Денис Хамил
Ченге в оставка (17)

17.

В седем без десет Боби се върна в „Печелившия билет“, за да се срещне със Санди Фрейзър. Вече чувстваше първите признаци на умората, но възбудата, която бе почувствал след разговора с Карлос, не му позволяваше да се отпусне. Беше сигурен, че Доротея е жива. Отговорите на Санди може би щяха да му помогнат да разгадае мистерията.

Ресторантът беше пълен, мнозина клиенти чакаха на бара да се освободи маса. От време на време оберкелнерът извикваше гостите с резервация и ги отвеждаше в голямата зала, където се чуваха приглушени разговори и потракването на прибори, от време на време някой избухваше в смях.

Джон Шайн, който седеше в края на подковообразния барплот, се изненада, като видя, че Боби се връща толкова рано. Когато по-младият мъж си проби път през тълпата, нетърпеливо го попита:

— Видя ли се с Том Ларкин?

— Да.

— Съобщи ли ти нещо?

— Нищо особено. Сподели подозренията си…

— Какви подозрения?

На Боби не му се щеше да преразказва разговора си със стария полицай. Беше твърдо решен да сподели само с адвоката си Глисън важната информация, която бе получил от Карлос. Добрият следовател само задава въпроси, но не споделя нищо. Докато разговаряше с Шайн, не отделяше поглед от вратата. Забеляза, че посетителите пристигаха на групички.

— Искал отново да прегледа материалите по делото — отвърна на въпроса на Джон. — Не пожела да ми съобщи подробности, искал да бъде абсолютно сигурен.

— Странна птица е този старчок, но може би ще ти помогне. Аз също ще опитам. Но накрая ще се наложи сам да разгадаеш истината. „Довери се на инстинкта си; всяко сърце трябва да се подчинява на това желязно правило.“

— Май за всеки случай имаш цитат от Емерсън.

— Така е. Но всеки случай е епизод от нашия живот. А Емерсън е разгадал мистерията на съществуването. Поне това е мнението ми.

Шайн му предложи да го почерпи, но Боби отказа:

— Последния път, когато пих, се озовах в пандиза.

— Както искаш. — Бившият му колега си поръча водка с лед и с портокалова кора. — Всеки ден си тръгвам оттук най-късно в девет, ето защо мога да изпия едно питие.

— Кога идва Санди?

— Горе-долу по това време. Появява се първо тя, после цъфва Барникъл. Сигурно защото иска да привлече цялото внимание към себе си. Пристига като крал, заобиколен от придворните шутове.

В този момент Боби зърна Санди Фрейзър, която току-що беше влязла. Носеше бял костюм с тясна права пола, червени обувки с висок ток и тъмни очила с овални стъкла. Мъжете на бара прекратиха разговорите си и я зяпнаха, сякаш красотата й ги омая.

— Ето я — промълви Боби. — Имаш ли нещо против да изиграя една сценка? — Посочи към кухнята и обясни какво възнамерява да направи.

— Дъската ти хлопа — промърмори Шайн, но все пак се смъкна от високото столче и придружи по-младия мъж в огромната кухня на ресторанта.

Сервитьорка, която изглеждаше на края на силите си, тъкмо нареждаше на помощника си да подреди масата на Санди. Боби преметна през ръката си колосана ленена кърпа и взе от ръцете на момчето панерчето с хляб и водните чаши. Помощник сервитьорът втрещено го изгледа, но се успокои, когато Шайн му кимна.

Келнерката неспокойно наблюдаваше Боби, сякаш се страхуваше, че всеки миг ще се нахвърли върху нея. Той се усмихна и промълви:

— Успокойте се, онова, което говорят за мен, не е вярно.

Жената го погледна в очите и се опита да отвърне на усмивката му. Боби мина през летящата врата между кухнята и ресторанта и се приближи до младата жена. Застана от лявата й страна и постави на масата панерчето и чашите. Тя не му обърна внимание.

— Днес специалитетите на заведението са скариди „Барникъл“ и салата от спанак „Санди“ — странна комбинация, нали? — мазно произнесе той. Младата жена стреснато вдигна очи и едва не се задави от изненада. Той се настани до нея и отпи от чашата с вода. Санди нервно погледна ролекса си, украсен с диаманти, после се втренчи във вратата на ресторанта.

