Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


ТОСКА

Музикална драма в три действия

Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Флория Тоска, знаменита певица — сопран

Марио Каварадоси, художник — тенор

Барон Скарпия, шеф на полицията — баритон

Анджелоти — бас

Клисар — бас

Сполета, полицейски агент — тенор

Шароне, офицер — баритон

Ключар на затвора — бас

Овчарче — алт

Кардинал, свещеници, хористи, деца, офицер, сержант, войници, полицейски агенти, граждани, гражданки, прокурор, богомолци.

Действието се развива в Рим през месец юни на 1800 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

През 1889 г. композиторът има възможност да види знаменитата драматична артистка Сара Бернар в драмата на Викториеи Сарду (1831–1908) — „Тоска“, написана през 1887 г., и тогава у него се заражда идеята да напише опера на нейния сюжет. „Аз мисля за «Тоска» — пише той на Рикорди. — Моля Ви да направите необходимите постъпки, за да получа разрешение от Сарду. В случай на отказ ще бъда извънредно огорчен. Именно в «Тоска» аз виждам опера, напълно подходяща за мен: без излишни удължения, даваща повод за ефектен спектакъл и най-богати възможности за използуване на музиката.“ Това свое намерение Пучини може да реализира по-късно. Но „Тоска“ винаги занимава композитора. Той написва операта си „Бохеми“, с която затвърдява придобитата слава с „Манон Леско“, и отново се заема със старата идея. За написването на опера върху „Тоска“ се явяват редица трудности. Преди много години Рикорди е бил възложил написването на опера със същия сюжет на композитора Франкети по либрето на Илика. Рикорди отнема поръчката си от Алберто Франкети и сега възлага написването на „Тоска“ на Пучини. Композиторът веднага заминава за Париж и се среща с автора на драмата. Прославеният писател поисква от Пучини да му покаже плана си за опера върху сюжета на неговата „Тоска“ и чак тогава дава своето съгласие. Сарду дори поисква доста голям процент авторско право. След като получава съгласието на писателя, Пучини възлага на либретистите си Джакоза и Илика написването на текста на бъдещата опера и двамата опитни театрали преработват петактната драма в либрето от три действия. Сам Викториен Сарду по-късно признава, че либретото въпреки съкращенията пресъздава почти изцяло съдържанието на драмата, като дори я прави по-напрегната.

През лятото на 1898 г. четиридесетгодишният Пучини започва усилена работа върху операта „Тоска“. След по-малко от година и половина той завършва този свой нов шедьовър. Първото представление на „Тоска“ е на 14 януари 1900 г. в театър „Констанци“ в Рим и преминава с огромен успех. Още същата година операта се поставя в Лондон и Париж, а след това и във всички оперни театри на света.

За пръв път у нас „Тоска“ се изнася от Софийската народна опера през 1925 г. под диригентството на Юрий Померанцев в сценична постановка на Хр. Попов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Вътрешността на църквата „Св. Андрей“ в Рим. Бившият консул на някогашната свободна Римска република Чезаре Анджелоти е избягал от затвора. Там Анджелоти е бил хвърлен от своя политически противник барон Скарпия, сега диктатор на Рим. Беглецът се вмъква в още празната църква намира ключа от семейния параклис на сестра си — маркиза Атаванти, и се скрива в него. Въпреки че е ранно утро, клисарят е тук и е чул шума от влизането на Анджелоти. Църковният служител претърсва навсякъде, но не открива нищо. Идва художникът Марио Каварадоси, който рисува иконата на Мария Магдалена. Каварадоси разказва на клисаря, че за модел на рисувания портрет му е служила не само неговата любима — певицата Тоска, но и една красива непозната, която често идвала да се моли в църквата. Клисаря отправя упреци към художника, че си е позволил да влага в ликовете на иконите черти на живи хора, и възмутен си отива. Каварадоси с увлечение продължава работата си върху портрета. Скритият в параклиса Анджелоти познава Каварадоси. В миналото двамата са били свързани от здраво приятелство. Като разчита на това, Анджелоти се обажда на художника. Отначало Каварадоси не може да го познае, но после с желание му обещава своята подкрепа. Разговорът им се прекъсва от дочулия се отвън глас на Тоска. Каварадоси веднага накарва Анджелоти да се скрие и му дава своята храна. Влиза Тоска. Тя започва да разпитва любимия си с кого е разговарял. Чувството й на ревност се усилва още повече, когато вижда почти завършения портрет на Мария Магдалена. В изрисувания образ певицата веднага открива голяма прилика с маркиза Атаванти. Тоска страстно моли любимия си да направи очите на Магдалена черни — такива, каквито са нейните. Каварадоси се мъчи да успокои Тоска. Въпреки че я обича дълбоко и винаги се радва на нейното присъствие, сега той е неспокоен. Най-после художникът успява с нежни думи да я отпрати. Тоска си тръгва, но съмненията, пробуждани от ревността у нея, не са изчезнали. Каварадоси веднага повиква Анджелоти, за да се уговорят за организирането на бягството. В този момент се чува топовен изстрел. Това е сигнал, че бягството на затворника е открито. Анджелоти не бива да остане повече в църквата и Каварадоси решава да го укрие във вилата си. Той бързо го извежда навън. Влиза Клисаря, радостно възбуден. Старикът носи хубавата вест, че Наполеон е бил сразен в битката при Маренго. По този случай — вечерта църковният хор ще изпълни тържествена кантата, в която ще пее и Флориа Тоска. Децата-хористи весело играят и танцуват, което възмущава набожния клисар. Внезапно в църквата влиза диктаторът на Рим — барон Скарпия, придружен от своя доверен полицейски агент Сполета. Тук са го довели следите на избягалия от затвора Анджелоти. По нареждането на Скарпия Сполета заповядва на агентите да претърсят църквата, но всичко е напразно. Само в параклиса на маркиза Атаванти полицаите откриват ветрилото на маркизата. Скарпия научава, че в църквата е бил Каварадоси, когато в нея се е крил Анджелоти. Това е чудесен претекст, за да обвини художника в съучастничество. Такова тежко обвинение би му дало възможност да затвори Каварадоси и по такъв начин да го раздели от Тоска, в която той отдавна е увлечен. Идва Тоска. Тази вечер на тържествения концерт певицата ще изпълнява солото на кантата и сега иска да съобщи на Марио, че довечера няма да може да дойде на определената среща. Това е добре дошло за Скарпия, който веднага започва изпълнението на коварния си замисъл. Той преднамерено изтъква приликата на портрета с маркиза Атаванти, за да възбуди ревност у Тоска. И не само това: Скарпия показва, на певицата намереното в параклиса ветрило на маркизата. Обхваната от страшна ревност, Тоска бързо тръгва към дома на Каварадоси. Тя смята, че ще изненада неверния си любим. Скарпия заповядва да я проследят. Диктаторът вече не се съмнява, че Каварадоси ще бъде отстранен, а след това ще завоюва и любовта на певицата. Постепенно народът изпълва църквата. Започва тържественият концерт-молебен по случай победата над Наполеон.

