Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


ЙОЛАНТА

Лирична опера в едно действие

Либрето Модест Чайковски

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Рене, крал на Прованс — бас

Роберт, бургундски херцог — баритон

Граф Водемон, бургундски рицар — тенор

Бен-Хакия, мавритански лекар — баритон

Алмерик, оръженосец на крал Рене — тенор

Бертран, портиер на двореца на крал, Рене — бас

Иоланта, сляпа дъщеря на крал Рене — сопран

Марта, жена на Бертран, кърмачка на Йоланта — алт

 

Бригита — сопран

приятелки на Йоланта

Лаура — мецосопран

 

Свита на краля, придворни, приятелки на Йоланта, прислужници, войници, оръженосци и др.

Действието се развива в Южна Франция през XV в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

На 24 юни 1892 г. Чайковски завършва клавира на третия си балет „Лешникотрошачката“ и само две седмици след това, на 10 юли, той започва работа над последната си опера „Йоланта“. Автор на либретото е Модест Чайковски. То е написано по сюжета на едноактната драма „Дъщерята на крал Рене“ от датския писател Хенрих Херц (1798–1870). Композирането на „Йоланта“ е вървяло сравнително трудно, но все пак Чайковски успява да я завърши в срок от два месеца. В едно писмо до брат си композиторът казва: „Вече съм уморен от писането на опера и балети и работата ми не върви“. Само една седмица по-късно Чайковски вече е увлечен от Йоланта и с оптимизъм говори за нея.

„Йоланта“ и „Лешникотрошачката“ са били изнесени в една вечер на 18 декември 1892 г. в Петербург и са преминали с голям успех.

„Йоланта“ е изпълнена за пръв път в България през 1952 г. в София с диригент Асен Димитров и режисьор Михаил Хаджимишев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Дъщерята на крал Рене — Йоланта, е сляпа по рождение, но тя не знае, че хората имат зрение. Кралят е забранил да влизат всякакви външни лица в неговия дворец, за да може да се укрие тази тайна от Йоланта. Девойката е прекарала детството си щастливо, но сега вече я измъчват неясни мисли и тя постоянно скърби. Вече никой не може да я развлече. Кралят е изпратил да повикат прочутия мавритански лекар Бен-Хакия с надежда, че той ще може да излекува дъщеря му. Бен-Хакия е съгласен да се опита да я излекува, но Йоланта трябва да знае за болестта си. Рене отказва.

В градината попадат двама бургундски рицари — херцог Роберт и граф Водемон. Роберт е бил сгоден за Йоланта отдавна и нито е виждал годеницата си, нито знае, че тя е сляпа. Той е влюбен в друга жена и сега идва да помоли краля да го освободи от задълженията му към Йоланта. Водемон случайно вижда заспалата Йоланта и от пръв поглед се влюбва в нея. Той й признава любовта си и това поражда нежни чувства към него и у Йоланта. Водемон я помолва да му даде червена роза за спомен и Йоланта му откъсва бяла. Едва сега рицарят разбира, че девойката е сляпа. Внезапно идва кралят. Като узнава, че грижливо пазената тайна е разкрита, той гневно се обръща към рицаря. Но сега Бен-Хакия казва, че вече няма причина да отлага опита да излекуват болната. За да бъде той сполучлив, необходимо е сляпата страстно да желае да прогледне. Кралят заплашва Водемон със смърт, ако лечението не сполучи. Бен-Хакия успява. Йоланта проглежда. Тя се радва на красивия заобикалящ я свят и се хвърля в обятията на Водемон.

МУЗИКА

„Йоланта“ е чисто лирична опера, изпълнена с поетичност и сърдечна простота. Страстните пориви на любовта, стремежът към светлина и безоблачно щастие са основните настроения в музиката. Но за да ги подчертае, композиторът често прибягва до контрасти. Още в самото начало на операта прозвучават тежките и мрачни краски в оркестъра, създаващи някакво чувство на неясна тревога, след което се откроява силно светлото начало, спокойствието и тихата радост. Цялата музика на „Иоланта“ е обвеяна с богато нюансирана романтичност. Композиторът е обрисувал героите си с някаква приказна недействителност и всички музикални образи не носят чертите на действуващите лица от големите му оперни произведения. И в „Йоланта“ има напрежение, драматизъм, тревожност, но те коренно се различават от музиката с драматична наситеност, която оставя дълбоки и трайни следи в съзнанието на слушателя. Най-силната сцена в цялата опера е големият дует на Йоланта и Водемон. И тук, за да подчертае лиричния полет на своите герои, Чайковски е използувал контраста. Тази сцена идва непосредствено след екзалтираната ария на Роберт, в която говори за възторжената си любов към своята избраница. След страстната романтична възбуденост на тази ария в големия дует лириката блика пълнокръвно. Силно въздействуващ е и ликуващият финал, изпълнен с радост и светлина.