Любомир Сагаев
Книга за операта (27)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА

Лейди Билоуз, възрастна аристократка — сопран

Флоранс Пайк, нейна домоуправителка — алт

Мис Уордсуърд, учителка — сопран

Мистър Гедж, викарий — баритон

Мистър Ъпфоулд, кмет — тенор

Мистър Бъд, полицейски началник — бас

Сид, продавач в месарницата — баритон

Мисис Херинг, собственица на зарзаватчийница — мецосопран

Алберт Херинг, неин син — тенор

Нянси, продавачка на хляб — мецосопран

Еми — сопран

Сис деца — сопран

Хари — сопран

Действието се развива в градчето Локсфорд — Англия, през април и май 1900 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След драматичната „Питър Граймз“ и трагичната, с античен сюжет „Похищението на Лукреция“, писани в две последователни години — 1945 и 1946, Бритън се насочва към създаването на комична опера. Той се спира на новелата на Ги дьо Мопасан „Избранникът на госпожа Юсо“, която предлага интересни възможности за произведение от този тип. Либретото написва Ерик Крозиър (1914)^[12], режисьор-постановчик на „Похищението на Лукреция“. Той преработва доста свободно Мопасановата новела, като пренася действието в Англия и създава типична провинциална еснафска обстановка. Либретистът променя имената на героите и превръща френската новела в така наречената „английска комедия на нравите“. Главният герой е преименуван Херинг (от евтината риба), както иронично наричат дребните търговци и собственици на продоволствени магазинчета. Операта „Алберт Херинг“ е великолепна сатира, иронизираща престорената чистота на нравите и демагогския морал. Композиторът пише това произведение през 1946 г. и го завършва в началото на 1947 г. Първото представление е на 20 юни 1947 г. на летните музикални тържества в Англия.

У нас операта „Алберт Херинг“ е поставена във Варненската народна опера през 1964 г. от диригента Борис Черпански и режисьора Михаил Хаджимишев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Най-видната личност в малкото градче Локсфорд е възрастната и богата лейди Билоуз. Всяка година през май тя организира тържество, на което се избира за „майска царица“ най-добродетелната девойка на градчето. Месец май наближава и лейди Билоуз е свикала в къщата си първите хора на града, за да започнат подготовката за предстоящия празник. Тук са викарият Гедж, кметът Ъпфоулд, полицейският началник Бъд, учителката Уордсуърд и домоуправителката на лейди Билоуз — Флоранс Пайк. Всеки от поканените предлага за „майска царица“ някоя девойка, но строгата моралистка, старата мома Флоранс Пайк, с осведомеността на градска клюкарка изнася твърде конфузни подробности за всички кандидатки. Накрая се стига дотам, че не остава нито една девойка в града, която да бъде удостоена с високата чест. „Комисията“ изпада в затруднено положение. Какво да се прави? Полицейският началник Бъд предлага: Щом няма достойна девойка, защо да не бъде избран „майски цар?“ В първия момент лейди Билоуз рязко се противопоставя, но след това възприема идеята. Първенците на Локсфорд се спират на послушния и добродетелен син на зарзаватчийката — Алберт Херинг. Те решават да посетят Херинг и да му съобщят голямата новина. Това не може да не го зарадва — лейди Билоуз винаги отпуска щедрата награда от 25 лири на всеки избран.

На улицата пред зарзаватчийницата на Херинг играят деца. Топката им пада в магазина и Хари решава да влезе, за да я вземе, макар че вътре няма никой. Той не устоява на изкушението да вземе от плодовете. В този миг идва Сид и го вижда. Сид се скарва на момчето, изпъжда го и повиква Алберт. Всъщност Сид е дошъл в магазина заради хубавата Нянси, с която има среща. Той се присмива на Алберт, че води много примерен живот, но момъкът не му обръща внимание. Идва веселата Нянси и Сид забравя Алберт. Той започва да ухажва Нянси, назначава й среща, дори успява да я целуне. Алберт гледа всичко това през прозореца на магазина. Веселият разговор на двамата го кара да се замисли върху досегашния си живот. Мислите му са прекъснати от мис Флоранс, която му казва, че в магазина ще дойде самата лейди Билоуз. Флоранс разкрива на майката на Алберт целта на посещението. Мис Херинг е изключително щастлива. Идва лейди. Билоуз и тържествено съобщава решението да бъде избран за „майски цар“ Алберт. Но момъкът не е склонен да приеме тази чест. Майка му благодари от името на сина си. След като остават сами, мис Херинг остро се скарва на сина си, че се е поколебал да приеме предложението. За първи път между Алберт и майка му избухва разпра.