Кабинетът на барон Скарпия. Звуците от концерта долитат дотук. Диктаторът не е спокоен. Скарпия изпраща по Шароне едно писмо до Тоска, с което я моли да дойде по важна работа при него след концерта. Тук тя ще може да се види с Каварадоси. Идва Сполета и съобщава, че всичките им усилия да открият Анджелоти са останали напразни. Полицаят докладва също, че поведението на Марио Каварадоси им се е видяло подозрително и са го арестували. Сега той е доведен тук. Докато трае концертът, Скарпия разпитва художника къде е Анджелоти, но той отказва да признае, че е съучастник в бягството. Тогава шефът на полицията заповядва да започнат инквизициите. След свършването на концерта Тоска идва в кабинета на Скарпия. Сега обаче баронът вече се държи високомерно, като й казва за арестуването на любимия й. За младата жена единственият начин да го спаси е да открие скривалището на Анджелоти. Дълбоко възмутена, Тоска отказва да стори това. Когато обаче до нея долитат страшните викове на измъчвания Каварадоси, тя не може да понесе страданията и издава скривалището. Внасят полумъртвия Каварадоси. Той не благодари на Тоска, а я проклина за нейното предателство. В това време влиза Сполета с лоши известия: съобщението за поражението на Наполеон е било невярно; при Маренго победител е той и сега неговите войски приближават Рим. Тази вест накарва Каварадоси да възвърне самочувствието си и да отправи заплахи към Скарпия. Шефът на полицията озлобен заповядва да изведат художника и да го затворят. След това Скарпия цинично казва на Тоска, че единствено тя може да спаси Каварадоси: цената за това е нейната любов. Гнусното предложение на Скарпия предизвиква у Тоска отвращение и негодувание. Но тя се овладява и отново започва да го моли за милост. На нейните молби той отговаря с насмешка. Скоро Сполета донася нова вест: при залавянето Анджелоти се е самоубил. Озлобеният Скарпия съобщава, че сега вече за Каварадоси не може да се очаква друго освен смърт. Сломена, Тоска вижда пълната безизходност на съдбата на своя любим и се съгласява с предложението на барона. Зарадван, Скарпия я уверява, че макар и да няма право да отменя смъртна присъда той ще намери начин да удържи на думата си. Баронът ще заповяда на своите хора да разстрелят привидно Каварадоси с халостни патрони. В същото време той ще напише разрешително на Тоска, което да й дава право да напусне Рим заедно с придружаващото я лице. За да я увери, Скарпия приготвя разрешителното и го дава на Тоска. Певицата взима бележката и Скарпия се опитва да я прегърне. В този момент тя яростно забива в гърдите на подлеца ножа, който незабелязано е взела. Скарпия пада мъртъв.

