Денис Хамил
Ченге в оставка (41)

41.

НЕДЕЛЯ

Глисън седеше на предната седалка и хапеше устни. Откакто преди час Боби го бе взел от хотел „Челси“, адвокатът мълчеше. Изглеждаше уморен и сякаш бе препил предишната вечер. Поеха на север по Спрейн Брук Паркуей. Глисън даваше указания.

— Къде отиваме? — попита Боби.

— Ще ти кажа, когато стигнем.

— Къде е Алана?

Адвокатът избърса лице с ръка, заглушавайки отговора си.

— Попитах какво става с Алана? — повтори Боби.

— Неблагодарната кучка ме остави заради някакъв шибан зъболекар! — извика Глисън.

— Защо? — попита Боби, прикривайки усмивката си.

— Щом й махна временните протези и й сложи постоянни, тя ми се усмихна като кинозвезда, примига и рече: „Да ти го начукам, Глисън, гадно лайно!“ И това е същата кучка, която ми правеше забележки, че говоря мръсотии. Пи шампанското ми, яде в най-луксозните ресторанти в града и пазарува с моите пари в най-скъпите магазини. Да ме нарича гадно лайно!

— Но аз мислех, че със зъболекаря правите сделка с развода.

— Така беше. Използвах Хърби да следи съпругата му. Хърби нахлу в мотелската стая и й направи снимки със съпруга на сестрата на зъболекаря. Двамата сватове се чукали като луди в Шийпшед Бей. Зъболекарят взе снимките, реши, че повече не се нуждае от мен и започна да чука моята мадама.

— Не знам защо, но всичко това ти приляга като ръкавица.

— Поне се сдобих с нов клиент.

— Кой?

— Сестрата на зъболекаря. Ще използвам същите снимки за нейния развод.

— И така, къде, по дяволите, отиваме?

— На север. Карай на север. И ми разкажи всичко за шибания Джон Шайн и онази мацка Санди. И за Кейт Клементайн, която си спомням, защото случаят беше прецедент в защитата на невменяем.

Боби му разказа всичко за Санди, Джон Шайн, слепеца, Барникъл и загадъчното дете. Накрая, макар и с нежелание, описа как е влязъл в къщата на Джон.

— Голям задник си, да знаеш — рече Глисън. — Преди всичко, хванат ли те за влизане с взлом, веднага ще отменят гаранцията ти. Второ, ако Доротея е там, онзи смахнатият може да е заложил капани с експлозиви в къщата. Ако я беше намерил, можеше и двамата да загинете.

— Трябваше да рискувам.

— Прегледах записките по делото ти. Сис Тузио не е регистрирала зъбите от крематориума. Затова, ето какво ще направя. Колкото и да мразя онзи негодник Рот, искам да го накараш след два дни да напише, че ще подам искане до съда да отменят предварително всички по-нататъшни процедури по делото щатът Ню Йорк срещу Робърт Емет на основание укриване на доказателства, по-точно онези зъби, лабораторни доклади и свидетелите Уилям Франц и Карлос Ороско от страна на обвинението по време на предишния процес. Доказателства, които щяха да те оневинят. Ще обвиня Мойра Фаръл, приятелка от детството на Сис Тузио, нейна съквартирантка от колежа и бивша стажантка на съдията по делото ти Марк Уайт в заговор срещу теб за убийството на Доротея Дубров, която дори не смятаме, че е мъртва! Ще вземем писмени показания под клетва от Карлос Ороско и Уилям Франц за вещественото доказателство, което са дали на Ханрати и Тузио. Не е било използвано в съда. Ще съобщим информацията първо на Рот. После ще дам пресконференция пред бруклинската прокуратура в деня на първичните избори и ще поискам щатския прокурор да разследва всички тези обвинения.

Боби не се интересуваше какви са мотивите на Глисън, но онова, което чуваше, му харесваше.

— Искаш Рот да напише всичко това?

— Точно така. Ще настояваме срещу всички онези хора да бъдат предявени криминални обвинения. Ще ги изпратим в твоята килия в затвора. А Рот ще получи „Пулицър“. — Глисън посочи знака за изход от магистралата. — Излез оттам, завий наляво на първото кръгово движение и карай още около четири километра.

Боби изпълни указанията му. Изи нервно барабанеше с пръсти по таблото.

— Тази статия ще предизвика политически сътресения от Олбъни до Стейтън Айланд — каза адвокатът и посочи порта с две бели колони. На дървената табела пишеше „Оздравителен дом Хъдсън“. — Ето там.

Боби подкара по криволичещата чакълена алея. Стигнаха до великолепна къща в готически стил, разположена на малък хълм и засенчена от плачеща върба.

— Диетологът, който притежава това място, здравата е загазил с данъчните инспектори — рече Глисън. — Федералните власти внедриха агенти, които му платиха в брой. Собственикът не декларира доходите. Аз и ти ще направим така, че да не отиде в затвора „Левънуърт“.

— Поредната ти бартерна сделка?

— Той вече изпълни своята част от споразумението. И това е хубаво, защото довечера ще накарам да започнат да печатат информацията за съдебния ми иск.

— Дойдохме чак тук само за да вземем машинописка?

Боби спря пред къщата. На стълбите стоеше красива латиноамериканка, облечена в тясна, къса червена рокля. Носеше червени обувки с високи токове и елегантни слънчеви очила „Гес“. Засия в усмивка, когато видя джипа. Зад нея имаше група едри, дебели жени.

— Изи, да не би онази да е прекрасната Венера? — попита Боби.

— Да, но погледни стадото бизони зад нея. Сякаш се готвят да изядат моята Венера.

Глисън изскочи навън и Венера се втурна в обятията му. Дребният адвокат я вдигна и завъртя, докато тя го целуваше, оставяйки следи от червило по лицето му. Двамата се целунаха страстно пред тълпата дебели жени, които започнаха да ръкопляскат.

— Боби, нали си спомняш Венера?

— Да. Здравей, Венера.

— Радвам се, че отново те виждам, Боби — каза тя. — Отслабвам и слушам касети с уроци по английски. Никога не съм се чувствала по-добре.

— Закарай ни вкъщи — рече Глисън и се качи с Венера на задната седалка, като продължаваше да я прегръща и целува.