Денис Хамил
Ченге в оставка (20)

20.

— Ще се опитам да науча повече подробности за „Гибралтар“ и за Барникъл — каза Макс Рот и отхапа от печената си филийка. С Боби седяха в сепаре в ресторанта „Ърт Фърст“ на ъгъла на Трийсет и четвърта улица и Десето Авеню. — Но след като те пратиха в затвора, повечето от източниците на информация секнаха. Особено онези в Бруклин.

— Сигурно защото ми помагаше.

— Това е една от причините. Другата е, че самият ти беше сред най-надеждните ми източници. Понякога разменях информация, която бях научил от теб и която не ми вършеше работа, за сведения, които не бяха необходими на колегите. Сега тази размяна приключи. Вярно е и това, че от бруклинската прокуратура ми имат зъб заради теб…

— А седалището на охранителната фирма „Гибралтар“ се намира именно в Бруклин.

— Напоследък всички там страдат от параноя, тъй като Даймънд и Тузио са толкова активни участници в предизборната кампания на Стоун — заяви Рот. — Вече ти е известно, че въпросната кампания е свързана с процеса срещу теб. Всеки, към когото хранят дори най-малки подозрения, е подлаган на детектора на лъжата, после го уволняват. Против мнозина в пресата се появяват компрометиращи материали…

— Хей, хрумна ми нещо — прекъсна го Боби. — Мисля, че като всички частни детективски агенции „Гибралтар“ е под юрисдикцията на нюйоркския държавен департамент.

— Прекрасна идея. — Рот си записа нещо в репортерския бележник. — В Олбани още имам свои източници.

— Които също ще пресъхнат, ако изберат Стоун.

— Така е, но дотогава ще използвам хората, които ми дължат услуга.

— Наистина ли мислиш, че процесът срещу мен по някакъв начин е свързан с видни политически личности?

— Толкова много неща се случиха в политиката, докато беше в затвора, че със сигурност са ти устроили капан, защото си пречил на някого. Защото по неподходящо време си започнал да надушваш нещо гнило и си пъхал носа си, където не трябва.

— Например в помийната яма, която наричат „бруклинска прокуратура“.

— И която може би ще се окаже ключова при избора на губернатор — обясни Рот. — Всички знаят, че дните на губернатор Джонсън са преброени. Дори съпартийците му демократи са разочаровани от него, тъй като не е направил нищо за подобряване на икономиката, не е успял да спре разрухата в производствената база, нито да получи от федералните власти парите, от които се нуждаем.

— Положението му се е утежнило, след като жена му го е напуснала заради сексскандала със секретарката му.

— Точно така — одобрително кимна Рот. — На преден план излезе Стоун — републиканец, който в пропагандната си кампания залага на семейните ценности. Всички са на мнение, силен кандидат на републиканците може да победи Джонсън през ноември. Дори демократите започват да се присламчват към Джералд Стоун. Засега той е господин Никой, но в предизборната му платформа са залегнали семейните ценности, ще му помогне и това, че по време на войната е получил медал за храброст. Ако отстрани Джими Гарфало на първичните избори след дванайсет дни, смятай, че през ноември ще бъде новият губернатор.

— Докато бях в затвора, нямах възможност да следя отблизо събитията, но ако не ме лъже паметта, Гарфало се ползва с подкрепата на повечето избиратели от щата.

— Така е, но колкото и да е странно, при тези първични избори гласовете на избирателите от Ню Йорк могат да се окажат решаващи. А Сол Даймънд, който ръководи предизборната кампания на Стоун, си направи голяма реклама, като те изпрати в затвора. Сега си на свобода и си трън в очите му. Това ще се отрази отрицателно и на кампанията на Стоун, който обещава на своите избиратели ред и законност.

— Първичните избори са само след дванайсет дни — каза Боби.

— Което означава, че освобождаването ти може да подтикне онези хора към отчаяни действия. Между другото, шефовете ме притискат за ексклузивно интервю с теб.

— Глисън ме посъветва няколко дни да се въздържам от публични изяви.

— Вече не е необходимо — промърмори Рот.

— Моля те да научиш повече подробности за „Гибралтар“. Интересуват ме както служителите, така и клиентите им… доходите им. Убеден съм, че има нещо гнило около тази фирма.

— Статия за корумпирана охранителна фирма, в която работят бивши ченгета от нюйоркската полиция, ще бъде истински динамит! — възкликна Рот. — Особено ако се свърже с твоя процес и с предизборната кампания на Стоун. Не забравяй, че си ми обещал интервю.

— Няма. — Боби остави на масата банкнота от десет долара и двамата излязоха на Десето Авеню.

— Между другото съм твърдо убеден, че този твой Глисън е напълно откачен — каза Рот. — Но не мога да отрека, че умее да омагьосва съдебните заседатели, което понякога ме кара да се притеснявам за съдебната ни система. Честно казано, не го обичам. Забелязал ли си с какво се тъпче? Нито едно същество на нашата планета не би издържало на диетата на Изи Глисън. И все пак на твое място бих го предпочел пред Мойра Фаръл, като се има предвид за кого работи сега въпросната дама.

— За кого? — полюбопитства Боби.

— Нали си спомняш, че вчера ме помоли някой мой служител да проучи къде са сега и с какво се занимават главните участници в твоя съдебен процес. Лично направих справката и се натъкнах на името Фаръл. Онова, което открих, доста ме учуди. Странно, но историята беше убегнала от вниманието на медиите. Повечето хора не забелязват подобни събития в политическия живот, освен ако не търсят конкретна връзка помежду им. Хрумна ми да съпоставя имената на хората, замесени в твоя процес, с участниците в предизборната кампания и тогава се натъкнах на Мойра Фаръл.

— Какво искаш да кажеш? — сбърчи чело Боби.

— Бившата ти адвокатка Мойра Фаръл, доскоро предана привърженичка на Демократическата партия сега се числи към републиканците и оглавява кампанията им за събиране на средства в Бруклин.

— Сигурен ли си? — попита Боби, като си мислеше за белия автомобил „Таунус“.