Денис Хамил
Ченге в оставка (4)

4.

Боби чакаше нетърпеливо завръщането на Глисън. В съзнанието му отекваха дрънченето по решетките и думите на адвоката: „ще те измъкна оттук“. Боби обмисляше възможността за друг изход, ала такъв не съществуваше.

Глисън отново се появи с кутия диетична кола, шоколад със смокини и неизменната димяща цигара.

— Виж, прочетох досието — започна той. — Нито областната прокуратура, нито ФБР и Интерпол са успели да открият рождени, семейни, полицейски или паспортни данни за приятелката ти. Не са изровили нищо за Доротея Дубров и в Украйна, макар че според твърденията ти тя е родена там. Знам, че тя ти го е казала. Но няма човек с подобно име в Русия, Полша и в другите страни от бившия съветски блок.

— Казаха ми, че са открили нейното ДНК в прахта — промълви Боби.

— Да, обаче, не са намерили медицинския й картон, с който да сравнят пробата. Местните власти, федералните и Интерпол смятат, че е използвала фалшиво име. Тази твоя Доротея Дубров е една голяма загадка.

— Бях се стъписал на процеса — каза Боби. — Знам само, че когато се запознахме, тя живееше с някакво момиче на име Санди Фрейзър и беше дошла в страната преди няколко месеца. Може би неясното й минало бе причина да отлага непрекъснато датата на сватбата. Може и да е била омъжена. Или пък незаконна емигрантка. Просто не знам.

— Забравяш основното — продължи Глисън, — как е възможно да твърдят, че си убил жена, която не съществува, по дяволите?

— Кръвта в апартамента ми беше същата като тази в колата ми.

— Но тя може да бъде на всеки друг. Ако не докажат, че кръвта е на тайнствената Доротея Дубров, тогава къде ти е мотивът? Няма такъв, нали? Ако не свържат пробата от кръвта и пепелта с теб, тогава този случай издиша.

— Да, и…

— И щях да забравя — продължи Глисън, — че миналата седмица ходих в Апелативния съд. С помощта на брат ти подадох молба за възобновяване на делото поради липса на доказателства и мотив. — Лапна едно шоколадче, опита се да го сдъвче без да спира да говори. Подаде на Боби документите с печата на Апелативния съд. — Направих го тази сутрин рано, докато шибаните журналисти не са ме усетили. Току-що пристигна факсът. Присъдата ти се отменя и ще има нов процес. До един час ще излезеш от тази смрадлива дупка.

С демонстративната походка Боби тръгна обратно нагоре по металните стълби. За последен път се отправи към килията си, за последен път слушаше думкането по решетките.

— Успокой топката, Емет — извика Морисън. — Докато не получа документите за освобождаването, ти все още си престъпник в този щат.

Стигнаха до коридора, в който се намираше единичната килия на Боби. Беше време за сутрешната разходка. Двойникът на Блуто мълчеше и гледаше кръвнишки.

— Морисън, може ли да поговорим — каза Блуто. Пазачът спря пред килията и се обърна към Боби:

— Отивай да си прибираш нещата, Емет. Ще дойда след малко.

Двамата затворници срещнаха погледи, студени като кубчета лед в една и съща мръсна чаша. Боби не сваляше очи от великана.

— Хайде, бързо — подкани го Морисън.

