Денис Хамил
Ченге в оставка (29)

29.

СРЯДА

В свежата утрин Боби се опитваше да поддържа темпото на по-ниския, но по-пъргав Макс Рот, докато заедно обикаляха из Сентрал Парк.

— … Та, Мойра Фаръл, бившата ти адвокатка, обядвала с Барникъл, който според теб те накиснал — обясняваше Рот, като дишаше съвсем равномерно. Боби не изоставаше, но едва си поемаше дъх. — Въобще не съм изненадан.

— Не си ли?

— Нито пък че пренася мръсни пари с някакъв посредник от кабинета на Тузио, която те съди — продължаваше Рот. — Няма такива работи като безплатен обед, Боби.

— Да, но Мойра Фаръл винаги се е правила на такъв голям либерал идеалист. Как така изведнъж се оказа в лагера на разни консерватори, поддръжници на реда и закона и семейните ценности, като Стоун?

— Пари.

— Какво искаш да кажеш?

— След като се разделихме, продължих да се ровя, както ме помоли — Рот се обърна с лице срещу Боби — който вече се съвземаше — като измина следващите двадесетина метра, тичайки заднишком. — Проверих в Държавния департамент на Ню Йорк в Олбани. Мойра Фаръл е официален адвокат на „Гибралтар Секюрити“.

— Ти се шегуваш! И откога?

— Веднага след като те прибраха. Няколко месеца по-късно „Гибралтар“ са подписали договор за охрана с предизборния щаб на Стоун.

— Значи тя управлява Бруклинските фондове.

— Да. Ти отиваш в затвора. Тя докопва голям клиент. После и важна политическа задача. Кой знае за каква ще я назначат, ако Стоун спечели. Мойра Фаръл може и да е хубавка, но вече не е млада. Имала е много нощни партньори, но политиката си е най-сигурна.

— Но тези с пенсиите можеш да ги разбиеш, нали?

— Грешиш. Мъчно ми е да го кажа, но мисля, че Глисън е прав. Не мога да направя нищо без сигурни доказателства. Иначе може да гръмнем и двамата. Аз също ще разуча, каквото мога. Но и ти имаш още работа.

* * *

Като се върна в джипа си, Боби изслуша съобщенията на телефонния секретар в офиса на Глисън. Патрик се бе обадил във връзка с Франц, медицинският помощник, който членувал в Демократическата партия. На времето имал разправии със Сис Тузио. Дори веднъж го окачествила като „злонамерен свидетел“. Може би затова така и не го призова като свидетел. Но пък не ставаше ясно защо Мойра Фаръл също не го призова — или пък ставаше?

Следващото съобщение беше от Маги, която имаше за задача да претърси адресния указател, и бе открила, че Мойра Фаръл и Сис Тузио живеят в различни апартаменти в една и съща жилищна сграда. Едновремешните съквартирантки продължаваха да живеят близо една до друга.

Том Ларкин бе оставил следното съобщение: — „Боби, в полицейския архив открих нещо много тревожно във връзка с отвличане на седемнадесетгодишно хлапе, свързано с млада жена на име Кейт Клементайн. Трябва да проверя още нещо за онзи архитект в сегашните досиета на изчезналите. Ще ти се обадя по-късно, за да си уговорим среща да обсъдим тези неща. Ще ти обясня каква е връзката с факта, че приятелката ти е украинка.“

Джон Шайн също бе оставил съобщение, в което се казваше, че трябвало да се видят заради някакви грозни слухове, които чул в „Печелившия билет“.

И накрая, бе звъняла и Кони, за да му каже, че трябвало да се видят при първа възможност във връзка с Маги. Искала да го заведе на обед в някое усамотено място. Уредиха си среща на кея.

Няколко минути преди единадесет Кони изскочи от едно жълто такси, облечена в тесни джинси, маратонки и с бяла блузка; беше прибрала косата си на кок, а лицето й бе скрито зад чифт тъмни очила.

— Радвам се, че се обади — каза тя и понечи да го целуне по устните. Той се извърна и целувката попадна на страната му, а голите й под блузката гърди се притиснаха към ръката му. Сякаш електрошок премина през тялото му.

