Денис Хамил
Ченге в оставка (23)

23.

НЕДЕЛЯ

Шофираше джипа по нюйоркските улици, прекосявайки града. Часовникът на таблото показваше 9:45. Свърза се по клетъчния телефон с Маги, но вместо дъщеря му се обади Кони и попита:

— Успя ли да изчукаш някоя?

— Мамо, говориш по моя телефон — прозвуча гласът на Маги.

— Божичко! — смутено възкликна Кони.

— Имам много за наваксване, скъпа — заяви той, чу как бившата му съпруга затвори, а Маги се изкиска.

— Все едно не си го чула — каза й строго, но не издържа и се разсмя, докато шофираше по безлюдните манхатънски улици. Хърби Рабиновиц отново лежеше отзад в джипа му.

— Здравей, татко — каза Маги, — липсваш ми.

— И ти ми липсваш, миличка. — После накратко й разказа за случилото се през последните дни, като спести повечето подробности. Обясни, че е научил нещо, което го кара да мисли, че Доротея е жива.

— С нетърпение очаквам да ме заведеш на Кони Айлънд.

— Може би ще го направим през следващата седмица — разсеяно промърмори той. Наближаваше подземния гараж на Емпайър Стейт Билдинг и непрекъснато проверяваше чрез огледалото за обратно виждане дали не го следят. В неделната утрин по улицата зад него не се движеха нито автомобили, нито пешеходци. — Миличка, след малко връзката ще прекъсне, защото влизам в подземен гараж. Само искам да ти кажа, че те обичам и че мисля за теб.

— Трябва да ти съобщя нещо. Снощи преглеждах изрезките от вестниците, които са свързани с твоя случай. В „Ню Йорк Тамс“ открих статия, публикувана по време на процеса и която е посветена на онази гадна Сис Тузио. Нещо като биографична справка…

— „Жената в центъра на новините“ ли? — попита Боби, който смътно си спомняше, че е прочел въпросната статия.

— Точно така. Направи ми впечатление, че през 1982 тя е завършила право в бруклинския факултет.

— Не разбирам каква е връзката на този факт с моето дело.

— Ами… после прочетох в „Бруклин магазин“ за предишната ти адвокатка Мойра Фаръл. Дипломирала се е в същия факултет и през същата година.

— Сигурна ли си? Дори не съм го подозирал.

— Страхотно съвпадение, а?

Боби беше смаян от прозорливостта на дъщеря си, но все пак се опита да й възрази:

— Може би са се познавали отпреди?

— Сис Тузио е родена и израснала в Скрантън, Пенсилвания. Във вестника не пише къде е родена Мойра Фаръл.

— Опитай се да вземеш от училището годишника — промълви Боби.

— Вече се свързах с факултета по електронната поща. Помолих ги незабавно да изпратят годишника с бърза поща. Ще ми струва двайсет долара…

В слушалката се разнесе силно пращене — джипът беше влязъл в подземния гараж.

— Всеки момент ще прекъсне, Маги. Обичам те.

— Аз също, татко.

* * *

— Никой уважаващ себе си човек няма да се досети да те потърси в кабинета на Глисън — заяви Боби. Хърби побърза да включи телевизора, взе от хладилника кутия бира и се настани в креслото. По първи канал излъчваха рекламен клип за предизборната кампания на Стоун.

— Ето тук е банята — посочи му Боби. — Можеш да спиш на канапето. Само дръж вратата заключена и се постарай да не хъркаш като че ръмжи разярен лъв — ако спазиш инструкциите ми, ще бъдеш в безопасност до понеделник.

— Заздравяването на семейството ще изцели много недъзи на съвременното ни общество. — На телевизионния екран се виждаше Стоун, който произнасяше реч пред събрание, на което присъстваха предимно възрастни хора. — Ако се върнем към ценностите, в които е вярвало вашето поколение, ще постигнем намаляване на престъпността, на броя на наркоманите, както и на забременелите ученички. Ще се прекрати преждевременното прекъсване на гимназиалното образование, ще бъдат по-малко семействата, издържащи се от социални помощи, данъците ще престанат да се покачват. Ще бъдат разрешени повечето проблеми на младежите, поради което няма да се налага ограничаване на правителствената програма за медицинска помощ, нито намаляване на фонд „Обществено осигуряване“. — Възрастните хора бурно заръкопляскаха, зад кадър се чу гласът на говорителя: — Елате в нашето семейство, изберете Стоун за губернатор.

— Какви времена настанаха — печално отбеляза Хърби. — Политиката се е превърнала в организирана престъпност, а предизборните кампании са бутоните, с които се задейства сложният механизъм.

На телефонния секретар имаше две съобщения. Първото бе от Мойра Фаръл, която молеше Глисън да поздрави Боби заради освобождаването му.

— Боби, ако се случи да чуеш съобщението ми, непременно ми се обади — измърка адвокатката. — Отбий се в службата ми, за да изпием по чашка. Иска ми се лично да те приветствам с „добре дошъл у дома“. Чао засега. Знаеш телефонния ми номер.

Хрумна му, че скоро ще се възползва от поканата й. Второто съобщение беше от Том Ларкин и Боби побърза да му се обади.

— Не ми се ще да говоря по служебния телефон — обясни Ларкин. — Но бързам да ти съобщя, че се натъкнах на сведения за отвличане на дете, което може би е свързано с изчезването на твоето момиче Доротея. Случило се е доста отдавна и го няма в компютъра, затова ще трябва да поровя в архива. Няма да стане бързо. Имай търпение.

— Много ти благодаря, Том. — Тъй като именно Ларкин го бе изпратил при Карлос в крематориума, Боби му разказа за електронния стимулатор.

— Карлос ме информира за зъбите, но не ми е споменавал за апаратчето.

— Едва по-късно се е досетил, че може би има някакво значение за разследването.

— Господи! — прошепна Ларкин. — Става все по-интересно. Мисля, че това ще ми помогне да открия отговорите на много въпроси. Трябва да приключваме. Още нещо, за което вече те питах. Сигурен ли си, че е Доротея от Украйна?

— Да.

— Не от Румъния, Грузия, България, Русия или…

— Доротея Дубров ми каза, че е украинка — с леко раздразнение произнесе Боби. — Защо мислиш, че това е толкова важно?

— Бог да те благослови — каза Ларкин и затвори. Старецът беше от поколение, когато хората искрено са си изказвали благопожелания. Боби съжали заради раздразнението си.

Поклати глава и се обърна към Хърби:

— Ще дойда да те взема утре сутринта. Не си подавай носа навън. Не се обаждай, ако телефонът звъни. Имаш достатъчно храна и напитки. Повтарям: в никакъв случай не излизай.

— Приятен ден — каза исполинът. — Благодаря ти за грижите. Шалом.

— Шалом — отвърна Боби, излезе и заключи вратата.