Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 18 гласа)
Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6


В ДОЛИНАТА

Музикална драма е две действия и пролог

Либрето: Рудолф Лотар

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Себастиано, богат земевладелец — баритон

Томазо, старейшина на селото — бас

Моручо, слуга в мелницата — баритон

Марта — сопран

Пепа — сопран

Антония — сопран

Розалия — алт

Нури — сопран

Педро, овчар — тенор

Нандо, овчар — тенор

Свещеник — без пеене

Селяни и селянки

Действието се развива високо в Пиринеите и в долината на Каталония през последните години на миналия век.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В либретото на операта „В долината“ е залегнал сюжетът на едноименната пиеса на испанския поет и драматург Анхел Гимера (1847–1924), завършена през 1896 г. и бързо придобила известност. Либретото на Рудолф Лотар е написано в натуралистичен стил, но с голямо майсторство, като е запазена силата на драматичните конфликти от пиесата. Развълнуван от този сюжет, д’Албер започва работа над операта през април 1902 г., още щом Рудолф Лотар завършва текста на първото действие. При създаването на музиката д’Албер използва някои теми и мотиви от испански народни песни, които му дава музиковедът Джузепе Бернини. Композиторът работи бързо и напрегнато над операта и успява да я завърши напълно през юли 1903 г. Първото изпълнение на „В долината“ е на 15 ноември същата година в Пражката опера под диригентството на Лео Блех. След премиерата композиторът открива някои недостатъци в произведението си и го преработва. Сега „В долината“ става от три действия на две с пролог. Преработената опера е изпълнена за първи път на 6 януари 1905 г. в Магдебург. Но пътят й към сцените в цял свят започва след постановката на берлинската Комише опер през 1907 г. У нас „В долината“ е поставена за първи път в София през 1928 г. от диригента Исай Добровен и режисьорите П. К. Стойчев и X. Попов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Ранно утро. Високо в Пиринеите овчарят Педро пасе стадата на своя господар, земевладелеца Себастиано. Край планинската хижа на Педро минава овчарят Нандо. Педро го посреща радостно. Той възбудено разказва на приятеля си за жената, която е сънувал. Педро е убеден, че това не е случайно и може би още днес ще срещне тази, която досега е виждал само в мечтите си. Нандо му се присмива, но Педро вярва в предсказанието на съня си и дори хвърля напосоки един камък със своята прашка, за да разбере откъде ще се появи тази жена. Чува се обаче гневният вик на земевладелеца Себастиано, когото камъкът насмалко не е ударил. Земевладелецът е придружен от старейшината Томазо и Марта. Тя е любовница на Себастиано. Била е улична танцьорка и той я прибрал на работа в мелницата си в долината. Себастиано се нуждае от пари. Трябва му жена, която да му донесе богата зестра, но за това е необходимо поне привидно да прекъсне връзката си с Марта. Той съобщава пред всички за намерението си да омъжи Марта за Педро. Младата жена е обхваната от отчаяние, толкова неочаквано е решението на Себастиано. Тя побягва надолу. Наивният Педро също е смаян. Той не може да повярва в сполетялото го щастие, но когато и старият Томазо потвърждава думите на Себастиано, Педро с радост се съгласява — още повече, че господарят му обещава да го вземе на работа в мелницата на мястото на починалия стар мелничар. Педро изпраща гостите си, предава стадото на Нандо и щастлив тръгва към долината.

В мелницата на Себастиано. Из селото вече се е разчуло за предстоящата сватба. Жени разпитват слугата Моручо. Те искат да знаят дали Себастиано наистина ще се жени за богата мома, а Марта за някакъв овчар от планината. Но Моручо мълчи. Идва малката Нури. Започват да разпитват и нея. Тя разказва случайно дочутия от нея разговор между Марта и Себастиано и, без да иска, разкрива намеренията на земевладелеца. Идва Марта. Клюкарките иронично й честитят годежа, но тя ядосано ги пропъжда. Марта е нещастна. Младата жена искрено е обичала Себастиано, а към Педро изпитва само ненавист, защото предполага, че той знае за миналия й живот и че само за пари се е съгласил да се ожени за нея. Честният Моручо се опитва да попречи на сватбата и разказва всичко на старейшината Томазо. Обаче старият човек не иска да повярва и изпъжда Моручо, като го нарича „клеветник.“ Пристига радостният Педро. След него нахлува весела тълпа селяни. Всички го закачат и подиграват, но той не разбира за какво става дума. Влезлият Себастиано слага край на глъчката и подканя всички да отидат в църквата, а Педро — да се преоблече в нови дрехи за сватбата. Марта и Себастиано остават сами. Младата жена се опитва да склони любовника си да не я омъжва за човек, когото не обича, но Себастиано грубо отхвърля молбата й. Разгневена и обидена, Марта го заплашва, че в такъв случай всичко между тях ще бъде свършено. Себастиано реагира с насмешка на нейните думи. Казва й дори, че още същата вечер ще дойде в стаята й, като преди това даде сигнал със светлина. Сватбарите вече тръгват към църквата. Старият Томазо, макар и да не е повярвал на Моручо, е смутен от неговите думи. Той се опитва да предизвика обясненията на Себастиано.