— Радвам се, че дойде.

— Със сигурност не го показваш — каза тя, изтривайки следите от червилото си по лицето му.

Беше облачно, но двамата се качиха на „Петата поправка“ и Боби я отведе в „Спирка при Артър“ — крайбрежен бар-ресторант в Уихокън, Ню Джързи — където привърза въжето на кея и нареди на хлапето да напълни резервоара. На другия бряг на Хъдзън горивото за яхти бе с тридесет цента по-евтино, отколкото в Манхатън.

— Все ме водиш на най-тузарските места — презрително отбеляза Кони. — Бруклин. Ню Джързи. Какво става, не можа ли да уредиш резервация в Бронкс?

— Гледай си работата.

— Иска ми се…

 

 

— Не се ядосвай — започна Кони, след като поръчаха напитките на младата келнерка. — Веднага щом свърши лятното училище, ще отведа Маги, докато свърши всичко това. Можеш да я видиш този уикенд, но след това чак след процеса.

— Моля те, Кони…

— През цялата миналата седмица жълтата преса вися пред скапания ни блок. Страхувам се някой ненормалник да не я отвлече за откуп. Не искам да й задават безумни въпроси, като оня умник от телевизионния канал „Заглавна страница“, който снощи я пита: „Маги, не се ли страхуваш, че татко ти може да пререже и твоето гърло?“

— Господи! — възкликна Боби.

— Искам да се видите, Боби — каза тя и го хвана за ръка, а на безименния й пръст блесна пръстенът с огромния камък, подарен й от Тревър Сойер. Тя бързо скри пръстена под масата и го хвана с другата ръка.

— Къде смяташ да идете? — попита Боби, загледан в японския турист с видеокамерата, който снимаше манхатънските небостъргачи. После се обърна и неумело разходи обектива по заведението.

— В Саутхамптън. Там в оградите тече ток и имаме немски овчарки, които могат да схрускат разни смотани репортери от евтини вестници, като например Грейви Трейн. — Прочете разочарованието на лицето му. — Можеш там да идваш при Маги. Казах на Тревър. Каза, че спокойно можеш да спиш в къщата за гости.

— Колко напредничаво от негова страна — отвърна Боби и въздъхна. — Извинявай. Кажи му, че му благодаря, но ако ви навестя, ще дойда с лодката и ще спя на пода.

Кони го погледна право в очите.

— Следващата седмица Тревър заминава за Лондон — меко рече тя и го погали по ръката. — С Маги ще сме сами. Можем да вечеряме заедно…

— И да отпратим прислугата в почивка и за през нощта, а?

— Майната ти. Опитвах се да бъда мила — сопна се Кони стисна дланта му достатъчно силно, за да му причини болка.

Боби забеляза, че японецът сяда и си поръчва кока-кола, а видеокамерата остави легнала на масата. Червената лампичка светеше. Явно беше пълен тъпак. Но винаги съществуваше възможността да работи за Тузио или Барникъл. Или в някой таблоид. Параноята го побъркваше. Плъзна поглед наоколо, за да разгледа останалите посетители. Три двойки бяха заели маси до прозореца с изглед към реката.

Кони преплете пръсти в неговите, опитвайки се да установи някакъв по-личен контакт.

— Понякога съжалявам, че се разделихме, Боби.

— Не беше раздяла. Беше си развод и още боли. Поне Маги като че ли го преживя.

Кони се взря в назъбеното от небостъргачите небе над Ню Йорк, а като проследи погледа й, Боби мислено отбеляза, че най-хубавото в Ню Джързи е гледката към Манхатън. Значи японският турист не е чак толкова тъп. Но защо снима ресторанта? Да не се кани да го купува?

— Никога не съм изневерявала на Тревър — заяви Кони, като си играеше с палеца на бившия си съпруг, а после започна леко да мачка дланта му, проследявайки с пръст линиите на ставите му и улейчетата между пръстите му. Ръцете й бяха меки, гладки, умели и близки и Боби чувстваше как започва да се възбужда. — Както бях вярна и на теб. Но не зная какво прави на тези делови пътувания.