Той отмести поглед и тръгна между затворниците. Те се бяха събрали на групички, пушеха, чешеха се по топките, псуваха и си разказваха стари криминални истории още преди създаването на Интернет. Емет отново изпъна рамене, изпъчи гърди и пое към килията си. Забеляза напрежението, което се предаваше от очи на очи като тътен преди земетресение. Мерна татуираната маймуна, която бе изляла помията за дъщеря му. Стоеше с гръб към него, ала внезапно се обърна и се вторачи в Боби. В косматата си ръка бе стиснал лъжица със заострена дръжка. Негърът, който го беше оплюл, излезе от килията си и направи няколко неприлични жеста. Друг затворник, който явно беше смесица от всички раси в космополитния Ню Йорк (на такива тук им викаха „курвенски мелезчета“) се запъти към Боби. От ръкава му се подаваше заострена пръчка. Изведнъж разговорите замряха и всички затаиха дъх. Настана тишина, пълна с очакване, точно както преди началото на спектакъл в театъра. Зад себе си Боби дочу тих приглушен шум от борба. Обърна се и видя как Морисън се опитваше да се освободи от хватката на двама затворници. В същия миг две огромни лапи го сграбчиха изотзад. Блуто, помисли си Боби, опасни са тези, които си мълчат…

Татуираният му се ухили. Боби му изпрати въздушна целувка, другите двама изръмжаха свирепо. Овладей се, повтаряше си Боби, мисли и не се паникьосвай. Ти си по-добър от тези отрепки. Не им позволявай да те убият. Не точно сега, когато ти се удава шанса да се измъкнеш оттук. Отиваш си вкъщи, скоро ще видиш Маги, а тези копелета се опитват да те убият. Когато те хванат натясно, стисни ги за топките…

Напрегна се и успя да провре ръка зад гърба си, напипа топките на Блуто и ги стисна като презрели праскови. Започна да ги върти и не спря, докато не чу пронизителния рев на Блуто. Целият коридор прокънтя.

Тримата затворници се нахвърлиха върху Боби. Стискайки Блуто за топките, Боби го издърпа пред себе си, сякаш теглеше бик за халката на муцуната. В мига, когато се втурнаха към него, той сграбчи Блуто за гърлото и го използва като щит срещу пригодените оръжия на затворниците. Заострените им краища потъваха във врата, гърдите и корема на Блуто. Боби усещаше болката му при всеки удар. Коридорът се огласи от свирепи крясъци и подсвирквания. Сигурно така изглеждаше Чистилището в нощта на Вси светии. Със свободната си ръка Боби сграбчи татуирания за лявото ухо, дръпна го към себе си и му нанесе удар с глава. Приглушеният звук беше като от разцепена диня, паднала на улицата. Татуираният се строполи на земята, облян в кръв. От гърлото му излизаха хрипове.

Негърът с окървавена пръчка отново се спусна към Боби, който използва тежестта на тялото си и блъсна Блуто напред. Блуто се стовари върху нападателя и го прикова към пода като огромна скала. Боби го срита в слепоочията. Мелезът влезе бързо в килията си и хлопна вратата след себе си. Боби се пресегна през решетките, сграбчи го за косата и удари главата му в решетките. Чу се шум от счупена кост и ужасеният затворник се свлече като парцал на пода.

Пазачите се разкрещяха, издавайки заповеди, и затворниците се прибраха в килиите си. Боби чу немощния глас на Блуто и се наведе към него. Великанът лежеше на пода, окървавен, и стенеше.

— Педал скапан — изхриптя мъжагата, — ако не тук, навън ще се справят с теб.

— Кой? — попита Боби.

— Големи хора, важни клечки. Неудобен си за бизнеса. Казвам ти го само, щото те уважавам, че не си пропял в кафеза. Говори се, че след нито един побой в панделата, не си натопил никого. И все пак, ти си гадна шибана свиня. Кажи на тези копелета да донесат игла и конец, преди да съм умрял на шибания под. Ти, ти не си плъх. Но си неудобен, пречиш на бизнеса и ще те пипнат.

Боби се огледа и съзря група пазачи с шлемове, щитове и палки, готови да усмирят развилнелите се затворници. Боби легна по очи на пода и постави ръце на тила. Хванаха го под мишниците го повлякоха. Набутаха го в килията и хлопнаха вратата. За последен път, защото след час Боби Емет щеше да си иде у дома. Веднъж на свобода, той със сигурност щеше да бъде „неудобен за бизнеса“.