Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


Винченцо БЕЛИНИ
1801–1835

Белини е един от най-значителните италиански оперни композитори от първата половина на XIX в. Заедно с Росини и Доницети той издига на нов, по-висок етап италианското оперно творчество. През всичко десетте си творчески години Белини написва 11 опери — първата „Аделсон и Салвини“ (1825) и последната „Пуритани“ (1835), — които донасят първите елементи на романтизма в италианската музика. Композиторът обръща особено внимание на изяществото и емоционалната наситеност на мелодичната линия на ариите и ансамблите в оперите си. В творчеството на Белини италианският певчески стил „белканто“ достига до връхната точка на своето развитие. Проникновената и непосредствено изливаща се мелодика на неговите опери се доближава до мелодиката на Шубертовите песни, но е значително по-сантиментална. В музиката си Белини използва широко интонациите на музикалния песенен фолклор на Италия, особено на южните й области. Също така той усъвършенствува до голяма степен традиционните речитативи, свързващи отделните арии и ансамбли, като ги обогатява не само мелодически, но и със съответни нюанси на настроението и съдържанието на творбата. Но, от друга страна, Белини подценява до голяма степен ролята на оркестъра в операта, като му поставя предимно съпроводни задачи. Рихард Вагнер, който високо цени Белини и искрено се възхищава от неговото творчество, смята, че „изключително богатата и сърдечна мелодичност на неговите опери е благодатна реакция на сухотата на немската опера от това време“. Вагнер обаче нарича оркестъра му „огромна китара“.

Винченцо Белини е роден на 3 ноември 1801 г. в старинния сицилиански град Катания. Произхожда от семейство на музикант и проявява голямото си дарование от ранно детство. Музикалното си образование получава в Неаполитанската консерватория като ученик на известния тогава композитор Цингарели. Творческия си път започва под влиянието на своя учител, но скоро Белини достига до собствен музикален език. Първата му опера „Аделсон и Салвини“ (единствената му комична опера), изнесена в театър „Сан Карло“ в Неапол, му донася голям успех. Още същата 1825 г. той завършва и операта „Бианка и Фернандо“. А с третата си творба „Пират“ (1827) Белини става един от най-популярните италиански композитори. Мелодиите на оперите му „Чужденката“ и „Заира“ (и двете писани през 1829 г.) се пеят от целия народ. Постановките на оперите на Белини често са съпровождани от политически патриотични демонстрации. Публиката открива в тях несъмнен политически смисъл, което съдействува за изключителния им успех. През 1830 г. Белини написва „Капулети и Монтеки“ (една доста свободна трактовка на „Ромео и Жулиета“ от Шекспир), която посвещава на родния си град. През следващата година са създадени две от най-ценните творби на композитора — „Сомнамбула“ и „Норма“, и двете изнесени в Милано. „Норма“ става отново причина за бурни патриотични демонстрации. През 1833 и 1834 г. Белини пътува. Той живее известно време в Париж, където също се е преселил и Росини. Там Белини се ползва със славата на най-значителен композитор наред с Обер, Боалдьо, Берлиоз и Майербер. За Италианския оперен театър в Париж Белини написва своето последно произведение — операта „Пуритани“, по сюжет на един роман на Уолтър Скот. Тази опера се отличава от другите негови произведения по своята форма и е написана по подобие на френската голяма опера. Музикално-сценичните произведения на Белини винаги са били привлекателни и за певци, и за слушатели. В премиерите на оперите му са взимали участие най-големи знаменитости, като Рубини, Тамбурини, Паста, Малибран и др. Ранната смърт заварва Белини в разгара на бляскавата му кариера. На неговите години Верди и Вагнер са били още в началото на творческия си път.

Белини умира на 24 септември 1835 г. в Париж.