Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


Жул ЛЕВИ
1930

Творческият портфейл на композитора Жул Леви е твърде обемист и разнообразен по съдържание. Той обхваща произведения от почти всички музикални видове и форми — от операта и симфонията, до естрадната и детската песен. Два са основните белега, които определят творческия облик на композитора: достъпност и актуалност. Както големите, така и малките по форма произведения той адресира към най-широките слушателски кръгове. Жул Леви обаче постига достъпността на свой музикален език, без какъвто и да е компромис по отношение на изразните средства. Напротив, във всяко негово произведение неизменно личи вещата и сръчна ръка на големия професионалист. Актуалността, вложена в неговата музика, се дължи на изостреното му чувство към всички събития и явления в съвременния живот. Трябва да се добави, че в музиката на Жул Леви почти винаги има национална окраска. Един твърде характерен белег на композитора е ярко изразеното му усещане за хумора; често в музиката му са „вложени“ бодрост, веселие, закачливост и шеговитост, като понякога в нея се откриват сполучливи музикални вицове и иронични намеци. Трудно е да се определи към кои жанрове Жул Леви показва най-голяма привързаност, тъй като творческият му каталог съдържа: три симфонии („На живот и смърт“, „Изпращане“ и „Вечният огън“), оратории и кантати, концерт за цигулка и оркестър, увертюри, театрална музика, филмова музика, пиеси за духов оркестър, произведения за естрадни състави, много песни — солови, хорови, масови, естрадни и детски. В областта на музикалния театър е написал редица творби, като: мюзикъла „Светът е малък“ по едноименната пиеса на Иван Радоев; оперетата „Момичето, което обичах“ по либрето на Николай Парушев; балета „Панаир в София“ по либрето на Богдан Ковачев; мюзикъла за деца „Цар Килимар“ и операта „Неда“, последните две по либретото на Сабина Тянкова. По-лесно е да се посочи към Кои жанрове Леви проявява въздържаност. Това са преди всичко камерно-инструменталните, които, както е известно, представляват интерес за по-тесен кръг слушатели, а композиторът за своята музика търси пулса на масовата аудитория.

Жул Леви е роден на 19 юни 1930 г. в Солун. Произхожда от културно семейство, което след войната се преселва в София. Музикалното си образование получава в Българската държавна консерватория, като ученик по композиция на проф. Веселин Стоянов. Творческото си дарование Жул Леви изявява още като студент в консерваторията. По това време редица негови песни и други някои по-малки произведения си спечелват популярност. След завършването на образованието си младият композитор се занимава не само с творчество, а и с диригентска и обществена дейност. Той дирижира състави като: Ансамбъла „Лиляна Димитрова“, оркестъра на Сатиричния театър, Естрадния оркестър на Българското радио и др. Понастоящем той е диригент на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“. Заемал е отговорни обществени постове — бил е секретар на Съюза на българските композитори, генерален секретар на Съвета за музика при ЮНЕСКО за Европа. За заслугите си към българската музика Жул Леви е удостоен с редица правителствени награди и отличия, между които и със званието „Заслужил артист“. Последната опера на Жул Леви е „Наградата“.