— Сигурен съм, че се занимава с делови неща.

— С всякакви неща. Мацките се лепят за богатите мъже като мухи на мед. Наблюдавала съм как жените гледат мъжете с пари. Като ловци, като убийци.

— Той те обожава.

— И съм свободна цял следобед. Може би ще ме разведеш по пристанището. Струва ми се, че се задава буря. Никога не сме били заедно в лодката при буря, Боби. Сами…

Вече едва се сдържаше и изпиваше с очи устните й и цепката между гърдите, когато Кони се наведе по-близо. Климатикът в заведението, бе накарал зърната й да щръкнат под тънката бяла блуза. Боби се разшава на стола, припомняйки си малките, стегнати гърди, гладкия корем, стройните крака и аромата на влажната й кожа, когато е възбудена. Едно време обичаше тази жена до невъзможност. Джон Шайн грешеше. Можеш да срещнеш повече от една голяма любов в живота си. Само че не по едно и също време.

— Някоя грабна ли я вече?

— Кое?

— Първата среща след затвора.

Усмивката й винаги караше сърцето му да замира, и тези равни бели зъби, и пълните влажни устни.

— Само двамина приятели, които се присъединиха по твърде враждебен начин.

— Никой друг мъж не знае как да ме накара да се чувствам щастлива. А аз зная как да направя теб щастлив.

— Винаги си знаела.

— Обядът да върви по дяволите. Да изчезваме.

Боби отпи от кафето и прочисти гърлото си, виновно шавайки на мястото си.

— Съжалявам. Просто не… не мога, Кони.

— Заради Доротея ли?

Той се престори, че кашля, погледна встрани, после отново се втренчи в нея.

— Маги.

— Маги! — Посетителите по околните маси подскочиха.

— Вече толкова много ми приличаш на Маги, Кон, че просто не мога да правя любов с теб.

Присвила очи, Кони отдръпна ръка и остана със зяпнала уста. Беше потресена.

— Ти си болен, Робърт Емет.

Келнерката дойде да ги попита дали ще обядват. Кони поклати глава и отпи от безалкохолното питие. Двамата помълчаха още малко.

— Искам да се виждаш с дъщеря ни — най-сетне каза тя със спокоен глас. — Просто не желая да бъде излагана на цялата вестникарска лудост. Разбираш ли ме?

— Разбирам. По-добре да тръгваме, за да изпреварим бурята.

Кони понечи да плати сметката, но Боби настоя:

— Дължа ти много детски издръжки.

Като се спускаха към кея, Боби забеляза, че японецът с камерата отново снима Манхатън. После извърна камерата към тях и им махна. Боби продължаваше да му няма доверие и бързо отблъсна лодката от кея пред ресторанта.

— Май се държах като пълна глупачка — отбеляза Кони, докато прекосяваха реката и носът на лодката пореше водите, оставяйки пенести бразди.

— Аз съм глупакът, понеже ти отказах.

— Нали не ме мислиш за развратна?

— Мисля, че ти си една от най-невероятните жени, които познавам — отвърна Боби, направлявайки лодката през надигащите се вълни, които напомняха собствените му бурни емоционални изблици.

— Ще ми направиш ли една услуга? — попита тя десет минути по-късно, когато Боби връзваше лодката на кея.

— Естествено.

— Приключвай вече с това скапано убийство. Маги има нужда от теб. Обади ми се, ако мога да ти бъда полезна с нещо. Бъди внимателен. Бъди умен. Но уреди тези сметки, Боби.

* * *

Тревър Сойер наблюдаваше през бинокъл как жена му целуна Боби Емет за довиждане. Наблюдаваше ги вече два часа, откакто се срещнаха на кея. Видя как японецът, когото беше наел да ги проследи, отпътува с друга лодка. Набра някакъв номер от клетъчния си телефон и зачака.

— Ало, господин Глисън там ли е, моля? — Изчака, докато Кони слизаше от „Петата поправка“. После отново заговори: — Ало, Изи? Тревър е. Трябва да поговорим…