Намесва се и Моручо, който открито и смело изобличава господаря си и го кара да се закълне, че разказаното не е вярно. От мълчанието на Себастиано Томазо разбира истината и се опитва да спре венчалния обред. Вече е късно. Себастиано изпъжда Моручо и безгрижен си тръгва. Идват младоженците, съпроводени от цяла тълпа. Докато Педро отпраща сватбарите, Марта му приготвя легло извън стаята си. Педро не може да разбере защо тя се държи така с него. Опитва се да я заговори и в желанието си да я зарадва й предлага цялото си състояние — една жълтица. Себастиано му е дал жълтицата, след като Педро с голи ръце е удушил един вълк и е спасил стадото му. Този простодушен разказ още повече разстройва Марта. Иска й се да вярва, че Педро е добър и честен човек. Внезапно прозорецът на Марта светва — това е сигналът на Себастиано. Той разбира, че Педро още не е заспал и светлината угасва. Тайнствената светлина до прозореца смущава Педро. Марта го убеждава, че така му се е сторило, и го кара да си легне. Самата тя решава да пренощува край огнището в мелницата, вместо в стаята си. Съвсем обърканият Педро ляга на земята пред краката й.

Ранно утро. Марта е прекарала нощта на стола, а Педро още спи на пода. Чува се песента на Нури. Марта отива в стаята си. Нури събужда Педро и го пита за Марта. Той е подтиснат и изпълнен със съмнения — каква е била тая светлина до прозореца на Марта? Нури се мъчи наивно да го утеши. Влиза Марта и вижда Нури до Педро. Обхваналата я ревност я кара грубо да изпъди Нури. Педро вече съвсем нищо не разбира и отчаян също си тръгва. Марта напразно се опитва да го спре. Идва Томазо и упреква Марта за предишния и живот. Разплакана, тя му разказва за страданията си и му признава, че сега за първи път е почувствувала силата на истинската любов. Томазо я съветва да признае всичко на Педро. Само така тя ще успее да запази неговата обич. Марта вижда идващите към мелницата жени и се скрива в стаята си. Връща се Педро. От намеците на клюкарките той се досеща за истината. Гневът му е страшен. Уплашените жени се разбягват. Педро решава да се върне в планината. Марта се опита да го задържи. Възбуден, Педро я пита истина ли е това, което говорят за нея. Но Марта предпочита смъртта, вместо да разкрие истината, и дори за да предизвика мъжа си, започва да го дразни. Разярен, Педро замахва с ножа и я ранява в ръката. В този миг младият овчар се опомня и разбира, че и Марта го обича. Той й прощава всичко и двамата решават да избягат в планината. Пристига Себастиано сърдит, че вечерта е бил изигран. Той кара Марта да му танцува и тя е принудена да изпълни желанието му. Педро се опитва да я защити. Озлобеният Себастиано го удря. Тогава Марта разкрива истината за светлината край прозореца. Педро се хвърля към Себастиано, но слугите го задържат и го извеждат навън. Старият Томазо съобщава, че е говорил с бащата на годеницата на Себастиано и той е развалил годежа. Всички планове на Себастиано са пропаднали. Той се опитва да си възвърне поне любовта на Марта, но тя го отблъсква. На виковете й се притичва Педро и в драматичен двубой удушава Себастиано — както по-рано вълка. Двамата с Марта се отправят нагоре към планината за друг, по-щастлив живот.

МУЗИКА

„В долината“ е музикална драма с определено място в немската оперна литература. Въпреки че е създадена, когато музикалната драма в Германия се развива по определения от Вагнер път, а произведенията на Рихард Щраус откриват нова страница в европейската музика, тази опера се играе с голям успех и досега на сцените на оперните театри в цял свят. Причина за това е преди всичко близкият до живота на обикновените хора остър драматичен сюжет, както и емоционалната и майсторски написана музика. В операта има ярки музикални образи и правдиви картини от живота на Испания. Напрежението нараства непрекъснато с развитието на действието, за да достигне във финала до своята кулминационна точка. Светлият и оптимистичен край прави творбата още по-привлекателна за широката публика.

Испанският колорит на музиката най-силно изпъква в пролога на операта. Силно впечатление прави арията на Педро, с която той споделя мечтите си. След като Себастиано съобщава решението си да омъжи Марта за Педро, в музикалната тъкан ярко изпъкват драматичните акценти. В края на пролога музиката отново звучи радостно и възторжено. Симфоничната интермедия, която свързва пролога с първото действие, подсказва по-нататъшното драматично развитие на действието.

В началото на първото действие веселият характеристичен терцет на Пепа, Антония и Розалия, наситен с аромата на испанския песенен фолклор, се заменя с лиричния, по детски наивен и вълнуващ разказ на малката Нури. Композиторът е успял майсторски да изгради този епизодичен образ като един от важните в операта. Сцената между Нури и клюкарките вече подсказва драматичното развитие на действието. Дуетът между Томазо и Моручо, декламационно написан, разкрива правдиво чувствата, които ги вълнуват. След присмехулния хор на селяните при влизането на Педро сцената между Марта и Себастиано се откроява още по-ярко. Баладата на Педро за борбата му с вълка подготвя голямата заключителна сцена, изпълнена с изблици на ярост и успокоение.

Второто действие започва с простичката и сърдечна песен на Нури за звездите. И отново музиката взима драматичен обрат. Изповедта на Марта за предишния й живот е вълнуваща и трогателна. Силно контрастно прозвучава селският хор с подигравките над Педро. Сцената на нараняването и последвалото разкаяние е един от най-успешните драматургични акценти в операта. Влизането на Себастиано и танцовата песен, написана в духа на испанския песенен фолклор, увеличава още повече напрежението, което достига до своята кулминация в двубоя между Педро и Себастиано. Във финала на операта музикалната атмосфера отново се разведрява с прозвучаване възторжените възгласи на Педро: „Нагоре към моята планина!“