Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Боби Емет (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Three Quarters, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване, корекция и форматиране
vesi_libra (2011)

Издание:

Денис Хамил. Ченге в оставка

Издателска къща: „Ера“, гр. София

Художествено оформление: Димитър Стоянов — Димо

Предпечатна подготовка: Полистар

История

  1. — Добавяне

54.

Мерцедесът на Джон Шайн мина покрай тях. Боби, Глисън и Форест Морган седяха в служебната кола без опознавателни знаци, паркирана на разклона по пътя за Уинди Тип, на триста метра от къщата на Шайн.

Боби се обади на Патрик по клетъчния телефон и каза:

— Шайн пътува към теб, Съни.

— Чакам, Чарли — отговори Патрик по установения код с имената.

Намираше се три километра по-нататък и седеше в микробус, паркиран пред търговския център „Кингс Плаза“. Патрик наблюдаваше мъжа с черните очила, който седеше сам на автобусната спирка на отсрещната страна на улицата. В микробуса имаше още двама човека — баща и син от Кони Айланд, които изгаряха от нетърпение да поиграят среднощен баскетбол в Уинди Тип. Патрик работеше с тях по спортната програма. Младежът се казваше Уолтърс. Бащата работеше като техник в метрото и беше още по-висок от сина си, който бе метър и деветдесет.

— Наистина ли мислиш, че ченгетата, които откраднаха парите за рождения ден на баща ми, ще бъдат там тази нощ? — обърна се Уолтърс към Патрик.

— Ако сте ги разпознали правилно на полицейските снимки, смятам, че шансовете са големи.

— Много искам да се запозная с онези двамата — каза бащата.

— И да си поиграем с тях — добави синът.

— Само ги идентифицирайте — рече Патрик.

— Не мога да вляза там без подкрепления, Боби — каза Морган и се размърда неспокойно. Тримата с Глисън чакаха в колата пред портите на Уинди Тип.

— Познавам Джон Шайн — рече Боби. — Той е човек, който не обича да губи. Ще убие Доротея, ако го хванем натясно. Знам, че ако изчакаме двамата да излязат от къщата, Джон ще изведе първо нея, използвайки я за прикритие, в случай че някой го дебне. Ще я вземе за заложница. Освен това ще я убие, ако се наложи. Ето защо, трябва да го изненадаме там, където най-малко очаква да се появим.

— Но без заповед? — попита Форест Морган и за трети път през последните пет минути погледна часовника си. Беше двайсет и три без нещо.

После отвори вратата и излезе да подиша чист въздух. Боби също слезе от колата. Глисън се измъкна през задната врата.

— Хайде, Морган — нервно каза адвокатът, смъкна ципа на панталона си и започна да уринира върху гумата на колата. — Познаваш закона. Можеш да влезеш навсякъде, ако преследваш заподозрян, за когото си сигурен, че е замесен в престъпление. Няма съдия в контролирания от Сол Даймънд Бруклин, който да ти даде заповед за обиск. А Шайн е готов за бягство. Наясно е, че всичко пропадна. Но ти знаеш, че когато влезе в къщата, Перес става съучастник в престъпление, наречено изнудване, в заговор за отвличане, в измама с пенсии и дори в убийство. Това ти дава вероятна причина. Още колко трупа искаш, за да размърдаш нещастния си задник?

Ядосан, Морган погледна Боби.

— Не харесвам този арогантен човек с отвратителни маниери. Само ме вбесява. И пикае върху колата ми.

— Колата е служебна — обади се Глисън. — Нервен съм. Обикновено не помагам в извършването на внезапен обиск. Свикнал съм да оправдавам заподозрените. Но сега дългът ме зове.

Морган се отдалечи на известно разстояние, опитвайки се да вземе решение.

 

 

Патрик видя как мерцедесът на Шайн намали, направи обратен завой и спря пред автобусната спирка. Шайн слезе от колата, приближи се до пейката и заведе Перес до мерцедеса. Настани го на предната седалка, тръшна вратата и седна зад волана. Патрик се обади на Боби по клетъчния телефон.

— Качи го, Чарли. Ще изчакам три минути, после ще тръгна след него. Ще отида на уговореното място.

— Шайн е взел Перес и се връща — извика Боби на Морган. — Предоставя ни се възможност да разкрием най-голямата измама с пенсии в историята на нюйоркската полиция. Стотици корумпирани ченгета, пред които десетките хиляди честни полицаи изглеждат като пълни тъпаци. На първата страница на „Дейли Нюз“ ще има голяма твоя снимка.

Морган го изгледа свирепо, сетне вдигна ръце.

— Не мислиш ли, че знам всичко това? — попита той.

— Тогава си затвори очите — рече Глисън.

— Имаме три минути — каза Боби.

Морган прекоси шосето, като си говореше сам и размахваше ръце, сякаш се боксираше с невидим противник. Радиопредавателят му изпращя и той го долепи до ухото си. Заслуша се, после забърза към Боби и Глисън. На лицето му бе изписано стъписване и изненада.

— Какво има? — попита Боби.

Форест го погледна и размаха пръст.

— Добре, че снощи ги накарах да те следят, Боби.

— Защо?

— Току-що са намерили Барникъл, Тузио, Ханрати и бившата ти адвокатка Мойра Фаръл. Всички застреляни в кантората й.

— Очистили са почти целия квартал — подхвърли Изи.

— Казах ти, че не харесвам този гаден дребосък — рече Морган.

— Доротея ще бъде следващата — каза Боби. — Влизаме ли?

Морган примига и старите бойни белези около уморените му очи се свиха.

— Влизаме — отговори той.