Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


ФАУСТ

Опера в пет действия (осем картини)

Либрето Жюл Барбие и Мишел Каре

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Доктор Фауст — тенор

Мефистофел — бас

Валентин — баритон

Маргарита — сопран

Забел — мецосопран

Марта — мецосопран

Вагнер — бас

Студенти, войници, офицери, граждани, гражданки, девойки, калугери, демони, вещици, хетери, ангели и др.

Действието се развива в един германски град през Средновековието.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Сюжетът на „Фауст“ винаги е привличал вниманието на оперните композитори. Много години преди Гуно да създаде своето най-популярно произведение, са били написани опери по този сюжет. От тях с най-големи достойнства се отличават операта на немския композитор-романтик Лудвиг Шпор (1784–1859) и драматичната легенда „Проклятието на Фауст“ (1846) от Берлиоз. Гуно отдавна имал желание да пише опера по „произведението на живота“ на гениалния немски класик Гьоте (1749–1832), но се решава на това едва като вече е автор на няколко оперни творби. След като двамата видни френски либретисти, автори на текстовете на редица шедьоври на френското оперно творчество — Жюл Барбие (1825–1901) и Мишел Каре (1819–1872), приемат предложението на Гуно да напишат либрето върху първата част от Гьотевия „Фауст“, композиторът взема своето окончателно решение. В своята адаптация Барбие и Каре насочват вниманието си преди всичко към съдбата на Маргарита, като пренебрегват философската проблематика на литературния първоизточник. Гуно напредва в композирането на произведението си и го предлага на директора на парижката опера Карвальо, който с радост се съгласява да включи творбата в репертоара на театъра. Когато обаче композиторът предава операта си в клавир, Карвальо не я приема, тъй като по това време друг театър в Париж готвел премиерата на една мелодрама по същия сюжет. Той възлага на Гуно да напише комична опера по Молиеровата комедия „По неволя доктор“. Шарл Гуно изпълнява поръчката, като не престава да работи върху „Фауст и Маргарита“. През март 1859 г. операта на Гуно излиза на бял свят под името „Фауст и Маргарита“, като главната роля е изпълнявана от жената на директора Карвальо — Каролина. Отначало операта е приета въздържано и не получава много добра оценка. Десет години след първото представление „Фауст“ е приета в репертоара на парижката Гранд опера. Гуно прави нова редакция на произведението си. В първия вариант отделните арии и ансамбли са свързани с говорни диалози, а сега композиторът написва речитативите. Освен това той добавя и някои нови музикални номера — арията на Зибел, хора на войниците, Валпургиевата нощ и др. Преработената опера се посреща възторжено и след премиерата през 1869 г. в Париж тя си завоюва световна слава.

И след написването на „Фауст“ от Гуно интересът у музикалните творци към този сюжет не намалява. Създадени са множество музикално-сценични творби, от които трябва да бъдат споменати „Мефистофел“ от Ариго Бойто (1842–1918), поставена за първи път през 1868 г. — една година преди втората премиера на „Фауст“ в Париж: „Доктор Фауст“ от Феручо Бузони (18661924), изнесена за първи път в Дрезден една година след смъртта на композитора; две опери от Херман Ройтер — „Доктор Йохан Фауст“ и „Дон Жуан и Фауст“ и др. Редица композитори са създали и симфонични произведения със сюжет на „Фауст“ от Вагнер, симфония „Фауст“ от Лист, от Шуман, от Рубинщайн и др.

Операта „Фауст“ от Гуно влиза в постоянния репертоар на Софийската народна опера. Още от първия спектакъл на Оперната дружба през 1908 г. са играни сцени от тази опера, а първата цялостна постановка е осъществена пак от същата трупа само две години по-късно с диригент Тодор Хаджиев и режисьор К. И. Михайлов-Стоян. След това „Фауст“ претърпява много различни постановки в София и страната.

СЪДЪРЖАНИЕ

Доктор Фауст стои дълбоко замислен в своя кабинет. Той е разбрал, че науката е безсилна да проникне в тайните на човешкия живот. Напразно е пропилял години над книгите. Сега, в късната нощ, на него му се струва безсмислено да се живее. Старият учен решава сам да тури край на нерадостния си живот. Може би пък в смъртта ще намери загадката на битието. Когато повдига чашата с отрова към устните си, отвън долита радостната и бодра песен на девойките и младежите, които посрещат пролетния ден. Ръката му трепва. Нима никой не може да му върне младостта? Той отправя проклятия към бога, към науката, към всичко. Призовава и сатаната и… пред него застава Мефистофел. Той предлага на Фауст всичко, каквото пожелае. Старият учен иска само да бъде млад и да изпита любовта. Мефистофел е съгласен, той ще му бъде покорен слуга, но само ако след смъртта на доктора душата му остане във властта на адските сили. Фауст се поколебава. Тогава Мефистофел му показва образа на Маргарита. Очарован от прекрасната девойка, доктор Фауст подписва договор и изпива чашата, която му дава Мефистофел. В същия миг той се превръща в красив младеж. Радостно и нетърпеливо Фауст се впуща в новия живот.