— Направо ще откачи, ако те завари тук — заяви, сетне очарователно се усмихна. — Как си, Боби?

— Искам да си поговорим. Необходима ми е помощта ти.

— Не, не мога да ти помогна — почти изплака тя. — Не се безпокоя за себе си, за детето. Влез ми в положението.

— Да му се не види, ще обясниш ли как се стигна до тук?

— Това е дълга история. Слушай, Боби, убедена съм, че не би позволил и косъм да падне от главата на Доротея. Искам да ти помогна, но ако се забъркам с теб, ще ми вземат детето и…

— Не бой се, никой няма да отнеме рожбата ти. — Той се приведе към нея и стисна ръката й.

— Какво искаш?

— Разкажи ми всичко за Доротея. Бяхте толкова близки приятелки. Искам да науча колкото е възможно повече за нея.

Ръцете на Санди се разтрепериха, тя машинално прокарваше пръст по лъскавата повърхност на листа с менюто. Дългите й мигли пърхаха като мънички черни криле. Посегна към чашата, отпи глътка вода и едва не се задави. После прошепна:

— Боби, радвам се, че са те освободили. Но горещо те моля… моля те от сърце да не замесваш мен и детето ми. Нямаш представа с какво се захващаш… не можеш да помогнеш дори на себе си, а обещаваш да се погрижиш за мен. Тези хора имат големи връзки, много пари и неограничена власт. Предупреждавам те, че са извънредно опасни, ясно ли е?

— Предлагам да отидем някъде, където ще се чувстваш в безопасност, и да поговорим.

— Той има приятели навсякъде — заяви Санди. — Повярвай, че в затвора си бил на по-сигурно място, отколкото си сега.

— Дори не харесваш Барникъл, нали? Разбрах го днес сутринта.

— Сърдиш се, защото прибързано те обявиха за престъпник — разгневено възкликна младата жена, но тонът й подсказваше, че търси оправдание. — Не смей да ме осъждаш, Боби. Никога не съм ти причинила зло.

— Ако не ми кажеш какво знаеш за Доротея, причиняваш зло и на двама ни с нея.

— Направих всичко в името на детето си — заяви Санди, а очите й станаха ледени. — Забранявам да се намесваш в живота ми и да разрушиш онова, което съм успяла да съградя.

За миг той безмълвно се втренчи в нея. Долови уханието на скъпия й парфюм, огледа скъпите й дрехи и истинските й бижута. Изпитателно впери поглед в огромните й очи, в които се четеше страх. После загледа пълните й, начервени устни, сякаш я подканяше да му разкажа всичко за Доротея. Санди мълчеше и той изпита непреодолимо желание да захапе устните й, за да я накара да проговори. Накрая промърмори:

— Ти си сто класи над този Барникъл, Санди.

— Крайно време е да поумнееш и да не се държиш като дете — прекъсна го тя. — Нямаш представа…

— Знай, че ще намеря Доротея.

— Дано. Всъщност съм сигурна, че ще я откриеш, ако разровиш по-дълбоко. Но отказвам да ти съдействам. Ако започна да ровя, ще изкопая собствения си гроб. Моля те…

— Смяташ, че е жива — прошепна Боби и отново се приведе към нея. — И ти си убедена, че Доротея е жива…

Санди извърна поглед към входа на ресторанта, където бе настъпило оживление като при появата на филмова звезда. Шайн отвори вратата и се появи Лу Барникъл, издокаран със светъл летен костюм, сламена шапка и бели мрежести обувки с тъмночервени, кожени подметки. Не носеше чорапи и бе като пародиен образ на самия себе си. До него вървеше Кюзак. Тъй като Боби беше с гръб към тях, не го забелязаха.

— Знай, че ще го направя, независимо че отказа да ми помогнеш — прошепна той. — Но не искам да пострадаш, разбра ли?

— Всички само ме заплашвате — печално промълви младата жена. — Една закана повече няма да ме изплаши.