В градината на викария мистър Гедж е сложена трапеза. Настъпил е денят за провъзгласяването на „майския цар“. Нянси донарежда масата, тя се пита защо още не идва Сид. Мис Флоранс също се безпокои за Сид, който трябва да донесе още някои неща за обеда. Скоро момъкът идва и споделя с Нянси, че иска да си направи една весела шега. Той предлага да налеят в чашата със сиропа на Алберт ром. Отначало тя не е съгласна, но Сид успява да я убеди. Един след друг пристигат гостите. Преди да започнат да се хранят, всички видни хора трябва да произнесат речи, на които да отговори „майският цар“. След всяка реч се вдигат наздравици и Алберт, който никога не е пил, трябва да пресуши цялата чаша с ром. „Сиропът“ отначало го задавя. Алберт започва да хълца, но после му харесва и поисква втора чаша, след която стеснителността му съвсем изчезва.

След тържеството Алберт се прибира в къщи в повишено настроение. Той е обхванат от хубави мисли, в центъра на крито изплува образът на Нянси. Мечтите му се разбиват, когато вижда влюбените Нянси и Сид под фенера на зарзаватчийницата. Момъкът вече твърдо решава да промени начина си на живот. Той си спомня за 25-те лири, които са в джоба му и тръгва към кръчмата. Малко след това се прибира майка му. Тя дори не подозира, че Алберт вече не спи.

На другия ден. Жителите на Локсфорд са разтревожени. Алберт Херинг е изчезнал. В зарзаватчийницата са дошли кметът и полицейският началник. Те нареждат да бъде намерен трупът на Алберт. Всички са убедени, че се е случило някакво нещастие. Майката на Алберт дори вече е облякла траурни дрехи. Нянси горчиво се упреква, че се е съгласила на шегата. В магазина пристига разтревожената лейди Билоуз и възмутено се скарва на полицейския началник Бъд, че още нищо не е разкрил. Когато всички вече оплакват Алберт, той внезапно пристига. Гостите са поразени от неговия вид. Гордо и уверено момъкът отговаря на въпросите, къде е бил толкова време. Алберт не скрива, че е пил, че е ходил в различни увеселителни заведения, че се е бил и т.н. В думите му се долавя нескрито задоволство. Всички са възмутени от поведението му, те едва ли не съжаляват, че го виждат жив. Когато напускат къщата, майка му разплакана се прибира в стаята си, а Алберт предлага на децата да ги почерпи с плодове.

МУЗИКА

„Алберт Херинг“ е наречена от критиката „образец на съвременна камерна комична опера“. Това произведение на Бенджамин Бритън е изключителна музикална гротеска, написана с великолепно майсторство и изящество. От цялата музика блика остроумие, сърдечност, оптимизъм и много ирония. „Алберт Херинг“ е високо достижение на съвременния музикален театър. Тя не е опера в традиционния вид, а едно камерно музикално-сценично произведение без хор и балет, без обикновения симфоничен оркестър. „Алберт Херинг“ всъщност е опера за 13 солисти-вокалисти и 13 инструмента (по-точно 13 инструменталисти). Всеки инструмент — (флейта (в три разновидности), обой, кларинет, бас-кларинет, фагот, валдхорна, арфа, ударни, струнен квинтет има разнозначна и равноправна „роля“ с действуващите лица, които са десет певчески и три детски гласа. Всеки тембър в камерния инструментален състав съответствува на отделен певчески глас на сцената; сценичната обрисовка на героите се допълва от тембровата и изразната им характеристика, постигнати с голямо умение в инструменталния състав.

Музиката на „Алберт Херинг“ е пълна с грациозна ирония, с очарование и остроумни вицове. И всичко това е създадено с деликатна и мека колоритност. На места в музиката са използувани широко известни теми от творби на Хендел, Вагнер и др. Бритън умело и находчиво изгражда чрез тях музикални пародии. Един от най-интересните моменти е вмъкването на мотива на „любовното питие“ от операта на Вагнер „Тристан и Изолда“, който звучи при изпиването на „сиропа“ и при последиците от това. Този похват на музикална пародия не е нов в оперното творчество, но Бритън го използува със забележително майсторство. Умелата употреба на музикалния виц спомага за по-ярката характеристика на образите. Вокалните партии са раздвижени повече инструментално, отколкото певчески, но всички носят отличителните белези на своите герои. В музиката могат да се посочат редица места с романтично-патетичен или с иронично-сантиментален характер; лирични или гротескови моменти и пр. и пр. Особено високи постижения от музикална гледна точка са интересната ария на Сид, монологът на Херинг, в който момъкът размишлява за своите морални устои, великолепният секстет от първа картина, акапелният нонет — един от върховете на психологично-изразното вглъбяване на композитора в характеристиката на своите герои, както и трагикомичното ламенто от последната картина, когато всички оплакват „загиналия“ добродетелен младеж. Операта завършва оптимистично — така звучи и песента на „освободения“ Алберт Херинг и децата.