Тераса на крепостта Сан Анджело. Ранна утрин. Отдалеч долита песента на овчарче. Група войници довеждат Каварадоси до мястото на разстрела. Художникът отговаря с насмешлив отказ на предложението на тъмничаря да му доведе свещеник за предсмъртна изповед. Каварадоси само помолва да му разрешат да напише едно писмо до своята любима. Докато той пише, идва самата Тоска. Каварадоси не може да повярва на очите си. Той чува нейния разказ и вижда пропуска в ръцете й. Художникът е поразен от силата на нейната любов и постъпка. Тоска го моли да внимава и след привидния разстрел да не става веднага, а да изчака оттеглянето на войниците. Настава време за разстрела. Идват определените войници и поставят Каварадоси до стената. Сред острата команда еква залп и Каварадоси пада като подкосен на земята. Войниците се обръщат и излизат. Внимателно Тоска се доближава до падналия Каварадоси и предпазливо му извиква да стане. Смутена, тя се хвърля към него, но с ужас открива, че любимият й наистина е убит. Подлият барон Скарпия е излъгал Тоска и е дал тайна заповед на Сполета да се постъпи с Каварадоси така, както и в другите подобни случаи. Обхваната от дълбоко отчаяние, Тоска ридае над трупа на своя Марио. В това време убийството на Скарпия бива открито. Сполета и Шароне бързат към крепостта, за да заловят убийцата, но Тоска не иска да се предаде жива в ръцете на палачите и се хвърля от стените на крепостта във водите на Тибър.

МУЗИКА

Операта „Тоска“ е едно от най-популярните произведения на прославения италиански оперен композитор Пучини. Това е силна музикална драма, наситена с дълбока емоционалност, в която са обрисувани реалистично и убедително ярки музикални образи. Операта е написана с изключително техническр съвършенство и в това отношение стои значително по-високо от създадените преди нея опери. В „Тоска“ Пучини в известна степен отстъпва от веристичните си тенденции и се връща повече към традициите на Верди, особено от последния период на творчеството му. Тук се чувствува сгъстената атмосфера на романтичната драма, изпълнена с бурни страсти — и любовни и политически — и силни театрални ефекти.

„Тоска“ започва с кратко оркестрово встъпление, което всъщност е лайттемата на Скарпия. То въвежда в ярко експресивната атмосфера на произведението. Лайттемата на Скарпия, върху която е изградена цялата му партия, е ярко контрастна на лиричните лайтмотиви на Тоска и Каварадоси. Още в началото на първото действие прозвучава знаменитата ария на Каварадоси „О, тайнствена хармония“, която е наситена с огромна емоционалност. Тази ария, разкриваща образа на художника и човека Каварадоси, е една от най-завършените и с покоряваща сила тенорови арии в цялата италианска оперна литература. Още тук Каварадоси изпъква като човек със силни и нежни чувства. След напрегнатата сцена между художника и Анджелоти идва големият разгърнат епизод между Каварадоси и Тоска. В двете малки арии на героите се допълват чертите на Каварадоси и се нахвърлят първите щрихи на Тоска, а в големия дует проличават топлите чувства на двамата герои. Жизнерадостната сцена на децата с Клисаря е светло петно в музиката. Следва голямата драматична сцена със Скарпия. Тя е изпълнена с напрежение, което достига до кулминационна точка във финала на действието.

Във второ действие прави впечатление страстното любовно признание на Скарпия. Тук се доразкрива образът на този отрицателен герой. В неговата характеристика има различни черти, която го правят сложен и своеобразен образ, близък до Вердиевия Яго, и до някои от тъмните герои от платната на Тициан. Драматичното напрежение нараства още повече в дуета на Скарпия и Тоска. Сцената на инквизирането на Каварадоси и принуждаването на певицата да се съгласи на долното предложение на барона, притежава огромен емоционален заряд. Тук кулминационна точка е краткото възторжено ариозо на Каварадоси при научаване вестта за победата на Наполеон. С майсторство Пучини пресъздава страшната душевна борба у Тоска между честта и отчаянието, между любовта и дълбокото възмущение. Нейната ария-молитва също бележи един от върховете на произведението. Тя е наситена с изумително дълбоки чувства и звучи като истинска изповед на една измъчена душа. Драматичното напрежение нараства още повече в момента на убийството на Скарпия.

Началото на трето действие е контрастно по настроение на финала на второ действие — тук звучи една чудно хубава лирична овчарска песен. Безгрижието, което лъха от песента на овчарчето, като че ли кара слушателя да изживее още по-силно последната част на драмата, която ще се разиграе по-късно. След това прозвучава изключителната по своята красота и сила на чувствата ария „Там звездите блестяха“, която допълня и последните нюанси на лирико-героичния образ на Каварадоси. Последвалият голям любовен дует между Тоска и Каварадоси рисува мечтите за щастие на двамата млади хора. С огромно майсторство Пучини предава чувствата на Тоска и Каварадоси, но в музиката заедно с възторжената пламенна любов се долавят и елементите на някаква обреченост. Репликите на Тоска след разстрела на любимия й избликват сякаш от дъното на душата й. Самоубийството на Тоска идва като естествен завършек на драмата, а в оркестъра звучи темата от предсмъртната ария на Каварадоси.