш представа с каква болка и мъка живях през всичките онези години — тихо каза Шайн, сякаш се надяваше, че ще го разберат.

— Сетне, преди около две години, малката Доротея се появява на прага ти. Вече е станала красива млада жена — продължи Боби. — Бебето на Студената война. Търсила те е, защото прокудената й майка много пъти й е разказвала за истинския й баща в Америка. Майката, починала след години на позор и отлъчване от обществото в родината си. Доротея ми разказа за ужасния, самотен живот на майка си. Живеела само, за да даде образование на дъщеря си, да й предаде знанията си. Доротея не ми каза защо няма баща. Но сега знам. Майка й е била смятана за неморална, невярна съпруга, която поставила в неловко положение мъжа и страната си, защото родила бебе от някакво ченге с низше потекло.

— От твоята уста всичко това звучи толкова просташко — рече Шайн и Боби го чу да премества стол в мрака. — Но аз обичах онази жена през целия си живот. Обичах и дъщеря си, която не познавах.

— После Доротея пристига в Америка да търси баща си и намира една развалина — продължи Боби. — Мъж, който не е в състояние да има друга жена или дете и вместо това е предпочел да използва хората с власт, докато един ден самият той стане като тях.

— Защо не ми каза тези неща, Боби? — извика Форест Морган. — Щях да докарам пет-шест психиатри с усмирителни ризи.

— Всичко щеше да бъде идеално — замислено каза Шайн. — Но ти започна да слухтиш. Помолих Доротея само да те забавлява, да вечеря с теб и да разбере какво знаеш за мен и за нея. Да участва в шегата с моя приятел, без да му казва, че е моя дъщеря. Поне докато научех какво знаеш за играта, в която участвам. Но после това глупаво момиче — също като красивата си глупава майка — се влюби в нюйоркско ченге. Как ли не я молих да те остави. Но Доротея заяви, че ще се омъжи за теб. Не можех да допусна това да стане, нали? Не можех да позволя отново да ми я отнемат. Единственият начин да я откъсна от теб, а теб — от мен и от малката ми операция, беше да направя така, че и двамата да изчезнете.

— Наричаш операция за двайсет милиона долара малка? — изуми се Боби.

— Това беше печалбата само от тази година — гордо се изсмя Шайн. — Кампанията на Стоун вече изхарчи двайсетте милиона от миналогодишните приходи.

— Да ме вземат дяволите — изруга Морган.

— Не е много, за да притежаваш губернатора на Ню Йорк, нали? — ухили се Джон. — Емерсън, който е измислил израза „човекът от улицата“, съветва хората като нас „да се закачат за някоя звезда“. И аз го сторих.

— И в случай че Стоун се опита да отстъпи от обещанията си, ти си се уредил с още едно асо — продължи Боби.

— Карта от личната ти колода, когато използва Барникъл и Мойра Фаръл да нагласят работата между Санди Фрейзър и Джералд Стоун. Убедил си я да роди бебето на Стоун, за да го изнудваш, докато е на власт.

— Санди беше привлекателна жена, която остаряваше — отговори Шайн. — Искаше да има дете. Хареса Стоун. Желанието й беше да го използва. А той, онзи гаден лицемер, искаше да използва нея за собствено удоволствие. Тогава защо аз да не използвам и двамата? Знам как да контролирам човек като него. Казваш му кои закони да подпише, на кои да наложи вето, кого да помилва, кого да назначи и кого да уволни. Коя програма да финансира, коя да отхвърли… дори кога да се кандидатира за президент.

— Ти си неописуем откаченяк — каза Форест Морган. — Какви наркотици взимаш?

— Точно както изнудваше лекарите от пенсионните комисии с видеозаписи на убити проститутки — добави Боби и стисна револвера си. — Щеше да използваш детето на Санди, за да изнудваш политик, който държи на семейните ценности. Проблемът беше там, че Санди обикна детето повече от алчния план. Искаше да се отърве от мръсотията. Но ти не й позволи.

Боби усети ледената стомана на тила си, когато Шайн коленичи над него. Джон взе револвера му и го плъзна по пода.

— Не можах — тихо каза Шайн, после въздъхна. — Така както не можах да позволя на Доротея да продължава да се среща с теб, Боби. Не исках отново да я загубя. Затова я държах тук. В безопасност. Далеч от теб и от всички останали. Помагах й да забрави…

— Като чичото на Кейт Клементайн — прекъсна го Боби.

— Разбирах го много добре. Да, и той обичаше племенницата си и искаше да я предпази от този объркан свят.

— Толкова много обичаше Доротея, че нареди да убият Санди, най-добрата й приятелка.

— Татко, ти ли нареди да убият Санди? — попита Доротея. Гласът й беше по-силен.

— Жалко, че се изпречи на пътя ми, Боби — рече Шайн. — Не исках да те убивам. Няколко пъти изпратих хора да го направят, но в края на краищата, ти трябва да разчиташ на себе си. Ти ми беше близък приятел и повече от достоен противник. Но виж докъде те докара желанието ти да бъдеш честно ченге. До затвора. А сега, също като баща ти, и до смъртта. Емерсън е казал: „Добрите хора не бива да спазват законите твърде стриктно.“ Всичко свърши, Боби. Трябва да тръгвам.

Шайн зареди пистолета си.

— Ти ли заповяда да убият Санди, татко? — попита Доротея.

— Залегни, Доротея — каза Шайн. — След малко заминаваме.

— Знаеш ли кой е любимият ми цитат от Емерсън, Джон? — попита Боби, опитвайки се да го накара да продължи да говори.

— Не. Кой?

— Казал е: „Мразя цитатите“.

Изведнъж Доротея запали лампата и изпищя:

— Боби! Татко!

Заслепен от яркия блясък, Боби замахна към стъписания Джон Шайн и изби пистолета от ръката му. После го удари и го простря на пода. Морган насочи оръжието си към Шайн и стреля. Но в пълнителя нямаше патрони.

— Мамка му! — извика Форест и запокити пистолета към Шайн, като го удари в гърдите.

Джон изохка и Боби се хвърли към него. Шайн го удари по слепоочието. Боби го хвана с лявата си ръка през кръста и го накара да изреве от болка. Но въпреки агонията, Шайн продължи да пълзи към пистолета. Боби се претърколи, за да се добере до револвера си.

Шайн стигна пръв до оръжието си.

Обърна се, прицели се в Боби Емет и натисна спусъка, точно когато Доротея Дубров се хвърли между двамата мъже.

— Недей, татко! — извика тя.

— Не! — изкрещя Боби. — Не, Доротея!

Джон Шайн стреля.

Доротея Дубров получи куршума, предназначен за Боби Емет и политна в обятията му. Хектор Перес ритна револвера към Боби, който го грабна и въпреки емоционалното си вцепенение при вида на умиращата Доротея, успя да стреля. Куршумът проникна в челото на Шайн. Джон не падна веднага. Отначало удивените му очи отказаха да приемат смъртта, която вече бе дошла. После бавно се свлече на пода.

Доротея Дубров лежеше в ръцете на Боби Емет. Гръдта й беше жестоко разкъсана, а очите — затворени завинаги.