Народен празник на площада пред градските врати. Веселят се всички — и студенти, и войници, и граждани. Те пият, пеят, танцуват. Ала Валентин е тъжен. Младежът трябва да отиде на война и да остави сама сестра си Маргарита. Какво ще стане с нея? Студентът Зибел, който отдавна обича Маргарита, му се заклева, че ще я пази и ще се грижи за нея. Без да го видят, при веселящите се студенти се е промъкнал Мефистофел. Той прекъсва песента на Вагнер и подхваща друга — за златния телец. Всички се струпват около непознатия. Неочаквано той започва да предсказва тяхното бъдеще. Казва на Вагнер, че ще падне още в първия бой, Валентин ще загине на дуел, в ръката на Зибел всяко цвете ще увяхва. След това пробива с шпагата си нарисуваната на фирмата на кръчмата бъчва и от нея потича вино. Мефистофел започва да черпи всички и вдига наздравица за хубавата Маргарита. Засегнатият Валентин изважда сабята си, за да накаже наглия непознат, но тя се счупва още във въздуха. Уплашени, хората побягват. Само Валентин запазва присъствие на духа и вдига като кръст счупената си сабя. Това накарва Мефистофел смирено да се оттегли. Влиза Фауст, изгарящ от нетърпение да срещне Маргарита. Зибел се отправя да я посрещне, но Мефистофел ловко го отстранява. Фауст се доближава до Маргарита и я заприказва. Развълнуваната девойка отстъпва и бързо си отива. Фауст вече е влюбен до полуда в Маргарита.

В градинката на Маргарита. Зибел иска да набере цветя за своята любима, ала те веднага увяхват в ръцете му. Думите на дръзкия непознат са се потвърдили. Разтревожен, Зибел си потапя ръцете в светена вода и магията изчезва. Идват Фауст и Мефистофел. Те виждат букета на Зибел пред вратата на Маргарита. Фауст е разтревожен. Мефистофел го успокоява. Един подарък, достоен за красивата девойка, ще оправи всичко. Останал сам, Фауст мечтае за Маргарита. Връща се Мефистофел. Той е донесъл кутия със скъпи накити. Двамата се скриват, за да видят как ще реагира девойката на подаръка. Идва Маргарита. Тя не може да забрави хубавия момък, който днес й е заговорил на улицата. Замечтана, девойката се залавя за своя чекрък. Погледът й попада на кутията. За кого са тези накити? Маргарита решава да ги сложи и застанала пред огледалото, тя не може да откъсне очи от тях. В този момент идва съседката Марта. Мефистофел решава да се намеси. Той казва на Марта, че мъжът й е загинал, а след това представя Фауст на Маргарита. За да отстрани бъбривата съседка, Мефистофел започва да я ухажва. Тя веднага забравя за сполетялото я нещастие и тръгва с него. Маргарита и Фауст остават сами. У тях вече се е разгоряла любовта.

Стаята на Маргарита.[37] Фауст се е наситил на любовта на Маргарита и я е изоставил. Взели са я на подбив всички. Но Маргарита все така силно обича Фауст. Единствен Зибел й съчувствува. Той не може да прости на Фауст, че се е подиграл с неговата любима. Зибел казва на Маргарита, че ще потърси сметка на Фауст за всичко. Маргарита не иска това. Тя ще се моли за своя любим, за детето, което очаква.

В преддверието на храма. Отвътре долитат звуците на орган и песните на богомолците. Маргарита не смее да влезе в храма, и оттук отправя своите молитви към небето. Ала те са прекъснати от гласа на Мефистофел, който я заплашва с вечно проклятие. Маргарита не може да понесе страшните заплахи и с вик на ужас пада в несвяст.

Улицата пред къщата на Маргарита. Народът с радост посреща завръщащите се войници. Сред тях е и Валентин. Щастлив, че отново е в родния град, той кани Зибел в къщи. Неочаквано обаче момъкът започва да моли Валентин за милост към Маргарита. Разтревожен, Валентин иска веднага да узнае истината и бързо влиза в дома си. Пред къщата идват Фауст и Мефистофел. Фауст не е забравил Маргарита и съжалява за мъката, която й е причинил. Мефистофел се подиграва с чувствата му и запява присмехулна серенада. Възмутеният Валентин изскача от къщи с извадена шпага и призовава Фауст на дуел. С помощта на Мефистофел Фауст побеждава. Валентин е смъртно ранен. Фауст и Мефистофел избягват, тъй като двубоят е привлякъл вниманието на хората. Дотичва и изплашената Маргарита. В предсмъртния си час Валентин проклина сестра си и умира. Отчаяната Маргарита не може да понесе и това нещастие. Разбита от скръб, тя полудява.

