Любомир Сагаев
Книга за операта (118)

Моцарт е един от най-великите музикални творци в историята на изкуството. Гениалният композитор е оставил огромен брой произведения от всички области на музиката, ненадминати по своята художественост и до днес. Творбите му са истински образци на съвършенството. Всички произведения на Моцарт, независимо оркестрови или вокални, инструментални или музикално-сценични, представляват ново достижение, нов етап в историческото развитие на съответния жанр. Оперите му са върхът на постиженията на оперното творчество през XVIII век: неговите симфонии са най-високият пункт на развитие на този музикален жанр и подготвят появата на гениалните оркестрови творби на Бетховен; Моцартовите инструментални концерти са нов принос в усъвършенствуване изпълнителското майсторство и същевременно — високо художествени произведения; камерната музика и безкрайният брой други негови творби са също на най-високото за времето си ниво на композиционно майсторство.

Моцарт е творец-хуманист. Композициите му са наситени с искрени и дълбоки чувства — светла радост, оптимизъм, благородство, сърдечност, нежна поетичност. Тези произведения в продължение на два века вече носят безкрайна естетическа наслада на огромната маса слушатели и любители на неговото изкуство. Моцарт е композитор-демократ. Неговата музика е предназначена и за масовия слушател, и за изтънчения естет. Тя е достъпна и разбираема за всички и изразява най-добрите чувства и съкровени мисли на прогресивната общественост на своето време. За Моцарт са написани хиляди книги и изследвания, но надали би могло да се мисли, че всичко е казано за този лъчезарен гений.

Волфганг Амадеус Моцарт е роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург в семейството на музикант. Детството на Моцарт прилича повече на вълшебна приказка, отколкото на действителност. Своя гений той проявява от най-ранна възраст: на четири години учи пиано, на пет се опитва да композира, на шест — изнася концерти … Бащата Леополд Моцарт е отличен музикант, композитор и педагог и дава солидна подготовка на сина си. Първите концерти, на които момчето свири заедно с по-голямата си сестра, имат невероятен успех. Това накарва Леополд Моцарт да предприеме една дълга обиколка в най-големите европейски музикални центрове, която трае около три години. Малкият Волфганг предизвиква със свиренето си буря от възторг. Концертната обиколка се превръща в истинско триумфално шествие. Навсякъде започва да се говори за детето-чудо. Вестниците дават обширни преценки за неговите произведения. Първите си творби Моцарт пише по време на тази концертна обиколка из Европа. През 1766 г. семейството на Моцарт се прибира в Залцбург. Следната година 11-годишният композитор написва първата си опера „Аполон и Хиацинт“ на латински текст. По време на пребиваването си във Виена през 1768 г. Моцарт композира операта „Мнимата простота“ по едноименната пиеса на Голдони. През есента на същата година той написва друго музикално-сценично произведение — „Бастиен и Бастиена“. Докато „Мнимата простота“ е създадена в духа на италианската опера, „Бастиен и Бастиена“ е в традициите на немския зингшпил.

През 1769 г. младият композитор заминава отново на концертна обиколка, но този път в Италия. Тук той също така бързо спечелва шумна слава. Но наред с концертната дейност Моцарт твори напрегнато. В едно свое писмо той отбелязва: „Аз вече не мога да пиша, защото пръстите ме болят от работа“. В Италия той композира редица произведения — симфонии, концерти и др. Най-значителната му творба от това време е неговата опера-сериа „Митридат цар понтийски“, поставена в Милано и дирижирана от своя автор. В Италия Моцарт изнася концерти и се занимава с творчество, но същевременно упорито изучава произведенията на старите майстори и учи композиция при известния педагог Падре Мартини. През 1771 г. той се завръща в Залцбург и наред с ежедневните си занимания на придворен музикант при местния архиепископ^[42] започва интензивна композиционна дейност. Пише серенади, дивертименти, струнни квартети, сонати, симфонии, концерти и др. В Залцбург няма оперен театър и той пише музикално-сценичните си произведения за оперните трупи в други градове.

Въпреки липсата на театър в Залцбург Моцарт пише опери, силно увлечен по този музикален жанр. По случай ръкополагането на новия архиепископ Колоредо композиторът написва театрализираната серенада „Сънят на Сципион“. Следват оперите „Лучио Сила“ за Милано, „Кралят-овчар“ и прекрасната опера буфо „Мнимата градинарка“ за Мюнхен. Скоро младият музикант предприема нова голяма концертна обиколка, но този път без особен успех. Докато концертите на детето-чудо Моцарт са били сензация сега вече те не предизвикват такъв интерес. Моцарт си спомня за триумфа в Париж и заминава за този град, но и тук го очаква същата участ. Той трябва да изкарва прехраната си, като дава частни уроци по музика. Колкото щастлив е бил животът на Моцарт като дете, толкова трудно и нещастно е съществуванието му като възрастен. Това обаче не пречи никога нито на неговата увереност и оптимизъм, нито на любовта му към хората и музиката. По това време той написва за Мюнхенския театър великолепната си опера „Идоменей“ (1780), преминала с огромен успех. Творческата дейност на Моцарт изисква постоянни пътувания, но архиепископът често не му разрешава никакви отпуски. Това довежда до разрив между двамата и принуждава младият композитор да напусне службата си.

През 1781 г. Моцарт се установява на постоянно местожителство във Виена. Оттук започва най-плодотворният творчески период от неговия живот. През първите пет години той написва една от най-значителните си опери — „Отвличане от сарая“ (1782), симфониите с номера от 33 до 38, между които прочутите „Хафнер“ и „Линцер“, голям брой инструментални концерти, струнни квартети, сонати и др. Животът на Моцарт във Виена е изпълнен с напрежение. В едно писмо до сестра си той пише: „Всяка сутрин в 6 часа вече съм облечен. След това пиша до 9 часа. От 9 до 1 давам частни уроци. Преди 5–6 часа не мога да работя поради концерти тук или там. После пиша до 9. Понякога се увличам докъм 1 часа и след това ставам отново в 6.“ През 1786 г. Моцарт завършва операта си „Театралният директор“. Запознаването на композитора с придворния поет на виенския двор — италианеца Лоренцо да Понте, изиграва важна роля в оперното творчество на композитора. На негови либрета Моцарт написва три от най-ценните си творби: „Сватбата на Фигаро“ (1786), „Дон Жуан“ (1787) и „Така правят всички“ (1790). „Сватбата на Фигаро“ преминава при огромен успех, особено в Прага, за чийто оперен театър Моцарт написва специално „Дон Жуан“, също приета възторжено от публиката. Въпреки успеха в Прага материалното положение на Моцарт не е добро. Това не намалява творческия му стремеж и той създава творба след творба. Така през 1788 г. са написани трите му последни симфонии — 39, 40 и 41. През 1790 г. композиторът завършва операта си „Така правят всички“, но тя за съжаление е посрещната хладно от виенската публика. През пролетта на следващата година Моцарт поднася нов шедьовър. Това е операта върху либрето на прочутия Метастазио „Милосърдието на Тит“, но и тя няма успех. Последната музикално-сценична творба на гениалния композитор е „Вълшебната флейта“. По време на нейното написване здравето му рязко се влошава. След „Вълшебната флейта“ Моцарт композира само своя „Реквием“.

Моцарт умира на 4 срещу 5 декември 1791 г. във Виена.