Валпургиева нощ. На скалистото място сред планините Мефистофел е довел Фауст, за да го накара да престане да мисли за Маргарита. На празника на духовете и вещиците той трябва да забрави всичко. Мефистофел повиква хетерите на красотата. Започват вихрени танци. В разгара на вакханалията пред Фауст се появява образът на страдащата Маргарита. Разбрал, че не може повече без нея, Фауст тръгва, за да я намери. Мефистофел го последва. Вакханалията се прекъсва.

В тъмницата.[38] Преживените страдания са помрачили разума на Маргарита и тя е убила детето си. За своето престъпление е осъдена на смърт. Неочаквано в килията влиза Фауст. Поразен от вида на Маргарита, той тихо я повиква. Маргарита познава гласа му и се хвърля в прегръдките на Фауст. Двамата си спомнят за щастливите дни, когато са били заедно. Вече се зазорява. Идва Мефистофел и подканва Фауст да побърза. Виждайки го, Маргарита изпада в ужас и отблъсква Фауст. Тя няма да избяга с него! Стражата идва към килията. Наближава, часът на екзекуцията. Мефистофел дръпва Фауст и двамата избягват …

МУЗИКА

Операта „Фауст“ е едно от най-значителните произведения на френския музикален театър от втората половина на миналия век. Тя е първата творба от направлението, познато под името френска лирична опера. Нейната музика въпреки литературния първоизточник е чисто френско изкуство, а на главните действуващи лица още в либретото са придадени отличителни френски черти. Характерен белег на „Фауст“ е изключителното богатство на мелодията. Цялата музика е наситена с проникновен лиризъм и поетичност. Тази творба представлява бисерна огърлица от музикални номера. Още с оркестровото встъпление, което е възхитило Берлиоз, Гуно е създал чудесна атмосфера, подготвяща събитията, които ще последват. Тук са и първите щрихи на светлия образ на Маргарита.

Първото действие с двете контрастни арии на Фауст, с жизнерадостния хор зад кулисите и интересния диалог между Фауст и Мефистофел, където проличава изключителната способност на композитора да вниква в душевните преживявания на своите герои, е убедителна музикална завръзка на драмата. Нежната тема, обрисуваща образа на Маргарита, е вмъкната умело и оказва силно въздействие.

Второто действие кипи от блясък и вълнуващи чувства. Тук звучи и прочутият валс, познат под името „Фауст-валс“, под чиято мелодия се носят танцуващите двойки; тук е великолепната молитва на Валентин; тук Мефистофел пее неповторимите си куплети за златния телец — любима ария от всички баси в света; тук е също и лиричната сцена на първата среща на Фауст и Маргарита. Музиката на второто действие е не само низ от красиви арии и ансамбли, но и допълня музикалните характеристики на героите, особено на Мефистофел и Валентин. С голямо майсторство Гуно съпоставя контрастни настроения: празнична радост, ирония и злъч, чистота и сърдечност, ужас и т.н.

Третото действие също така представлява поредица от силно въздействуващи музикални номера. Между тях обаче изпъкват лиричната ария на Фауст — „Привет на тебе, о, дом спокоен“ и голямата ария-сцена на Маргарита с накитите, предхождана от спокойната песен на героинята за тулския цар. В това действие трябва да се отбележат и интересното и твърде мрачно оркестрово встъпление, лиричната песничка на Зибел, квартетът на Маргарита, Марта, Фауст и Мефистофел, както и възторженият любовен дует на Фауст и Маргарита.

От четвъртата картина — „В стаята на Маргарита“ — започва да преобладава тъжният и мрачен тон на музиката. Това е сцена на тиха и дълбоко преживявана скръб, изградена върху ариозото на главната героиня. Свършили са щастливите дни, сега Маргарита трябва да изкупи своя грях.

Следващата картина донася още по-голяма потиснатост Мрачното настроение вече придобива и драматично напрежение. То се засилва особено много при задкулисните реплики на Мефистофел, заплашващ Маргарита с вечни страдания.

Картината на победното връщане на войската отначало разведрява атмосферата. Твърде популярен е хорът на войниците със своята бодра и оптимистична мелодия. Друг забележителен момент в тази картина е серенадата на Мефистофел, пълна с ирония и злъч. Във втория дял на картината отново се достига до мрачно настроение — дуела, проклятието и смъртта на Валентин. С пестеливи музикално-изразни средства Гуно обрисува полудяването на Маргарита.

Последното действие се състои от две картини — Валпургиевата нощ и в затвора. Валпургиевата нощ е превъзходен балетен дивертимент, примесен с хорове. Докато хоровете оказват търсеното въздействие, танцовите номера на Валпургиевата нощ са прекомерно красиви, мелодични, спокойни, за да обрисуват една истинска вакханалия на вещици и демони.

Извънредно силна е музиката на последната картина. Тя е пропита с дълбока скръб. Особено вълнуващ е дуетът на Фауст и Маргарита, в който прозвучават мелодии от предишните действия. Всъщност тук се преразказва музикално историята на тяхната любов. Операта завършва с един малко помпозен апотеоз, който в някои постановки се пропуска.

Бележки

[37] Тази картина в много постановки не се играе — б. р.

[38] В някои постановки двете последни картини се разменят — б. р.